Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 16.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря К. Лозева, като разгледа т.д. № 276/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП вр.
чл. 71 КМЧП и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е.Л., роден на *** г. в САЩ, твърди, че е автор на фотографско произведение - снимка, озаглавена „Хармонията на Япония“, която била разгласена от него през 2015 г. чрез възпроизвеждането й на сайта https://web.500.px.com. Поддържа, че ответникът „Т.“ ЕООД използва в своята търговска дейност като телевизионен оператор поддомейн с адрес https://tv.*****.bg. Във връзка с излъчено от него предаване за Япония ответникът публикувал процесната фотография, като ищецът установил този факт на 19.01.2018 г., а към 02.08.2019 г. снимката още била видна на посочения сайт. Използването на снимката било извършено без съгласието на ищеца, както и без обозначаване на неговото авторство и поради това се явявало противоправно. От нарушението ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получи лицензионно възнаграждение, както и в изразходване на средства за извънсъдебна защита. Пропусната полза според ищеца следвало да се обезщети със сумата от 1 193,06 лв., която съставлявала средната пазарна лицензионна цена за аналогичен начин на ползване на фотографско произведение според данните за пазарните цени в Република Германия, на чийто пазар ищецът обичайно осъществявал дейността си. Претърпяната загуба пък възлизала на сумата от 420 лв. и представлявала стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за оказване на извънсъдебно съдействие, както и нотариални такси. Наред с това ищецът твърди да е претърпял и неимуществени вреди, свързани със стрес, унижение и изпитване на чувство за недооценка. Според ищеца дължимото обезщетение за неимуществените вреди възлизало на 1 000 лв., което претендира частично до сумата от 500 лв. Претендира също лихва за забава върху обезщетението за пропусната полза за периода 19.01.2018 г. – 03.02.2020 г. в размер от 247,23 лв. С писмената защита заявява претенция за законна лихва. Моли съда за присъждане и на направените в настоящото производство разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Т.“ ЕООД оспорва допустимостта на исковете, като твърди, че същите не са надлежно предявени, както и че липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като процесният домейн, чрез който се твърди да е извършено нарушението, бил собственост на трето лице („Е.Д.Ч.“ ЕООД) и не се ползвал от него. Оспорва авторството на ищеца върху процесната фотография, като наред с това поддържа, че снимката не е годен обект на авторското право, тъй като създаването й не било резултат от творческа дейност, нито изразявало концепция за композиция, осветление, тоналност, колорит, а същевременно липсвала оригиналност. На фотографията били изобразени планински връх, който е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и архитектурно произведение - обект на чуждо авторско право, а комбинацията от двата елемента била често срещана в световната фотографска практика (налице били множество снимки с идентична композиция, заснети в сезона на цъфтеж на плодни дървета). Наред с това снимката била направена от изглед, който е публично достъпен, и естетическият ефект за наблюдаващия фотографията възниквал не от нея, а от изобразените върху нея природен и архитектурен обект. Според ответника използването на архитектурно произведение, създадено от трето лице, включително чрез фотографското му възпроизвеждане, било възможно само с нетърговска цел съгласно чл. 27, ал. 1, т. 7 ЗАПСП и поради това ищецът не би могъл да претендира възнаграждение за последваща търговска реализация на фотографията, а оттук – и обезщетение за неполучаването му. Ответникът поддържа още, че процесната фотография била използвана в сайта https://tv.*****.bg само с информационна цел (популяризиране на културното и природното наследство), а не с търговска цел и поради това не следва да дължи обезщетение. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като твърди, че за определянето му следва да се вземат предвид пазарните условия в Република България. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
Ответникът е релевирал две възражения относно надлежното образуване на настоящия процес – че исковата молба е подписана от лице, чиято представителна власт не е учредена от ищеца, и че липсва пасивна процесуална легитимация.
Първото възражение е неоснователно. Исковата молба е подадена от пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което от външна страна изхожда от ищеца. Оспорването на авторството на упълномощителната сделка е право само на упълномощителя, но не и на насрещната страна по спора (вж. Решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).
Второто възражение също е неоснователно. Процесуалната легитимация произтича от надлежните твърдения на ищеца, че соченият от него ответник е извършил действия, в причинна връзка с които са настъпили процесните вреди. Това е достатъчно за конституирането на ответника, а доказването на тези твърдения има отношение към неговата материална легитимация, проверима във фазата на постановяване на съдебното решение.
По приложимото право и правната квалификация:
Предявени са обективно съединени искове за обезщетение на вреди от противоправното ползване на обект, върху който ищецът твърди да има авторско право, и на лихва за забава върху обезщетението за пропуснатите ползи.
Ищецът твърди да е гражданин на САЩ - държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право (Договор на световната организация за интелектуална собственост за авторското право), като търси закрила на правата си в държавата на сезирания съд. Следователно са налице предпоставките за привързване на спорното отношение към българското право, уредени в чл. 71, ал. 1 КМЧП и чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП. Ето защо приетата от съда правна квалификация на съдебно предявените права е чл. 95, ал. 1 ЗАПСП относно главницата и чл. 86 ЗЗД относно лихвата.
Възражението на ответника, че искът, основан на твърдението за пропуснати ползи, следва да бъде квалифициран на основание чл. 59 ЗЗД, е неоснователно. На първо място, пропусната полза като вид вреда е елемент от дължимата обезвреда при деликт (а не само претърпяната вреда) и поради това свързването й единствено с неоснователното обогатяване като източник на вземане не е основано на закона. На следващо място, специалният закон, уреждащ защитата на авторското право, изрично предвижда, че обезщетението включва и пропуснатите от автора ползи (чл. 95, ал. 3 ЗАПСП), стига те да са пряка и непосредствена последица от нарушението.
По основателността на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП:
За основателността на иска ищецът следва да установи, че е носител на авторско право върху фотографско изображение, използвано от ответника (в случая - чрез възпроизвеждането му в електронна медия), и настъпилите в причинна връзка с това вреди. Размерът им се определя от съда по критериите, заложени в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, а при липса на точни данни – при условията на чл. 95а ЗАПСП.
Относно притежанието на авторско право:
Този въпрос има три аспекта – дали ищецът е създал процесната фотография, дали тя е годен обект на авторско право и дали създаването й от ищеца води до възникване на авторско право за него.
За установяване на обстоятелството кой е създал процесната снимка са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на СТЕ. От писмените доказателства се установява, че фотографията е възпроизведена на интернет сайт, достъпен на адрес htpps://500px.com, с наименование The harmony of Japan и с означение на ищеца като неин автор. Посочването на автора е извършено по начин, който е обичаен за този вид произведения и за конкретния начин на презентиране (в интернет сайт) – чрез изписване на името под снимката и чрез обозначаване при маркиране на фотографията, поради което съдът приема, че то е индиция за създаване на произведението от ищеца. Този извод се потвърждава и от заключението на СТЕ – същото е изследвало т.нар. суров некомпресиран файл, съдържащ изображение, идентично с процесното, като при разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. вещото лице уточнява, че снимката е заснета с фотоапарат „Никон Д 800“, който е идентичен с посочения в сайта htpps://500px.com според приетите писмени доказателства. Държането на оригиналния файл от ищеца при липса на данни за неправомерно установяване на фактическа власт върху него е допълнително доказателство за създаване на фотографията от него. Нещо повече, вещото лице е изследвало още два кадъра, които макар да нямат поредни номера (факт, обясним с възможното премахване чрез изтриване на кадри), са направени от същия модел фотоапарат и според вещото лице са идентични като изображения с процесното.
От изложеното съдът приема за доказано, че ищецът – лице, обозначено като автор на фотографията по обичаен за този вид произведения начин и държащо оригинала на произведението – е създал процесното произведение. Съгласно българското право създалият произведението по правило е и носител на авторското право върху него. Съдът приема този извод за важим и в настоящия случай, в който съгласно чл. 99, ал. 2 ЗАПСП носителството се определя според съответния чуждестранен закон – тъй като страните не спорят, че в закона по гражданството на ищеца създателят на произведението е носител на авторското право върху него.
Следва да се установи дали процесната фотография е годен обект на авторското право. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП фотографското произведение – ако е резултат от творческа дейност - е обект на авторско право. Дали дейността е творческа, е фактически въпрос (тъй като няма легално дефинирани критерии) и е предпоставен не от качеството на произведението, а от неговата оригиналност. Ирелевантно е как се оценява произведението от публиката (позитивно или напротив, с отрицание) и дали отговаря на типични за съответния вид произведение критерии за качество. Достатъчно е при създаването му авторът да е вложил собствени усилия и то да е именно техен резултат. Ето защо не би бил обект на авторското право продукт, създаден при пълно възпроизвеждане на друг обект, без в този процес да е вложено творческо усилие (т.нар. копиране), или при спазване на предварително разписани от другиго технологични правила без възможност за отклонение от техния алгоритъм.
Фотографската снимка е произведение, което по същността си предполага възпроизвеждане на сцена от обективната действителност. Следователно при създаването й неминуемо си стига до изобразяване върху снимката на обекти (предмети/лица), които в повечето случаи не са създадени от автора на снимката. Ето защо това не може да се критерий относно оригиналността на произведението, а за такъв се ползва наличието на оригиналност в другите характеристики на изображението – композиция, колорит, внушение, фокус и т.н.
Процесната снимка възпроизвежда панорамен изглед към планински връх (на заден план) с фокус върху сграда с типична за будистки храм архитектура, заобиколена от разцъфнали дървета. Тази обективна действителност би могла да бъде фотографски възпроизведена по различни начини – от различен ъгъл, при различен фокус, с различен колорит, с различен акцент на обектите и т.н. Изборът кой от тези начини да бъде използван при създаване на конкретна снимка е творческо усилие. Изпълнението на избрания начин – също. И в двата случая е налице т.нар. художествена форма, която именно е предмет на закрила.
Ето защо съдът приема, че ищецът е автор на произведение, което е годен обект на авторското право. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че върху фотографската снимка е изобразено архитектурно произведение, което може да е обект на принадлежащо другиму авторско право. Както беше посочено, творческото усилие на ищеца, довело до създаване на неговото произведение, се състои в избора на художествена форма и в нейното постигане, а не в извършването на преработка на чуждо произведение или в неговото копиране. Кадърът на фотографа може да включва множество детайли, които са обекти на различни права, но това не води до невъзможност до възникване на авторско право върху снимката, а единствено (и евентуално) – до необходимостта от уреждане на отношенията между фотографа и носителите на тези права.
Наред с установяване личността на автора и годността на неговото произведение да е обект на авторско право е необходимо да се установи и че към момента на твърдения деликт ищецът е имал правото да се противопоставя на използването от другиго на обекта. Т.е. необходимо е авторът да не е предоставил другиму изключителното право да ползва произведението, в който случай за него би останало само неимущественото право да бъде обозначен като автор. По делото не се събраха данни ищецът като автор на снимката да е предоставил на друго лице изключителното право да ползва произведението, поради което в случай на неразрешено ползване в патримониума на ищеца биха могли да настъпят не само неимуществени, но и имуществени вреди.
Ето защо за ищеца е налице активна материална легитимация.
Относно деянието:
От заключението на СТЕ се установява, че съгласно извадка от общодостъпен публичен регистър за архив на интернет съдържанието в световен мащаб са налице данни за визуализация на процесната снимка към 19.01.2018 г. в поддомейн с линк http://tv.*****/wp-content/uploads/sites/2/2016/06/japan_fuji_1-1024x487.jpg. Същевременно съгласно данните в регистъра на Съвета за електронни медии (СЕМ) сайтът, част от който е този поддомейн, е регистриран като уеб сайт за онлайн излъчване на телевизия с доставчик ответникът.
Ето защо съдът приема, че ответникът е използвал процесната снимка, като е възпроизвел същата в електронната среда, в която осъществява своята дейност като телевизионен оператор (регистриран като такъв съгласно решение на СЕМ № 243/07.07.2009 г.). Обстоятелството, че регистрант на домейна е (може да е) друго лице, не е достатъчно да опровергае извода относно фактическия ползвател на съответния поддомейн. Няма правна, нито фактическа пречка домейнът да се използва от лице, различно от регистранта, като облигационните отношения по повод това ползване могат да се уредят по различен начин. В настоящия случай е видно, че ответникът сам е посочил (пред СЕМ) този сайт за място, на което ще осъществява търговската си дейност, като начинът, по който той е уредил отношенията си с регистранта във връзка с ползването на сайта, е ирелевантен. Действително, чрез процесния домейн дейност осъществява още един субект - „Е.Д.Ч.“ ЕООД, но от заключението на СТЕ е видно, че поддомейнът, на който е възпроизведена фотографията, съгласно наличните на него означения, се използва от ответника, а и насрещно доказване по този въпрос не беше проведено. Напротив, от представените от ищеца писмени доказателства може да се заключи, че домейнът като цяло се ползва от обединение от търговци, като всеки от тях реализира дейността на отделен поддомейн (tv.*****.bg, hd.*****.bg, gmg.*****.bg).
Относно противоправността:
Съгласно чл. 35 ЗАПСП произведението се използва по правило само със съгласие на автора. В случая няма спор, че ищецът не е давал изрично съгласие на ответника за използване на снимката. Не може да се направи извод и за конклудентно дадено съгласие, тъй като видно от приетите писмени доказателства, фотографията е разпространена от автора в интернет, но по начин, който изключва свободното й ползване – то е ограничено технически, а също и чрез използване на знака, предвиден в § 1, ал. 1 ДР ЗАПСП - латинската буква "С", заградена в кръгче (л. 129). Дори да нямаше подобно означение обаче, възпроизвеждането на снимката в сайт, извършено от самия автор, не съставлява конклудентно съгласие, тъй като част от включените в съдържанието на авторското право правомощия е и правото на автора да разпространи сред неограничен брой лица произведението (чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП), а упражняването на включено в съдържанието на авторското право правомощие не може да се третира в ущърб на носителя на правото. Осигуряването от автора на достъп на неограничен брой лица до произведението означава единствено предоставяне право на тези лица да възприемат произведението (и да го ползват за лична цел по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗАПСП), но не и на свой ред да го разпространяват. Да се приеме обратното, би означавало да се ограничи правото на автора да се изразява пред широката публика под страх, че с такова манифестиране ще отпадне защитата върху създаденото от него произведение.
Не е налице и изключение по чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП за използване без съгласие на автора на произведението му – процесният случай не попада под нито един от съставите на сочените разпоредби. Правото на свободно ползване (което не изключва обаче задължението за обозначаване, а също в определени случаи – и заплащане на компенсационно възнаграждение) е обвързано по правило с нетърговския начин на използването (с нетърговска цел, с научна цел, за лично ползване и т.н.). В настоящия случай съдът приема, че осъщественото от ответника ползване не може да се квалифицира като лишено от търговска цел - налице е публикуване в електронно издание, регистрирано в СЕМ като телевизия с неограничен достъп на потребителите; дори конкретното ползване да е в рамките на документална презентация, това не означава, че същото е с нетърговска цел, тъй като търговското ползване произтича от възможността за субекта, който го осъществява, да генерира приход, независимо дали това става пряко (чрез плащане от потребителя на медията) или непряко (чрез получаване на приход от реклама).
Поради изложеното съдът приема, че авторското право на ищеца е било нарушено от ответника, който е използвал фотографското му произведение без да получи съгласие и без да го обозначи като автор.
Относно размера на обезщетението:
Спорен е въпросът претърпял ли е ищецът вреди в причинна връзка с процесното нарушение и ако да – какъв е справедливият размер за тяхното обезщетяване.
Както беше посочено, съгласно чл. 71 КМЧП съдържанието на авторското право се урежда от българския закон, а съдържанието на едно право включва и последиците от неговото нарушаване. Следователно за обема на дължимото обезщетение е приложим българският закон.
Съгласно чл. 95, а. 2 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Следва да се отбележи, че според съдебната практика искът за обезщетяване на вредите е един, независимо от различните компонентни, които формират неговия размер – неимуществени, имуществени, превантивен размер и т.н. Ето защо, при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички данни относно последиците на деликта за автора, за нарушителя и относно необходимата степен на превантивно въздействие.
На първо място, според чл. 95, ал. 3 ЗАПСП справедливият размер следва да включва обезщетение за пропуснатите от автора ползи. Касае се за имуществена вреда, чийто размер се съотнася с лицензионното възнаграждение, което авторът би получил, ако правото да се ползва произведението му беше предоставено правомерно на ответника. Възражението на ответника, че ищецът не би могъл да реализира по търговски начин произведението си, тъй като то възпроизвежда чужд обект на авторско право (архитектурно произведение) и поради това би могло да се ползва само с нетърговска цел, е неоснователно – както беше посочено, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП е насочена да уреди отношенията по използване на архитектурни произведения, като посочи хипотезите, в които това може да стане без съгласието на автора, но не да забрани по принцип тяхното използване, а още по-малко – да отнеме от автора на фотографско произведение правото му да го разпространява срещу възнаграждение поради изобразяването върху снимката на архитектурен или друг защитен от авторското право обект. В снимката архитектурното произведение се явява детайл, а не обект на използване по смисъла на цитираната разпоредба. Нещо повече, в конкретния случай няма данни процесното архитектурно произведение да е било обект на действащо към момента на създаване на снимката авторско право с оглед ограниченото времетраене на същото.
От събраните доказателства относно публично обявената дейност на ищеца като фотограф може да се заключи, че същият би реализирал процесната фотография по търговски начин и поради това пропуснатата от него полза се изразява в неполучено лицензионно възнаграждение. Дори обаче да се приеме, че не е доказано сигурното възмездно предоставяне на правото да се ползва произведението от другиго, за ищеца отново би възникнало вземане за обезщетение, определимо на същата база, тъй като съдът е длъжен да отчете и въздействието на нарушението за патримониума на нарушителя (арг. чл. 94, ал. 3, пр. посл. ЗАПСП), т.е. да отчете сумата, спестена от ответника като разход за осигуряване на правомерното ползване на същото произведение.
Изхождайки от регулацията на процесните отношения, независимо от гражданството на ищеца и соченото от него обичайно място на полагане на труда, съдът приема, че размерът на пропусната полза трябва да се определи според обичайния размер на лицензионното възнаграждение, договаряно в държавата, в която се търси закрила. Това е така, защото обезщетението е компенсаторно и замества недоставената облага, а тя се съизмерява с пазара, на който би се реализирало благото.
За установяване на средния размер на лицензионно възнаграждение, което би се дължало за ползване на процесната фотография, са изслушани и приети основно и допълнително заключение на СОЕ. Съгласно основното заключение следва да се използват изходни данни относно немския пазар, които да бъдат коригирани с разликата в ценовите равнища в двете държави за съответната година. Стъпвайки на тази база, вещото лице сочи като среден пазарен размер на лицензионното възнаграждение сумата от 592 лв. При разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. експертът сочи, че използваният от него индекс на покупателна способност изравнява разликите в цените и се доближава максимално до обстоятелствата на процесния случай.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило средна цена, определена от Асоциацията на професионалните фотографи (АСП), като данните за нея са базирани на тарифни планове, изготвени от търговско дружество („Б.“ ЕООД), и хонорари, получавани от фотографи, които са членове на АСП. При изслушването в о.с.з. на 28.10.2020 г. вещото лице уточнява, че така определеният размер не може да се приеме за обобщаващ пазара, тъй като цената е определена без да са предоставени конкретни тарифи и основно на база преценката на членовете на Асоциацията, които са непредставителен брой (около 30). Въз основа на изложеното вещото лице потвърждава, че даденият в основното заключение размер е по-коректно определен за пазарните условия в страната. Съдът кредитира този извод, като намира същия за правилен и поради обстоятелството, че допълнителното изследване е непредставително и с оглед базирането му на данни, предоставени само от един търговски субект – „Б.“ ЕООД.
Ето защо съдът счита, че като обезщетение за претърпяна загуба следва да се присъди сумата от 592 лв.
Като имуществена вреда ищецът претендира и възстановяване на направените от него разходи за извънсъдебна защита – нотариални такси за изготвяне на нотариално заверени преписи на документи съгласно издадена сметка (л. 69) и адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав тези разходи не са в пряка причинна връзка с извършеното от ответника нарушение и поради това не подлежат на обезщетяване. Нотариалното заверяване на документи, които да послужат като доказателство в бъдещ процес, е само възможност, но не задължение за бъдещия ищец, тъй като процесуалният закон позволява доказването на фактите, за които са съставени преписите, да се извърши и по друг начин (чрез свидетелски показания, техническа експертиза, незаверени нотариално документи). Ето защо разходите за нотариално удостоверяване са извършени на риск на ищеца и не могат да бъдат възложени в тежест на ответника. Изложеното важи и за заплащането на адвокатско възнаграждение за консултиране преди завеждане на делото, като тук следва да се допълни и че отделното възмездяване на този разход наред с разхода за адвокатско възнаграждение в настоящия процес би довело до двойно обезщетяване, тъй като видно от представения договор за правна помощ, въз основа на който се претендират съдебни разноски, адвокатът е поел задължение за „подготовка“ за завеждане на делото. Това включва извършване на действия по проучване на правната рамка и установяване на делинквента, за каквито разходи се претендира и извънсъдебното възнаграждение.
Съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП в размера на обезщетението следва да се включи и такова за неимуществени вреди, а според ал. 4 на същата разпоредба цялостният размер следва да бъде определен по начин, който да въздейства и превантивно (възпиращо и предупредително) на останалите членове на обществото.
Не са налице доказателства за размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, но същевременно тяхното настъпване не може да се изключи – непосочването на личността на автора при използване на неговото произведение е от естество да причини неимуществена вреда по принцип, тъй като засяга правото на признание като основно неимуществено право на автора. Ето защо при условията на чл. 95а ЗАПСП съдът счита, че и при липса на данни относно размера на претърпените вреди следва към обезщетението аз имуществени вреди да се присъди и такова за неимуществени, като общият размер на дължимото обезщетение за всички вреди, който да действа и превантивно, според настоящият състав възлиза на сумата от 800 лв.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен в размер от 800 лв. и отхвърлен за разликата до 2 113,06 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за пропусната полза за периода 19.01.2018 г. – 03.02.2020 г. От заключението на СТЕ се установява, че към сочената начална дата изображението е било използвано от ответника. Тъй като за изпадане в забава не е необходима покана (нарушението има характер на деликтно), то към тази дата ответникът е изпаднал в забава.
За периода 19.01.2018 г. – 03.02.2020 г. размерът на дължимата лихва върху обезщетението от 592 лв. възлиза на 122,67 лв., до която сума следва да бъде уважен искът.
По искането за законна лихва след предявяване на иска:
Такова искане не е направено в исковата молба. С аргумент от чл. 214, ал. 2 ГПК същото може да бъде заявено и по-късно, но във всички случаи това следва да стане при условията на състезателност и с участието на насрещната страна. Ето защо заявяването му за първи път в писмената защита не може да доведе до надлежно сезиране на първоинстанционния съд. В този смисъл съдебната практика е категорична – съгласно Решение № 75/12.05.2014 г., постановено по гр. д. № 733/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., претенцията за законна лихва, направена в писмената защита, т.е. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, е „несвоевременно направена, преклудирана е, а следователно - и процесуално недопустима“; съгласно Решение № 474/14.01.2013 г. по гр. д. № 1499/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. „прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК, но чл. 147 ГПК въвежда забрана искане за присъждане на изтекли лихви да бъде въведено с устните състезания, както и в писмена защита“. Подобно е и разрешението дадено в Решение № 265/08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение № 528/08.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3173/2014 г. на ВКС, ГК., ІV г.о., както и в Решение № 118/25.09.2018 г. по гр. д. № 4756/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ето защо законна лихва за периода от предявяване на иска до погасяването не следва да се присъжда.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете. Направени са разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Разноски за обезпечаване на исковете не са направени, тъй като въпреки допуснатото обезпечение ищецът не е получил обезпечителна заповед поради неплащане на гаранция. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер от 1400 лв., като от ответника е заявено възражение за неговата прекомерност. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като делото не се отличава с правна сложност, а фактическата му сложност не надхвърля обичайната за такъв вид дела. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 (при проведени повече от две заседания) от Наредба 1/2004 г. възлиза на 494 лв. Ето защо, отчитайки фактическата сложност на делото, съдът намира, че следва да определи размер на адвокатското възнаграждение не към неговия минимум, но и под двукратния размер, а именно – 650 лв. Общият размер на дължимите от ответника разноски, определен като съотношение между размера на предявените и уважените искове, възлиза на 533,41 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за вещо лице и за адвокатско възнаграждение. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер от 1 500 лв. и срещу размера му е направено възражение за прекомерност. По изложените по-горе аргументи съдът счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 650 лв. Така размерът на дължимите на ответника разноски възлиза на 566,45 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на Е.Л., роден на *** г. в САЩ, на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторско право върху фотографско произведение (снимка, изобразяваща пейзаж с будистки храм и планински връх) чрез възпроизвеждането му без съгласие и без обозначаване на автора в електронно издание на адрес https://tv.*****.bg, и сумата от 122,67 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода 19.01.2018 г. – 03.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 533,41 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП до предявения размер от 2 113,06 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД до предявения размер от 247,23 лв.
ОСЪЖДА Е.Л., роден на *** г. в САЩ, да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 566,45
лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: