Р Е Ш Е Н И Е № 192
ПЛОВДИВ 11.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII –
ти с-в, в откритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 43 по описа за 2017 година и констатира
следното:
Предявени са обективно
съединени искове от Едноличен търговец П.Т.с
фирма „Радомир – ПТ – П.Т.”, ЕИК *********, с.Боздуганово, община Раднево,
област Стара Загора чрез процесуалния му представител адв.Р., със съдебен
адрес:***– адв.Р. против „Кьосел Груп” ООД, ЕИК *********, с.Цалапица,
Пловдивска област с правна квалификация чл.327,ал.1 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ и
чл.309а ТЗ във връзка с чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор, по силата на
който през 2015 г. Едноличен търговец П.Т.с фирма „Радомир – ПТ – П.Т.” е
доставял на ответника оризова арпа при уговорена единична цена за тон 540 лв.
Стоките са доставяни с превоз на купувача до базата му, където са претегляни и
приемани от представител на купувача. Ищецът е доставил 200 тона оризова арпа и
е издал фактура 500/19.10.2015 г. на стойност 108 000 лв, като доставянето
на стоките се удостоверява със съставянето на седем броя кантарни бележки както
следва: 125/18.10.2015 г. за 34.2 т, 126/18.10.2015 за 330.680 т,
127/18.10.2015 г. за 29.760 т, 131/19.10.2015 г. за 26.720 т, 132/19.10.2015 г.
за 26.540 т и кантарна бележка за 25.240
т. Фактура 500/19.10.2015 г. е получена от представител на ответника на 27.10.2015 г. и с платежно нареждане от
22.10.2015 г. купувачът е наредил на продавача част от дължимата по издадената фактура в размер на 25 000
лв, а с последващо плащане от 30.10.2015 г. е изплатен остатъкът от цената по
фактурата чрез превеждане на 83 000 лв. Ищецът е извършил последващи
доставки на оризова арпа на ответника , удостоверени с кантарна бележка
134/21.10.2015 г. за 28.300 т, 136/22.10.2015 г. за 27.120 т, 138/23.10.2015 г.
за 25.280 т, 139/23.10.2015 г. за 25.900 т, 140/24.10.2015 г. за 28.140 т,
145/26.10.2015 г. за 28.260 т, 174/05.11.2015 г. за 27.400 т и 175/03.11.2015
г. за 21.700 т. За описаните количества ищецът е издал фактура 502/22.10.2015
г. за 200 т оризова арпа в общо количество от 200 т при единична цена за тон –
540 лв, като общата стойност е
108 000 лв. Фактурата е получена от представител на ответника на 27.10.2015
г. и е осчетоводена в счетоводството на ищеца и до подаването на исковата молба
ответникът не е заплатил стойността на доставената стока.
При условията на чл.327 ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Фактура
502/22.10.2015 г. е получена от купувача на 27.10.2015 г. и последната доставка
е осъществена на 05.11.2015 г., поради което 05.11.2015 г. е бил последният
възможен ден, в който купувачът е следвало да заплати цената на доставената
стока и от 06.11.2015 г. е изпаднал в забава, поради което дължи съответното
обезщетение – размерът на обезщетение за периода 06.11.2015 г. – 20.12.2016 г.
върху сумата от 108 000 лв е 12 354.66 лв.
Ето защо се иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
108 000 лв, представляваща стойността на доставена оризова арпа от 200 т
по фактура 502/22.10.2015 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 12 354.66 лв,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 108 000 лв за периода
06.11.2015 г. – 20.12.2016 г. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от
ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове,
като се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави на ответника
оризова арпа. Твърди се, че лицата И.Ч. и К.Ш., които са посочени в кантарните
бележки, не са работили по трудов договор при ответника и поради това се
оспорва обстоятелството, че кантарните бележки, представени от ищеца,
удостоверяват доставка на оризова арпа. Известие за доставяне, посочено от
ищеца като удостоверяващо получаването от ответника на фактурата, е получено от
лицето Т.М., която не притежава представителна власт по отношение на ответника.
Твърди се, че фактура 502/22.10.2015 г. не е подписана и приета от ответника,
тъй като не е доставено съответното количество оризова арпа.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
По иска с правна квалификация чл.327,ал.1 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ:
От представения по делото
препис от фактура 502/22.10.2015 г. се установява, че ЕТ П.Т.с фирма „Радомир –
ПТ – П.Т.“ е доставил на „Кьосел Груп“ ООД 200 т оризова арпа на обща стойност
108 000 лв.
От заключението на ССЕ,
което Съдът кредитира, се установява, че:
-Фактура № 502/22.10.2015 г.
в счетоводството на ЕТ П.Т.с фирма „Радомир-ПТ-П.Т.” е отразена като вземане от
клиент „Кьосел Груп” ЕООД във връзка с приходи от продажба на оризова арпа на
стойност 108 000 лв, по фактурата не са отразени постъпили плащания. От
предоставената на експерта аналитична оборотна ведомост към 31.12.2015 г. на
„Кьосел Груп” ЕООД по сметка „Доставчици” по партидата на ЕТ П.Т.с фирма
„Радомир-ПТ-П.Т.” е налично задължение в размер на 108 000 лв. С писмо от
ТД на НАП Пловдив е потвърдено, че фактури 500 от 19.10.2015 г. и 502 от
22.10.2015г., издадени от ЕТ П.Т., са отразени в Дневника за покупки на „Кьосел
Груп” ЕООД.
Фактура 502 от 22.10.2015 г.
е включена в Дневника за продажбите за м.октомври 2015 г. при ЕТ П.Т., а е
включена и в Дневника за покупките за м.октомври 2015 г. на „Кьосел Груп” ЕООД.
В счетоводството на ищеца не
са отразени плащания по фактура 502 от 22.10.2015г. и към момента на проверката
задължението е в размер на 108 000 лв. При проверка на дневника на сметка
„Клиенти” – партида на „Кьосел Груп” ЕООД се констатира, че на 22.10.2015 г. е
постъпила сума от 25 000 лв, с която частично е погасено задължението по
фактура 500 от 19.10.2015 г. ; на 30.10.2015 г. е постъпила сума от 83 000 лв,
с която е погасено задължението по фактура 500 от 19.01.2015 г.
Транспортът на стоката
(оризова арпа), предмет на доставката по фактура 502 от 22.10.2015 г., е
извършван с осигурен от ответника транспорт.
Предвид посочените
доказателства Съдът приема, че представената фактура 502/ 22.10.2015 г. и
отразяването и в счетоводството на страните по делото установява наличието на
договорни отношения между страните - търговци съгласно чл. 1 ТЗ,
произтичащи от търговска сделка - продажба по смисъла на чл.
318, ал.1 ТЗ. Начинът на отразяване на фактурата в счетоводствата на
страните по делото – вземане от клиент – в счетоводството на ищеца и задължение
към доставчик – в счетоводството на ответника и отразяването и в Дневника за
продажби при ищеца и в Дневника за покупки при ответника установяват не само
предаване на стоката от страна на продавача /ищецът/, но и приемането и от
страна на купувача /ответникът/, а оттам - и възникване на задължението за
заплащане на продажната цена.
Във връзка
с възражението на ответника, че лицата И.Ч.и К.Ш., които са посочени в
кантарните бележки, не са работили по трудов договор при ответника и поради
това се оспорва обстоятелството, че кантарните бележки, представени от ищеца,
удостоверяват доставка на оризова арпа, следва да се отбележи, че дори и доставката да е приета от ненадлежен
представител, с факта на отразяване на
фактурата в счетоводството на ответника, и по силата на уредената в чл. 301 ТЗ презумпция, следва да се счита, че след като търговецът е узнал за
получаването на стоките по смисъла на цитираната норма, като това е установено
по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му, и като не
се е противопоставил, е потвърдил извършените без представителна власт
действия. В тази връзка следва да се приеме, че ищецът е доставил на ответника
оризова арпа от 200 т. на единична стойност 540 лв или общо на стойност
108 000 лв.
Предвид
изложеното и направените правни изводи Съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати продажната цена на 200 т оризова арпа, а
именно 108 000 лв, поради което искът се явява основателен и следва да се
уважи в заявения размер от 108 000 лв, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното изплащане.
По иска с правна квалификация чл.309а ТЗ във връзка с чл.86 ЗЗД:
Доколкото и двете страни са
търговци, по силата на чл.294, ал.1 ТЗ между търговци се дължи лихва, освен ако
не е уговорено друго; по делото не се твърди, а и не се ангажират доказателства
страните да са се споразумели да не си дължат лихва при забава. От друга страна
при условията на чл. 309а, ал. 1 ТЗ, когато кредиторът е
изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено
друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. Ето защо с приемане на стоката за ответника е възникнало
задължение да заплати договорената цена на основание чл.
327, ал.1 от ТЗ и доколкото не е заплатил цената на доставената цена, дължи
обезщетение за забава.
Пълният размер на
доставената стока – оризова арпа ответникът е получил на 05.11.2015 г. –
Кантарна бележка 174/05.11.2015 г. и от този момент за него възниква
задължението за заплащане на цената на доставената стока; предвид неплащането
на цената, дължи за периода от 06.11.2015 г. до 20.12.2016 г. върху сумата от
108 000 лв и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 12 414.78
лв съобразно заключението на ССЕ.
Предвид изложеното Съдът
намира иска за основателен и следва да се уважи в заявения размер от 12 354.66
лв с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 10 114.19 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Кьосел Груп” ООД,
ЕИК *********, с.Цалапица, Пловдивска област да заплати на Едноличен търговец П.Т.с
фирма „Радомир – ПТ – П.Т.”, ЕИК *********, с.Боздуганово, община Раднево,
област Стара Загора чрез процесуалния му представител адв.Р., със съдебен
адрес:*** адв.Р. сумите:
-108 000 лв /сто и осем
хиляди лева/, представляваща стойността на 200 тона оризова арпа, дължима по
Фактура 502/22.10.2015 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното изплащане;
-12 354.66 лв
/дванадесет хиляди триста петдесет и четири лева и 66 ст/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 108 000 лв за периода 06.11.2015 г.
– 20.12.2016 г.
-10 114.19 лв /десет
хиляди сто и четиринадесет лева и 19 ст/ разноски по делото
Решението може да се обжалва
пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: