СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.10.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 03.10.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10589/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от К.
К. и С. П. против ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за
сумите: по 170 000 лева – за всяка от ищците /обезщетения за неимуществени
– следствие от ПТП/; общо 38 600 лева – за втората ищца /обезщетение за
имуществени – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва
върху посочените суми, считано от 12.04.17г.
За същите суми са
предявени и евентуални искове по чл. 557 от КЗ във връзка с чл. 519 от КЗ срещу
Г. фонд.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 26.11.16г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Т.П. /живял на съпружески
начала с К. К. и баща на С. П. – съгласно показанията на разпитаният по делото
свидетел и събраният писмен доказателствен материал/. Произшествието е
причинено от Б. А.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на Б. А./ са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/. Конкретно в тази връзка:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен и експертен – преценен в съвкупност/ налага
извода, че: водачът Б. А. /който е бил под въздействие на алкохол в момента на
инцидента/ е имал фактическа /обективна/ възможност /в конкретната пътна
обстановка – детайлно описана по-долу/ да забележи своевременно опасността на
пътното платно /паркиран в неговата лента за движение автомобил „ВАЗ 2121“/ и
да предприеме действия за избягване на ПТП-е /аварийно спиране или заобикаляне
на препятствието/. С оглед това – в случая следва да се приеме, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на инцидента.
Към датата на ПТП-е Б. А.
е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Конкретно
в тази връзка:
По делото са представени
писмени доказателства /това е отбелязано изрично и в протокола за ПТП-е/, които
удостоверяват, че именно управляваният от Б. А. автомобил “Форд Мондео“ /макар и
с временни табели - номера към момента на инцидента/ е бил обект на
застраховане при ответника с полица по з-ка „ГО“.
Горните обстоятелства
/относими към фактическият и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са
надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният законов
текст за присъждане на търсените обезщетения.
Исковете за
неимуществени вреди са основателни до размера на сумите по 100 000 лева –
за всяка от ищците:
Председателят на
настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна - по делото са събрани и доказателства /свидетелски показания/, които
очертават конкретното измерение на процесните неимуществени вреди. Фактът на
процесното фактическо съжителство /между К. К. и Т.П./ е удостоверен /както е
посочено по-горе/ със свидетелски показания.
Процесните обезщетения
се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на
състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга
страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също
възрастта на ищците, възрастта на пострадалия и наличието на доказателства за
съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на вредоносния резултат. В
тази връзка:
По делото е установено,
че – пострадалият Т.П. /заедно с другите загинали от инцидента лица/ са
предприели /под въздействие на значително количество алкохол; конкретно за
наследодателя на ищците – 3, 38 %/ изключително рискови за конкретната пътна
обстановка /тъмна част на денонощието, неосветен и влажен участък от пътя,
мъгла, намалена видимост/ действия /опит за изтегляне на катастрофирало край пътя
МПС-во /“Опел Корса“, управлявано преди това отново от Т.П./, чрез използване
на МПС-во /“ВАЗ 2121“/, противоправно паркирано – в насрещната пътна лента с
оставени светещи къси фарове, но без да е сигнализирано с аварийни светлини и светло-отразителен
триъгълник. Всички тези действия на пострадалите лица /в това число и на Т.П./,
които лица /според изричната констатация на приетата по делото експертиза/ са
имали фактическата /обективна/ възможност да възприемат приближаващата опасност
/идващото МПС-во/ и да предприемат действия за избягване на инцидента - следва
да се окачествят като съществено допринасящи за настъпването на ПТП-е.
Обстоятелството /за което по делото липсват доказателства, съответно и
твърдения/ кой именно е управлявал паркираното МПС-во /преди същото да бъде
установено противоправно в насрещната пътна лента/ в случая е ирелевантно:
всеки един от пострадалите /като участващ в дейността по изтегляне на катастрофиралото
МПС-во/ е следвало /с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка/ да не
предприема действия, които да утежняват допълнително пътната обстановка. С
други думи – противоправното паркиране на МПС-во в случая се явява
обстоятелство /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, което следва да бъде
възложено в тежест не само на водача на този автомобил, но и на всички останали
пострадали от ПТП- е лица.
Искът за имуществени
вреди е основателен изцяло:
Разпоредбата на чл. 143
от СК /във връзка с чл. 432 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД/ легитимира /в
материално-правен аспект/ ищцата С. П. да претендира обезщетение за имуществени
вреди /пропусната полза – загуба на издръжка/ за времето от датата на деликта
до 2032г. /когато ищцата навършва пълнолетие/. За такъв период се следва
обезщетение в размер на заявената сума - общо 38 600 лева. Обстоятелството, че
пострадалият е осигурявал ежемесечна издръжка на детето е установен по делото
/със свидетелски показания/.
Акцесорните искове са
неоснователни:
Принципно – в процесната
хипотеза законна лихва се дължи при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл.
496 от КЗ и чл. 380 от КЗ /по делото са представени доказателства, че ищците са
сезирали извън-съдебно главният ответник – застраховател с искане за изплащане
на обезщетение/. В случая обаче липсват доказателства дружеството да е
постановило необоснован отказ за плащане /този отказ е бил мотивиран единствено
с искането за представяне на допълнителни доказателства относно релевантните за
казуса обстоятелства – каквито доказателства на практика се явяват събрани едва
в хода на настоящото дело/. С оглед това на ищците следва да се присъди
законната лихва върху горните главници за периода – след завеждане на делото.
Предвид изхода на спора
по главните искове – председателят на състава не разглежда евентуално
предявените такива /срещу Гаранционния фонд/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да
плати на К.В.К. ЕГН ********** и на С.Т.П. ЕГН ********** сумите: по 100 000 лева – за всяка от
ищците /обезщетения за неимуществени – следствие от ПТП/; 38 600 лева – на С.Т.П.
/обезщетение за имуществени – следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ;
законната лихва върху посочените суми от 18.08.17г. до цялостното им изплащане и
404 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
неимуществени вреди за сумите над по 100 000 лева – за всяка от ищците и
акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за периода до 18.08.17г.
ОСЪЖДА К.В.К. и С.Т.П. да
платят на ЗК „Л.И.“ АД 120
лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да
плати на адвокат Й. 6 310 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да
плати на СГС 9 544 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковете срещу Г. ф..
ОСЪЖДА К.В.К. и С.Т.П.
да платят на Г. фонд 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Решението е постановено
при участие на Б.А.А. и З. „А.“ АД – 3-ти лица, помагачи на ответниците.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: