РЕШЕНИЕ
№ 4420
гр. Варна, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110113668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба от М. Г. С., с искане за налагане на мерки за защита от домашно
насилие спрямо нея срещу Х. С. Х., както следва: да се задължи ответникът да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката М. Г. С.; да се забрани на
ответника да приближава молителката, жилището на последната, нейната месторабота и
местата за социални контакти и отдих.
. В молбата за налагане на мерки за защита молителката М. Г. С. излага, че с ответника
Х. С. Х. са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на девет години.
Твърди, че през целия период на съвместно съжителство между страните е имало скандали,
като ответникът многократно е упражнявал психическо и физическо насилие над
молителката, изразяващи се в заплахи за живота и здравето й, обиди, нанасяне на побой.
Описва се случай, при който молителката открила собствения си лек автомобил с нарязани
гуми и таван и счупено странично огледало.
Молителката декларира, че последният случай на осъществен акт на домашно насилие
от страна на ответника бил от 23.10.2024 г., когато последният отишъл на работното й място
– павилион „Българска скара“ в жк „*“, град *, слязъл от автомобила си с бухалка и я
заплашил да се качи в колата, но тя успяла да се заключи в павилиона.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
поисканите мерки за защита.
С Определение № 12243/29.10.2024 г. съдът е постановил издаване на заповед за
незабавна защита срещу ответника Х. С. Х., като последният се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М. Г. С..
1
По делото е постъпил отговор от ответника, в който е изразено становище за
неоснователност на молбата за защита от домашно насилие.
Не се оспорва обстоятелството, че молителката и ответникът са били във фактическо
съпружеско съжителство, за което се твърди да е приключило две седмици преди процесната
дата – 23.10.2024 г. Заявява се, че молителката в продължение на месеци тормозела
ответника и неговата съпруга, като на 23.10.2024 г. отишъл да говори с нея на работното й
място по повод на нейните обаждания, при което тя се заключила в павилиона и ответникът
си тръгнал, без да е осъществяван физически контакт между страните.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката лично поддържа
молбата, като счита, че всички събрани по делото доказателства са в подкрепа на изразените
от тях твърдения за осъществен от ответника акт на домашно насилие. Моли на ответника
да бъдат наложени поисканите мерки за защита.
Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител в проведеното открито
съдебно заседание, като изразява становище за неоснователност на молбата за защита от
домашно насилие и иска отхвърляне на същата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не са спорни обстоятелствата, че същите са били във фактическо
съпружеско съжителство в продължение на няколко години, както и че на 23.10.2024 г.
ответникът е отишъл на работното място на молителката – павилион „*“ в жк „*“, град *, за
да разговаря с нея.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката М. Г.
С. декларира, че на 23.10.2024 г. ответникът е отишъл на работното й място и я заплашил с
бухалка да се качи в колата, при което молителката се заключила в павилиона. Декларацията
съдържа също така посочени и други актове на домашно насилие от ответника спрямо
молителката.
От Писмо изх. № * от 06.11.2024 г. от УМБАЛ „*“ ЕАД – Варна се установява, че в
болничната информационна система няма данни М. Г. С. и Х. С. Х. да са настанявани за
лечение в Психиатричните клиники на лечебното заведение.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че молителката не е осъждана, а
ответникът е осъждан.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката * Х.а – съпруга на ответника твърди, че знаела за връзката на М. Г. С. и
Х. С. Х., като на процесната дата – 23.10.2024 г. молителката й се обадила по телефона, за да
й каже, че ответникът е при нея на работното й място и е възникнал скандал, поради което
иска тя да му се обади и да му каже да си тръгне и да не я притеснява. Заявява, че страните
са се скарали, но не е имало физическа агресия между тях.
Приобщени по делото са четири броя аудиозаписи, съдържащи отправени от страна на
молителката към съпругата на ответника заплахи и клетви.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в проява на психическо насилие /заплахи със саморазправа, ако молителката не
извърши това, което иска/, осъществено на работното място на последната – павилион „*“ в
жк „*“, град Варна, на 23.10.2024 г.
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. .
В случая, декларацията е подкрепена и от признанията на ответника в отговора му
относно осъществено посещение на процесната дата на работното място на молителката с
цел провеждане на разговор, както и от показанията на свидетелката, водена от ответника,
според които действително между страните е възникнал скандал по повод на техните
взаимоотношения, вследствие на което М. Г. С. й се обадила да прибере съпруга си.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи следната мярка: по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване на Х. С. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката М. Г. С..
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, както и заявеното от него в открито съдебно заседание, че няма да осъществява
повече контакти с молителката, намира за неоправдано прилагането на мерки по чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН, като несъответни на посочените обстоятелства.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - *държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Разноски за производството не са претендирани от страна на молителката, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ЗАДЪЛЖАВА Х. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: град *, жк „*“ № *, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от М. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: град *, жк „*, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Х.
С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Община *, Област *, ул. „* В
ЧАСТТА, касаеща налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3, ЗЗДН за осъществени актове на
домашно насилие на 23.10.2024 г.
ОСЪЖДА Х. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, Община
*, Област *, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от
деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 06.12.2024 г., съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4