Р Е Ш Е Н И Е  №1064

 

гр.Русе,22.12.2014г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                                            Председател: Венцислав Василев

                                                            Съдебни заседатели :

 

при участието на секретаря Ю.О. ……………………………………………………….

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………………

            Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1927/2014г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

            Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Р.Й.И. против наказателно постановление №  14-1085-000856/28.05.2014г. на началник група към  ОД на МВР-Русе, сектор „Пътна полиция” .

            Същият моли съда да  бъде отменено същото, като незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява процесуален представител, който  поддържа жалбата.

            Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

             Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС,категории „С”, „В”, „АМ” и „ТКТ”. На 27.02.2013 г. жалбоподателят управлявал л.а.”Пежо 208” с ДК№ СА 14 67 ТВ по ул.”Липник” в гр.Русе. Около 18,15 ч. преминал по ул.”Липник” с кръстовището на ул.”Н.Петков” на зелен сигнал на светофара. В този момент по северното пътно платно на ул.”Липник” на червен сигнал за пешеходците, извън пешеходната пътека, започнала да пресича  Цветанка Дюкенджиева. Направила една – две крачки, спряла за миг, след което продължила да пресича на бърз ход платното в посока спирката на ул.”Липник” пред комплекс „Стиф”. Жалбоподателят възприел пешеходката, когато започнала да пресича северното платно, предприел спиране и завиване надясно, за да я заобиколи. Въпреки тези му действия, когато пешеходката се намирала по средата на северното платно последвал удар между дясната част на тялото и  лявото огледало на автомобила, като имало съприкосновение и с левите врати и  задния ляв калник. От удара пешеходката паднала на земята и в резултат на това получила счупвания на три ребра. След произшествието жалбоподателят веднага спрял автомобила си и слязъл при пешеходката. Междувременно свидетели се обадили на Спешна медицинска помощ и пешеходката била откарана в болницата. Жалбоподателят не бил употребил алкохол. Било образувано досъдебно производство за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост на Цветанка Дюкенджиева, което било внесено в съда с постановление по чл.78а от НК.  В съдебно заседание съдът го върнал на РРП на основание чл.378 ал.3 от НПК.  Новото фактическо положение се изразявало в това, че ударът е бил извън пешеходната пътека, а не върху нея, както било прието в постановлението на РРП.  След връщане на делото пострадалата направила изявление по чл.343 ал.2 от НК, че желае производство по делото да се прекрати. Прокурорът го прекратил на основание чл.24 ал.1 т.9 от НПК и след влизане в сила на постановлението изпратил материалите по делото на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя. В резултат на това било издадено настоящото наказателно постановление, с което за нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП по отношение  на жалбоподателя било  наложено административно наказание „глоба”.

 

            Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства и въз основа на материалите по досъдебно производство № 158/2013г. по описа на Русенската Районна прокуратура.

 

Жалбата е основателна.

            От материалите по досъдебното производство се установява, че пешеходката е започнала пресичането на северното пътно платно на ул.”Липник” към спирката при червен сигнал на светофара, за разлика от жалбоподателя, който е преминал през кръстовището на ул.”Липник” с ул.”Н.Петков” на зелен сигнал. При това положение пешеходката също е извършила нарушение на правилата за движение, като е започнала да пресича при червен сигнал на светофара – чл.11 ал.1 т. 3 пр.1 от ЗдвП вр.чл.35 ал.4 т.1 от ППЗДвП. Въпреки това жалбоподателят е могъл да предотврати удара чрез спиране, видно от заключението на назначената автотехническа експертиза доколкото отстоянието на автомобила от мястото на удара когато пешеходката е навлязла на пътното платно е било 53,28 метра при положение, че опасната зона за спиране е била 29,90 м. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП, но по чл.20 ал.2 от него, а не по чл.119 ал.1. Това е така, защото въпреки неправомерното си поведение на пътя – пресичането на червен светофар – пешеходката се е явила опасност за водача по смисъла на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и за него е възникнало задължение да намали скоростта или да спре, като единствено възможен начин за предотвратяване на произшествието, което той не е сторил, а не да се опита да я заобиколи.  При това положение съдът намира, че нарушението е в причинна връзка с несъобразената му скорост, при съществено неправомерно поведение и на пешеходката, а не с отнемане на предимство на пешеходката, тъй като тя не се е движела по пешеходната пътека. Освен това дори и да се приеме, че тя се е движела по пешеходната пътека за нея не е възникнало правото на предимство предвид забраняващия сигнал на светофара – такова право възниква, но само при наличието на зелен разрешаващ сигнал на светофара за преминаване.

            При това положение наказателното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, защото в него са възприети фактически положения, които не съответстват на събраните по делото доказателства, а от друга страна неправилно е приложен материалния закон, като е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП. Правилното приложение на материалния закон в конкретния случай е административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.2 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП,  защото въпреки, че скоростта на движение е била разрешена,  тя не е била съобразена с отрицателните фактори, примерно изброени в тази разпоредба.  При това положение действително е допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като неправилно е приложен материалния закон, още повече в самото постановление на РРП за прекратяване на досъдебното производство изрично е посочено, че ударът е станал „…встрани от пешеходната пътека в посока близката будка за продажба на автобусни билети, която се е намирала на отсрещния тротоар”, лист първи, гърба от него.

            Не е основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. Това е така, защото на основание чл.81 ал.1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос  с влязъл в сила съдебен акт, какъвто в случая е постановлението на прокурора. В този смисъл сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая започват да текат от момента,  в който АНО е получил постановлението на прокурора, а не от момента, в който е извършено нарушението, защото именно тогава АНО е узнал за извършено административно нарушение.

            С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1085-000856/28.05.2014г., издадено от началник група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция”, с което на Р.Й.И., ЕГН: **********,  му е наложено наказание „глоба” в размер на      160 лв.(сто и шестдесет лева) за нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

            Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и началник група към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция”.                                                                            

 

  Районен съдия: