№ 676
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500836 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на „***“ АД, ЕИК ***, чрез ю.к. И. В. – С. против
Решение № 405 от 09.02.2024 година, постановено по гр.дело № 11 368/2023 година на ВРС,
с което са били уважени исковите претенции на Д. В. К. и е осъдено въззивното дружество
да й заплати сумата от 1000 (хиляда) лева – частичен иск от 5 181 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, следствие виновно неизпълнение на
договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба –
04.09.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските, с които е осъдено
„***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А.К.,
Х.П.Х. и П.В. да заплати на Д. В. К., ЕГН **********, с адрес *** направените по делото
разноски в размер на 1 220 лева (хиляда двеста и двадесет лева).
Решението по делото е било постановено при участието по делото на трето лице на страната
на ответника -„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Според жалбата решението се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи
се, че няма причинно следствена връзка между поведението на дружеството – въззивник и
претърпените от страна на ищцата вреди. Сочи се още, че аварията е възникнала в
съоръжения, които не са собствени на ЕРП „Север“ и че ищцовата страна не следва да черпи
права от договора, сключен от нейните праводатели. В заключение се настоява съдът да
отмени решението, като неправилно и да им присъди разноски на две инстанции.
В отговор на жалбата и в срока по чл.263 от ГПК въззиваемата К., чрез адв.Д. /ВАК/ оспорва
въззивната жалба и намира решението за правилно. Настоява да бъде потвърдено.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното дружество се явява ю.к. С.,
която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д., които моли
съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните
становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС, в исковата си молба ищцата излага, че заедно със своят съпруг се явява
собственик на недвижим имот с административен адрес в ***. Сочи още, че процесния
имот е придоблила по силата на правна сделка, с праводатели М.Г.М. и М.П.М.. Според ИМ
е налице присъединяване към електроразпределителната мрежа на „***” АД, поради което
ищцата била клиент на ответната страна по Договор за продажба на ел. енергия по силата на
сключени между страните Предварителен договор за присъединяване на обект на
потребител към електроразпределителната мрежа №В07-3255/2008 г. и Договор за
присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа с № B-07-
3255-BХ08-0100. Според този Договор обектът се е присъединявал към кабелна касета –
съществуваща каб. кутия РК-3 близо до обекта, за което била налице декларация. Съгласно
съгласувана виза за проектиране ответното дружество нанесло подземни ел. кабели. С
Декларация №3983 от 14.08.2007 г. лицето С.Н.Н., като собственик на кабелна линия ниско
напрежение от трафопост №558 до поземлен имот №1067, находящ се в местност „***“,
район Приморски, дал съгласието си към кабелната линия да се присъедини М.Г.М. –
собственик на имот пл. 1 №1082, находящ се в същата местност. Съгласно окончателния
договор за присъединяване обектът трябвало да бъде присъединен чрез монтиране на
електромерно табло ТЕМО на границата на собственост на имота и монофазен електромер с
автоматичен предпазител при място на съединяване – съществуващата РК – кутия, за което
било постигнато съгласие между страните. По силата на чл.9 от договора границата на
собственост на електрическите съоръжения били изходящите клеми на средствата за
търговско измерване. След отправено от ищцата от 27.03.2019 година искане да бъде
прехвърлена партидата за ел. енергия на нейно име, същата получила клиентски номер за
абонат № **********, като тя сочи още, че на 10.08.2022 година е настъпила повреда в
електропреносната мрежа, въз основа на което възникнали материални щети в обекта на
потребление на ел. енергия. Според ИМ на 11.08.2022 година служители на ответното
дружество са извършили оглед на място, като констатираните повреди подробно описали в
два броя констативни протоколи. Така при възникналото събитие били увредени: четири
броя климатици, марка „Мицубиши електрик”, душ кабина, система за пречистване и
алармена система.
Ищцата обръща внимание, че на 11.08.2022 година е предявила искане за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени повреди, но е получила отказ с нарочно писмо от
05.09.2022 година на дружеството – въззивник.
По нейна молба е било образувано ч.гр.д. № 20223110113842 по описа на ВРС, 49- ти състав
с пр. осн. чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателствата, по което била допусната Съдебно
2
– техническа експертиза, която констатирала причинените щети вследствие настъпила
авария по кабелна линия ниско напрежение от главно разпределително табло на трафопост
ТП №767 към въздушна линия ниско напрежение, елекро - захранваща обекти на клиенти в
района. Аварията била поради нарушена изолация, захранваща кабелна линия – ниско
напрежение, непочистена сервитутна зона на въздушна линия ниско напрежение и лошо
техническо състояние на съоръженията, присъединени към трафопост № 767. В качеството
си на потребител на ответното дружество, ищцата се позовава на разпоредбата на чл.14, т.2
от Общите условия на дружеството, съгласно която ответното дружество има задължение да
осигурява ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, а според
разпоредбата на чл.47, т.5 от ОУ дружеството носи отговорност за щети, нанесени на
ползватели при необезпечена безопасна експлоатация на електрическите съоръжения,
собственост на „***” АД. Също така ищцата твърди, че съгласно договор B-07-3255-BH08-
0100 от 23.01.2008 г. обектът следва да се захрани от съществуващата РК кутия, намираща
се на улицата и свързана към ТП №558 и не е следвало обектът да бъде свързан към ВЕЛ
ниско напрежение към ТП №767. Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 1000 лв. -
частичен иск от 5181 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди,
ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Фактическата обстановка е била правилно представена и тя е съобразена изцяло с
представените от страните доказателства. Различни са правните им изводи обаче и това е
повод на въззивния съд за заключи следното:
Основно значение за изхода на спора е било отдадено /и правилно според настоящата
инстанция / на наличната по делото и неоспорена от страните Съдебно техническа
експертиза. Съгласно нея в случай на присъединяване на обекта от ТП 558 и подземна
кабелна линя, така, както е уговорено съгласно сключения договор и одобрен проект, то
възникналата авария не би повлияла на уредите в дома на ищцата. Вместо това въззиваемата
и нейното семейство са получаване ел. захранване от кабелна линия ниско напрежение,
непочистена сервитутна зона на въздушна линия ниско напрежение и лошо техническо
състояние на съоръженията, присъединени към трафопоста. Безспорно е, че тази въздушна
електропроводна линия не е собственост на ответника, но позовавайки се отново на
заключението на експерта съдът несъмнено приема, че е налице договорно неизпълнение на
задължения от страна на дружеството – въззивник, и именно те са пряка последица от
претърпените от страна на ищцата, вреди.
Съгласно представения по делото Предварителен договор /вж.л.7/ присъединяването е било
редно да се осъществи със съществуваща РК кутия близо до обекта, за което е било дадено
правно оформено съгласие, и до която е имало изградена подземна кабелна връзка, която
кабелна линия е била присъединена към ТП №558. Реално обаче обектът е бил
електрозахранен от въздушна линия, което визира неизправност от срана на „***“ АД. Ето
защо е правилен и изцяло съобразен с доказателствата по делото извода на решаващия съд,
че е налице причинно – следствена връзка между неизправното поведение на дружеството и
3
претърпените от страна на въззиваемата вреди. Също правилно е било отговорено и на
възражението на дружеството – ответник за липсата на доказателства по отношение на
вещите обект на увреда. По делото са приложени писмени документи, протоколи от
проверка, на база на които може да се направи извода, че тези вещи съществуват и че
действително са били увредени. Те се намират в домът на ищцата и съвсем логичен извода
са собствеността й върху тях.
Нови възражения и / или доказателства не са наведени, което според въззивния съд прави
акта на ВРС изцяло законосъобразен и правилен. Само като допълнение може да се посочи,
че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието
основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа
енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от
сключен между страните договор, като без значение е как е сключен договорът - чрез
изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че
отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на
естеството на източника на задължението - договор.Съобразявайки изложените от ищците
обстоятелства и заявения петитум - ищцата твърди неизпълнение на договорно задължение
от страна на ответното дружество, настъпили следствие на същото имуществени вреди и
претендират обезщетяване на претърпените загуби, съдът намира, че предмет на
разглеждане в настоящото производство са претенция с правно основание чл. 79, ал.2, във
вр. с чл. 82 от ЗЗД.
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, е
необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно
облигационно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно
неизпълнение - пълно или частично, на договорното задължение; вреди, настъпили от
неизпълнението; причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, по смисъла на чл.154 ГПК,
ищцата е било редно да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите, от
които възниква претендираното от нея право, право на обезщетение, а именно: неточното
изпълнение, вредите и причинната връзка между неизпълнението и вредите. В разглеждания
случай и настоящата съдебна инстанция, подобно на първата, намира, че такова доказване е
успешно проведено.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405 от 09.02.2024 година, постановено по гр.дело № 11
368/2023 година, по описа на ВРС, двадесет и шести състав.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** да заплати в полза на Д. В. К., ЕГН ********** сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС –
адвокатски хонорар.
4
Решението по делото е постановено при участието по делото на трето лице на страната на
ответника -„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5