№ 1160
гр. Варна, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100502944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4466/22.02.2022 г. от „Електроразпределение Север“
АД, чрез адв. Николай Банкоев, с искане за допълване в частта за разноските на
Определение № 601/11.02.2022 г., постановено по в. гр. дело № 2944/2021 г. по описа на
ВОС. В молбата се навеждат подробни доводи за основателност на искането за присъждане
на разноски, съставляващи адвокатски хонорар, съгласно представен списък, доказателства
за извършена адвокатска услуга и плащането му.
Постъпил е отговор от насрещната страна М. Г. Р., в който е изразено становище за
неоснователност на молбата. Обосновава се твърдение, че е преклудирано искането за
присъждане на разноски и доказването им. Оспорва представения договор за правна защита
и съдействие като антидатиран, а фактурата и платежното нареждане – като негодни да
удостоверят, че е платено възнаграждение именно за защита по настоящото производство. В
условията на евентуалност, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен
противно на правната и фактическа сложност на делото.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и
затова е процесуално допустима.
С Определение № 601/11.02.2022 г. ВОС е прекратил производството, поради отказ
от въззивна жалба.
В разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и, ал. 4 ГПК законодателят е уредил правото на
1
разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради
неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски
за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Посочените разопредби не
разграничават хипотезите на първоинстанционно и въззивно производство, поради което
намират приложение и в двете съдебни производства. Правната норма на чл. 78, ал. 4 ГПК
предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да
установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва
да бъде предявено пред съда. Доколкото в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок
за предявяване на искането за присъждане на разноски /нито чл. 78, ал. 4 ГПК, нито чл. 81
ГПК или други правни норми/, приложение следва да намери общото правило, съгласно
което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на
устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат
представени и доказателствата за извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи
подобно искане в отговора на исковата молба, нито въззиваемият във въззивното
производство има задължение да претендира присъждане на разноски в отговора на
въззивната жалба. Допустимо е разноските да бъдат направени в хода на
първоинстанционното, респективно въззивното производство след подаване на отговорите,
поради което доказателствата за разноските могат да бъдат представени в същия срок - до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция.
При отказ от въззивна жалба, заявен от ищеца - въззиваем пред въззивния съд след
подаване на отговора на въззивната жалба, след определението в подготвителното заседание
по чл. 267 ГПК и насрочване на делото за открито заседание, но преди провеждане на
откритото заседание, е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина,
която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. При отказ от въззивна
жалба препис от молбата не се връчва на въззиваемия, тъй като не се изисква съгласието му
за прекратяване на производството. В посочената хипотеза и прекратяване на
производството в закрито заседание въззиваемият не разполага с възможност да изрази
становище по искането и да заяви претенция за присъждане на направените разноски, нито
разполага с възможност да представи доказателства за извършването им. За приключване на
производството по делото ответникът, респективно въззиваемият узнава с получаването на
препис от определението за прекратяване. Поради изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че въззиваемият има право да реализира правото си на разноски по чл.
78, ал. 4 ГПК за въззивното производство и да представи съответните доказателства пред
въззивния съд с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната
практика практика на ВКС, обективирана в множество определения по чл. 274, ал. 3 ГПК и
чл. 248 ГПК, например определение № 101/12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, ГК,
II г. о., определение № 438/17.07.2009 г. по ч. т. д. № 352/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.;
определение № 309/05.10.2011 г. по гр. д. № 192/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение №
736/23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
168/22.06.2015 г. по гр. д. № 981/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о. и други.
2
В този смисъл неоснователно е възражението на насрещната страна, че молбата по
чл. 248 ГПК и представените с нея доказателства са преклудирани, тъй като
„Електроразпределение Север“ АД не е имал процесуална възможност да заяви искането си
за присъждане на разноски поради невръчването на препис от молбата по чл. 233 ГПК и
произнасяне на съда в закрито заседание.
Неоснователни са оспорванията относно представените от въззиваемия доказателства
- договора за адвокатски услуги и направения паричен превод с оглед антидатиране на
документите. В случая въззиваемият е представил с молбата за присъждане на разноски
договор за правна защита и съдействие №22300/11.11.2021 г., т. е. сключен преди
постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и преди
подаване на молбата за отказ от жалбата. За посоченото в договора адвокатско
възнаграждение е представена фактура № **********/11.11.2021 г. и платежно нареждане за
кредитен превод. В договора е отбелязано, че същият се сключва за правна защита,
съдействие и процесуално представителство пред ВОС, по въззивна жалба срещу решението
по гр. д. №1634/2021 г. по описа на ВРС. Плащането на адвокатското възнаграждение е
извършено на 17.11.2021 г., т. е. преди връчване на препис от определението за прекратяване
на производството, включително преди депозиране на отговора по жалбата, а в платежния
документ е посочено и основанието - фактура № **********., в която е отразено „правна
защита съгласно договор №22300/11.11.2021 г.“. Следва да се има предвид и, че договорът
за правна защита и съдействие касае отношения между клиента и адвоката и като частен
документ не съставлява доказателство по същество на спора, за да е допустимо оспорването
му от насрещната страна в процеса, а в случая той е и редовен от външна страна и
удостоверява заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение като разноски именно
във връзка със защитата по настоящото дело.
Въз основа на изложените съображения и съобразявайки доказателствата в тяхната
взаимна връзка, настоящият съдебен състав счита, че документите не са антидатирани и с
тях се установява, че претендираните разноски са платени и сторени по настоящото
производство, което е образувано по въззивна жалба срещу Решение № 262524/24.09.2021 г.
по гр. д. №1634/2021 г., ВРС. Процесуалният представител на въззиваемия (упълномощен с
пълномощно по делото от дружеството, изпълнител по договора за правна защита и
съдействие) е извършил процесуални действия във връзка с подадената въззивна жалба, като
е подал отговор и се е подготвил за въззивното производство.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната
страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният
размер, до който съдът може да намали разноските, се определя в съответствие с Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Страните обаче
разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни
от предвидените в нея размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен
случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Видно от предмета на договора страните са споразумели за цена, която отговаря на
3
по – голям обем от работа от реално извършеното. В настоящия случай обемът на
осъществената от пълномощника защита се свежда по подаване на въззивна жалба и
подготовка за въззивно производство. Поради това справедливо би било да се намали
уговореното адвокатско възнаграждение до предвидения в закона минимум, като се
съобрази реалната сложност на конкретното дело, развило се по същество в една съдебна
инстанция и приключило преди първо съдебно заседание пред въззивна. При определяне
размера на хонорара, настоящият състав се съобразява с разпоредбите на чл. 9 и чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради гореизложеното, молбата се явява частично основателна и определението, с
което е прекратено настоящото производство трябва да се допълни, като М. Г. Р. бъде
осъден да заплати в полза на молителя разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение
по защита на въззивната жалба, в размер на 474,90 лв. с включено ДДС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 601 от 11.02.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 2944/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. **** да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, сумата в размер на 474, 90 лв.
(четиристотин седемдесет и четири лева и деветдесет ст.), представляваща направените
разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4