Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и трети юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Гюзелева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 458 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 74 от 12.03.2020г по гр. дело 974/2019
г по описа на РС – Ч.Бряг състав на
същия съд е ИЗМЕНИЛ на
основание чл. 150, вр. Чл. 144 от СК първоначално определения с Решение №
114/05.07.2013 г., постановено по гр. д.
№ 90 по описа на ЧРС да 2013 г. размер
на издръжката от 100 лв. (сто лв.) и е ОСЪДИЛ В.Б.Г., с ЕГН ********** *** да
заплаща на Б.В.Б., с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на
153лв. (сто петдесет и три лева), считано от 02.10.2019г. до настъпване
на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до претендирания размер от 300 лева, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ
е също така на основание чл. 149 от СК В.Б.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплати на Б.В.Б.,
с ЕГН ********** *** издръжка за минало време в размер на 153лв. месечно,
считано от месец Април 2019г. до месец
октомври 2019г. като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част до
претендирания размер от 300 лева, като НЕДОКАЗАН. Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в
отхвърлителната му част е постъпила от Б.В.Б. като се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че нуждата
от издръжка на въззивника е много увеличена, той живее с майка си, не реализира
доходи, няма собствено жилище и размер от 153 лв на издръжката е крайно
недостатъчен. Сумата не удовлетворява нуждите му, необходимият размер на месец
е около 600 лв като майката на въззивника поема половината от тази издръжкта. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете изцяло.Оспорва се подадената жалба от другата страна като
недопустима.
Въззивна жалба е подадена и от
В.Б.Г., в която се възразява, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Възразява се,
че възззивникът не разполага с големи
доходи, има малолетно друго дете, на което дължи издръжка, изплаща банков
кредит и заплащането на издръжката би го затруднила.Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се отмени решението
в частта за разноските.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните
доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят
наличието на условия за присъждане на издръжка на пълнолетно лице за минало и
бъдеще време
В решението си РС е приел, че не е спорно по делото, а се
установява от представеното заверено копие на у-е за раждане от *** г., че
ответникът пред първата инстанция е баща
на детето Б.В.Б., с ЕГН **********. Не се е спорило по делото и, че
бракът между страните е прекратен с влязло в сила Решение № 124/09.07.2008 г., постановено по гр. д. № 10/2008 г. на ЧРС, като съдът
е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете
– Б.В.Б., с ЕГН ********** на майката Д.И.С.. Безспорно е, а се установява и от
Решение № 114 от 05.07.2013 г.,
че ответникът е осъден да заплаща на детето Б.В.Б., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 100 лв.
По делото са приложени трудов
договор от „***“ – Червен бряг на ищцата за получавано от нея основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 560 лв., както и сл. бележка от *** гр.
Койнаре от което е видно, че ищеца Б. е завършил 11 клас в самостоятелна форма
на обучение през м. януари на учебната 2018-2019г..
По делото, според РС, са събрани писмени и гласни доказателства на свидетеля А.,.
Съдът е кредитирал изцяло твърденията в исковата молба, че до този момент
единствено майката полага грижи и издържа ищеца. Показанията на разпитания по
делото свидетел се кредитират от съда, тъй като те са правдиви, непротиворечиви
и не са оспорени от страните. Страните били съпрузи, който брак е
прекратен с Решение № 114/09.07.2013
г., постановено по гр. Д. № 10/2008 г. по описа на ЧРС, като ответникът бил
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 100 лева, считано
от 13.02.2013г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
На 26.04.2019г. Б.Б. навършил пълнолетие и считано от м.
април 2019 г. било преустановено плащането на тази издръжка.
Същевременно са се увеличи разходите му за облекло,храна,
учебни пособия и други нужди от първа необходимост. Живее в един дом с майка
си, която го издържа. Не притежава
имущество, не реализира постоянни доходи и не може да се издържа от такива.
Претендира се, според РС, месечна издръжка, дължима за бъдеще време в
размер на 300 лв., от 01.10.2019 г. до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане за детето Б.В.Б.,
с ЕГН **********, което към датата на постановяване на съдебното решение е на
18 годишна възраст, както и издръжка за минало време в размер на по 300.00
лева, считано от 01.05.2019г. до 01.10.2019г. или общо сумата от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ със законната лихва върху тази сума, считано от
01.05.2019г. до окончателното й изпащане, както да му се заплатят направените
съдебно-деловодни разноски.
Според РС съгласно
чл. 144 от СК родителите дължат заплащане на издръжка за пълнолетните си деца
при обучението им средно учебно заведение за срока на обучение, до навършване
на двадесет годишна възраст.
Според РС
разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката
при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на
които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и
възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда,според РС, че не всяка промяна дава основание за
изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на
издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни
предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат
да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката;
увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на
ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване
на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.
В конкретния случай, според
РС, съществен факт е, че от момента на
определяне на последния размер на издръжка за детето Б.В.Б. до предявяване на настоящата искова молба са
изминали повече от 6 години и минималната работна заплата определена с ПМС се е
увеличила 610 лв., а с това и минималния размер на определената от СК дължима
издръжка, определена в размер на ¼ от МРЗ, като през този период от време
в икономическата обстановка в страната са настъпили съществени промени,
свързани с увеличаване цените на основни хранителни продукти, енергоносители,
ел.енергия, а оттам и нарастване средствата за задоволяване н най-необходимите
нужди на детето. Това обстоятелство, само по себе си, е основание за
увеличаване размера на издръжката минимум на 152,50 лв.. Установено е, че
майката Д.И.С. по трудов договор реализира основно
месечно трудово възнаграждение 560.00 лв. ответника живее в друго семейство от
което също има малолетно дете, което издържа. Не са събрани доказателства да
реализира доходи извън минималните за страната.
Предвид изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта, пълното задоволяване нуждите на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът е приел, че детето има нужда и възможност да
получава от двамата си родители обща месечна издръжка в размер на 306 лева,
като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага непосредствени грижи за него. С оглед
изложеното съдът е приел, че ответникът
следва да осигурява 153 лева месечна издръжка на детето, а останалите следва да
се осигуряват от майката. С оглед на изложеното съдът е приел, че в случая са налице предпоставките
по чл. 150 от СК, за увеличение на издръжката, която бащата В.Б.Г. заплаща на
детето Б.В.Б. , като същия следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 153 лева, като искът за увеличение на издръжката в останалата част до
пълния предявен размер от 300 лв. следва да се отхвърли като недоказан.
По тези съображения съдът е приел, че предявеният иск по чл. 150 от СК
за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде
уважен до размера на 153 лв., считано от датата на предявяване на иска –
02.10.2019г., до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата
част до претендирания размер от 300 лв. искът е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение иска за изплащане на издръжка за
минало време, съдът е приел същия за основателен, тъй като след навършване
на пълнолетие ищеца е продължил образованието си и в момента на депозиране на
исковата молба е ученик, видно от представената служебна бележка. Това
обстоятелство не се спори между страните. Изискуемостта на това задължение е от
момента на навършване на пълнолетие от ищеца. До депозиране на исковата молба.
По тези съображения според РС размерът на издръжката следва да бъде 153 лева месечно.
За разликата до 300 лева иска като недоказан следва да бъде оставен без уважение.
ПО ЖАЛБАТА НА Б.В.Б.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Въззивният съд приема, че жалбата
касае отхвърлителната част на решението доколкото се атакува именно
непостановяването от съда на издръжка в
искания размер.
РС е изложил своите мотиви относно изводите си. Неправилно съдът
е обсъждал изменения в обстоятелствата с оглед присъден предходен размер на
издръжката доколкото се касае за издръжка на пълнолетно лице, която е
първоначална. Като краен резултат относно размера на
постановената издръжка за бъдеще време обаче решението на съда е правилно. По
делото се установява, че В.Б.Г., баща на въззивника Б.В.Б. има още един син,
който е малолетен и на когото Г. дължи издръжка съгласно чл. 143 ал. 1 от СК.
Задължение за издръжка към малолетния син на Г. безспорно има и неговата майка,
което следва да се вземе предвид при преценката на задължението на Г.. При
съобразяване на това задължение на Г. за издръжка и неговите доходи
определеният размер на издръжка от
минимума е законосъобразен. Тези съображения се отнасят и за издръжката за
минало време и нейния размер.
ПО ЖАЛБАТА НА В.Б.Г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Съдът незаконосъобразно е
постановил решение за изменение на определен предходен размер на издръжката.
Касае се за предявен иск по чл. 144 от СК, а не по чл. 150 от СК и не във
връзка с чл. 150 от СК както е посочено в диспозитива на решението. Няма и
предявен такъв иск за промяна на издръжката. Предявен е иск за издръжка за пълнолетен. Издръжката за пълнолетен в случая е
първоначална и по никакъв начин не е обвързана с промяна в обстоятелствата при
постановяване на предходния размер. В тази му част решението е недопустимо и следва да се
обезсили. В осъдителната му част относно издръжката за бъдеще време решението е
законосъобразно и следва да се потвърди. Действително СК предвижда възможност
за заплащане на издръжка на пълнолетни, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.Видно от представената по делото служебна бележка на л. 4 от
първоинстанционното дело ищецът пред първата инстанция е записан като ученик за
учебната 2019/2020г в дневна форма на обучение. Доказателството не е оспорено.
Представената друга служебна бележка касае предходен период преди навършване на
пълнолетие на лицето. Представена е декларация за останалите обстоятелства,
изложени по – горе. Действително се установява, че има един период от време, за
който ще стане дума по –нататък в настоящето решение, през който Б. е работил,
но той касае период преди подаване на исковата молба и в този смисъл, както и
след преценка в съвкупност на представените доказателства ,не може да се
приеме, че е представена декларация с невярно съдържание доколкото същата касае
невъзможност на лицето да реализира
доходи като редовно учещ се. В случая
въззивникът В.Б.Г. има задължение за издръжка към малолетно друго дете, по
отношение на което обаче задължение за
издръжка има и неговата майка. Г. е в работоспособна възраст, не сочи наличието
на здравословни проблеми ,от представения по делото на л. 28 от
първоинстанционното дело договор за кредит
не се установява целта на кредита, тъй като не е отразено, че същият е
за покупка на недвижим имот ,ремонт или друга определена цел. В този смисъл от Г.
е получена сумата по кредита и наличието
на задължение за връщането й не може да бъде пречка за уважаване на иска по чл.
150 от СК предвид всички изложени по – горе обстоятелства.
Въззивният съд обаче приема, че
са основателни възраженията за издръжката за минало време доколкото по делото е
налице писмено доказателство на л.68 от първоинстанционното дело – справка от
НАП за трудовите договори на Б.В.Б., от което се установява, че ищецът пред
първата инстанция е работил за периода от 1.06.2019 до30.09.2019 г и е
получавал основно възнаграждение в
размер на 560 лв.Посоченият период покрива почти напълно периода, за който се
претендира издръжка за минало време – 1.05.2019 до 1.10.2019г. В посочения
период Б.Б. е реализирал доходи и е бил в състояние да се издържа от тях. От посоченият период остава само месец май,
през който месец Б.Б. не е работил и не е реализирал доходи. Изводът на РС
иначе относно размера на издръжката на
месец за минало време е правилен, но следва да се отбележи, че тази издръжка
следва да се присъди като обща сума в определен размер за определен период, а
не помесечно. В този смисъл следва да се отмени решението в частта относно
присъдената издръжка за минало време изцяло и да се осъди В.Б.Г. да заплати
издръжкка за минало време в размер на 153 лв за периода от 1.05.2019 г до
31.05.2019 г като за останалия период и за общия размер до
1500 лв искът следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид този
изход на спора следва и да се отмени решението в частта за разноските, в която В.Б.Г.
е осъден да заплати разноски за адвокат на другата страна за разликата над 175
лв с оглед уважената част и адвокатското възнаграждение от 350 лв. Следва обаче
да се отмени решението и в частта относно определената държавна такса.
Предявени са два иска – за издръжка за минало и бъдеще време. Съгласно чл. 69
ал.1 т.7 от ГПК цената на иска по иска за издръжка за бъдеще време се определя
от сбора на платежите за три години. С оглед уважения размер дължимата държавна
такса е в размер на 220,32 лв като не е ясно как РС е достигнал до размер на
държавната такса от 76 ,32лв и как е
преценил цената на исковете. По иска за издръжка за минало време държавната
такса следва да се определи върху уважения размер, който е 153 лв, но е налице
законов минимум за държавната такса от 50 лв, който размер е и дължим.
Въззивният съд констатира, че при подаване на въззивната жалба от В.Б.Г. от РС
– Ч.Бряг не е събрана такса за жалбата, а с оглед характера на делото Пл ОС не
е върнал същото за допълнително администриране. Тази такса обаче е дължима и тя
е в размер на 135,16 лв, което представлява половината от дължимата ДТ с оглед уважения размер на исковете.
В този смисъл В.Б.Г. следва да се осъди да заплати по сметка на Пл ОС ДТ в размер общо на 405,48 лв.
При този изход на делото не следва да се присъждат разноски по
представения списък в полза на Б.В.Б.. Разноски
от В.Б.Г. пред Пл ОС не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 74 от 12.03.2020г по гр. дело 974/2019 г
по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Червен Бряг е ИЗМЕНИЛ на
основание чл. 150, вр. Чл. 144 от СК първоначално определения с Решение №
114/05.07.2013 г., постановено по гр. д.
№ 90 по описа на ЧРС да 2013 г. размер
на издръжката от 100 лв. (сто лв.) КАТО
НЕДОПУСТИМО И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 74 от 12.03.2020г по гр. дело 974/2019 г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Червен
Бряг Е ОСЪДИЛ на основание чл. 149 от СК В.Б.Г., с ЕГН **********
*** да заплати на Б.В.Б., с ЕГН ********** ***
издръжка за минало време в размер на 153лв. месечно, считано от месец Април 2019г. до месец октомври 2019г и
е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част до претендирания
размер от 300 лева, като НЕДОКАЗАН КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Б.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Б., с
ЕГН ********** *** на осн. Чл. 149 вр. с чл. 144 от СК издръжка за периода от
1.05.2019 г до 31.052019 г в размер на 153 лв КАТО ЗА ПЕРИОДА ДО 1.10.2019 Г И
ДО ОБЩИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР ОТ 1500 ЛВ ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 74 от 12.03.2020г по гр. дело 974/2019 г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Червен
Бряг Е ОСЪДИЛ В.Б.Г., с ЕГН **********
*** да заплати на Б.В.Б., с ЕГН ********** *** направените от него съдебно деловодни
разноски в размер на 300 лв ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 175 ЛВ ДО ПРИСЪДЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 300 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 74 от 12.03.2020г по гр. дело 974/2019 г по описа на РС – Ч.Бряг В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – Червен
Бряг Е ОСЪДИЛ В.Б.Г., с ЕГН **********
*** да заплати държавна такса в размер на 76,32 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Б.Г., с
ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на Плевенски окръжен съд
в размер на 405,48 лв
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част, с която В.Б.Г., с ЕГН **********
*** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАЩА на Б.В.Б., с ЕГН **********
*** ежемесечна издръжка в размер на 153лв. (сто петдесет и три лева), считано
от 02.10.2019г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :