№ 23
гр. Плевен, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430103810 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. К. против „ЕОС
„Матрикс“*** в която се твърди, че ответника е изпратил по куриер
едностранно подписано споразумение за разсрочено плащане на сумата 867
лв., като задължението произтича от договор за кредит от 15.08.2017г.,
сключен между ищцата и „***“***, цедирано на ответника на
14.05.2019г.Твърди се, че сключеният договор е недействителен, тъй като
съдържа неравноправни клаузи, ищцата не е уведомявана за цесията и е
изтекла петгодишната давност.моли да се постанови решение ,с което да се
признае за установено , че ищцата не дължи на ответника сумата 876лв.,
придобито вземане по договор за цесия от 14.05.2019г.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
като подробно е изложил съображения, че изпратеното писмо със
споразумение представлява предложение за доброволно уреждане на
задължението и възможност за разсрочено плащане.Посочва се, че ищцата е
уведомена за цесията още през 2019г., за което представя уведомление, че е
подписала споразумение за разсрочено плащане на 23.08.2019г. и е признала
задължението си.Заявява, че ищцата е заплаща част от задължението си е
1
останал непогасен остатък 876лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за недължимост на вземане в размер на 876лв.,
придобито от ответника с договор за цесия, поради изтекла давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
Безспорно по делото, че ищцата В. К. е сключила Споразумение за
разсрочване на парично задължение с изх. № ***/23.08.2019г. В резултат на
подписаното споразумение по сметка на ответника са постъпили следните
суми: 11.07.2019г. - 100лв.; 05.08.2019г. - 70лв.; 09.10.2019г. - 50лв.;
18.10.2019г. - 50лв.; 03.12.2019г. - 50лв.; 16.12.2019г. - 50лв.; 16.01.2020г. -
50лв.; 03.02.2020г. - 50лв.; 13.03.2020г. - 50лв.; 02.06.2020г. - 30лв.;
30.06.2020г. - 100лв.; 05.10.2020г. - 50лв.; 19.11.2020г. - 40лв.; 17.03.2021 г. -
50лв. След извършените плащания е останал непогасен несъдебен остатък в
размер на 846лв., сумата която е предмет на изпратено споразумение през
април 2023г. Ответникът се позовава, че посоченото задължение е въз основа
на сключен 14.05.2019г. сключен договор за цесия между цедента „***“ *** и
„ЕОС Матрикс“ ***, по силата, на който е придобил задължението на В. Й.
К., произтичащо от Договор за кредитна линия от 15.08.2017г. и „***“***.
Ищецът се позовава на недействителност на първоначалния договор и
изтекла давност, като в хода на производството е заявил, че не поддържа
изявлението за изтекла давност.Съдът неправилно е бил определил в доклада
си, че само на това основание се позовава и е отказал изменение по чл.214 от
ГПК за предявяване на иск за недействителност на първоначалния договор.В
случая ищецът се позовал на различни основания за недължимост на
задължението.Още повече в задължение на съда е, ако установи
неравноправни клаузи, да ти обади същите за недействителни, предвид
обстоятелство, че ищецът се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК и съответно се прилагат правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съдът приема,че ищецът има правен интерес от водене на
производството, тъй като само по този начин би се защитил да не се
претендира остатъка от сумата по споразумението. Освен това че искът е
основателен, тъй като с оглед тежестта за доказване е изискан от ответника
2
договора за кредит, от който се твърди, че е възникнало задължението и тъй
като не е бил представен, следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от
ГПК и се приемат за верни твърденията на ищеца.Фактът, че е изплащано
задължението не може да санира първоначалния договор.
При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.69, ал.1
т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати д.т. върху уважения иск 50лв., по
сметка на ПлРС.Следва да се присъди и в полза на адв. Л. Г., сумата
адвокатско възнаграждение-400лв., съгласно Наредба№1/2004г.-чл.7, ал.2,
т.1, като е съобразена фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. „***“,
ул.“***“ № ***, представлявано от Р. И. М. – Т. – ***, че В. Й. К.,
ЕГН**********, не дължи на ответника сумата 876лв., представляваща,
придобито вземане/ по договор за кредит от 15.08.2017г./ по договор за цесия
от 14.05.2019г. между „ЕОС МАТРИКС“ и „***“***.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ж.к. „***“, ул.“***“ № ***, представлявано
от Р. И. М. – Т. – ***, да заплати по сметка на ПлРС д.т. в размер на 50лв., тъй
като ищцата е освободена от д.т.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ж.к. „***“, ул.“***“ № ***, представлявано
от Р. И. М. – Т. – ***, на осн. чл.38 от ЗА да заплати на Л. А. Г.,от САК,
процесуален представител на В. Й. К., ЕГН**********, личен №***,
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3