Протокол по дело №303/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 629
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Вера Чочкова
Дело: 20231100200303
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 629
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
и прокурора М. Сп. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Чочкова Частно наказателно
дело № 20231100200303 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ в чужда държава Б. В. В., редовно призован, явява се
лично.
За него се явява адв. Й. Н., упълномощен защитник, с приложено по
делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на засегнатото лице, като за целта съдът ползва
справка от база данни на СГП, представена в писмен вид:
Б. В. В. - роден на ***** в гр. София, Република България, българин,
български гражданин, осъждан, с висше образование, актьор, упражнявам
професията си, като се снимам в реклами и в някои продукции в Бояна
филмс, неженен, живущ в гр. София, кв. Витоша, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на предложението на Главния
прокурор на Република България с искане за приспособяване на влязла в сила
присъда на Република Индия по НД 1121/2020 г. на съдебен магистрат № 1,
Аландур, Република Индия, според която българският гражданин Б. В. В. е
осъден за няколко престъпления на общо 3 години ЛОС по Закона за
информации технологии и Закона за чужденците на Република Индия.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Правя искане за събиране
на доказателства, доколкото и по този повод е върнато делото от САС. Моля
да се изиска информация от Индия, като се представят копия от разпоредбите
на техния НК във връзка със задържането на лицето в лагера за чужденци,
изрично изявление, дали същият подлежи на приспадане, дали се счита за
мярка за неотклонение задържане под стража или изтърпяване на наказание,
както и на какво основание е бил задържан в този лагер за чужденци, дали е
във връзка с наказателното производство или е във връзка с друго такова.
ЗАЩИТАТА: Запозната съм с направеното предложение за
приспособяване. Считам, че са налице основанията за това, като
единственото възражение, което съм излагала и при предходното разглеждане
на делото е във връзка с направеното предложение за приспадане, доколкото
защитата счита, че времето, през което моят подзащитен е бил задържан в
този лагер следва да бъде приспаднато от определеното общо наказание.
Представила съм при предходното разглеждане писмени доказателства. не
съм сигурна дали съм представила и затова представям отново легализиран
превод на заповедта, с която Б. В. е настанен в посочения лагер, издадена от
зам.главния инспектор на полицията. Това е лицето, което е внесло
обвинителния акт в съда в Република Индия и ако съдът прецени,
доверителят ми е готов да даде допълнителния пояснения. По отношение на
искането от страна на СГП, моля да оставите същото без уважение, като
считам, че има достатъчно по обем доказателства във връзка с престоя на Б.
В. и другите две осъдени лица, български граждани в посочения лагер, като
моля да приемете, че едно изискване на подобна информация ще забави дълго
настоящото производство. Такова искане беше направено при предходното
разглеждане на делото. Направено е по отношение на другите две осъдени
лица, като по никакъв начин и до настоящия момент не е постъпила каквато и
да е информация от компетентните власти на Република Индия.
СЪДЪТ, по направените искания от страните, намира следното:
Съдът счита, че искането на представителя на СГП е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение, доколкото настоящият съдебен състав
приема, че в изпратения съдебен акт на индийската държава се съдържа
необходимата информация относно това, какво следва да бъде зачетено и
приспаднато от престоя и задържането на осъденото в чуждата държава лице,
с оглед на което и допълнителна информация в тази връзка не е необходима.
По отношение на представените документи от защитата, съдът намира,
че такива вече се намират в кориците на делото, поради което повторното им
представяне се явява безпредметно. Воден от гореизложените съображения,
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокуратурата за изискване на
допълнителна информация от Република Индия като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за приемане на
допълнителни материали по делото като неоснователно.
Връща същите на защитата.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, предвид становището на страните и като намери делото за
изяснено от фактическа и правна страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмените доказателства, приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да постановите определение, с което да
приспособите присъдата на чуждестранния съд, постановена от компетентен
такъв в Република Индия по отношение на българския гражданин, като
считам, че по отношение на него следва да бъде определен общ режим на
изтърпяване. Не се налага приспособяване, тъй като е налице двойната
наказуемост, а извършените престъпления в Индия и изложените фактически
обстоятелства в материалите по делото отговарят на престъпления по чл. 243
ал.3 вр. ал.1 от НК и на престъпление по чл. 246 от НК, за които деяния е
предвидена наказателна отговорност от 2 до 6 години. В този смисъл не се
налага и редуциране на това наказание. На основание чл. 457 ал. 5 от НПК
моля да приспаднете времето, през което то е било задържано съгласно
постъпилите документи от индийската страна.
ЗАЩИТАТА: Считам, че са налице основания за приспособяване на
присъдата на Република Индия, като споделям доводите, изложени от страна
на представителя на СГП. Възражението на защитата е касателно това, следва
ли да бъде приспаднато на основание чл. 59 от НК времето, през което моят
подзащитен е бил задържан в лагера в Ченай. По делото са налице достатъчно
по обем доказателства, видно от които в хода на наказателното производство
в Република Индия, след като е бил в предварително задържане
подзащитнияит ми В., формално същият е бил освободен под гаранция, но
това никога не се случило. Това е видно и от обясненията, които са част от
материалите по настоящото наказателно производство, като той е бил
настанен в посочения специален лагер за бежанци, където е пребивавал до
постановяване на неговата присъда на 20.01.2021 г. Моля да приемете, че
настаняването и съответно престоя на В. в този лагер е било независимо от
неговата воля, като отново видно от обясненията, които той е дал, това
настаняване в този лагер и самите условия, при които той е пребивавал са
абсолютно идентични с условията на затвор тъй като той не е могъл да
напуска посочения специален лагер. Това е ставало единствено и само в
3
случай на необходимост под конвой при посещение на медицински лица.
Тоест, отново не се е допускало неговото свободно напускане на лагера. В
тази връзка, след като е влязла присъдата на компетентните власти в
Република Индия до този момент той бил настанен в посочения лагер.
Именно затова Ви моля на основание чл. 457 ал. 5 от НПК да приемете и тълк.
решение № 3/2013 г. на ОС на НК на ВКС, че това задържане е именно във
връзка с воденото наказателно производство. То може да бъде прието и
следва да бъде прието като форма на задържане под стража във връзка с това
наказателно производство, поради което са налице и основанията за неговото
приспадане. В тази връзка е тълкув. Решение № 3/2016 г. на ОС на НК на
ВКС, като отделно от това, видно от издадената заповед, че това настаняване
в специални лагер, недопустимо е напускането на същото, което се подкрепя
и от обясненията на моя подзащитен. С оглед изложеното, моля да приемете
,че по смисъла на българското законодателство задържането в специалния
лагер в Ченай е свързано с воденото в Република Индия наказателно
производство.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО В
ЧУЖДА ДЪРЖАВА ЛИЦЕ:
ОСЪДЕНИЯТ В ЧУЖДА ДЪРЖАВА В.: Бих искал да се приспадне
времето, през което съм прекарал в специалния лагер, като всъщност времето,
което съм прекарал в него си е задържане под стража.Нямах възможност да
излизам извън територията на лагера.Имаше въоръжена охрана.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът, след съвещание, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, изложени в днешното съдебно
заседание, намира за установено следното:
Производството е по чл.457 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа на предложение на Главния прокурор на
Република България с искане за приспособяване на влязла в сила присъда,
постановена в Република Индия спрямо българския гражданин Б. В. В..
От обстоятелствената част на чуждия съдебен акт се установява ,че
осъденият е санкциониран за няколко отделени престъпления-подправяне на
пари,подправяне на компютърни данни,неправомерно теглене с подправена
банкова карта.Посочва се,че В. и неговите съучастници са инсталирали
електронни устройства върху банкомати,като за целта са използвали двойно-
залепяща се лента,метална плоча и клавиатура върху оригиналната
клавиатура поставяйки малко устройство пред картовия слот.Вследствие
инсталирането на посочените електронни устройства,данните,съдържащи се в
някои от банковите карти използвани от легитимните им собственици са били
копирани и същите са били използвани за теглене на пари.Тегленията били
осъществени без знанията на титулярите и без тяхно съгласие,с помощта на
подправени банкови карти.След групирането на отделните наложени
наказания,В. е осъден на едно общо наказание от три години лишаване от
4
свобода.
Гореописаната дейност на осъдения и била квалифицирана като няколко
отделни престъпления –подправяне на пари,подправяне на компютърни
данни,неправомерно теглене на средства.
Настоящият съдебен състав,намира ,че деятелността на подсъдимия
следва да се квалифицира като едно престъпления по чл.243 ал.1 вр.чл.20 ал.2
,чл.246 ал.1 и чл.249 вр.чл.20 ал.2 ал.1 от НК,тъй като посочените
изпълнителни деяния обхващат както изготвянето,монтирането,така и
използването на техническо средство с цел придобиване на информация за
съдържанието на платежен инструмент-банкова карта,така и неправомерното
ползване на такъв документ за теглене на средства, а са налице и действия по
приготовление за престъпление по чл.243 от НК.Деянията са извършени в
условията на съучастие с други лица,като В. е действал в качеството на
извършител.
Наложените наказания за отделните престъпления не следва да бъдат
редуцирани,тъй като същите не надхвърлят предвидените в българския НК
максимални санкции за конкретните престъпления.
След групиране на отделните наказания ,изпращащата държава е
наложила едно общо наказание от три години лишаване от свобода.Липсват
основания за редуциране на наложеното общо наказание,още по-малко за
преобразуването му.
Изпълняващата държава е обвързана от правната природа и
времетраенето на наказанието по начина определен от изпращащата държава
по силата на Конвенцията за трансфер на осъдени лица.Изискването за
задължително съобразяване с индивидуализацията на наказанието и правната
уредба на която то се подчинява не допуска възможност за изпълняващата
държава да извършва повторна самостоятелна дейност относно неговото
определяне.Различен е въпросът свързан с изпълнението на самото
наказание,който се подчинява на правилата на изпълняващата Държава.В
случаят,спорно за страните е времето,което следва да бъде зачетено и
приспаднато от наказанието лишаване от свобода,включващо задържане на
осъденото лице в условията на обособено място без право на свободно
придвижване..Видно от съдържанието на чуждия съдебен акт,зачитането и
приспадането на предварителното задържане е действащо право за
изпращащата Държава,която е зачела този период от време на осъденото
лице,прекаран в местен затвор.Не е зачетено времето,след влизане в сила на
присъдата до депортирането на осъдения,прекарано в специализиран
лагер,чийто режим,/видно от приложения по делото документ-изрична
заповед на индийските власти/,ограничава правото на свободно придвижване
на осъдения.Касае се за период,следващ постановяването на
присъдата,прекаран от осъдения в място за лишаване от свобода,който следва
да бъде зачетен,тъй като това е предвидено както от законодателството на
чуждата държава ,така и това на изпълняващата го ,защото се явява
изпълнение на наложеното наказание-лишаване от свобода.
В обобщение на гореизложеното,съгласно чл.457 ал.5 от НПК следва да
5
се приспадне при изпълнение на наказанието на осъдения В. предварителното
задържане и изтърпяното наказание в чуждата Държава,който е както
следва:от 20.07.19 г. до 14.11.2019 г., от 15.11.2019 г. до 20.01.21 г.,от
21.01.21г. до 15.09.22г. както и времето,през което осъденият се е намирал на
територията на СЦЗ,считано от 15.09.2022г. до влизане на настоящото
определение в сила.,
Сумирането на посочения времеви интервал показва ,че осъдения е
изтърпял изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода,поради което
е безпредметно определянето на режим за изтърпяване на остатък от
наказанието лишаване от свобода.. Мотивиран от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за изпълнение присъда, постановена на 20.01.21г. по
наказателно дело № 1121/20 г. на съд № 1 в гр. Аландур, Република Индия по
дело 217/20 г., с която на българския гражданин Б. В. В., ЕГН ********** е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 120, чл. 420, чл. 465,
чл. 467 и чл. 468 вр. чл. 471 от Наказателния кодекс на Република Индия във
вр. чл. 34 от НК на Република Индия, чл. 14Б от Закона за чужденците, както
и чл. 43 от Закона за информационните технологии на Република Индия, като
му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години.
КВАЛИФИЦИРА деянията като престъпления по чл. 243 ал.1 от
НК,чл.246 ал.1 от НК и чл. 249 ал.1 от НК на Република България.
ПРИСПАДА на основание чл. 457 ал.5 от НПК при изпълнение на
наказанието предварителното задържане и изтърпяното наказание в
Република Индия, считано от 20.07.19 г. до 14.11.2019 г., от 15.11.2019 г. до
20.01.21 г.,от 21.01.21г. до 15.09.22г. както и времето,през което осъденият се
е намирал на територията на СЦЗ,считано от 15.09.2022г. до влизане на
настоящото определение в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-
дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.15 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6