Мотиви по НОХД №1424/2021г. по описа на СГС, НО, 12
състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.В.К., за това, че на 23.10.2017г.,
около 18:00 часа, в района на гр.София, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“
с peг. № *******,
движейки се по ул.“Пернишко шосе“ /път Е-79/ с посока на движение от гр.София
към гр.Перник, на около 1120 метра след бензиностанция „Лукойл“ - с.Владая,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за движението по пътищата: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч., когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак - съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП -
пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования:
пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената - 60
км. /ч.“, като се е движил със скорост от 83 км/ч., превишавайки
максимално разрешената скорост за движение в пътния участък, което е довело
последователно до занасяне на задната част на автомобила наляво, приплъзващ удар в мантинелата,
намираща се вдясно спрямо посоката му на движение, приплъзващ
удар в мантинелата, намираща се вляво спрямо същата
посока, ротация на автомобила около вертикалната му ос и преобръщане на същия
по таван, като по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесни
повреди на четири лица - всички пътници в лекия автомобил марка „Ситроен“,
модел „Джъмпи“ с peг. № *******, както следва:
-
НаЗ.К.П. – смърт;
-
На Б.Р.К. –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК;
-
На Ю.К.К. – две средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2
от НК;
-
На А.С.К. –
две средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК;
-
На Р.С.Ч. –
четири средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК – престъпление по чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б.“а“, пр.2, б.“б“, пр.1, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, пр.1, вр. с чл.
342, ал. 1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият
К. прави признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и делото е разгледано по реда на глава 27 НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 НПК.
Представителят на СГП
поддържа повдигнатото обвинение с така
внесения обвинителен акт. Посочва, че от фактическа страна, на 23.10.2017г.,
при управление на МПС, в нарушение на нормата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, подсъдимият се е движел със скорост извън
позволената от 60 км/ч, а именно с около 83 км/ч, което е довело до поднасяне
на неговия автомобил върху мократа настилка и е последвало ПТП, в резултат на
което е била причинена смъртта наЗ.П. средни телесни повреди на пострадалите Б.К.,Ю.К., А.К.
и Р.Ч.. Прокурорът счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства, като наказанието,
което ще се наложи на подсъдимия трябва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Пледира на подсъдимия К. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, което след
редукция по реда на чл.58а от НК, да бъде отмерено за срок от 3 години, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. На основание
чл.343г от НК, предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия
- адв. Д., посочва, че по делото безспорно е
установена фактическата обстановка така, както е представена в обвинителния
акт. Изтъква, че не я оспорват, защото е доказана от всички налични доказателства
– разпити на свидетели, обясненията на подсъдимия и заключенията на вещите
лица. По отношение на наказанието изтъква, че в разпоредбата на чл.343, ал.4 е
предвидено изключително тежко наказание, като по този текст се наказват водачи,
които са избягали от местопроизшествието, управлявали са МПС след употреба на
алкохол или наркотични вещества и са причинили смърт на повече лица, докато в
конкретния случай, за съжаление, е настъпила смърт на едно лице и телесни
повреди на четири лица, които повреди са средни и лицата са се възстановили. Подчертава,
че подсъдимият е имал безупречно поведение, опитал се е да помага на
пострадалите, но самият той е бил контузен. Описва го като трудов човек, в
чийто живот се е случила непоправима грешка, но това е изолирано деяние. Сочи,
че нарушенията на К. по ЗДвП са с голяма давност, като в последните 7-8 години
няма никакви нарушения, при положение, че всекидневно се е движел по пътищата,
с добри характеристични данни е, работи, издържа семейството си, едно от децата
му все още е непълнолетно и той полага грижи за него. Предвид всичко това,
пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено към минимума, като
изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Н.В.К. в
лична защита, изказва искрено съжаление за случилото се, в последната си дума,
моли съда за условно наказание.
Делото е разгледано от
съда по реда на Глава 27 НПК - Съкратено съдебно следствие в производство пред
първа инстанция, като на основание чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т. 2 НПК, съдът е преценил, че са налице условията за това
производство.
На основание чл.373,
ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, съдът приема в настоящите
мотиви за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед на това и като взе
предвид становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.В.К. е роден
на ***г***, българин е, български гражданин, женен е, неосъждан, със средно
образование, работи като строител, с ЕГН-**********.
Към 23.10.2017г. той бил правоспособен водач на моторно
превозно средство, притежавал валидно свидетелство за правоуправление с №*********,
с придобити категории „А, В, С, М, АМ, ТКТ“, валидно до 22.08.2021г.
На 23.10.2017г.,
към 18:00 часа, в района на гр.София, по ул. „Пернишко шосе“ /път Е-79/, извън
рамките на населено място, подсъдимият Н.К. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”
с peг. № *******.
Посоката му на движение била от гр.София към гр.Перник. С него в автомобила се
возели и лицата:З.К.П., който седял на третата /последна/ седалка в дясно, Б.Р.К.
- седял на втората седалка в ляво, Ю.К.К. - седял на
втората седалка в дясно, А.С.К. - седял на втората седалка по средата, Р.С.Ч. -
на третата седалка в ляво и В.Р.Ч. - седял на предна дясна седалка до водача,
като бил поставил предпазния колан. Всички работели на строителен обект в кв.“Дървеница“
в гр.София, връщали се от работа, като тръгнали към 17:00ч. Около 18:00 часа,
когато настъпило произшествието, обвиняемият К. се намирал на около 1000 метра
след бензиностанция „Лукойл“- с.Владая, намираща се от лявата страна на пътя и
приета за ориентир. Времето било все още светло /преди стъмване/,
облачно, тъй като валял лек дъжд, но видимостта била добра.
В този район
пътното платно, по което подсъдимият управлявал автомобила, било покрито с
асфалтова настилка, която била мокра, без дупки, с наклон за спускане по посока
на движението на автомобила. Участъкът от пътя правел лек завой, насочен на
ляво, като движението се осъществявало еднопосочно. Пътното платно на ул.
„Пернишко шосе“, в района на произшествието, се състояло от две пътни ленти,
предназначени за движение на ППС в една посока, разделени една от друга с
единична прекъсната линия - „М 3“ от ППЗДвП /На пътните превозни средства е
разрешено да я пресичат - чл. 63, ал. 1, т. 3 ППЗДвП/.
И двете ленти - дясна и лява, били с широчина по 4.00 метра. От
дясната страна на платното за движение имало пътен банкет с широчина 2 м. След
втората лента, вляво на пътното платно, имало затревен разделителен остров
широк 2.5м. и изградена по дължината на същия предпазна метална еластична
ограда /мантинела/, след който било разположено
платното за движение в противоположна посока - към гр.София. Разрешената
скорост на движение в този участък, по който подсъдимият К. управлявал автомобила,
била до 60 км/час. По посока на движението му върху десния пътен банкет на 1 м.
вдясно и на 950 м. от ориентира, имало поставен пътен знак „В 26“ - „ограничена
скорост на движение до 60 км/ч.“ /Забранено е движението със скорост по-висока
от означената“/, както и пътен знак „А 15“ - „опасност от хлъзгане“, като
същите били дублирани от лявата страна на платното, разположени върху
затревения разделителен остров.
Подсъдимият К.
се движил с управлявания от него автомобил в лявата от двете пътни ленти за
движение на платното със скорост от порядъка на около 83 км/ч., като навлизайки
в левия завой, изпреварил друг автомобил марка „Ивеко“
с peг. № ******,
управляван от свидетеля К.С.. Вследствие на управлението и движението на
автомобила с тази висока - превишена с 23 км/ч. скорост, явяваща се
несъобразена с пътните условия, на разстояние от около 1100 м. след ориентира,
последвало занасяне на задната част на автомобила наляво. Подсъдимият се опитал
да овладее автомобила и завъртял волана на същия наляво и в последствие на
дясно, при което автомобилът се насочил надясно и последвал приплъзващ
удар на разстояние от около 12м. в мантинелата,
намираща се в дясно спрямо посоката му на движение. След това последвало
движение под диагонал на платното за движение на автомобила с едновременно
търкаляне и плъзгане на колелата му на разстояние от около 26м., след
изминаването им последвал втори приплъзващ удар в
лявата мантинела на разстояние около 8м. При този
удар последвала и ротация на автомобила около вертикалната си ос в посока,
обратна на часовниковата стрелка. В следствие на това автомобилът застанал
перпендикулярно на оста на платното за движение и последвало преобръщане на
същия по таван. В следствие на това преобръщане задните врати /на багажното
отделение/ на автомобила се отворили и пътниците от него изпаднали. Лекият
автомобил „Ситроен Джъмпи“ с peг. № ******* се установил по таван, на
1183м. след ориентира.
Моментът на
катастрофата бил възприет от свидетелите С.и Т., които пътували в лекия
автомобил „Ивеко“, който подсъдимият изпреварил. Те
видели, че всички шест пътника лежат на земята и свидетелят Т. сигнализирал на
тел. 112.
На място била
изпратена дежурна огледна група от СДВР, която
извършила оглед на местопроизшествие. Подсъдимият К. бил изпробван за употреба
на алкохол и упойващи вещества с технически средства, като пробите били
отрицателни. Пристигналите екипи на ЦСМП-София транспортирали пострадалите за
оказване на медицинска помощ.З.П. бил най-тежко пострадал и бил закаран в
болница „Токуда“, където починал в 20:00 часа на
23.10.2017г. Б.К. бил настанен във „ВМА“ с луксация
на дясна ключица. Ю.К. бил настанен в „Пирогов“ с фрактура на ребра от 4-то до
7-мо, фрактура на ляв лакът, комоцио и разкъсно-контузни рани по главата. А.К. бил настанен в
„Пирогов“ с диагноза луксация на дясно рамо, фрактура
на дясна пета, рана на главата. Р.Ч. бил настанен в „Пирогов“ с диагноза
фрактура на ляво бедро, фисура на черен дроб, разкъсно-контузна рана на главата, с опасност за живота. В.Ч.
бил настанен във „ВМА“ с контузия на гръбначен стълб и охлузване по тялото.
Водачът К. бил настанен в болница „Токуда“ с травма на
гръден кош.
Според
заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ на труп /л.89 и сл., том 1/ при починалияЗ.П.
били установени следните травматични увреждания: - охлузвания и кръвонасядания по главата; - тежка гръдна и коремна травма
- кръвонасядания и охлузвания по торса, част от които
с характерна конфигурация, счупване на гръдна кост, счупвания на ребрата по
няколко линии, двустранно с по-голяма тежест вляво, хемопневмоторакс,
белодробни контузии, инерционни увреждания в средностението,
хиперитонеум, разкъсвания на слезката,
кръвонасядания на мастните капсули на бъбреците,
инерционни увреждания в хилусите им и в чреводържателя; - травма на крайниците - разкъсно контузна рана,
охлузвания и подкожен травматичен джоб в лява лакътна
област, хемартроза и разкъсване на лява лакътна става, фрагментно счупване на лява лакътна кост, ламбовидни
повърхностни рани на пръстите на дясна ръка, охлузвания в лява хълбочно-
бедрена област, вътреставно счупване на главата на
лява бедрена кост, косо и винтообразно счупване на лява бедрена кост, кръвонасядане в подкожните меки тъкани и мускулатурата на
лява подбедрица, охлузвания на двете подбедрици, кръвонасядане и
охлузване на дясно ходило. Непосредствено преди смъртта си починалият П. не е
бил повлиян от етилов алкохол, други упойващи вещества и лекарствени средства.
Видно от
назначените по досъдебното производство медицински експертизи /л.104 и сл., том
1/ е, че на останалите лица, пътуващи в автомобила, са причинени следните
телесни повреди:
-
На Б.Р.К. - средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в изкълчване на дясната стерно-клавикуларна става, наложило наместване и фиксиране
с имобилизационна превръзка, която реализира
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни; също и лека телесна повреда по
см. на чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в счупване на първо ребро в дясно и на
второ ребро в ляво.
-
На Ю.К.К. - две
средни телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; първата - изразяваща
се в счупване на лявата раменна кост, което травматично увреждане реализира
критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни; втората - изразяваща се в
счупване на 4,5,6 и 7-мо ребра вляво, което травматично увреждане реализира
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
снагата за срок повече от 30 дни; също и лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в охлузвания, разкъсно-контузни
рани и мозъчно сътресение.
-
На А.С.К. - две средни телесни повреди по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, първата - изразяваща се в изкълчване на дясната
раменна става, наложило имобилизационна превръзка тип
Дезо, което травматично увреждане реализира
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни; втората – изразяваща се в
счупване на капачката на коляното на десния крак и счупване на дясната петна
кост както поотделно, така и в своята съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни; също и лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в разкъсно-котузни
рани на главата.
-
На Р.С.Ч. - четири средни телесни повреди по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК; първата - изразяваща се в травма на корема с
разкъсване на черния дроб и излив на кръв в корема и ретроперитонеума, довела до развиването на хеморагичен шок и наложила извършването на оперативна
интервенция в условия на спешност за извършване на хемостаза
– реализира критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота; втората - изразяваща се в контузия на гръдния кош
със счупване на ребра, довела до развитие на пневмоторакс
в дясно /навлизане на въздух в плевралната кухина/,
наложила извършването на спешна оперативна интервенция за поставянето на дрен в гръдната кухина за евакуирането на навлезлия въздух реализира
критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота; третата - изразяваща се в счупване на 8,9 и 10-то ребра
вдясно, което травматично увреждане реализира критериите на медико-биологичния
признак трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни;
четвъртата - изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на трохантерите, което травматично увреждане реализира
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни; също и лека телесна повреда по
см. на чл.130, ал.1 и ал.2 НК, изразяващи се в черепно-мозъчна травма със
сътресение на мозъка, контузия и охлузване в слепоочната област, както и
охлузване на шията в ляво.
На В.Р.Ч. - три
леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 НК: черепно-мозъчна травма с контузия на главата,
мозъчно сътресение и охлузвания в лявата зигоматична
област; - гръбначно-мозъчна травма с контузия на гръбначния стълб в шийната област и сътресения на гръбначния мозък; охлузвания и рана на крайниците - дясна лакътна става и дясно коляно.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, причината за
смъртта наЗ.П. се дължи на съчетаната гръдна коремна
и на опорния апарат травма с нараняване на жизненоважни органи, довела до
развитие на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според посоченото
заключение, установените травматични увреждания са в резултат от удари с или
върху тъпи твърди тъпи предмети, както и от притискане между такива предмети и
отговарят да са получени вътре в автомобила и последващо
изпадане от него. Между установените травматични увреждания и настъпилото ПТП
има пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка. Травматичните увреждания
на пострадалите Р.Ч., А. К., Ю.К., Б.К. и В.Ч. са резултат от действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане и отговарят да са
получени по начина, отразен в свидетелските показания, а именно травма в
автомобила и изпадане от него.
Установено е посредством
заключението на КСМАТЕ, че скоростта на лекия автомобил „Ситроен Джъмпи“, в района на произшествието, е била от порядъка на
около 83 км/ч. и основана причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на лекия автомобил „Ситроен Джъмпи“
– подсъдимият Н.К., който е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните
пътни условия скорост от 83 км/ч. (мокра пътна настилка, валеж от дъжд), при
положение, че на 150 метра преди мястото на произшествието е имало поставени
пътни знаци от двете страни на платното за движение, които са предупреждавали
водачите на ППС, че следва участък с повишена опасност от занасяне на
автомобилите и максимално допустимата скорост в участъка е ограничена до 60
км/ч.
Пострадалият Ю.К.К. в последствие е починал, поради което е била назначена и
изготвена СМЕ, съгласно заключението, на която, причина за настъпване на
смъртта на Ю.К. е обостряне на съществуваща исхемична
болест на сърцето, като не се установява причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, получени при ПТП на 23.10.2017г. и настъпилият на 31.05.2018г.
смъртен изход при този пострадал.
Видно от заключението на
КСМАТЕ, причина за реализирането на ПТП, настъпило на 23.10.2017г., е
извършеното от подсъдимия К. нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км./ч., когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак -
съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП - пътните знаци за
въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования: пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост по-висока от означената - 60 км. /ч.“,
като се е движил със скорост от 83 км/ч., превишавайки максимално разрешената
скорост за движение в пътния участък.
Извършеното нарушение от
подсъдимия К. на правилата за движение е в пряка и непосредствена връзка с настъпилия престъпен резултат – с причинената
смърт наЗ.К.П. и причинените средни телесни повреди
на Р.Ч., А. К., Ю.К. и Б.К. и леки телесни повреди на В.Ч..
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и
кредитира изцяло, на основание чл.373, ал.3, вр.
чл.372, ал.4 НПК, направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и
доказателствата, събрани в досъдебното и съдебното производство, които го
подкрепят: констативен протокол /л.7, т.1 ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие / л.8-11, т.1 и фотоалбум- л.13-18, т.1 ДП/, скица ПТП /л.12,
т.1 ДП/, справка от тел.112 /л.149, т.1 ДП/, справка и протокол от техническо
средство за алкохол и наркотици /л.157-161, т.1 ДП/, справка-картон на водача /л.164
-165, т.1 ДП/, удостоверение за наследници /л.168, т.1 ДП/, акт за смърт наЗ.П. /л.169, т.1 ДП/, трудова характеристика за
подсъдимия К. /л.52 от СД/, показанията на свидетелите: К. Е.С., Г.Й.Т.,
В.Р.Ч., Р.С.Ч., Б.Р.К., А.С.К., Ю.К.К., Н.З.М., А.Ц.П.,
К.З.П., В.К.М., Д.К.Ч., Ю.К.П., Д.К.П., А.Ю.К., В.Ю.К., И.Д.К., способите за
доказване: СМЕ
на труп /л.89-97, т.1 ДП/, ХЕ /л.98, т.1 ДП/, ХЕ /л.99, т.1 ДП/, СМЕ
/л.104-107, т.1 ДП/, СМЕ /л.109-113, т.1
ДП/, СМЕ /л.116-118, т.1 ДП/, СМЕ /л.120-122, т.1 ДП/, СМЕ /л.124-126, т.1 ДП/,
КСМАТЕ /л.129-142, т.1 ДП/, ДСМЕ /л.50-56,
т.2 ДП/.
Направеното от
подсъдимия Н.К. признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпада със
събраните по делото по предвидения в НПК ред доказателства, които са
еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират по между си и
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.
При служебната проверка
на изброените доказателства, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, която се подкрепя по несъмнен начин от
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият
Н.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“, пр.2, б.“б“,
пр.1, вр. ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, пр.1,
вр. с чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, тъй като 23.10.2017г.,
около 18:00 часа, в района на гр.София, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“
с peг. № *******,
движейки се по ул.“Пернишко шосе“ /път Е-79/ с посока на движение от гр.София
към гр.Перник, на около 1120 метра след бензиностанция „Лукойл“ - с.Владая,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
Закона за движението по пътищата: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак - съгласно чл. 47, ал. 3
от Правилника за прилагане на ЗДвП - пътните знаци за въвеждане на забрана имат
следните изображения и наименования: пътен знак В26 „Забранено е движение със
скорост по-висока от означената - 60 км. /ч.“, като се е движил
със скорост от 83 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост за
движение в пътния участък, което е довело последователно до занасяне на задната
част на автомобила наляво, приплъзващ удар в мантинелата, намираща се вдясно спрямо посоката му на
движение, приплъзващ удар в мантинелата,
намираща се вляво спрямо същата посока, ротация на автомобила около
вертикалната му ос и преобръщане на същия по таван, като по непредпазливост е
причинил смърт на едно лице и телесни повреди на четири лица - всички пътници в
лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпи“ с peг. № *******, както следва: наЗ.К.П. – смърт; на Б.Р.К. – средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; на Ю.К.К. – две средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; на А.С.К. – две средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК; на Р.С.Ч. – четири средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК.
Налице е и квалифициращият
признак по ал.4 на чл.343 от НК, защото е настъпила смърт на едно лице –З.П. и средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно на четири лица – Б.К., Ю.К., А.К. и Р.Ч..
Изпълнителното деяние по чл. 343 НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управляване на подвижен
железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,
плавателен съд, бойна или специална машина. Нормата е бланкетна
и препраща към Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му.
Изисква се извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия К., от обективна страна да е довело до един от възможните резултати,
посочени в цитираната разпоредба.
По делото по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подсъдимият К. не се е съобразил с
изискванията на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движението по пътищата, да управлява автомобила
със скоростта, разрешена за съответния пътен участък, като я е превишил и това
е довело до настъпване на ПТП-то, в резултат от което е настъпила смъртта на
едно лице и са били причинени средни телесни повреди на четири лица.
Елемент от обективната
страна на престъплението е и причинната връзка между нарушението на правилата
за движение и настъпилия съставомерен резултат, като
императивно изискване на закона е тази причинна връзка да бъде пряка,
непрекъсваща и непосредствена. Както беше посочено по-горе, причината за
смъртта наЗ.П. и средните телесни повреди на Б.К., Ю.К., А.К. и Р.Ч. се установява чрез
назначените СМЕ и КСМАТЕ. Няма никакво съмнение, от събрания по делото
доказателствен материал, че допуснатото нарушение на правилата за движение е в
непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат – причинената смърт наЗ.П. и причинените
средни телесни повреди на Б.К., Ю.К., А.К. и Р.Ч..
По изложените съображения
авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна
страна, както също и действията на подсъдимия, с които е осъществил всички
признаци от изпълнителното деяние на вмененото му престъпление.
От субективна страна,
извършеното деяние от подсъдимия Н.К. е осъществено по непредпазливост –
престъпна небрежност. Той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици - причиняване на смърт наЗ.П. и средни
телесни повреди на Б.К., Ю.К., А.К. и Р.Ч., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Вината му
е свързана с обстоятелството, че поради проявената небрежност, е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен
резултат, който е могъл да избегне.
По тези съображения
съдът заключи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.“а“, пр.2, б.“б“, пр.1, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, пр.1, вр. с чл.
342, ал. 1, пр.3 от НК.
За извършеното от
подсъдимия Н.В.К. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи наказанието
при условията на чл. 58а НК, като според ал.4 на чл.58а от НК, при
едновременното наличие на условията на чл.58а, ал.1-3 и чл.55 от НК, съдът
налага наказанието при условията на чл.55 от НК, когато е по-благоприятен за
дееца. В конкретният случай, при определяне на наказанието съдът съобрази,
както предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към
датата на неговото извършване, така и процесуалната възможност на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК /„Съкратено съдебно следствие“/,
от която подсъдимият се е възползвал, признавайки изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При индивидуализация на
наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства степента на съпричиняване
на съставомерния резултат от страна на пострадалите,
които са пътували без поставени обезопасителни колани
в превозното средство, което неминуемо е довело до по-тежък травматичен резултат.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдебният състав отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, семейното му положение,
трудовата му ангажираност, както и само двете на брой и несъществени нарушения
на ЗДвП, в близък времеви период до датата на деянието. Като отегчаващи вината
обстоятелства бе преценен броя на пострадалите – петима, един от които е
починал. Като отегчаващо вината обстоятелство бе отчетен и не малкия брой на
пострадалите със средни телесни повреди – четирима, като всеки от тях с по
няколко на брой средни телесни повреди, което също бе отчетено като отегчаващо
вината обстоятелство.
При наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че не са налице
предпоставките на чл.55 от НК, поради което определи наказанието при
приложението на чл.58а от НК. При значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, наказанието „лишаване от свобода“ бе
отмерено малко над предвидения в закона миниум, а именно за срок от 3 години и
6 месеца, което в съответствие с предвиденото в чл.58а, ал.1 от НК, бе намалено
с 1/3 и така бе определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години
и 4 месеца.
Съдът намери, че така
определеното наказание не е необходимо да бъде ефективно изтърпяно за
поправянето на подсъдимия. Доколкото са налице всички предпоставки на чл.66 от НК, наказанието, определено на К., следва да бъде отложено за изпитателен срок
от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. До този извод съдът стигна,
отчитайки данните, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца,
който е неосъждан, с много добри характеристични данни, като е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалите,
поради непоставяне на обезопасителни колани в
превозното средство. По изложените съображения, спрямо дееца, като личност с
невисока степен на обществена опасност, може да се постигне възпиращото,
поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде
изолиран от обществото. Ще бъде оказан нужния възпитателно-поправителен и
възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите
неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото време, ще се даде
възможност на К. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно
ненужно тежко наказание.
Съдът счете, че
подсъдимият Н.К. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3
години и 6 месеца, за какъвто срок бе отмерено наказанието „лишаване от
свобода“ преди да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, защото
съгласно чл.58а, ал.5 от НК, правилата на чл.58а, ал.1-4 не се прилагат за
наказанията, предвидени в чл.37, ал.1, т.2-11 НК. Този размер на кумулативно
предвиденото наказание съдът счете за релевантен на настъпилите последици,
съобразявайки и наличието на съпричиняване от страна
на пострадалите за настъпването на вредоносния резултат. Съдът намери, че
именно за този срок следва да лиши подсъдимия от възможността да управлява МПС,
като по този начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на наказанието
през периода на неговото изтърпяване, ще има нужния дисциплиниращ ефект спрямо
подсъдимия, да спазва установените правила за движение по пътищата и да
подхожда с изключително внимание към пътната обстановка.
Във връзка с горното е
необходимо да се отчете и още, че съгласно трайната практика на ВКС, определянето
на размера на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, по-нисък от
този на основното – „лишаване от свобода“, е в нарушение на чл. 49, ал. 2 и 3 НК. Без значение е дали изпълнението на основното наказание „лишаване от
свобода“, е отложено по реда на чл. 66 НК, а не е постановено ефективното му
изтърпяване, тъй като законодателят не разграничава тези хипотези,
установявайки идентичен режим при определяне на кумулативното, съпътстващо го наказание,
а именно – лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Така наложените
наказания ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от
извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.189 ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.К. да заплати по сметка на СДВР сумата от 1277.99
лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща направените в досъдебното производство разноски, както и сумата
от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ при СГС: