Решение по дело №122/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 151
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20211700500122
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500122 по описа за 2021 година
С решение No 114/19.10.2020г., постановено по гр.д. No 336/2019г.по описа на
Брезнишкия районен съд е изнесен на публична продан следният допуснат до съдебна делба,
недвижим имот, жилище: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с
площ от 90.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма,
под обекта – няма и над обекта – **** заедно с прилежащите ½ и.ч от общите части на
сградата, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****.
В установения от закона срок Л.Ф. А. – Т. и Г. Ф. А. са обжалвали решението, като
твърдят, че същото е нищожно, респ. неправилно и незаконосъобразно и искат същото да
бъде обезсилено, респ. да бъде отменено.
Въззиваемата К. С. С. е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Делото е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 169/20.12.2019г., постановено по настоящето дело, е
1
допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 90.00 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма и
над обекта – ****, заедно с прилежащите ½ и.ч от общите части на сградата, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
****, между и при делбени части, както следва :К. С. С. - 2/3 ; Л.Ф. А. – Т.- 1/6 и Г. Ф. А. -
1/6.
В хода на производството съделителят К. С. С. е изразила становище, че имотът като
неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан.
С молба от 02.10.2020г. съделителите Л.Ф. А.– Т. и Г. Ф. А., чрез своя процесуален
представител, са заявили желание за сключване на спогодба, а ако такава не бъде
постигната, то е поискано делбата да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан.
С обжалваното решение районният съд е приел, че от заключението на вещото лице
се изяснява, че имотът е неподеляем, не са направени и възлагателни претенции, поради
което са налице визираните от закона предпоставки и делбата следва да бъде извършена,
като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки съделител ще получи
паричната равностойност на своя дял.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, защото още с писмения отговор ответниците /сега жалбоподатели/ са
посочили, че страните са съсобственици и на поземления имот, върху който е построена
сградата и този имот също е следвало да се допусне до делба . Невключването на земята
като съсобствена такава превръща съдебното решение на първата фаза в нищожно, защото
между страните ще остане непрекратена съсобственост. Твърди се, че предвид
невключването на земята в делбата води до неяснота относно това дали е верен изводът на
вещото лице за неподеляемост на имота и способа за прекратяване на съсобствеността .
Жалбата е неоснователна.
Нищожно е съдебно решение, което е постановено от незаконен състав на съда,
когато същото излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е
изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да
бъде изведена дори и чрез тълкуване поради абсолютна неразбираемост, т.е. ако решението
страда от порок, който по съществото си да води до липса на решение. В случая нито
решението по допускане на делбата, нито решението, с което делбата е извършена, не
страдат от някой от посочените пороци.
Фактът, че предмет на делбата не е и имотът, върху който е построена сградата в
която се намира обектът, за който допусната и извършена делбата, не е основание да се
2
приеме, че решението е нищожно. При постановяване на решението по извършване на
делбата, съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата, което
формира сила на пресъдено нещо по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви
квоти се допуска делба и съдът е длъжен да извърши делбата само на онези обекти,
допуснати до делба с решението по чл. 344 ГПК.
Твърденията на жалбоподателите, че още с отговора на исковата молба са заявили, че
са съсобственици с ищцата и на поземления имот, не могат да обосноват извод за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Това е така, защото срокът за включване на
имоти в делбената маса е изрично уреден в чл. 341, ал.2 ГПК и след изтичането му е
недопустимо включване на други имоти в делбената маса. Т.е. , за да се включат и други
имоти в делбата, то трябва да бъде направено изрично искане, а ако е налице такова искане
и съдът пропусне да се произнесе с решението си, страните могат да поискат допълване на
решението по допускане на делбата по реда на чл. 250 от ГПК, но е недопустимо с
въззивната жалба против решението по извършване на делбата да се иска включване на нов
имот в делбената маса.
От изложеното в жалбата би могло да се приеме, че жалбоподателите се позовават на
нищожност на делбата, но за да може да се произнесе по довод за нищожност на делба, то
последната трябва да е извършена, а в случая е налице неприключило делбено
производство. Отделен е въпросът, че невключването на имот в делбата не я прави
нищожна, което следва от разпоредбата на чл. 75, ал.1 ЗН.
Неоснователен е и доводът, че предвид невключването на земята в делбата е налице
неяснота относно това дали е верен изводът на вещото лице за неподеляемост на имота и
способа за прекратяване на съсобствеността. Както вече се посочи, във втората фаза на
делбата съдът дължи произнасяне относно имотите, предмет на решението по чл. 344 ГПК и
изводите относно поделяемостта касаят само и единствено тези имоти, а не и имоти които
не са предмет на делбата.
Във връзка с горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и решението на БРС
следва да бъде потвърдено. Съдът в съответствие със сълбраните доказателства е приел, че
се касае за неподеляем имот и е постановил изнасянето ме на публична продан.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 114/19.10.2020г., постановено по гр.д. No 336/2019г.по
описа на Брезнишкия районен съд.
3
ОСЪЖДА Л.Ф. А. – Т., ЕГН:**********, адрес: **** и Г. Ф. А., ЕГН:**********,
адрес: **** да заплатят на К. С. С., ЕГН:**********, адрес: **** сумата в размер на 800
лева, представлявакщи направени пред настоящата инстанция разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4