№ 256
гр. гр. Добрич, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500726 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх.рег.№ 6208 от 04.04.2023г. по регистратурата на
Районен съд – Добрич, подадена от Община град Д., Булстат *********, гр. Д.,
ул. „Б.**, представлявана от Й.Й. – кмет, срещу решение № 233 от
23.03.2023г., поправено за очевидна фактическа грешка и допълнено в частта
за разноските с решение № 709 от 12.09.2023г., по гр.д.№ 2971/2022г. по описа
на Районен съд – Добрич, с което е признато за установено по заявения иск на
С. С. П. с ЕГН **********, С. В. П. с ЕГН ********** и П. В. П. с ЕГН
**********, че Община Д., не е собственик на 664 кв.м. в ид. части от ПИ с
идентификатор 72624.601.11 п***Г. **.
Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано,
постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Отправя искане решението да бъде
обезсилено, евентуално отменено изцяло с отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените разноски. Според въззивника ищците в процеса
не доказали съществуването в тяхна полза право на собственост в
претендиралия обем и на твърдяното придобивно основание – че от 1988г.
насам са владяли самостоятелно или чрез своите праводатели имот с площ от
1664 кв.м. Съдът не взел предвид възраженията на Община Д., че спорният
недвижим имот не е съществувал в сегашните си граници и площ от 1664 кв.м.
при действието на устройствените планове през различните години до 2004г.,
за да се владее необезпокоявано от когото и да било; че имотът на ищците
1
фактически и юридически през годините при действието на различните
планове е представлявал винаги самостоятелен парцел с площ от 1000 кв.м.;
че предвижданията на действалите регулационни и кадастрални планове на
кв. Р. до 2004г. не са били реализирани, а регулационният план на гр. Д. по
отношение на имота е бил приложен едва след 26.05.2004г. с изменението на
ПУП - ПРЗ, одобрен с Решение № 14-6 от 26.05.2004г. на Общински съвет гр.
Д.. Съдът неправилно тълкувал заключението на вещото лице по СТЕ, в
противоречие на доказателствата по делото приел, че приобщените земи на
север от имота на ищците са били земеделски земи и приложим е ЗСПЗЗ,
вместо да достигне до правилния извод, че вследствие от изменението на
плана през 2004г. имотът на ищците е увеличил площта си на север, като към
него са били приобщени 664 кв.м. от земи - държавна собственост и тъй като
изменението на регулационния план според ЗУТ няма отчуждително
действие, между общината и ищците е възникнала обикновена съсобственост
по отношение на имота. Площта от 664 кв.м. до 2004г. попадала в имот с
неустановен собственик, т.е. ничий и следователно била собственост на
държавата по силата на чл. 6 от ЗС (отм.), а след включването й в
регулационния план на кв. Р., на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС,
същата е станала общинска собственост по силата на закона и на отреждането
- „за жилищно строителство". Доказателствената стойност на съставения акт
за общинска собственост не била опровергана, а се подкрепяла от останалите
доказателства по делото. Съдът не обсъдил хронологично нормативната
уредба относно придобивната давност по отношение държавната и
общинската собственост и не съобразил, че ищците могат да претендират
придобиване по давност само след 2004г., когато е станало изменение на РП и
спорните идеални части от дворното място са били приобщени към имота, а
владението от 26.05.2004г. до 31.05.2006г. е по-кратко от изискуемите в чл. 79,
ал. 1 от ЗС десет години.
С отговор на въззивната жалба въззиваемите С. С. П., С. В. П. и П. В. П.
оспорват същата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното
решение, което било правилно, обосновано и законосъобразно, като
поддържат твърденията и доводите, неведени и пред районния съд и
претендират разноски. Доказано било по делото, че от 26.07.1988г., когато
ищцата С. С. П. заедно с покойния си съпруг и наследодател и на тримата
ищци - В.П. П., са закупили процесния имот и са установили владение върху
него /присъединявайки своето владение към предхождащото го над 40 години
владение на техния праводател/, до момента на подаване на исковата молба е
изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС вр. § 4 ПП на ЗС давностен
срок, като нямало доказателства по отношение на него да е била приложима
забраната на чл. 86 от ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на
кооперация или на обществена организация. За обосновани намират и
изводите на районния съд, че 727 кв.м. от кадастралния имот се намирали
извън регулационния план по плановете от 1980 и 1989 година - частта била
„изключена" от регулация и липсвали данни имотът да е заснет в картата на
2
възстановената собственост, респективно да е попадал под уредбата на чл. 10
от ЗСПЗЗ. За земите, върху които не е било установено право на кооперативно
земеползване и не са били одържавени, при продължило владение в реални
граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, не се прилагало
реституционното производство, респективно не съществувала забраната на чл.
86 от ЗС за придобиването им по давност.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Жалбата е допустима - депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с
начало 24.03.2023г., когато е връчено решението на жалбоподателя, и край
07.04.2023г., подадена е от страна в първоинстанционното производство с
правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение. Жалбата
подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от
ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд
– Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт
и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Решението, което се обжалва в цялост, е
правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на
въззивния съд:
Производството по гр.д.№ 2971/2022г. по описа на Районен съд – Добрич
е образувано по повод искова молба, подадена от С. С. П. с ЕГН **********,
С. В. П. с ЕГН ********** и П. В. П. с ЕГН **********, с която против
Община Д. град Д., Булстат *********, гр. Д., ул. „Б.**, са предявени
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че Община Д.
не е собственик на 664 кв.м. в ид. части от ПИ с идентификатор 72624.601.11
п***Г. **, както и евентуално да бъде прогласен за недействителен по
отношение на ищците акт за общинска частна собственост, в случай, че такъв
има издаден. По заявеното искане за прогласяване недействителност на акт за
общинска частна собственост районният съд не се е произнесъл с диспозитив
и същото като инцидентен установителен иск не е в предмета на настоящото
производство. Освен това, действителността на административния акт
подлежи на проверка от гражданския съд по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, като
своите констатации съдът излага в мотивите на решението, без постановяване
на изричен диспозитив, за което е компетентен само административен съд.
3
Инцидентен установителен иск за недействителност на административен акт е
недопустим, както и недопустимо би било произнасянето на граждански съд в
диспозитива на решението, формиращо сила на пресъдено нещо по
отношение действителността на административните актове.
В исковата молба ищците са изложили обстоятелства, че са наследници
на В.П. П. – съответно съпруга и деца, като през време на брака му с първата
ищца двамата придобили правото на собственост върху недвижим имот – ПИ
с идентификатор 72624.601.11 по КККР, находящ се в гр. Д., кв. Р., ул. „***,
целият с площ от 1664 кв.м., ведно с находящата се в него жилищна сграда с
площ 59 кв.м., селскостопански обект с площ 5 кв.м., изба и навес. С. С. П. и
съпругът й владеели от 1988г., а заедно с нея С. В. П. и П. В. П. като
наследници на баща си след неговата смърт – от 1997г. владеели до настоящия
момент без прекъсване и необезпокоявано целия имот. От нотариален акт №
34, том ІV, дело № 1374/1988г., скица № 19192/29.11.2007г. и скица № 15-
772669/11.07.2022г. на СГКК – Д. се установявало, че на името на ищците са
записани 1000 кв.м. в собственост от недвижимия имот, а 664 кв.м. били
записани като неидентифицирана собственост. Целият имот бил с площ от
1664 кв.м., като по договор за продажба по нотариален акт № 34, том ІV, дело
№ 1374/1988г. на нотариус при Т. районен съд С. С. П., през време на брака й с
В.П. П., закупила дворно място с повърхност от 1000 кв.м. – парцел ХVІ-31 в
кв. І по плана на вк. Р., гр. Т., а 664 кв.м. в идеална част от ПИ придобили по
давност. Ищците подали молба-декларация с рег.№ 94С-00-791/05.12.2007г.
във връзка с извършване на обстоятелствена проверка от нотариус, по повод
на която на 11.12.2007г. Община Д. констатирала, че 664 кв.м.,
представляващи идеална част от ПИ с идентификатор 72624.601.11 по КК на
гр. Д. е общинска собственост, без да посочи правно основание за това. В
двете скици с № 19192/29.11.2007г. и № 15-772669/11.07.2022г. на СГКК – Д.
било отразено съществуването на ПИ с идентификатор 72624.601.11 и площ
от 1664 кв.м. в настоящия му вид, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен комплекс, ниско
застрояване. Поземленият имот в цялата му площ от 1664 кв.м. съществувал в
тези заснети граници, материализирани като такива на терена от ищците и
техните праводатели не само към 2007г., дори не само към 26.07.1988г. (когато
е съставен нотариалният акт), но много преди това, когато бил владян и
собствен на праводателите на ищците – не по-малко от 34 години, като към
владението на ищците от 26.07.1988г. следвало да се присъедини и владението
на техните праводатели.
С молба с вх.№ 7195/16.11.2023г., по повод указания от въззивния съд,
дадени с определение № 932/03.11.2023г., въззиваемите са посочили, че
собственик на имот с пл.№ 31 /стар/ от 50-те години на ХХ век е бил С. Г. И.
на основание договор за покупко-продажба, респективно след неговата смърт
правото на собственост е преминало по наследяване към дъщеря му Б. С. С. –
праводател на ищците по договора за продажба по нотариалния акт от 1988г.
Праводателите на ищците осъществявали фактическата власт като подобно на
4
ищците през целия този период от време необезпокоявани от никого са
владели процесния имот, обработвали и плодоприбирали. Имотът бил ограден
по начин, по който е и към настоящия момент, т.е. фактическата власт е била
осъществявана върху цялата тази територия от 1644 кв.м. както от
праводателите, така и от ищците, които не са променяли било границата, било
оградите на имота. Твърдят, че имотът никога не е бил собственост на
държавата, респективно на общината и оспорват съществуването на правно
основание, легитимиращо Община Д. като собственик на 664 кв.м. в идеални
части от ПИ с идентификатор 72624.601.11 по КК на гр. Д..
С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Посочил е,
че в молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка с вх. № 94С-00-
791/05Д2.2007г. от С. С. П. било удостоверено от длъжностно лице в Община
гр. Д., че 664 кв.м. представляващи идеална част от ПИ с идентификатор
72624.601.11 по КККР на гр. Д. е общинска собственост, като в частта от
декларацията относно данъчното облагане на имота било посочено, че ищцата
С. С. П. през месец март 1998г. е подала данъчна декларация по реда на ЗМДТ
и е декларирала, че притежава 1000 кв.м. от имота, стопанска сграда на 34
кв.м., изба и оградни стени. Ищците се легитимирали като собственици на
дворно място с площ от 1000 кв.м. на основание представен по делото
нотариален акт за покупко - продажба по нот. дело № 1374/1988г. на нотариус
М.С. През 1988г. С. С. П. и съпругът й В.П. П. придобили и станали
собственици на имот с 1000 кв.м., който преди това бил собственост на Б. С.
С.. Според действалия към 1988г. план за регулация на кв. Р., гр. Т., имотът на
ищците бил с номер XVI-31, с пл. № 31, кв.1 и с площ от 1000 кв.м. Неверни
били твърденията на ищците по делото, че са владели имот с площ от 1664
кв.м., тъй като такъв имот изобщо не е съществувал - до 1988г. и от тази
година насам спорният недвижим имот бил с площ от 1000 кв.м., а
впоследствие, след изменение на плана имотът увеличил площта си на север,
като към него били приобщени 664 кв.м. от земи, които били държавна
собственост, тъй като имотът, от който са приобщени те, не е имал
собственик, бил ничий и съобразно действащата към 1988г. норма на чл. 6 от
ЗС (отм.), държавни били имотите, които нямат друг собственик. Съгласно
плановете за населеното място през 1973г., 1980г. и 1989г. приобщената площ
попадала в имот, отреден като резервен терен за охранителна зеленина, което
представлявало работа по благоустрояване на населеното място по смисъла на
чл. 48, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Според справките в различните планове, карти и
регистри на гр. Д. за тази земя с площ от 664 кв.м. в идеални части от дворно
място в имота на ищците, тя била на лице с неизвестен собственик и
впоследствие след включването й в регулационния план на кв. Р. на основание
§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС (обн., ДВ, бр. 96/05.11.1999г.) станала общинска
собственост по силата на закона, за което бил съставен и съответният акт за
частна общинска собственост. Не съществувала възможност за придобиване
на идеални части от имота по давност поради наличие на нормативни
5
ограничения за това – придобивната давност за имота могла да тече само след
влизане в сила на ЗДС и ЗОбС от 01.06.1996г. Нямало доказателства да е било
налице владение, годно да произведе правни последици, а именно
упражняването на фактическа власт за себе си да е поС.но и непрекъснато, да
е спокойно, да е явно и да е несъмнено. Според подадената данъчна
декларация за имота, ищците декларирали, че притежават 1000 кв.м. от
дворното място и са заплащали местни данъци и такси към Община гр. Д. за
1000 кв.м. Нямало доказателства кога е приложен последният ПУП на кв. Р. и
не били налице изискуемите в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет години. Освен това, не
били налице изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, съгласно които, реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19
от ЗУТ, а в конкретния случай те не били спазени.
Изложените от ищците обосноваващи обстоятелства и формулираното
искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищците като
такава по 124, ал. 1 от ГПК. Правният си интерес от съдебното отричане на
правата на общината ищците обосновават с претендираното от ответника
право, за което има издаден и Акт № 3852/24.01.2008г. за частна общинска
собственост за 664 кв.м. в идеални части от ПИ с идентификатор 72624.601.11
по КККР, който според ищците не отразява действителното правно
положение, защото те са собственици на актуваните от ответната община
идеални части по давност, респективно по наследяване от В.П. П.. При
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект
правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице.
Ищците са наследници на В.П. П., починал на 01.12.1997г., видно от
приетото по делото удостоверение за наследници № 3010/11.07.2022г.,
издадено от Община Д. – ищцата е негова съпруга, а ищците С. В. П. и П. В.
П. са негови деца.
Вещото лице Е. Д. по приетата съдебнотехническа експертиза в първата
инстанция и допълнително извършената такава по настоящото дело е
констатирало, че процесният ПИ с идентификатор 72624.601.11 по КККР е
образуван от имот с площ от 1850 кв.м с пл.№ 9, кв. 4 по първия общ
регулационен план на село Р., одобрен със Заповед № 3044/07.06.1955г.
(обследван въз основа представена извадка от Геокартфонд) , който имот е бил
урегулиран в парцел V-9, кв. 4 с площ 1300 кв.м., отреден за жилищно
застрояване, а от останалата площ (550 кв.м.) северно от парцела, както и от
остатъци от съседните имоти от регулационната граница в дъното им до
селищната граница, е бил образуван имот, за който в плана не е посочено
отреждане. От графичното означение (сигнатура) вещото лице само
предполага, че в него е предвидено озеленяване, т.н. охранителен зелен пояс в
урбанизирана територия, който достига до селищната граница на север. С
приетото във въззивното производство заключение и допълнителни
разяснения в съдебно заседание вещото лице е внесло промяна в даденото
6
пред районния съд заключение относно т.н. „изключена“ площ, като е
конкретизирало, че тази площ не е била изключвана от селищните граници.
Според разясненията в съдебно заседание, имот с пл.№ 9 на север граничи с
други имоти, частна собственост, според данните по КРП от 1955г. (извадка по
Приложение „А“ към заключението, прието от ДОС) и означенията в
регулационния план от 1989г. (извадка по Приложение 3 към заключението,
прието от ДРС). Вещото лице не е установило в общината разписни листи с
отразяване на собственика към кадастралната основа, послужила за изготвяне
общия регулационен план от 1955г.
По регулационния план от 1973г., одобрен със Заповед №
133/04.02.1973г., имотът е с пл. № 31. От кадастралната основа към 1970г., въз
основа на която е изготвен този план, вещото лице е установило, че е
променена част от западната граница, в резултат на което имотът е станал с
площ 1727 кв.м., вместо 1850 кв.м. От него е образуван парцел VIII-31, кв. 1 с
площ 1015 кв.м. и отреждане за жилищно застрояване. При урегулирането на
парцела от имот с пл.№ 31 към съседните парцели се придават 70 кв.м., а се
отнемат 62,5 кв.м. Останалата площ от 712 кв.м. от имота е включена в площ
за озеленяване в селищните граници, отново без конкретно отреждане. В
разписните листи към кадастралния план, въз основа на който е изготвен и
одобрен регулационният план от 1973г., като собственик на имота с пл. № 31 е
записан С. Г. И., без да е отбелязан документ за собственост.
По следващия регулационен план, одобрен през 1980г., имотът отново е
с пл.№ 31 и площ 1727 кв.м. От него е образуван парцел ХVІ-31 в кв. 1 с площ
от 1000 кв.м., с отреждане за „жилищно застрояване“. При урегулирането от
имота се придават 70 кв.м., а се отнемат 77,5 кв.м. Останалата площ от 727
кв.м. от имота е изключена, като за нея вещото лице в приетото във въззивната
инстанция заключение пояснява, че по подобие на предходните два плана от
1955г. и 1973г. тя е включена заедно с остатъци от съседни имоти във
формиран от остатъци от имоти след урегулирането им имот в селищните
граници, без да е посочено неговото отреждане, с предполагаемо
предназначение за озеленяване. Към този план вещото лице не е установило
разписен лист.
При действието на плана от 1980г. е съставен нотариален акт за
собственост по давностно владение и наследство № 37, том Іс, дело №
13417.02.1986г. (приет като доказателство във въззивното производство), с
който въз основа на извършена обстоятелствена проверка Б. С. С. е призната
за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно
място от 1000 кв.м., находящо се в чертите на кв. Р. в гр. Т., включено в парцел
ХVІ, пл.№ 31 в кв. І, ведно с построената върху него къща от две стаи, кухня и
салон.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот съгласно ЗСГ
№ 34, том ІV, дело № 1374 от 26.07.1988г. е удостоверено придобиването от
С. С. П. (през време на брака й с В.П. П. – не се спори) от продавача Б. С. С. на
7
следния недвижим имот: къща от две стаи, кухня и антре ведно с дворното
място с повърхност 1000 кв.м., представляващо парцел ХVІ, пл.номер 31 в
квартал I по плана на кв. Р., гр. Т., при съседи Д. и И. Г. и отпред шосе.
По регулационния план от 1989г., одобрен със Заповед 612/02.06.1989г.,
имотът е с пл.№ 31 и квадратура 1727 кв.м. От него е образуван парцел VII-31
в кв. 2 с площ от 1000 кв.м. и отреждане за „жилищно застрояване". При
урегулирането на имота от него се придават към съседни имоти 73 кв.м., а се
отнемат 74 кв.м. Останалата площ от 727 кв.м от имота е предвидена за
озеленяване, аналогично на плана от 1980г. и отново без посочено отреждане.
Разписен лист към плана от 1989г. няма.
При изслушването му в съдебно заседание на 05.06.2024г. вещото лице е
пояснило, че не е констатирало изработени планове за залесяване
/озеленяване/ на площта на север от парцела по одобрените регулационни
планове от 1955г., 1973г., 1980г. и 1989г., няма данни за проведени
озеленителни мероприятия. Според заключението, регулацията в частта,
касаеща изключването на част от имота на север и включването й в имот с
голяма площ в селищните граници, за който в плановете не е посочено
отреждане (охранителен зелен пояс в урбанизирана територия, според
графичното означение), не е прилагана, като имотите в тази част на
населеното място се владеят от собствениците по кадастралните им граници.
По сега действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 14-6/26.05.2004г.
на ОС при Община гр. Д., имотът е урегулиран като УПИ XXII-11 в кв. 918 с
площ 1644 кв.м. и отреждане за „жилищно застрояване". Вещото лице е
установило, че регулационните граници съвпадат с кадастралните - в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на
АГГК, имотът е с идентификатор 72624.601.11 и с квадратура 1644 кв.м. По
действащите за имота ПУП-ПРЗ от 2004г. и КККР от 2005г. целият имот е в
границите на селищната територия и включва и площта, която е била
определена за озеленяване.
В Приложение „Б“ към приетото от окръжния съд заключение вещото
лице е изготвило комбинирана скица на имот с пл.№ 9, отредения за него
парцел V-9 в кв. 4 в регулационния план от 1955г. и границите на поземлен
имот с идентификатор 72624.601.11 по сега действащата КК на гр. Д., а в
Приложение 5 към заключението, прието от районния съд, е представена
комбинирана скица от имот с пл.№ 31 по кадастралните планове от 1973г. и
1980г., и имот с идентификатор 72624.601.11 по КК на гр. Д., идентичен с
УПИ XXII-11 в кв. 918 от действащия ПУП-ПРЗ. Видно от комбинираните
скици в двете приложения УПИ XXII-11 в кв. 918 по действащия ПУП-ПРЗ е
образуван от поземлен имот с пл.№ 9 от кадастралния план от 1955г., заснет
като имот с пл.№ 31 от следващите кадастрални планове от 1973г., 1980г. и
1989г. По първия кадастрален план имотът е с квадратура 1850 кв.м., по
следващите – 1727 кв.м., а по действащата кадастрална карта е с площ 1644
кв.м., като промяната в площта е резултат от промяна на западната
8
кадастрална граница, която промяна е отразена в кадастралната основа към
плана от 1970г.
По ПУП-ПРЗ от 2004г. вещото лице е установило провеждане на
западната странична регулационна линия, при което от имота се придават към
съседния УПИ XXIII-10 82 кв.м., както и частично изменение на източната
регулационна линия, при което от имота се придават към съседния УПИ XXI-
12 15 кв.м., а в дъното на имота към УПИ XXII-11 се придават 14 кв.м. Така се
образува УПИ ХХІІ-11 с площ 1644 кв.м. (1727-82-15+14), който е идентичен с
ПИ 72624.601.11 по КК., като в скица на ПИ 72624.601.11 с № 15-
772669/11.07.2022г. границите на имота са отразени като съществуващи
материализирани на место.
Както пред районния съд, така и във въззивното производство ищцата С.
С. П. е дала обяснения, че заедно с покойния си съпруг купили имота и още
тогава мястото било заградено в цялата площ на ПИ 72624.601.11 с квадратура
1644 кв.м. Праводателката обяснила, че продава целия заграден имот, който
притежава от баща си, въпреки че за част от него няма документ (не фигурира
в нотариалния акт), но купувачите ще си го ползват, защото така било
ползвано години наред. Целият имот бил ограден и в тези негови граници
ищцата го обработвала със съпруга си от 1988г., на север имало черен път, а
след него полета.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.Б. Г., А.И.В. и П.Т. П. установяват осъществяваното от ищцата С. С. П. и
съпруга й В.П. П. до смъртта му на 01.12.1997г., а след това и от другите му
наследници ищците П. В. П. и С. В. П., спокойно, явно, продължително,
необезпокоявано и непрекъснато владение като свой на поземления имот с
идентификатор 72624.601.11. с площ от 1664 кв.м. по сега действащата КК,
считано от 26.07.1998г., когато е съставен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот съгласно ЗСГ № 34, том ІV, дело № 1374 от 26.07.1988г.,
упражнявано в границите на имот с пл.№ 31 по кадастралната основа към
плана от 1980г. Съставеният нотариален акт за собственост по давностно
владение и наследство № 37, том Іс, дело № 13417.02.1986г., въз основа на
извършена обстоятелствена проверка, установява правото на собственост на
Б. С. С. по давностно владение и наследство на дворно място от 1000 кв.м.,
включено в парцел VІ, пл.№ 31 в кв. І по плана от 1980г., ведно с построената
върху него къща от две стаи, кухня и салон, като според гласните
доказателства владението е осъществявано от наследодателя й (неин баща) С.
Г. И. не само върху урегулирания парцел VІ, но върху имота с пл.№ 31 по
кадастралната основа, послужила за изработването на регулационния план от
1980г., с площ от 1727 кв.м., т.е. включително и частта от имот с пл.№ 31,
която е включена в площта за озеленяване. Осъществяваното от С. Г. И.
владение към 1973г. явства от вписването му в разписния лист към
кадастралната основа на одобрения със Заповед № 133/04.02.1973г.
регулационен план като собственик на имота с пл.№ 31 и площ 1727 кв.м., а
според показанията на свидетеля К.Б. Г. (роден през 1940г. и живял от тогава в
9
съседен имот) и още от преди 1955г., когато е одобрен първият регулационен
план на с. Р..
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.Б. Г., А.И.В. и П.Т. П., са непротиворечиви и дадени от лица с преки
впечатления назад във времето. К.Б. Г., който е непосредствен съсед (от ляво)
– там бил роден и там живял, твърди, че мястото на ищците преди било
собственост на неговия чичо С., като С. го закупила от дъщеря му Б. (след
като С. починал) и го обработвала в непроменени граници, очертани още от
С.. Свидетелят е роден през 1940г. в Р. и там живял в съседен имот,
собственост на баща му, като твърди, че имотът на ищците (преди на чичо му
С.) никога не е променял границите си. Мястото било с площ около 1,800 дка.
Още чичо му С. оградил мястото с мрежа и в този вид имотът бил ограден и
сега. Всички имоти на линията на имота на ищците били оградени, с обща
линия откъм улицата и в дъното. Отпред имало улица, а отзад започвали ниви.
С. обработвала и стопанисвала мястото от момента, в който го купила. В
северната част имало овощни дръвчета, имало и работници, които се грижели
за овошките. С. се грижела за мястото си и това място било такова, каквото го
купила от Б. - така стояло оградено, както си е било. Никой не е спорил по
отношение на имота и конкретно за границата отзад. Всяка година С.
изоравала мястото, но границите на имота никога не били променяни. А.И.В.,
с преки впечатления в продължение на повече от 25 години, посещавала
имота, работела в помощ на С. в грижите за него; имало овошки, цветя, къща,
която вече падала; приживе съпругът на С. обработвал имота; мястото било
около 2 дка и било заградено, без промени във времето. П.Т. П. свидетелства
за съС.ието на имота през 2000г., когато последно го посетил (бил близък на
бащата на В. и помагал за ремонтни дейности) – мястото било около декар и
половина; отпред излизало на улицата, имало ограда и желязна вратичка,
отзад било оградено с мрежа, която махали, само когато влизал трактор за
оран. След оградата имало път и след това започвали ниви. Цялото място се
обработвало от ищците.
Въз основа на така събраните по делото доказателства изводът на
районния съд за основателност на исковете е правилен.
Според чл. 5 от ЗОбС актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо
действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, на акта следва да се
признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита
за общинска собственост до доказване на противното. Самото посочване в
акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, според която
определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона,
не е в съС.ие да обуслови извод за установеност на правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по
силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на
цитираните в него разпоредби. Съставеният акт за частна общинска
10
собственост, с който имотът е актуван като общински на осн. § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОбС не легитимира ответника като собственик. Посочването на това
общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в
общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието
на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил
придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на
цитираната разпоредба от ЗОбС. При липсата на доказателства, че спорният
имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представеният акт за частна общинска собственост не е в съС.ие да
легитимира общината като собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 6 от ЗС в първата му редакция (ДВ, бр. 92/1951г.)
държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на
законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Първата
хипотеза има предвид осъществяването на такъв юридически факт, чиято
правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се
състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и
преминаването му в патримониума на държавата. По втората хипотеза следва
да се има предвид, че основните данни за недвижимите имоти, включително и
тези за правото на собственост, се съдържат в различните карти, планове,
регистри и друга документация, одобрени по одобрени по реда на Закона за
единния кадастър на НРБ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ. Ако по време на отреждането
със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води като
безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му
редакция имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на
всички имоти, които нямат друг собственик (решение № 8/11.02.2014г. по гр.
д. № 4244/2013г. на ВКС).
Съгласно нормата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините според предвижданията на действащите към датата на влизане на
закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Следователно, в хипотезата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС
общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот
само ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази
разпоредба придобивно основание е производно.
Извод за право на собственост на държавата върху актуваната идеална
част от процесния имот на заявеното от ответника основание не може да бъде
обоснован. Следва да се подчертае, че Община Д. не оспорва правото на
собственост на ищците, придобито от Б. С. С. – наследник на С. Г. С. (не се
спори), върху урегулираната в парцел ХVІ-31, кв. І по плана от 1980г. част от
имота с пл.№ 31, съответно пл.№ 9 по плана от 1955г., т.е. не твърди част от
имота с площ от 1000 кв.м. да е била безстопанствена, а твърди, че друга част
от същия този имот е била безстопанствена, като от всички събрани по делото
11
доказателства се установява, че имотът никога не е променял своята цялост (в
кадастралните основи към всички изработени и одобрени регулационни
планове той е представен в първоначалния си вид, с малки промени в площта).
При записването в разписния лист към кадастралната основа на
регулационния план от 1973г., че имот с пл.№ 31, е собственост на физическо
лице - С. Г. И., като общината не е представила разписни листи към другите
планове, не би могло да се приеме, че имотът е бил безстопанствен към датата
на влизане в сила на чл. 6 от ЗС (Обн. Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от
17.12.1951г.), поради което и не е станал държавна собственост на това
основание (друго ответникът не е поддържал), съответно след това не е
преминал в собственост на Община гр. Д.. Показанията на свидетеля К.Б. Г.
(роден през 1940г. и живял от тогава в съседен имот) дават сведения за имота
от преди 1955г., когато е одобрен първият регулационен план на с. Р.. По-
късно - през 1986г. е съставен нотариален акт за собственост на
праводателката на ищците за урегулирания към този момент с плана от 1980г.
имот. Събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в Акт
№ 3852/24.01.2008г. за частна общинска собственост констатация за
осъществяването на посоченото в акта придобивно основание по пар. 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОбС, защото съвкупният им анализ обосновава извод имот с
пл.№ 9 в кв. 4 по плана от 1955г., от който е образуван процесният, да е имал
собственик - С. Г. И., който е посочен като такъв в разписния лист към
кадастралната основа, послужила за изработване на одобрения през 1973г.
регулационен план (предвид и показанията на К.Б. Г., роден през 1940г. и
живял от тогава в съседен имот), респ. дъщеря му Б. С. С., т.е. имотът не е бил
ничий, както твърди Община гр. Д.. Част от имота с плановете от 1955г.,
1973г., 1980г. и 1989г. е била предвидена като площ за озеленяване в
селищните граници, но в нито един от плановете няма отразяване за
урегулирането на остатъците от имотите в общ парцел с конкретно отреждане.
Формално площта, северно от имотите в съответните квартали, според
промененото становище на вещото лице попада в регулационните граници на
населеното място (според уточнение на вещото лице в настоящото
производство), но е останала неурегулирана, предвид липсата на конкретно
отреждане в нито един от плановете. Мероприятие „за озеленяване“
(предположено от вещото лице) не е било проведено нито при действието на
ЗПИНМ (Обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949г., в сила от 1.01.1950г., отм.
01.06.1973г.) – по плана от 1955г. и плана от 1973г., нито след отмяната му при
действието на ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973г.,
отм. 31.03.2001г.) – по плана от 1980г. и плана от 1989г., и след това до 2004г.,
като по делото няма данни по какъвто и да било начин и в който и да е момент
държавата да е установила фактическа власт върху тази част от имота, или пък
върху нея да е осъществено кооперативно земеползване и след
колективизацията да не е било възможно да продължи упражняването на
правото на собственост върху имота в пълен обем. По делото ответникът не е
въвел доводи за проведено отчуждаване на частта от имота, която е останала
12
извън очертанията на урегулирания имот (парцел V-9, кв. 4 по плана от 1955г.,
VІІІ-31, кв. 1 по плана от 1973г., ХVІ-31, кв. 1 по плана от 1980г., VІІ-31, кв. 2
по плана от 1989г.). Позовал се е на придобиването на правото на собственост
върху 664 кв.м. площ от имота на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС
поради това, че е била собственост на държавата като безстопанствена по
смисъла на чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция.
Имотът с пл.№ 9 в кв. 4 по плана от 1955г. в имотните му граници е бил
във владение на С. Г. И. от преди урегулирането му, в последствие на дъщеря
му Б. С. С., която на 17.02.1986г. е призната за собственик на урегулираната
тогава в парцел ХVІ-31 в кв. 1 част от имота по плана от 1973г., а от
26.07.1988г. – на ищцата и съпруга й приживе, съответно и на децата им след
неговата смърт на 01.12.1997г. Според вещото лице обстоятелствата относно
имота по плана от 1955г. се повтарят в последващите планове до 2004г. с
промяна на планоснимачния номер на имота и образувания от него УПИ, като
част от имота никога не е била урегулирана в дворищно регулационен парцел,
нито предвиденото мероприятие за озеленяване е било реализирано. Само по
себе си включването на част от имот в зона за озеленяване няма за последица
придобиването на правото на собственост от държавата, респективно
общината, доколкото те могат да придобият право на собственост върху такъв
имот само след проведено производство за отчуждаване, респективно ако към
този момент е бил безстопанствен, каквито данни по делото няма. С
регулационния план от 2004г. предвидената част от имота за озеленяване е
включена в УПИ ХХІІ-11 в кв. 918 с площ 1664 кв.м., отреден за жилищно
застрояване, който съответства на имот с идентификатор 72624.601.11 по КК.
Предвид събраните по делото доказателства, опровергано е установяването в
съставения акт за частна общинска собственост, че 664 кв.м. в идеални части
от имот с идентификатор 72624.601.11 са собственост на Община Д., защото е
доказано, че имотът е бил собственост на физическо лице, т.е. не е бил
безстопанствен към датата на влизане в сила на чл. 6 от ЗС (Обн. Изв., бр. 92
от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г.), поради което и не е станал държавна
собственост на това основание.
След като не е установено осъществяването на предвиденото в закона
основание по пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС за придобиване на собствеността
върху процесната идеална част от имот с идентификатор № 72624.601.11
(актът за общинска собственост е надлежно опроверган), предявените
отрицателни установителни искове са основателни и правилно са уважени от
районния съд, който, щом е обосновал извод, че общината изобщо не е станала
собственик на част от процесния урегулиран поземлен имот, не е следвало и
да обсъжда значението на мораториума по § 1 от ПР на ЗС (в каквато насока
са оплакванията във въззивната жалба). Само при направен преди това извод,
че общината има право на собственост в процесния имот, съдът би бил
длъжен дори и служебно да изложи съображения, свързани с мораториума, за
да прецени дали правото на собственост на общината може да бъде
преодоляно от ищците посредством придобивна давност, за която
13
мораториумът е пречка.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този резултат право на разноски за въззивното производство имат
въззиваемите, както са направени от тях - въззиваемата С. С. П. има право на
внесения депозит за вещо лице в размер на 200 лева, а въззиваемият С. В. П.
на платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 233 от 23.03.2023г., поправено за очевидна
фактическа грешка и допълнено в частта за разноските с решение № 709 от
12.09.2023г., по гр.д.№ 2971/2022г. по описа на Районен съд – Добрич, с което
е признато за установено по исковете на С. С. П. с ЕГН **********, С. В. П. с
ЕГН ********** и П. В. П. с ЕГН **********, тримата от гр. Д., жк „Д.***, че
Община град Д., Булстат *********, гр. Д., ул. „Б.**, не е собственик на 664
кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор 72624.601.11 по
КККР на гр. Д., целият с площ 1664 кв.м., находящ се на ул. „* **, кв. „Р.“,
съставляващ УПИ ХХІІ-11 в кв. 918 с площ 1664 кв.м. по действащия ПУП-
ПРЗ на гр. Д..
ОСЪЖДА Община град Д., Булстат *********, гр. Д., ул. „Б.**, да плати
на С. С. П. с ЕГН ********** от гр. Д., жк „Д.***, разноски във въззивното
производство в размер на 200 лева – внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Община град Д., Булстат *********, гр. Д., ул. „Б.**, да плати
на С. В. П. с ЕГН ********** от гр. Д., жк „Д.***, платено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14