РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Карлово, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101337 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е иск с правно основание член 144 от СК.
Ищцата Н. З. К. с ЕГН **********, постоянен адрес в село Б,, област
П., община К., ул. *** № *** твърди, че с решение № 260106/21.05.2021 г.,
постановено по гр. дело 928/2020г. по описа на Районен съд К., по иск с
правно основание на чл.127 ал.2 вр. с чл.59 ал. 9 от СК във вр. с чл. 143 ал. 2
от СК, предявен от нейния баща срещу майка й, ответник в настоящото
производство, родителските права по отношение на ищцата били присъдени
на нейния баща, като майка й била осъдена да й заплаща месечна издръжка в
размер на 170 (сто и седемдесет лева). Този размер на месечната издръжка,
която нейната майка следвало да й заплаща ежемесечно, бил валиден и към
настоящият момент. Друг въпрос бил, че тя до настоящият момент, въпреки
образуваното изпълнително дело, не й заплатила нито една месечна вноска, от
момента, в който с решението на съда било допуснато предварително
изпълнение и след влизане в законна сила на крайния съдебен акт, също не й
изплащала присъдената месечна издръжка.
Ищцата навършила 18 години и вече била дееспособна. Към
настоящият момент била ученичка в редовна (дневна) форма на обучение във
Ф.Е. гимназия „А.С.Е.“, като през учебната 2022/2023 година била в 12-ти
клас. Обучението й било свързано с големи разходи за пътуване, храна,
облекло, учебни пособия и всичко онова, което й било необходимо за
нейното нормално развитие и нормалното развитие на учебния процес, който
посещавала ежедневно. Ищцата живеела в общежитие на учебното заведение,
което било платено. Освен това закупувала ежедневно храна и всичко
останало за нормалното си съществуване. Пътуването й от с. Б, и обратно до
гр. П., което осъществявала ежеседмично в почивните дни също било голям
1
разход. Всички тези разходи се поемали и осъществявали единствено и само
от нейния баща без каквото и да било, дори минимално участие на
ответницата.
Закупуването на дрехи, закупуването на пособия за учебната й
дейност били свързани с големи разходи, предвид на това, че ищцата вече
била на възраст, когато всичко това струвало големи суми. Само баща й
подсигурявал както храна, дрехи, обувки, учебници, тетрадки, така й посреща
всички сметки за вода, телефон, ел. енергия, кабелна телевизия и всичко
останало по домакинството. Имала нужди както от храна, дрехи, обувки,
транспорт, а също така и от допълнителни средства за нормалното, физическо
и интелектуално развитие. Всичко това довело до рязко повишаване
разходите по домакинството, отглеждането и възпитанието й и баща й
изпитвал сериозни финансови затруднения при подсигуряване на издръжката
й и снабдяването й с всичко необходимо. Баща й поел всички тези разходи, но
самият той се справял трудно, предвид останалите разходи, които имал по
отношение на дома им и издръжката свързана с храна и всичко онова
необходимо за съществуването им. Счита, че е необходимо по-голямо
участие от страна на майка й в нейната издръжката. При определяне на
месечната издръжка съгласно практиката на съдилищата и закона следвало да
се вземат предвид не само нуждите на лицата, които се нуждаят от издръжка,
но и финансовите възможности на задълженото лице. Счита, че ответницата е
в работоспособна възраст и получава добри доходи, а не заплащала дори
издръжката, която била под определения законов минимум.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
ответницата да й заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ в
средно учебно заведение, издръжка в размер на 260.00 (двеста и шестдесет)
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022
г., до завършване на образованието, но не по-късно от 20-годишна възраст,
ведно със законната лихва за забава. Претендира за разноските по делото.
Ответницата Н. Н. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Б,,
област П., община К., ул. „И.Р.“ *** оспорва иска.
Признава факта, че е майка на ищцата Н. З. К.. Също така не било
спорно, че ищцата е ученичка в езикова гимназия „А.С.Е.“ в гр. П. и е в 12-ти
клас. Оспорва твърдението, че не осигурява каквито и да е било средства за
разходите за обучение, пътуване, храна, облекло и учебни пособия на нейната
учаща дъщеря. Изложеното в исковата молба не отговаряло на истината.
Всичко изложено в исковата молба било продиктувано от бащата на ищцата
Н. К., който бил във влошени, враждебни отношения с ответницата. Именно
исковата молба била негов продукт, а той подтикнал и мотивирал детето си Н.
К. да заведе настоящото дело. Ответницата, с оглед възможностите си,
въпреки че била безработна, не работела и нямала никакви доходи, с помощта
на родителите си давала пари на дъщеря си, купувала дрехи, обувки,
учебници и тетрадки на дъщеря си. Не отговаряло на истината изложеното в
исковата молба, че Н. Н. К. има финансови възможности и едва ли не без
особени затруднения би могла да заплаща издръжка на пълнолетната си
учаща дъщеря Н. З. К.. Напротив, ответницата била безработна, и от никъде
нямала никакви доходи. Единствено помагала в стопанството на родителите
си, които й давали незначителни средства, колкото да покрива ежедневните
си нужди за храна и отопление. Ответницата била в особено затруднено
материално положение. Тя нямала нито имущество, нито разполагала със
2
средства за да заплаща претендираната с исковата молба издръжка на дъщеря
си.
Предвид изложеното не се покривал обективния критерии, който
изисквала нормата на чл. 144 от СК - даващия издръжката родител да може да
я осигурява без особени затруднения. Очевидно ответницата била в особено
затруднено материално положение, като освен дрехите, които носела и
добрата душа в себе си, не разполагала с нищо друго.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и
във връзка с изложените становища, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка
на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката
без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка
не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - решение № 199
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о., постановено по чл.290
от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете,
което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл - решение
№ 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). В
настоящия случай не се спори и се установява от писмените доказателства –
удостоверение за раждане и служебна бележка изх. № 32-28 от 19.09.2022 г.,
издадена от Ф.Е.Г. „А.С.Е.“, че страните са майка и дъщеря и че ищцата учи в
редовна (дневна) форма в средно училище. От датата на раждане на ищцата се
установява, че същата не е навършила 20 години, понастоящем е
осемнадесетгодишна. От представеното удостоверение за семейно положение
изх. № 01 от 01.12.2022 г. на Кметство Б, се установява, че семейното
положение на ищцата е неомъжена, т.е. няма лице от друг ред, от което да
търси издръжка. Липсват доказателства и не се твърди от другата страна,
ищцата да има имущество и доходи, от които да се издържа. Съдът не
обсъжда представения заверен препис от решение по спор за родителските
права между родителите на ищцата, с което майка й е била осъдена да й
плаща издръжка, доколкото по отношение на пълнолетните лица родителски
права не се упражняват и издръжката на ненавършило пълнолетие дете не е
относима към пълнолетните лица, претендиращи издръжка. По делото не се
спори, че ищцата живее със своя баща извън учебно време. От представеното
удостоверение за доходите му се установява, че същият работи по трудово
правоотношение и получава месечна заплата в брутен размер на около 1300
лева (на база месец юни 2022 г., доколкото от удостоверението се установява,
че след това бащата е ползвал обезщетение на временна неработоспособност,
а за последните два месеца – октомври и ноември 2022 г. работодателят не му
е плащал възнаграждение. Няма данни за тези месеци какви обезщетения е
получавал от НОИ. От представената служебна бележка от Агенция по
3
заетостта се установява, че майката е безработна. Не се твърди и установява
някой от родителите на ищцата да има допълнителни източници на доходи
или имущество, от което да реализира такива.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
издръжката на навършилите пълнолетие е условна и следва да се преценява
обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за
родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка
на пълнолетни учащи деца е тя да не съставлява особено затруднение за
задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не
съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на
издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите
правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени
ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като
се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само
да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е
задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този
смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на
чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този
родител.
Спорните по делото въпроси са може ли ищцата да се издържа от
доходите и имуществото си, и има ли възможност ответницата – нейна майка,
да осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер
издръжката не би й създала особено затруднение.
По делото се установява по несъмнен начин, че бащата на ищцата е
този, който посреща изцяло нуждите й във връзка с обучението и
осигуряването на средства за живота. В тази насока са показанията на св. К.,
дядо на ищцата, който сочи че бащата и свидетелят осигуряват всичко
необходимо за Н. – учебни пособия, дрехи, обувки, транспортни средства и
средства за храна. За доходите на бащата е установено, че работи по трудово
правоотношение, като през последните около 5-6 месеца ползва отпуск за
временна неработоспособност поради сърдечно заболяване. Не се твърди и
установява бащата да има задължения към други ненавършили пълнолетие
деца. В показанията си свидетелят сочи, че през почивните дни Н. се прибира
в дома на дядо си в село Б,, а понастоящем синът му живеел в град С. и имал
ново семейство. Свидетелят също участвал в осигуряването на средствата за
издръжка на Н.. Ищцата учела в друго населено място – град П., понастоящем
била в 12 клас, с отличен успех и било необходимо много време за
подготовка й. Месечните й разходи били приблизително 500 лева, а Н.
получавала 30 лева стипендия за отличен успех. Нямала доходи, нито
имущество, нямала възможност да полага труд. Доколкото свидетелят знаел,
ответницата живеела с баща си, не знаел дали има ново семейство.
Ответницата сочи, че е здрава, няма заболявания и е работила във *** ЕАД С.
до 2017 година. Други доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани по делото.
При установените факти, съдът намира, че е доказано по несъмнен
начин, че ищцата не може да се издържа от доходите си и няма имущество,
което да й носи приходи. Установено е, че бащата и неговиите роднини
4
осигуряват всички средства за издръжката й, а към датата на заседанието
бащата е лишен и от възможността да полага труд поради продължителен
отпуск по болест. Съдът намира за недоказано твърдението на ответницата, че
даването на издръжка на пълнолетното му дете, за нея ще съставлява особено
затруднение. Майката е жена в активна възраст, без данни за заболявания и за
обективни пречки да полага. За определяне на конкретния размер на
издръжката, която майката може да дава без особени затруднения, следва да
се отчетат нейните възможности от една страна и нуждата от издръжка на
ищцата от друга. В закона няма легално определение за понятието особени
затруднения, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид
същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. В решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о., постановено по чл.290 от ГПК е
разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
собственото си пълнолетно дете. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете
не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава
във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с
оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Тук
следва да се имат предвид следните обстоятелства – ответницата е трайно
безработна от около пет години, без доказателства да е налице обективна
пречка да полага труд, като същата твърди, че нейните родители и осигуряват
минимални средства за прехраната й, а тя помага в стопанството им. Не е
установено какви са възможностите на родителите й, но предвид факта, че се
твърди да имат стопанство, това предполага реализирани на доходи поне
около минималните. За да достигне до този извод, съдът отчита, че през
последните години спадът в безработицата е съществен, че ответницата е
здрава и в активна възраст и че при наличното търсене на работници и
служители в района, включително в предприятието, което ответницата сочи
като нейна последна месторабота, предполага същата да реализира в
стопанството на родителите си доходи поне в размер на тези, които би
получила ако работи. Фактът, че е безработна, отнесен към данните за
трудовата заетост в страната не може да се счете като особено затруднение.
Установява се, че ответницата разделя разходите в домакинското си със
своите родители, с което живее и няма задължения към други лица, т.е.
отделянето на средства за издръжка на ищцата, макар и не в претендирания
размер, не би създало особено затруднение. Тук следва да се отбележи, че
соченото в исковата молба враждебно отношение между родителите на
ищцата е изцяло извън предмета на спора.
По отношение на нуждите на ищцата от издръжка, следва да се
каже, че те безспорно са високи, с оглед избраното от нея образование, в
друго населено място, изискващо осигуряване на учебници и помагала,
свързано с още разходи за транспорт и заплащане на общежитие, и
представените писмени и гласни доказателства в тази насока, като в
5
конкретния случай следва да се отчете, че е наличната възможност на ищцата
да реализира собствени доходи, макар само през летния сезон, доколкото
същата вече е пълнолетна, няма данни да е ангажирана с учебен процес през
лятото, т.е. налице е възможност да полага труд, което да и осигури
допълнително средства за собствената й издръжка, извън осигурената от баща
й. Тук следва да се отбележи и това, че КТ позволява полагане на труд и при
навършване на 16 годишна възраст, със съгласие на родителите.
При определяне размера на издръжката, която ответницата следва да
осигури на ищеца, не бива да се стига до неоправдано материално
затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на
нуждаещ се от издръжка. В този случай съдът не е обвързан с минималните
размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от
СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата
обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява
затруднение за съответното задължено лице (определение № 960 от
05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2012 г., III г. о.). Според настоящата
съдебна инстанция, ответницата може да осигури на дъщеря си средства в
размер на 160 лева месечно, без това да й създава особено затруднение. За
определяне на размера на издръжката, която следва да се заплаща, трябва да
се вземе предвид и обстоятелството, че майката не е единствената, която е
задължена за това, като в конкретния процес не се спори, че бащата осигурява
средства за образованието и издръжката на ищцата. По изложеното искът за
присъждане на издръжка следва да се уважи до размера от 160 лева месечно,
като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 260.00 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО разноските по делото.
Разноски по делото се претендират от ищцата и съдът следва да
присъди такива съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е реализирала
разноски в размер на 350 лева, съразмерно с уважената част от иска съдът
следва да присъди разноски в размер на 215.38 лева.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
които да се присъдят по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА на нейния пълномощник.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 99
от 04.11.2022 г.), минималното възнаграждение за адвокат по дело за
издръжка е в размер на 500 лева. Договорът за правна помощ с ответницата е
сключен на 18.11.2022 г., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответницата се следват разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 192.31 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС върху
определената издръжка в размер на 57.60 лева, изчислена в размер на 4%
върху 9-месечните платежи.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА, на основание член 144 от СК, Н. Н. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: село Б,, област П., община К., ул. „И.Р.“ *** да заплаща на
Н. З. К. с ЕГН **********, постоянен адрес в село Б,, област П., община К.,
ул. *** № ***, като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 160.00
(сто и шестдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.10.2022г., до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 20–годишна възраст, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата над 160.00
лева до пълния пренетдиран размер от 260.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Н. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Б,,
област П., община К., ул. „И.Р.“ *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 57.60 лева
(петдесет и седем лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА, на основание член 144 от СК, Н. Н. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: село Б,, област П., община К., ул. „И.Р.“ *** да заплати на Н.
З. К. с ЕГН **********, постоянен адрес в село Б,, област П., община К., ул.
*** № *** деловодни разноски в размер на 215.38 лева (двеста и петнадесет
лева тридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Н. З. К. с ЕГН **********, постоянен адрес в село Б,,
област П., община К., ул. *** № *** да заплати на адвокат С. Ж. П., вписан в
Адвокатска колегия П. със служебен адрес: град П., площад „С.“ № ***,
персонален номер ****** деловодни разноски в размер на 192.31 лева (сто
деветдесет и два лева тридесет и една стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
24.01.2023г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7