№ 260146 / 20.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 201 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 87 издадено на 27.11.2020г. от Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България" - гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Със същото постановление са били отнети в полза на държавата 172 /сто седемдесет и два/ килограма бяла риба – върната във водата, 8 /осем/ броя хрилни мрежи тип ,,Сетка” с размер 50м/2.00/50мм, 1 брой гумена гребна лодка, ПВЦ бяла, 230 см. дължина, 2 /два/ броя гребла и 1 /един/ брой помпа.
В жалба си наказаното лице оспорва обосноваността на вмененото нарушение с твърдението, че същото не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Е.А., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България" - гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 05.12.2017г. в 21:00ч. на язовир ,,Огоста” в гр.Монтана, който обект е различен от река Дунав и Черно море, в района на с.Горно Церовене, на 50 метра от асфалтов път, в разливището след баластриерите, главен инспектор отдел ,,Рибарство и контрол - Монтана" В.С. и Р.В., при пълнолуние и ясни метеорологични условия, забелязали, че лицето А. Асенови, заедно със свидетеля П. Т., които познавали, извършили стопански риболов без право да го упражняват посредством използване на гумена лодка и хрилни мрежи, потопени във водата в работно положение. Свидетелите наблюдавали през цялото време действията на жалбоподателя и свидетеля Т.. След като жалбоподателят забелязал двамата свидетели, заедно със свидетеля П. Т. се опитали да избягат като тръгнали с управлявания от последния автомобил към с.Горно Церовене. След като свидетелите С. и В. започнали да преследват А. и Т., последните спрели чак в селото. След като пристигнала полицията по подаден сигнал, свидетелите С. и В. се върнали по черния път, където установили чувалите с мрежите, хрилните мрежи и гуманата лодка с греблата, от които бягащите към селото предварително се били освободили, за да не бъдат заловени с тях. Предвид констатираното нарушение свидетелят В.С. съставил на А. АУАН, който бил подписан с възражението, че посоченото не отговаря на истината. По случая било образувано досъдебно производство № 1166/2017г. по описа на РУ – гр.Монтана за извършено престъпление по чл.238, ал.1 б.,,а” от НК, което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.03. 2020г. Въз основа на прекратителния прокурорски акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетели В.С. и Р.В. e, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършеното деяние. Същите са възприели цялостното поведение на жалбоподателя А.А. и свидетеля П. Т. преди, по време и след изпълнителното деяние. Забелязали влизането му в язовира с гумената лодка и изваждането на хрилните мрежи. При разпитите си и двамата свидетели поясняват, че след като са били забелязани от А. и Т., същите ускорили скоростта на управлявания автомобил, което е довело до преследване и пристигане едва в с.Горно Церовене, където жалбоподателят, освен че е напуснал местонарушението, но и отказал да съдейства при извършване на проверката. Впоследствие, след пристигането на полицейските органи, свидетелите С. и В. намерили вещите, предмет и средство на извършеното нарушение.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по искане на защитата свидетел П. Т., тъй като същият не навежда в своите показания никакви фактически обстоятелства, свързани със случилото се. Освен това въпросната лице и по други дела, свързани с санкциониране на други лица за нарушения по ЗРА, е бил свидетел (в частност АНД № 1711/2019г. по описа на Районен съд – гр.Монтана), където също е бил направен опит към оневиняване на жалбоподателя. Показанията му в съдебно заседание с категоричност не кореспондират с тези на останалите свидетели, тъй като както той, така и жалбоподателят са били наблюдавани много преди двамата с жалбоподателя А. да се опитат да избягат и да спрат една в с.Горно Церовене. Ето защо следва да бъде дадена вярна на показанията единствено на свидетелите В.С. и Р.В., които детайлно и подробно описват цялостното поведение на жалбоподателя и се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че вмененото му административно нарушение е необосновано. В случая са налице двама свидетели – очевидци на цялостното му поведение, които го познават поради предходните му противоправни поведения, свързани с извършване на нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите. В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е извършвал улов на риба с мрежи, т.е. с уреди, различни от определените по чл.24, ал.1 от ЗРА. Това на свой ред доказва извършването на стопански риболов във воден обект, различен от река Дунав и Черно море, поради което и попада в хипотезата на чл.17, ал.1 т.1 от ЗРА (в този смисъл е и Решение № 482/25.09.2018г. по КАНД № 403/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана, Решение № 444/17.09.2018г. по КАНД № 362/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана и др.).
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.17, ал.1 т.1 от ЗРА.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез действие, а именно лицето е извършвало ,,стопански риболов” по смисъла на &1 т.28 от ЗРА без да има разрешение за това и в място, различно от законоустановеното.
От субективна страна вмененото нарушение е умишлено, тъй като от данните по делото несъмнено се установява, че жалбоподателят е извършвал дейността с пълното съзнание, че е в нарушение на законовите разпоредби на ЗРА, което се доказва и от наличието на предходни влезли в сила наказателни постановления, включително за същото деяние.
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.56, ал.1 от ЗРА предвижда наказание глоба от 1 500 до 3 000 лева. Административно наказващият орган е наложил максимално предвиденото по закон наказание, което съдът намира за справедливо предвид наличието на данни за извършено и друго нарушение, както и предходни такива за същото деяние. Наличието на наложени минимални по размер наказания за предишни деяния по ЗРА очевидно не са изиграли своята предупредителна и превъзпитателна роля.
Като последица от потвърждаване на наказателното постановление относно неговата законосъобразност и обоснованост относно вида и размера на наложеното наказание, същото следва да се потвърди и в частта по отнемане в полза на държавата на 172 /сто седемдесет и два/ килограма бяла риба – върната във водата, 8 /осем/ броя хрилни мрежи тип ,,Сетка” с размер 50м/2.00/50мм, 1 брой гумена гребна лодка, ПВЦ бяла, 230 см. дължина, 2 /два/ броя гребла и 1 /един/ брой помпа. Независимо от обстоятелството, че на жалбоподателя е вменено извършването на административно нарушение по чл.17, ал.1 т.1 от ЗРА, в случая е налице извършване на препращане към чл.56, ал.1 от ЗРА. Отразената в наказателното постановление норма е една от зрично посочените в чл.90, ал.1 от ЗРА, предвиждаща отнемане на улова и средствата, с които е осъществен.
Поради тази причина и размерът на наложеното наказание е справедлив и в най - пълна степен покриващ целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 87/27.11.2020г. издадено от Началник отдел ,,Рибарство и контрол - Западна България" - гр. София, с което на А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и с което са отнети в полза на държавата 172 /сто седемдесет и два/ килограма бяла риба – върната във водата, 8 /осем/ броя хрилни мрежи тип ,,Сетка” с размер 50м/2.00/50мм, 1 брой гумена гребна лодка, ПВЦ бяла, 230 см. дължина, 2 /два/ броя гребла и 1 /един/ брой помпа за административно нарушение по чл. 17, ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: