Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

„ВАСИ - АДИ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]оспорва решение №55/23.02.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1227/2023г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност жалбата и моли за оставане в сила решението на въззивния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващата страна.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районен съд.

Предмет на касационно оспорване е решение №55/23.02.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1227/2023г., с което е потвърдено НП №10-2300058/26.10.2023г. на директора на Д. „Инспекция по труда“ – Кюстендил. „ВАСИ - АДИ“ ООД, ЕИК ********* е санкционирано на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки че акта не страда от пороци, касаещи неговата валидност и допустимост, както и че е приложен правилно материалния закон.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Н. база установената фактическа обстановка касационния съд приема следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на „ВАСИ - АДИ“ ООД, ЕИК ********* срещу НП №10-2300058/26.10.2023г. на директора на Д. „Инспекция по труда“ [населено място], с което търговецът в качеството на работодател е привлечен към отговорност по чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. При извършена проверка на място на 28.07.2023г. и по документи на 09.08.2023г. е установено, че работодателят е допуснал на работа на 28.07.2023г. в 20.55ч. лицето В. С. С. да изпълнява трудовите си задължения като сервитьор в обект на контрола – снек-бар „Щурците“, находащ се в [населено място], [жк], бл.73, без да й е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По преписката е представен трудов договор №019/28.07.2023г. и допълнително споразумение към него, в който е отбелязано, че служителят е постъпил на работа на същия ден, протокол за постъпване на работа към трудов договор, както и служебна бележка №19/31.07.2023г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Попълнена е декларация от В. С., в която е отразила, че има сключен трудов договор, работи като сервитьор при определено работно време и възнаграждение. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№10388233011482/30.07.2023г. на ТД на НАП е видно, че процесното уведомление е регистрирано на 30.07.2023г. в 11.27.03ч.

За констатирано нарушение по чл.63, ал.2 от КТ е съставен е АУАН №10-2300058/18.08.2023г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

Касационната инстанция възприема изцяло изводите на районния съд за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, както и за доказаност на административното нарушение. Работодателят „ВАСИ - АДИ“ ООД [населено място] е привлечен към отговорност за това, че е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работника В. С. С., без да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него, служебна бележка за проведен инструктаж и декларация от работника, преценени в съвкупност с гласните такива /показанията на контролните органи, извършили проверката на място/, доказват извършването на соченото административно нарушение. В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на визираната дата, както и непредставянето на същия на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ при постъпването на работа – същото е регистрирано в ТД на НАП два дни след извършване на проверката.

Касационният съд счита за неоснователно възражение за липса на извършено нарушение. Същото е безспорно установено, тъй като обективно е било констатирано извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция от В. С., поради което за работодателя е възникнало и задължението за допускане до работа на работника след като му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Осъщественото нарушение е такова на формално извършване, но това обстоятелство не го прави нито маловажно, нито малозначително, нито пък го изключва от кръга на административните нарушения по см. на чл.6 от ЗАНН.

Като е достигнал до идентичен правен извод ДРС е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

С оглед изхода от правия спор и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение №55/23.02.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1227/2023г.

ОСЪЖДА „ВАСИ - АДИ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Д. „Инспекция по труда“ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.