№ 62
гр. *, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203844 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ж. Х. Х. с ЕГН: **********, с посочен
адрес за призоваване: гр. *, * чрез адв. П. Х.- БАК, срещу Наказателно постановление № НП-
1941/16.08.2022г., издадено от * – зам. кмет на Община *, с което за нарушение по чл. 98,
ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно, и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х., който
поддържа жалбата, пледира за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.
Административнонаказващия орган – заместник-кмет на Община *, редовно призован,
се представлява от юрк. *.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено на
жалбоподателя на 04.10.2022г., а жалбата е подадена на 12.10.2022г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.12.2021 г., жалбоподателят Ж. Х. паркирал собствения си лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № * в гр. *, ж.к. „*“ до блок 17, върху пътна маркировка М14. Около
11:50 часа била извършена проверка от Р. Е.- гл. специалист в Дирекция „УКОРС“ при
Община *, който съставил констативен протокол и глоба с фиш № 0075659/03.12.2021 г.
Срещу фиша постъпило възражение, поради което св. М. М. съставила АУАН №
0101962/28.02.2022 г., в който записала, че жалбоподателят е паркирал върху маркировка
1
М14, с което МПС се явява пречка за движението на останалите участници.
Въз основа на АУАН, на 16.08.2022г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, приел, че именно
жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на
основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да
разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал.12 ЗДвП, а АУАН също е съставен от компетентно лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, тъй като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Това е така, тъй като словесното описание на нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят пречи на движението чрез паркирането върху пътна маркировка М14.
Последната от своя страна сългасно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за
паркиране на пътни превозни средства. В този смисъл, паркирането върху такава
маркировка безспорно съставлява нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Не всяко паркиране
върху тази маркировка обаче означава непременно, че се създава и пречка за движението на
другите участници, като в този смисъл е и Решение № 282 от 02.03.2022 г. на АдмС - * по
адм. д. № 1838/2021 г., т.е. че е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който
предвижда забарана за паркиране на на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал.
Такъв извод следва и от съпоствката с уредбата на знак В27. Съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и
паркирането“, а съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой
и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват
или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за
движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните
участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги
затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на
платното за движение. Подобна формулировка обаче липсва в Наредба № 2 от 17.01.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, касателно маркировка М14.
От изложеното следва, че само по себе си паркирането върху пътна маркировка М14 не
създава задължително пречки за движението, както изисква сочената за нарушена
разпоредба на чл. 98, ал. 1 ,т. 1, предл. второ от ЗДвП. За да се квалифицира деянието като
нарушение на сочената разпоредба е необходимо да бъдат посочени в НП някакви
обстоятелства, от които да става ясно, че действително се създава пречка за движението.
2
В кокретния случай обаче е описано единствено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като
същевременно е прието, че е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По мнение на
съда се касае за съществена неяснота и непълнота на постановлението, което препятства
както санкционираното лице, така и съдът да направят преценка кои са релевантните факти,
респ. какъв е предметът на доказване. Така допуснатото нарушение е съществено и влече
отмяна на обжалваното постановление.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че липсват
процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП, случаят може да се квалифицира
като маловажен, с оглед обстоятелството, че към момента на паркирането жалбоподателят
се е намирал във влошено здравословно състояние. Всъщност, видно е, че целта на
паркирането на процесното място е да се отиде максимално бързо до близкото лечебно
заведение. От приложените медицински документи с жалбата е видно, че Х. е приет за
лечение в МБАЛ „*мед“ именно на 03.12.2021 г. и е изписан на 06.12.2021 г. По мнение на
съда тази причина за паркирането върху маркировката, свързана със запазване живота и
здравето на жалбоподателя, сочи на по-ниска степен на обществена опасност наизвършеното
от обичайното. Във връзка с преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН може да се
посочи, че не следва да се прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в редакцията, която е в сила от
23.12.2021 г., която гласи, че когато съдът отмени постановлението поради маловажност, с
решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Това е така, тъй като макар да се касае за правомощие на съда, по същество с нормата
са предвидени материалноправни последици за нарушителя. Предупреждението препятства
възможността за повторна отмяна на постановление за същото нарушение, поради
маловажност на случая, за определен срок във времето, което е безспорно означава, че се
засяга правния статус на лицето.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното, следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид
нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика
приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки
административно-наказателни последици. В настоящия случай, по-благоприятен закон е
този преди промяната от 23.12.2021 г., тъй като към лицето няма да бъде отправено
предупреждение, което при всички случаи ще има негативен ефект в правната сфера на
лицето.
В този смисъл е и Решение № 1049 от 10.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2022 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
3
ГПК. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 45), в който е посочено, че правната помощ е
безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото бе
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от
18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).
Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално
предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който към датата на
сключване на договора е в размер на 400 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди Община-* да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на
400 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-1941/16.08.2022г., издадено от * – зам.
кмет на Община *, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, на Ж. Х. Х. с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Община * да заплати на адв. П. Ж. Х. от АК-*, адрес: гр. *, *, сумата
от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4