№ 487
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513681 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20119724 от 19.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7466/2020 г. на
Софийски районен съд, ответниците Х. М. Ц., Г. М. Ц., П. С. С. и К. С. С. са осъдени
да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД суми за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № *******, суми за
цена за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 12.02.2020 г. до погасяване на задълженията, както и суми за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017
г. до 27.01.2020 г., както следва:
Х. М. Ц. - сумата 266,60 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
от м. 12.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,69 лв. - цена за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 36,58 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;
Г. М. Ц. - сумата 266,60 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от
м. 12.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,69 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 36,58 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;
1
П. С. С. - сумата 289,05 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,90 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 42,60 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период;
К. С. С. - сумата 289,05 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г.; сумата 4,90 лв. - цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.; сумата 42,60 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за горепосочения период, ведно със законната
лихва върху сумите за топлинна енергия и за дялово разпределение, считано от
12.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
С решението са отхвърлени предявените срещу всеки от ответниците искове за
заплащане на топлинна енергия, за дялово разпределение и за обезщетение за забава -
за разликата над уважените размери до пълните предявени размери и за посочените
периоди.
Решението е обжалвано в осъдителните му части от ответниците Г. М. Ц., Х. М.
Ц. и К. С. С.. В жалбата на първите двама се излага довод, че ищецът не им е
предоставил договор за продажба на топлинна енергия, както и, че е налице отказ на
наследодателя им А.К. от доставката на топлинна енергия през 2002 г., вследствие на
което присъединяването на апартамент № 17 към абонатната станция било прекратено.
С допълнителна писмена молба тези жалбоподатели са заявили, че на 11.12.2018 г. са
продали своите части от процесния апартамент на ответника П. С. С., който следвало
да поеме задълженията към „Т.С.”, и са отправили искане да бъдат изключени от
делото.
В жалбата на К. С. С. е изложен идентичен довод – че през 2002 г. собственикът
на апартамента А.К. се е отказал от услугите на „Т.С.” ЕАД. Сочи се, че след отказа
радиаторите били свалени и от фирмата за топлинно счетоводство заявили, че
апартаментът не се води на отчет. Поддържа се, че е налице голямо несъответствие
между начислената прогнозна топлинна енергия и окончателните задължения. Излага
се несъгласие с експертното заключение като некомпетентно изготвено и
неотговарящо на изискванията за пълна и реална СТЕ.
Въззиваемата страна „Т.-С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”Т.-С.” ЕАД е предявил срещу всеки от ответниците Х. М. Ц., Г. М. Ц.,
П. С. С. и К. С. С., искове за заплащане на суми, представляващи съответните части от
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер
*******, с адрес гр. София, ж.к. „******* *******, за периода от м. 10.2016 г. до
м.11.2018 г. /главница/, мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2016 г.
до 27.01.2020 г., както и суми за дялово разпределение за период от м. 01.2017 г. до м.
2
11.2018 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2017 г.
до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както следва:
Срещу Х. М. Ц. – сумата 346,87 лв. главница, 62,61 лв. – мораторна лихва, 5,88
лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, представляващи 1/4 част от общо дължимите за имота суми;
Срещу Г. М. Ц. – сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88
лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;
Срещу П. С. С. - – сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88
лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;
Срещу К. С. С. - сумата 346,86 лв. главница, 62,60 лв. – мораторна лихва, 5,88
лв. за дялово разпределение и 1,25 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, съответстващи на 1/4 част от общо дължимите за имота суми;
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* река”, бл. *******, аб. №
*******, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия в периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г., но не са заплатили
стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите такси за дялово
разпределение за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2018 г.
В срока по чл. 131 от ГПК са подадени писмени отговори от всеки от
ответниците Х. Ц., Г. Ц. и К. С.. Подаденият писмен отговор от назначения от съда
особен представител на ответника П. С. е извън едномесечния срок по чл. 131 от ГПК,
поради което направените с него възражения не следва да се съобразяват.
В отговора си ответникът Х. Ц. оспорва исковете. Твърди, че през 2002 г.
съпругът на леля му А.К.К. се е отказал от услугите на „Т.С.”, вследствие на което
тръбите били изолирани, радиаторите свалени, измервателни уреди не били
монтирани, сметки за ел. енергия никога не били плащани, а при годишното отчитане
на топломерите служителите на фирмата за топлинно счетоводство са заявили, че
апартаментът не се води на отчет. С оглед на тези твърдения ответникът сочи, че
топлинна енергия в имота не е използвана, поради което исковете са неоснователни.
Идентични доводи излагат и ответниците Г. М. Ц. и К. С. С. с представените от тях
отговори на исковата молба. Ответниците Х. Ц. и Г. Ц. сочат също, че след 2018 г.
дяловете им са продадени на ответника П. С. С.. Ответниците Х. Ц. и Г. Ц. са
направили и възражения за погасяване по давност на претенциите до 2016 г.
С определение от 06.02.2021 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е
3
конституирано „Мх Е.” ЕООД. С писмена молба същото заявява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ.
Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и експертно заключение, че процесният имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* река”, ******* ет. 2, ап. 17, с абонатен номер *******, е част от
топлоснабдена сграда, в която в процесния период от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г. е
доставяна топлинна енергия.
Видно е от представените писмени доказателства – нотариален акт № 63, т. ІІ,
дело № 263/1970 г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ и
удостоверение за наследници, че в исковия период четиримата ответници К. С. С., П.
С. С., Г. М. Ц. и Х. М. Ц. са били собственици на горепосочения имот по наследство
от Е.К.Р. /К./, починала през 2010 г.
В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения
имот ответниците са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат
цената на доставяната топлинна енергия. Видно е от горепосочените доказателства, че
всички ответници са собственици на процесния имот, като няма доказателства в полза
на един или някои от тях да е било учредено вещно право на ползване върху имота. Не
се твърди от ответниците, а и не са налице и доказателства по делото имотът да е бил
предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за
сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза
ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. Представеният
нотариален акт № 133, т. 2, рег. № 7607, дело № 300/11.12.2018 г., с който Г. М. Ц. и Х.
М. Ц. са продали на съсобственика си П. С. С. частите си от имота, няма отношение
към преценката за качеството на всички ответници като клиенти на топлинна енергия,
тъй като договорът за продажба е сключен след края на исковия период от м. 10.2016 г.
до м. 11.2018 г. Няма данни по делото през този период да е настъпила промяна в
собствеността върху имота, придобита чрез наследяване от общия на страните
наследодател Е.К.Р., или да е учредено вещно право върху него в полза на някои от
наследниците или трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно
облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе
посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение
на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата
на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответниците да са упражнили
правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме,
че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на
страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-С.”
ЕАД, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в
процесния период от „МХ Е.” ООД, въз основа на сключен с Етажната собственост
договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената
топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на
5
потребената топлинна енергия в имота на ответниците, което се установява от
заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него
изравнителни сметки и индивидуални справки.
Установено е приетото заключение на СТЕ, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ водомер, монтиран в
абонатната станция, който водомер е преминал метрологична проверка. В
представените справки от показанията на общия топломер в отделни графи са
отразени: новото и старото показание на топломера, отчетената топлинна енергия,
технологичните разходи, които се приспадат и са за сметка на доставчика, и
топлинната енергия за разпределение. Технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, като за разпределяне
между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Установено е
от представените протоколи от 22.05.2017 г. и 24.05.2018 г. за отчет от фирмата за
дялово разпределение, че абонатът не е осигурил достъп до имота, при което за
периодите от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. и от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. за
посочения абонатен номер е начислена служебна ТЕ по максимален специфичен
разход на сградата за 2 бр. радиатори, в съответствие с правилата на чл. 70, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., както е прието в заключението на СТЕ. Липсват
доказателства за демонтаж на отоплителните тела в процесния апартамент за
посочените периоди. За периода 2018/2019 г. абонатът е осигурил достъп и главният
отчет от 19.05.2019 г. е подписан от собственик на апартамент 17. Според главния
отчет и изравнителната сметка за 2018/2019 г. в имота няма радиатори. За този период
за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, а е начислявана
само топллинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Количеството начислена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е в съответствие с методиката по
Наредба № 15-334. В табличен вид в заключението са посочени дължимите за всеки
месец от процесния период от м. 10.2016 г. до м. 11.2018 г. суми за топлинна енергия
по отделни компоненти, като общата дължима сума възлиза на сумата 1389,15 лв.
Сумите са начислявани в съответствие с действащата към периода нормативна уредба.
С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че в процесния период в имота
на ответниците е доставяна топлинна енергия, като начислените им суми са
определени коректно въз основа на реално доставената и съгласно действащите
нормативни изисквания. Неоснователно е направеното от въззивниците възражение, че
присъединяването на процесния апартамент към абонатната станция било прекратено с
извършения отказ от доставка на топлинна енергия от страна на А.К. - съпруг на Е. К..
Няма представени доказателства за прекратяване топлоснабдяването към
отоплителните тела в имота за периода до м. 04.2018 г. В този период не е бил
осигурен достъп до имота за отчет – няма и данни за демонтиране на отоплителните
тела в имота, поради което за този период е начислявана служебна ТЕ в съответствие с
6
чл. 70 от Наредба № 16-334. За останалата част до края на исковия период и предвид
установената по надлежния ред липса на отоплителни тела в имота, е начислявана
само ТЕ, отдадена от сградната инсталация, каквато абонатът дължи съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ. Следва да се посочи, че отказ от услугата топлоснабдяване е възможен
само с решение на ОС на Етажната собственост и доставянето на топлинна енергия не
може да бъде преустановено чрез индивидуално изявление на отделен собственик или
ползвател на обект в сградата. Подробни съображения в този смисъл са изложени в
първоинстанционното решение, които се споделят от настоящата инстанция и не е
необходимо да бъдат приповтаряни.
Като потребител на топлинна енергия всеки от ответниците дължи заплащането
на цената й съобразно притежаваната от него към процесния период идеална част от
собствеността върху имота, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Посочените в исковата молба
части от задължението на всеки ответник съответства на квотите им в съсобствеността
върху имота, определени въз основа на представените писмени доказателства. Както бе
посочено по-горе, представеният нот. акт от 11.12.2018 г., с който ответниците Г. Ц. и
Х. Ц. са продали на ответника П. С. идеалните си части от процесния имот, няма
значение за определяне на качеството на всички ответници като клиенти на топлинна
енергия, нито за определяне на частите им от задълженията, тъй като договорът за
продажба е сключен след исковия период, за който се претендират суми за доставена в
имота топлинна енергия. В исковия период собственици на топлоснабдения имот са
били всички ответници и те дължат стойността на доставената топлинна енергия
съобразно частите си от съсобствеността към този момент.
Ответниците Г. М. Ц. и Х. М. Ц. са направили своевременно възражение за
погасяване по давност на част от претендираните вземания. Процесните вземания са за
периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ на „Т.С.” ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни суми са дължими в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Така погасени по давност са вземанията
срещу тези ответници за дължими суми до м. 11.2016 г. За останалия исков период –
след м. 12.2016 г., вземанията не са погасени по давност, като подробни съображения
за това са изложени от първоинстанционния съд, които се споделят от настоящата
инстанция, както и направените от съда въз основа на СЧЕ изчисления за дължимите
от всеки от посочените ответници суми за главница, суми за дялово разпределение и
законна лихва, след приспадане на погасените по давност части от тях, за които
исковете са неоснователни.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
7
на първоинстанционния.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемия искане за разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
минималния предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
размер от 100 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ********* от 19.05.2021 г. по гр. д. № 7466/2020
г. на Софийски районен съд, 126 състав, в обжалваните му осъдителни части по
отношение на ответниците Г. М. Ц., Х. М. Ц. и К. С. С..
ОСЪЖДА Г. М. Ц., Х. М. Ц. и К. С. С. да заплатят на „Т.-С.” ЕАД сумата 100
лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8