№ 3086
гр. Варна , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502063 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба от П. Д. П., представляван от адвокат
Г.М., против определение №3715/ 27.07.2021г. по гр.д.№ 202113110108417 на Районен съд-
Варна, с което е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх.18184/
06.07.2021г. за освобождаване от държавна такса в размер на 648лв., дължима за водене на
делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Изразено е становище за неправилност на съдебния акт със следните доводи: - не са
обсъдени обстоятелства, подкрепени с писмени документи, относно невъзможността на
ищеца да заплати определената държавна такса; - конкретно посочените разходи за наем на
жилище, вноска към ВСК „Градски транспорт“, консумативни разходи , за лекарства; -
настъпили нови обстоятелства към настоящия момент: ползването на платен годишен отпуск
за периода от 26.07.2021г. до 22.08.2021г., след който ще бъде на работа на 23.08.2021г. ; -
последното получено за месец юли 2021г. обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 1518.86лв.; и редът на заплащане на трудовото възнаграждение в следващия
календарен месец. Посочва, че има наложен запор по изп.д.№ 56/ 2021 г. на ДСИ при ВРС,
на 13.04.2021г. за присъдената издръжка по гр.д.№ 16088/ 2019г. на ВРС в размер на 450лв. ,
която се удържа от трудовото възнаграждение, и запор на банкова сметка на 04.08.2021г. В
резултат ще получава несеквестируем доход от 650лв.
Поради изложеното отправя искане за отмяна на определението и уважаване на
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по гр.д.№
8417/ 2021г. ВРС.
Разглеждащият състав, с оглед представените доказателства, приема следното:
Частната жалбата е допустима и редовна.
Районен съд-Варна е сезиран с иск на П.Д. Петков за прекратяване на присъдената
издръжка по гр.д.№ 16088/ 2019г. ВРС в полза на ответника Д. П. Д., а в условията на
евентуалност- за намаляването й до минималния размер, считано от 01.04.2021г.
В уточняваща молба вх.№ 18185/ 06.07.2021г., чрез процесуалния представител на
ищеца, е направено искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер
на 648лв.,за която съдът е дал указания с Разпореждане № 7349/ 16.06.2021г. Твърди, че
единственият доход е получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност, с удължен
1
срок до 25.07.2021г., в посочените размери от 01.05.2021г-. до 06.07.2021г. Твърди, че има
необходими месечни разходи около 655лв., от които за наем 200лв., за телефон, ТВ, ,
консумативи и лекарства. През този период е погасявал вноски по заем от ВСК към
„Градски транспорт“ ЕАД в размер на 300лв. месечно, и задължението за издръжка по изп.д.
№ 56/ 2021г.на ДСИ при ВРС, чрез наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
Твърди също, че му предстоят допълнителни разходи за консултация със специалист в
гр.София
Представена е декларация за имотно и семейно състояние, която посочва като
единствен източник на доходи- трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за
временна неработоспособност / с.70/. Лицето не притежава недвижими имоти, МПС,
влогове, дялове и акции от ТД.
След претърпяна оперативна интервенция на 22.04.2021г. е ползвал отпуск по болест
от 20.04. до 26.05.2021г. и от 27.05. до 26.05.2021г., продължен до 25.07.2021г.
В периода от 26.07.2021г. до 22.08.2021г. е в платен годишен отпуск, съгласно
изложеното в частната жалба.
Според декларацията представена в настоящото производство е получавал трудовото
си възнаграждение до април 2021г.включително. През месеците май, юни и юли, е получил
обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер 5012.20лв.
Служебно са изискани справки за имотното състояние на молителя от Служба по
вписванията- гр.Варна,от КАТ-Варна, за притежаваните ППС, от НОИ, ТП-гр.Варна, за
получените обезщетения. От вписванията по партидата на недвижимите имоти се
установява, че като съсобственик е участвал в продажбата на няколко поземлени имоти през
2021г., а като едноличен собственик е прехвърлил собствеността през 2020г. на три
поземлени имота, при запазено право на ползване.
Исковата молба е заведена в деловодството на РС на 14.06.2021г., съобщението за
дължимата държавна такса е връчено на пълномощника на ищеца на 29.06.2021г. Към
датата на отправеното искане по чл. 83 ГПК ищецът е получил обезщетение за м.юни в
размер на 2733.95лв., и за м.юли в размер на 1518.86лв.
По молбата, на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът взема предвид доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,семейно
положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, други обстоятелства относно
липсата на достатъчно средства.
С оглед на конкретно посочените факти и обстоятелства, искането за освобождаване
от държавна такса е неоснователно, защото към момента, в който е направено ищецът е
разполагал с достатъчно средства за този разход, формирани от доходите за месеците юни и
юли.
Във връзка с възраженията на частния жалбоподател констатира, че признатата
временна нетрудоспособност не води до ограничаване на възможностите му да полага труд,
наред с отсъствието на ново семейство и грижи за непълнолетни лица.
В контекста на обсъжданите обстоятелства по чл.83,ал.2 ГПК следва да се посочи, че
кредитния дълг към ВСК е по инициатива на ищеца и. обслужва лични цели, при което е
съобразяван с финансовото състояние на кредитополучателя.
С изложените мотиви съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от П. Д. П., представляван от
адвокат Г.М., против определение №3715/ 27.07.2021г. по гр.д.№ 202113110108417 на
Районен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3