РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15189 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В.К.К.
твърди, че на 17.06.2015 г. около 11.40 часа в гр. София на бул. „Александър
Стамболийски” на кръстовището,
образувано с улица „Одрин” пострадал при
ПТП като водач на мотоциклет марка „Ямаха”, модел ”ТДМ 900”, с рег. № *****Х.
Произшествието било виновно и противоправно причинено от застрахован при
ответника „ЗДЕ.“ АД водач - О.П. Д., управлявала МПС, марка „БМВ”, модел „Х5” с
рег. № *****. Вследствие на посоченото
ПТП ищецът К. твърди, че е претърпял подробно описаните в исковата молба
неимуществени вреди.Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „ЗДЕ.“ АД да му заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 17.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ПТП – 17.06.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „ЗДЕ.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на елементите от фактическия
състав на деликта. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП 17.06.2015г., възникнало по застрахователна
полица № 07515000555617, сключена за лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с
рег. № *****, валидна от 16.02.2015г. до
15.02.2016г. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, за когото твърди, че е нарушил нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
както и че е бил без поставена предпазна каска. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
От Констативен протокол № К 502 от
17.06.2015г. относно посетено ПТП около 11.40 часа в гр. София на бул.
„Александър Стамболийски” на
кръстовището, образувано с улица
„Одрин” се установяват следните
участници: Участник 1 – МПС, марка „БМВ”, модел „Х5” с рег. № *****, собственост и управлявано от : О.П. Д.;
Участник 2 – МПС с рег. № *****Х с марка
„Ямаха”, модел ”ТДМ 900”, собственост и управлявано от В.К.К.; Участник № 3-
МПС с рег.№ ******, собственост и
управлявано от Н.В.М. и Участник № 4 – МПС с рег. № ******– паркиран,
собственост на „А.В.Б.К.” ЕООД. В протокола е отбелязано като възприето лично
от органа по съставянето му, че на кръстовището, образувано с ул.”Одрин” има
поставен пътен знак „Г-1”.
Приобщена е към материалите по
делото административно наказателната преписка, образувана по повод горното ПТП
– л. 120-л. 126 от делото, като релевантна към подлежащите на установяване
факти по делото съдът възприема единствено приложената заверена скица на
местопроизшествие, с която е работило и вещото лице по изслушаната САТЕ. На
скицата е отразен пътен знак „Г-1” на мястото, посочено в Констативния
протокол.
За установяване механизма на
ПТП е изслушана съдебна – автотехническа експертиза / САТЕ/, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.
САТЕ установява, че ПТП е настъпило на горепосоченото място и час, между
Участник 1 и Участник 2, при което водачът на мотоциклета е пострадал.
Транспортното произшествие е осъществено при дневна светлина, като кръстовището
в което е настъпило, се състояло от две платна за движение в двете посоки,
разделени от трамвайно трасе. Платното
за движение в посоката от
ул.”Опълченска” към бул.”Константин
Величков” се състояло от две ленти, като дясната лента ( в която се е
намирало „БМВ” ) е предназначена за
движение направо и надясно съгласно пътната маркировка. Мястото на удара между
автомобила БМВ с рег. № ***** и мотоциклета на ищеца представлява пресечната
точка на траекториите им на движение.Лекият автомобил е бил първа кола и, след
като светнал разрешения зелен сигнал на светофара, е предприел извършване на
маневра ляв завой от дясната пътна лента, върху която се намирал. По същото
време мотоциклетът Ямаха, управляван от ищеца К. *** в посока „Константин
Величков” – попътно на лекия автомобил и навлязъл в кръстовището на разрешен
сигнал на светофарната уредба. Настъпил удар на предната част на
автомобила върху странична дясна част на
мотоциклета, вследствие на което моторът и мотоциклетистът са отхвърлени напред
и наляво, като се удрят в спрелите в насрещното платно лек автомобил „Рено” и
паркираният лек автомобил „Пежо” (съответно участници 3 и 4 по констативен
протокол). Причина за ПТП според заключението на САТЕ е навлизането на лекият
автомобил в кръстовището за извършване на ляв завой от дясната пътна лента.
Няма данни за скоростта на участниците в транспортното произшествие. Предотвратимостта
на ПТП се свеждала, според вещото лице, до неизвършване на ляв завой на забранено за това място от водачката на
лекият автомобил. При изслушването си по
реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че дори и да е вярно това, което
разпитаната като свидетел водачка на МПС О.Д. казва, че отразеният в протокола
знак „Г-1” е бил свален поради ремонт на булеварда, то си оставала пътната
маркировка – хоризонтална в лентите, която е отразена на снимките към
експертизата – за движение само направо и надясно за лентата в която се е
намирал лек автомобил „БМВ” и само за направо за лентата по която се е движел
мотоциклетиста К..
Изслушана е на основание чл. 195 ГПК и съдебно
– медицинска експертиза /СМЕ/, по която вещото лице е работило с
представените по делото медицински документи и е извършило личен преглед на
ищеца на 25.07.2017 г. Според СМЕ ищецът е претърпял вследствие на ПТП следните
травматични увреждания: 1. контузия на
главата с мозъчно сътресение; 2. разкъсно – контузна рана на дясното коляно; 3.
счупване на 1 ходилна / метатарзална / кост вътрествано и 4. лезия / скъсване/
на медиалния рог на менискуса на лявото коляно.
Веднага след ПТП ищецът бил приет във „ВМА” – София, където раната
на дясното коляно била обработена. За последните две увреди вещото лице счита следното: по отношение на
счупването на метатарзалната кост твърди, че съставлявало стара, незараснала
фрактура на 1-ва ходилна кост. Тя затруднявала движенията на фалангеалната
става на палеца на лявото ходило придружено от болеви симптоми. Това неправилно
зарастване подлежало на оперативно лечение. Относно лезията / скъсване/ на
менискуса/ на лявото коляно СМЕ излага следното: лезията била посттравматична – настъпило усложнение /ексцес/ на медиалния заден
рог на менискуса на лявото коляно, което
причинявало болеви симптоми и блокаж на колянната става. На 19.09.2016 г.
ищецът бил опериран в Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Царина Йоана – ИСУЛ” ЕАД, където му била
извършена частична менисцектомия. От увредата на двете колена ищецът се бил
възстановил напълно. Относно това дали ищецът е бил с поставена обезопасителна
каска СМЕ приема, че е бил с такава, тъй
като В.К. е претърпял само най – леката степен на мозъчна увреда – мозъчно
сътресение (временна загуба на съзнание ), от която каската не можела да
предпази. Същата пазела от тежки увреди – разкъсно – контузни рани, фрактури на
черепа и др. Ищецът не бил претърпял такива, следователно е бил с
обезопасителна каска по време на ПТП. Увредата на менискуса на лявото коляно не
е била диагностицирана при спешния
преглед във „ВМА“ – София, вследствие на което се е получил ексцес – блокажи и
болки в увредената колянна става, което
наложило операцията от 19.09.2016 г. и последвалите дни болничен за временна
нетрудоспособност от 14 дни. При
изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице медик разясни, че при извършената от
него рентгенография при прегледа на ищеца е установил, че счупването на лявата
ходилна кост било стара травма, датираща
от около година и повече, което по време съвпадало с ПТП и затова вещото лице
заключило, че тази травма стои в причина връзка с ПТП. За увредата на мениска поддържа, че се установявала при ядрено магнитен резонанс
/ЯМР/, а при скъсване пациента нямал блокажи, а само болки, Счита, че понеже
мениска било хрущялна тъкан при рентгенография не се установявало скъсване. Излага, че за счупването на лявата
ходилна кост е убеден, че е причинено
при ПТП, а за скъсания менискус – че може и при друга травма да се е получило
това увреждане. Заключението по СМЕ
е оспорено от ответника „ЗДЕ.” АД. Съдът кредитира това заключение относно
безспорно установените три травми - 1. контузия на главата с мозъчно
сътресение; 2. разкъсно – контузна рана на дясното коляно и 3. счупване на 1-ва ходилна / метатарзална / кост
вътрествано, като обективно компетентно и пълно, без да приема за установено,
че ищецът е скъсал менискус вследствие на процесното ПТП. В тази връзка от
Епикриза на л. 99 от делото на Клиника
по Ортопедия и Травматология при УМБАЛ
„Царица Йоана – ИСУЛ” ЕАД е видно, че
ищецът В.К.К. е постъпил с диагноза ”прясно скъсване на мениска” на 18.09.2016
г. В анамнезата е отразено, че пациента К.
е съобщил, че преди три седмици усукал лявото си коляно. Усетил изпукване.
Коляното се надуло. Оплаквал се от персистиращи болки и нестабилност. При тези
данни пряката причинна връзка на описаната травма с ПТП е изключена.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.В.М. – очевидец на процесното ПТП –
участник № 3 от Констативния протокол; О..В.Н.– фактически съжител на ищеца и О.П.
Д. – водач на участващото в ПТП моторно превозно средство с марка „БМВ” и рег. № *****. Свидетелят М.
установява, че е изчаквал на същото кръстовище – бул. „Александър Стамболийски”
и ул.”Одрин”, да светне зелен сигнал на светофара, когато видял как към него
„лети” мотор и мотористът на него и се удря в предната му броня. Според
свидетелят „БМВ” –то завивало наляво
когато станал удара с мотора. Ударът бил
страничен - в предната лява врата на
колата, както и на други места – броня, фар и т.н. Свидетелката Д. излага
следната фактическа обстановка: понеже не познавала добре гр. София карала направо и търсела изход наляво.
Понеже автомобилът преди нея свил наляво, свидетелката Д. решила и тя да завие наляво, като била дала мигач преди това. Другите коли й направили път
да извърши маневрата и изведнъж в нея се
ударил мотора. Ударът бил от лявата страна, а моторът се движел по бул.”Александър Стамболийски”
направо, отстрани на свидетелката. Д.
твърди, че ул. „Одрин” на датата на ПТП -17.06.2015 г. била в ремонт и
всички знаци били демонтирани. Според нея можела да завие наляво, защото и
автомобилът преди нея го направил – всъщност свидетелката се ориентирала по
него и въобще не гледала за знаци. Не отрича, че се опитвала да извърши
маневрата завой наляво от дясната пътна лента. Не знаела от къде дошъл мотора. Съдът дава вяра на показанията на
тези свидетели,фтъй като са лични и не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал, като
единствено не приема за достоверно изложеното от св. Д. относно липсата на
знака, указващ задължително движение само направо, тъй като
в Констативния протокол в тази
част, която може да бъде кредитирана предвид, че съставлява обстоятелство
възприето лично от органа, съставил акта, изрично е отразено, че на мястото на
ПТП има знак „Г-1”. На следващо място свидетелката Оляна Н., с която ищецът е
съжителствал и по време на ПТП, установява, че видяла В.К. вечерта на
17.06.2015 г. когато се прибрала от работа. Имал отоци и по главата, и по
тялото, както и натъртвания. Вечерта се почувствал зле и отново отишъл във
„ВМА”, където дежурния лекар му изписал обезболяващи и ги изпратил в къщи. Ищецът имал температура и болки през цялата
нощ.Около месец се придвижвал трудно. В тази част съдът възприема изложеното от
свидетелката като логично и непротиворечащо
на останалите доказателства по делото, включително и след преценка на тези
показания по реда на чл. 172 ГПК. В останалата им част свидетелските показания
са ирелевантни, тъй като касаят травмата на менискуса, която съдът, както е изложил
и по – горе, не намира да е претърпяна вследствие на процесното ПТП.
От болничен лист с №
Е20140290976 на л. 18 от делото се установява, че ищецът К. е бил в болничен
поради временна неработоспособност с диагноза „мозъчно сътресение” за периода
от 18.06.2015 г. до 01.07.2015 г. – 14 календарни дни.
Между страните не е спорно, а и се
установява от Справка от Информационния масив към Гаранционен фонд, че към
датата на ПТП – 17.06.2015 г. ответникът „ЗДЕ.” АД е застраховател на
гражданската отговорност за лек автомобил марка ”БМВ”, модел „Х5” с рег. № *****.
Други допустими и относими доказателства на
които съдът да основава своите изводи не са ангажирани по делото.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Както е установено
и по горе, ответникът „ЗДЕ.” АД е материалноправно легитимиран да отговаря по
настоящите искове като застраховател на гражданската отговорност за лек
автомобил марка ”БМВ”, модел „Х5” с рег. №
*****.
Съдът след съвкупна преценка на
доказателствената съвкупност по делото – подробно обсъдените писмени и гласни
доказателствени средства и кредитираните САТЕ и СМЕ намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Безспорно доказано е по делото, че поведението на застрахования при ответното
З.Д. водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ***** е противоправно и пряко и
закономерно е причинило установените от свидетелката Н., СМЕ и медицинските
документи по делото от ищеца К. неимуществени вреди. Съгласно Констативен
протокол за ПТП от 17.06.2015 г., САТЕ и
показанията на разпитаната като свидетел О. Д., последната, като водач
на посоченото по – горе МПС, е направила маневра „ляв завой” от дясната пътна
лента, при наличие на знак „Г-1” и хоризонтална пътна маркировка указващи
движение само направо, респективно само направо и дясно. С действията си е
нарушила установените с нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП изисквания към участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните
знаци и с пътната маркировка, което е
довело и до несъобразяване с общата забрана по чл. 5 ЗДвП за всеки
участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава
опасности за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени
вреди. Презумпцията за вина, установена с нормата на чл. 45, ал. 2 не е оборена
от ответника „ЗДЕ.”, чиято е доказателствената тежест за това.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:
Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, че с
поведението си ищецът В. К. е
предизвикал, улеснил или способствал по какъвто и да било друг начин
настъпването на вредите, наред с поведението на прекият им причинител – водачът
на МПС. Не са установени факти, които да обосноват извод, че пострадалия
обективно е причинил със собственото си поведение уврежданията. Твърденията на
ответното З.Д., че ищецът се е движил попътно от лявата страна на автомобила,
управляван от О. Д. и така е нарушил чл. 15, ал. 1 ЗДвП предизвиквайки и
процесното ПТП са недоказани. Напротив – от констативен протокол и САТЕ се
установява, че платното за движение на процесното кръстовище има две ленти за
всяка посока, като увреждащото МПС се е движило в дясната лента, предназначена за движение
направо и надясно и съседната лента, по която е управлявал мотоциклета си К., в
която движението е само за направо. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба
водачът не е длъжен да се движи в най – дясната пътна лента и може да използва за движение най-удобната
за него пътна лента в следните случаи: в населените места, на пътно платно с
две и повече пътни ленти за движение в една посока – каквото е било и
процесното пътно платно. Ето защо принос не е налице. Неоснователно е и
възражението, че ищецът К. е управлявал
мотоциклета без предпазна каска и в този смисъл е заключението на кредитираната
по делото СМЕ, като вещото лице е категорично, че пострадалият е бил с обезопасителна
каска предвид минималните увреди на главата, които е претърпял К..
Предвид установените морални болки
и страдания и пряката им причинна връзка
с процесното ПТП съдът на основание чл. 52 ЗЗД следва да определи обезщетение
по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна
практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др. В
конкретния случай ищецът К. е претърпял три травматични увреждания, които не се
отличават с голяма тежест - 1. контузия на главата с мозъчно сътресение; 2.
разкъсно – контузна рана на дясното коляно; 3. счупване на 1-ва ходилна /
метатарзална / кост вътрествано. Не е бил хоспитализиран. Лечението му се е
осъществявало в домашна обстановка, за което му е издаден и болничен лист за 14
календарни дни, през които ищецът е бил във временна неработоспособност.
Свидетелските показания на Оляна Н.
установяват, че възстановяването му продължило около месец, през който
пострадалият трудно ходел сам и тя му помагала. От травмите ищецът е напълно
възстановен, като единствено за счупването
на 1-ва ходилна / метатарзална /
кост в бъдеще ще се наложи операция според вещото лице по СМЕ. Съдът преценява
и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2015 г., за едно лице показват
годишен паричен доход на лице от 4886 лв., което отразява тенденция за
повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години. При така
изброените релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за
сходни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева се
явява справедливо да репарира
претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като до тази сума предявеният по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер
от 26 000 лева следва да се отхвърли.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъдената
главница от 10 000 лева, считано от
датата на ПТП – 17.06.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът К.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на репариране на сторените от него
разноски, които съобразно с уважената част от иска са в доказан по делото
размер от 328.85 лв. – за държавна
такса, депозити за вещи лица по СМЕ, САТЕ и свидетел. Искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски за държавна такса по частната жалба в размер
на 15 лв. срещу разпореждането, с което
е отхвърлена претенцията му за освобождаване от задължението за държавна такса
за сумата над 500 лв., следва да се
остави без уважение – това производство не е предизвикано от ответника
„ЗДЕ.“ АД и същият не е бил страна по
него. Ето защо тези разноски не следва да се възлагат на ответното З.Д.. Ищецът
К. е представляван в процеса безплатно –
на основание чл. 38 от ЗАдв. (на 142 от делото е приложен договор
за правна защита и съдействие, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38 ЗАдв.). При това положение съдът определя възнаграждението в
полза на адвоката, в случая - адвокат М.Д.,
по реда на Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( чл. 7,
ал. 2, т. 4 ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат
Доспевска сумата от 830 лева.
На ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК се следват разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете и
доказателствата по делото за понесени такива, които в настоящия случай възлизат
в общ размер на 270.77 лв. за вещи лица по САТЕ,СМЕ, свидетел и възнаграждение
за юрисконсулт, определено по реда на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „ЗДЕ.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 400 лв. – държавна такса за уважената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.“ АД, ЕИК
*******, да заплати на В. К.К., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 000
лева, считано от датата на ПТП – 17.06.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете по 226, ал. 1 КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдената сума от 10 000
лева до пълния претендиран размер от 26 000 лева, ведно със законната лихва
върху отхвърлената разлика, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „З.Д.Е.“
АД, ЕИК *******, да заплати на В. К.К., ЕГН **********, сумата от 328.85 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. К.К., ЕГН **********, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******,
сумата
от 270.77 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „З.Д.Е.“ АД,
ЕИК *******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 400.00 лв. – държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат М.С.Д., ЕГН **********,
възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищеца В.К., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 830 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: