О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/07.04.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И
ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно дело №817/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното: Производството е образувано по искова молба от Н.А.Н. ЕГН **********
срещу младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с
искане да се установи неистинността на Акт за установяване на административно
нарушение № 170941/19.04.2020 г. издаден от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна, като се приеме, че е неверен по отношение на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Исковата молба е недопустима поради следното:
Съгласно чл. 128, ал.1, т.9 от АПК - На административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за установяване неистинността
на административни актове по този кодекс.
В случая съдът е сезиран с искова молба, с
която се претендира установяване на неистинност на съдържанието на официален
удостоверителен документ - АУАН.
АУАН се съставя на
основание чл.36, ал.1 от ЗАНН и е част от
производството по издаване на Наказателно постановление – чл. 52, ал.1 - 4 от ЗАНН. Съобразно чл. 189, ал.2 от ЗДвП - Редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Предвиден е специален ред за оспорване на НП
– чл. 58д, т.1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), а до 23.12.2021 г. по реда на чл.59, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 10 от
2011 г.) от ЗАНН. В производството по
оспорване на НП е допустимо да се установи неистинността на АУАН. Отделно от
изложеното АУАН не е административен акт, тъй като е част от производството по
издаване на НП, което е правораздавателен акт, който не се издава по реда на
АПК и не носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК /т.1
от мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/.
Недопустимо е установяване неистинността на
АУАН по реда на чл. 189, ал.1, т.9 от АПК, поради което искът следва да се
остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Отправено е искане от ищеца за освобождаване от заплащане
на такси в съдебното производство и предоставяне на правна помощ – процесуално
представителство. Представена е декларация за семейно и имотно състояние от
05.04.2022 г., в която е декларирано, че няма други членове на семейството, за
м.03.2022 г. е получил 281 лв. – финансова подкрепа, пенсия и добавки, притежава л.а. „Рено Меган Сценик“ със застрахователна
стойност 500 лева, не притежава недвижими имоти.
Относно искането за освобождаване от заплащане на такси:
Представената декларация от жалбоподателя обосновава
извод, че към момента същия няма достатъчно средства да заплати такси по
делото. Получената сума от 281 лева е под минималната работна заплата за страна
/710 лева/, поради което съдът приема,
че със заплащане на такси в производството би се намалил жизнения стандарт на
ищеца. Това налага освобождаване на същия от заплащане на такси в настоящото
производство до приключването му, на основание чл.83 ал.2 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.
Относно искането за предоставяне на правна
помощ:
На основание чл. 21, т.3 от ЗПП е предвидено предоставяне на правна помощ чрез процесуално
представителство. С чл.23, ал.2 и 3 от ЗПП са предвидени предпоставките за
предоставяне на правна помощ. В случая не е установено, че интересите на правосъдието
изискват предоставяне на правна помощ, защото служебното начало в съдебните
дела по административни производства е силно застъпено и при липса на правна
помощ правата на ищеца няма да се нарушат. Съдът съобразява, че ищецът е уточнил
акта, относно който иска установяване на неистинност и е посочил ответника.
Следва че към момента е формулирал относимите твърдения, за преценка
допустимостта на иска. Това обуславя извод, че към момента са налице
предпоставките по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП, които предвиждат правна помощ да не
се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ
и претенцията е очевидно неоснователна, поради недопустимост на иска. С тези
съображения искането за правна помощ следва да се остави без уважение.
Водим от горното и
на основание чл. 159, т.1 от АПК,
Административен съд – гр. Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от Н.А.Н. ЕГН ********** срещу младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с искане да се
установи неистинността на Акт за установяване на административно нарушение №
170941/19.04.2020 г. издаден от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна, като се приеме, че е неверен по отношение на нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н. ЕГН ********** от заплащане на
държавни такси в производството по адм. дело № 817/2022 г. по описа на Адм. съд
– Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Н.А.Н. ЕГН ********** за
предоставяне на правна помощ, чрез процесуално представителство по адм. дело № 817/2022 г. по описа на Адм. съд –
Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно
дело №817/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :