Р Е Ш Е Н И
Е № 260065
гр. Враца, 04.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр. дело № 76 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 6 и т. 7 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 15623/03.11.2020 г., подадена от
длъжника ЕТ
"НЕМ – Г. Г.", ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Г. Д. Г., против действие на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Плевен, приел архива на ЧСИ В. Й., рег. № ***,
с район на действие Окръжен съд – Враца, представляващо отказ,
постановен на 20.10.2020 г., за прекратяване на изпълнително дело № 2017***0400062
по описа на ЧСИ В. Й., преобразувано под № 2020***0409084 по
описа на ЧСИ Ц. Н..
В
жалбата се излагат съображения, че едновременно с връчването на длъжника на
покана за доброволно изпълнение е наложен запор на банковите му сметки, като
друго действие по принудително изпълнение не е предприемано. Посочва се, че от
образуване на изпълнителното дело през 2017 г. взискателят не е поискал повече
от две години извършване на принудителни действия, а от друга страна ако
съдебният изпълнител е предприел такива, то би нарушил принципа за съразмерност
и би понесъл отговорност по чл. 441, ал. 2 ГПК, както и дисциплинарна такава.
Поддържа се, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело
е незаконосъобразен. Изтъква се, че взискателят е имал възможност да поиска извършване на
изпълнителен способ, с което да прекъсне преклузивния срок, макар архивът на
ЧСИ В. Й. да е бил запечатан, като изпрати нарочна молба по пощата, като срокът
е нямало да се счита пропуснат, ако е удостоверил, че писмото е върнато в
цялост заедно с обратната разписка. Поддържа се, че след налагане на запора на
банкови сметки на длъжника, по делото е постъпила сума в размер на 820,00 лв.,
но доброволното плащане и изпълнението на запора от страна на банката не
прекъсват двугодишния преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се,
че преклузивният срок не бива да се смесва с давностния по чл. 116 ЗЗД, като с
предприемането на изпълнителни действия се прекъсва само давността, засягаща
материалното право, а по отношение на преклузивния срок предприетите действия
слагат началото на нов двугодишен срок, но не прекъсват стария. Цитира се
съдебна практика в подкрепа на изложеното в жалбата. Иска се от съда да отмени
постановлението на ЧСИ Ц. Н., с което е отказал прекратяването на
изпълнителното производство.
От длъжника е подадена и молба
вх. № 16003/17.11.2020 г., представляваща по съществото си жалба против акт на
ЧСИ Ц. Н. от 03.11.2020 г., с който се е произнесъл по разноските по
изпълнителното дело, като е указал на жалбоподателя ЕТ "НЕМ – Г. Г."
да внесе такса по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата против
отказа на ЧСИ да прекрати делото.
В молбата се поддържа, че сумата
от 48,00 лв. за такси по т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ, която е внесена от длъжника, не
следва да се събира, а жалбата да се оставя без движение на това основание.
Твърди се, че ако взискателят не е внесъл авансово дължимата такса, съдебният
изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК и то когато
длъжникът отговаря за нея, а когато не отговаря за нея, съдебният изпълнител
може да претендира плащането ѝ от взискателя и ако не я плати, може да се
събере по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК. Посочва се, че таксите за размяна на
жалба и изготвяне на препис от изпълнителното дело не са действия по
администриране на жалбата на длъжника и невнасянето им не е основание за
връщане на жалбата, тъй като същите могат да бъдат събрани по реда на чл. 79,
ал. 3 ЗЧСИ, във вр. с чл. 410 ГПК. Поддържа и че в чл. 34 от ТТРЗЧСИ е
предвидено, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от
взискателя и са за сметка на длъжника, но само необходимите и когато жалбата не
е уважена. Посочва се, че не може да се приложи и чл. 81 ЗЧСИ, според който
дължимите авансови такси не се внасят от взискателя, когато вземането е
публично държавно, тъй като по изпълнителното дело вземането няма публичен
характер, а е частно държавно вземане. Иска от съда да даде указания за
възстановяване на внесените по сметка на ЧСИ Ц. Н. такси по т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ
в размер на 48,00 лв.
Препис от жалбите е връчен на насрещната страна Съвет за електронни медии, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр***, като в законоустановения срок не е
постъпило становище.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които
поддържа, че подадената от длъжника жалба
е процесуално допустима, но неоснователна. Сочи, че по делото на 04.01.2019 г.
е постъпила сума в размер на 850,00 лв. от запор на банкова сметка ***.
Поддържа, че доброволните плащания безспорно представляват признаване на
задължението и прекъсват както погасителната давност, така и срока, визиран в
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че ако има изпълнение по задължението,
предмет на изпълнителното производство, за взискателя отпада интереса да търси
други начини и изпълнителни способи за реализирането му.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата
и молбата, и доказателствата в изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 2017***0400062
по описа на ЧСИ В. Й., преобразувано под № 2020***0409084 по
описа на ЧСИ Ц. Н., е образувано
по молба с вх. №
1326/06.02.2017 г. на Съвет за електронни медии, ЕИК: ***, въз основа на Акт за установяване на публично
държавно вземане № РД-12-49 от 07.07.2015 г., издаден от Съвет за електронни
медии, на ЕТ "НЕМ – Г. Г.", ЕИК: ***, представлявано от Г. Д. Г.,
ЕГН: **********, с размер на задължението от 3 000,00 лв., заедно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запор на вземанията
и банковите сметки на длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правомощията за проучване на имущественото
състояние на длъжника.
На 03.12.2018 г. е
изпратено запорно съобщение изх. № 13814/03.12.2018 г. до "Обединена
българска банка" АД от ЧСИ В. Й., с което е наложен запор на всички
вземания на длъжника ЕТ "НЕМ – Г. Г." от банката на договорно и
извъндоговорно основание, включително банкови сметки. Същото е получено от служител на банката на 06.12.2018
г.
Поканата за доброволно
изпълнение, с която длъжникът е уведомен за наложения запор, е получена от представляващия
ЕТ "НЕМ – Г. Г." – Г. Д. Г. на 20.12.2018 г.
По делото е постъпил
отговор от "Обединена българска банка" АД с вх. № 12125/21.12.2018
г., с който съдебният изпълнител е уведомен, че третото задължено лице признава
вземането, върху което е наложен запор за основателно, поради което сметката е
блокирана; има наложени запори по други изпълнителни листове и дължимите суми
не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.
На 04.01.2019 г. по
банковата сметка на ЧСИ В. Й. е постъпила сума от наложения запор в
"Обединена българска банка" АД в размер на 850,00 лв., с основание:
"Превод ЕТ-НЕМ-Генов-Г. Г. ИД 20177***0400062-частично".
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбите са подадени от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу актове от изчерпателно изброените в чл.
435, ал. 2 ГПК, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение и акт, с който съдебният изпълнител се е произнесъл
по разноските по изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК/, поради което същите
са процесуално допустими.
Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право и е без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване.
В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението
по същото става по искане на взискателя.
Изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични
вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В т. 10 от
Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното
изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Както е
посочено по – горе, по своята правна същност запорът върху вземане на длъжника
от трето лице е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на
взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело
представлява плащане от трето лице в
резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен
способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния
способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин
от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. /в този смисъл Определение № 731 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1325/2018 г./.
В конкретния случай се установи, че още при образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил
изпълнителен способ – налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Действително първото и последно поискано от взискателя изпълнително действие е от датата, на която е подадена молбата за образуване на изпълнителното
дело – 06.02.2017 г. Исканият запор е наложен и в
резултат на него на 04.01.2019 г. е постъпила сума в размер на 850,00 лв. за
удовлетворяване вземането на взискателя. При това положение последният не е имал
основание да счита този изпълнителен способ за неуспешен, съответно не е имал задължение да сочи нов изпълнителен способ. Постъпването
на тази сума за погасяване на дълга на длъжника прекъсва срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От тази дата – 04.01.2019 г., на която последно е
постъпила сума по изпълнителното дело, до датата, на която е подадена молба от
длъжника за прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
настъпила перемпция – 20.10.2020 г., не са изтекли две години.
Перемпцията санкционира
бездействието на взискателя, когато той отказва да посочи способ за
принудително изпълнение, когато не желае да посочи друг способ при очевидна
невъзможност да бъде реализиран искания, респективно не желае да бъде повторен този способ след като веднъж
се е оказал неуспешен, и това негово бездействие е продължило повече от две
години. В случая такива факти и обстоятелства не се установяват, от което следва
изводът, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществена и
перемпция не е настъпила.
При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че в обжалвания отказ за прекратяване на
изпълнително дело, съдебният изпълнител е извършил правилна преценка относно неосъществяването на съответния правно релевантен факт на изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и законосъобразно
не е прекратил изпълнителното
производство на това основание. Ето защо
жалбата на взискателя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт – потвърден.
По отношение на молба вх. № 16003/17.11.2020 г.,
с която се обжалва указанието на съдебния изпълнител спрямо длъжника да внесе
такса по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата, съдът намира, че
по съществото си тя представлява жалба срещу акт на съдебния изпълнител, с
който се е произнесъл по разноските по изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни
разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК на обжалване
по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, в които:
делото
се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските, направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени. Според ал. 2 на чл. 79 ГПК когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.
С обжалвания акт
съдебният изпълнител е указал на длъжника да внесе такса по т. 5 и т. 8 от
ТТРЗЧСИ за администриране на подадената от него жалба против отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Таксите по
т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ са начислени за сметка на длъжника, като те са в установен
от нормативен акт размер и са за извършени по изпълнителното дело действия – за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на препис от жалба и за изготвяне
на препис от изпълнителното дело и предоставянето му на компетентния съд.
Освен това длъжникът е уведомен за дължимите
разноски във връзка с подадената от него жалба срещу действия на ЧСИ и разноските по
администрирането ѝ, връчването на съобщения
до взискателя и изготвянето на копие от изпълнителното дело във връзка с това, като те са били внесени от него. В съобщението дължимите от
жалбоподателя по изпълнението разноски са описани конкретно по размер и
основание с посочване на съответната точка от ТТРЗЧСИ. За тези такси е издадена сметка по чл. 79 ЗЧСИ, в която те също са описани по основание и
размер. Не са налице неоснователно определени такси и правилно съдебният изпълнител
ги е приел като такси по изпълнението, дължими от длъжника в посочения размер. Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна.
С оглед изложените съображения жалбите следва да бъдат оставени
без уважение, като обжалваните действия на съдебния изпълнител следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15623/03.11.2020 г., подадена от
длъжника ЕТ
"НЕМ – Г. Г.", ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Г. Д. Г., против действие на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Плевен, приел архива на ЧСИ В. Й., рег. № ***,
с район на действие Окръжен съд – Враца, представляващо отказ,
постановен на 20.10.2020 г., за прекратяване на изпълнително дело № 2017***0400062
по описа на ЧСИ В. Й., преобразувано под № 2020***0409084 по
описа на ЧСИ Ц. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 16003/17.11.2020 г., против акт на ЧСИ Ц. Н., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Плевен, приел архива на ЧСИ В. Й., рег. № ***,
с район на действие Окръжен съд – Враца, от 03.11.2020 г., с който се е произнесъл по
разноските по изпълнително дело № 2017***0400062 по описа на ЧСИ В. Й.,
преобразувано под № 2020***0409084 по описа на ЧСИ Ц. Н., като е указал на жалбоподателя
ЕТ "НЕМ – Г. Г.", ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
да внесе такса по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата му по
сметка на съдебния изпълнител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.