Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.03.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1421 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 16.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 60147/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, М.П.Д. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 189.60 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2014
г. до 30.04.2016 г., и сумата 13.64 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2015 г. до м.04.2016
г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк "*******, аб.№
043262, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 161.87 лв.- разноски по делото
/за държавна такса и юриск. възнаграждение/. С решението са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу М.П.Д. искове с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 48.61 лв.- лихва за забава при плащане на главницата за доставка
на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.- 31.07.2017 г., и за сумата 3.11
лв.- лихва за забава при плащането на главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2015 г.- 31.07.2017 г.
Постъпила е въззивна жалба от М.П.Д. /ответница по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в осъдителната му част /за главници и разноски/, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/
не изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Н.“ ЕАД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени
са осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД /исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД не са предмет на
въззивното производство/.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е
неправилно в обжалваната от ответницата част- относно присъдените на ищеца
главници за стойност на потребена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение, и в частта относно разноските, и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото осъдителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация
на ответницата да отговаря по същите.
Основният
спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно
право /право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на
закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото
относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма
сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на
облигационните право-отношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В настоящия случай в своевременно подадения
по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответницата Д. е
оспорила горепосочените обстоятелства
/наличието на доказателства за притежавано вещно право върху имота или на
писмен договор за доставка на топлинна енергия/, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното
право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е
проведено. Не са представени от ищеца доказателства, легитимиращи ответницата Д.
като собственик или вещен ползвател на процесния апартамент през исковия
период, както и такива за наличието на сключен между страните писмен договор по
смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ
/подадена от Д. молба- декларация за откриването на клиентска партида
за абонат на топлинна енергия, приета
от топлопреносното предприятие/.
Според
приложено от ищеца писмо с дата 19.02.2018 г. /л.27 от делото на СРС/, изходящо
от СО- район „Искър“, процесният апартамент в жк "*******, бил
закупен на 1.07.1970 г. от П.Д.С.и Л.С.С.. В списъка на етажните собственици в сградата, в която се намира
процесният имот, като етажен собственик за имота е посочен В.П.Д.- наследник на
П.Д.С./поч. 1998 г./, според приложеното по делото удостоверение за наследници
на същия. По делото не са представени доказателства, легитимиращи П.Д.и Л.С.
като собственици на имота, нито доказателства за настъпило наследствено правоприемство
между тях и ответницата М.Д.. Не са представени удостоверение за наследници на Л.С.,
нито на вписания в цитираното по- горе удостоверение за наследници законен наследник
В.Д./поч. 2009 г./.
Не може да се приеме при така събраните в
процеса доказателства, че ответницата М.Д. е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените
искове. Не се установява същата да е имала качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди нито по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като не
е доказано да е била притежател на вещно право на собственост или на ограничено
вещно право на ползване върху имота, нито е била страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия- няма твърдения,
нито доказателства да е подала молба- декларация за откриването на партида при
ищеца.
При това положение, предвид непроведеното от
ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти
/чл.154, ал.1 ГПК/ и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в
негова вреда, исковете му по чл.79, ал.1 ЗЗД, предявени срещу ответницата М.Д.,
като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се отбележи, че и в случай на
положителен извод в горния смисъл, част от претенциите на ищеца подлежат на
отхвърляне като неоснователни, поради основателност на заявеното от ответницата
право-погасяващо възражение за изтекла погасителна давност за част от
процесните вземания за стойност на потребена топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 12.09.2015 г. /3 години преди датата на подаване
на исковата молба на 12.09.2018 г./.
Неправилно е прието от първоинстанционния
съд, че от страна на ответницата не е своевременно подаден писмен отговор на
исковата молба и възражението й по чл.120 ЗЗД е преклудирано. Според
съдържащите в първоинстанционното дело документи ответницата е получила препис
от исковата молба и приложените към нея доказателства на 19.07.2019 г.
/разписка- л.57 от делото на СРС/, а писменият й отговор на исковата молба
датира от 13.08.2019 г. /л.66- л.70 от делото на СРС/. Следователно отговорът е
своевременно подаден- в 1- месечния срок по чл.131 ГПК, поради което и направените
в него възражения срещу основателността на исковете неправилно не са разгледани
от първоинстанционния съд.
При тези съображения, поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС
решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната от ответницата
част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от
„Т.С.“ ЕАД осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумите 189.60 лева- главница, представляващ
стойност на потребена топлинна енергия, и 13.64 лева- главница, представляваща такса за услугата дялово
разпределение, като неоснователни и недоказани. На отмяна подлежи
решението и в частта относно присъдените на ищеца разноски.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на
ответницата сумата 300 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /за
платено адв. възнаграждение/.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв въззиваемата страна
дължи да заплати на адв. Н.К. сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство
на въззивницата М.Д..
На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемото дружество следва да заплати по сметка на
СГС сумата 25 лв.- дължима за въззивното обжалване държавна такса.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
16.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 60147/ 2018 г. на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 138 състав, в обжалваната част,
в която М.П.Д. /ЕГН **********/ е осъдена
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 189.60 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 13.64 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2015 г. до м.04.2016 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк "*******, аб.№ 043262, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018 г. до окончателното
плащане, и на основание чл.***, ал.1 ГПК сумата 161.87 лв.-
разноски по делото /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *******срещу М.П.Д. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата 189.60 лв.- главница, представляваща стойност на
потребена през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк "*******, аб.№ 043262, топлинна енергия, и
сумата 13.64 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2018 г. до окончателното им
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******да заплати на М.П.Д. /ЕГН **********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******да заплати на адв. Н.К. от
САК сумата 300 лв. /триста лева/-
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на въззивницата М.П.Д. във въззивното производство,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/- държавна такса
за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението по гр.д.№ 60147/ 2018 г. на СРС,
ІІІ ГО, 138 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Н.”
ЕАД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в производството
по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.