№ 580
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. Л.Р., срещу разпореждане,
включено в Заповед №4489 от 22.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №5396 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което е било отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Пепи транс БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, за сумите от 12,70 лв.- такса за събиране на дължими
суми по фактура №*********/26.03.2019г. и 821,27 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги М6114374. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил
1
съображения, че същите се основават на нищожни клаузи в договора и
Общите условия на „А1 България“ ЕАД. На следващо място е посочил
и че длъжникът следва да се ползва от потребителска защита,
независимо че е юридическо лице.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на
закона или добрите нрави. Съгласно формираната съдебната практика
/Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.;
Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при
произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за
нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на
клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая
заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
М6114374, предвиждащ че ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди
изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер до
изтичане на съответния срок на ползване. Настоящият състав на съда
споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за
нищожност на посочената клауза поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в
средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава
правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси
по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по- висок от уговорения в
договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. В този смисъл е и
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по спорове за
дължимост на неустойка, формирана по сходен начин, по договори за
наем и лизинг, която практика следва да намери приложение по
аналогия и в настоящия казус. Ето защо правилно първоинстанционният
2
съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на
закона и добрите нрави.
По отношение на претенцията за сумата от 12,70 лв.- такса за
събиране на дължими суми по фактура №*********/26.03.2019г.,
настоящият състав на съда намира, че от изложените в заявлението и
уточнителната молба твърдения на заявителя изобщо не става ясно какво
представлява посочената сума- реално извършени разходи от оператора за
извънсъдебно събиране на вземане или установена в общите му условия
такса- цена на такава „услуга“, претендирана поради факта на неплащане
на сума по фактура от абоната. От една страна е цитирана разпоредба от
общите условия, предвиждаща задължение за абоната да заплати
разходите за събиране на дължимите от него суми, а от друга страна, са
изложени твърдения, че претендираната сума е такса, определена в
процент от неплатената сума, установена в ценоразпис на оператора. При
посоченото противоречие следва да се приеме, че заявлението не
отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, като въпреки предоставената
му възможност заявителят не е отстранил нередовностите му, което
съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е пречка да се издаде
заповед за изпълнение.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, включено в Заповед №4489 от
22.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. №5396 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд,
IV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Пепи транс БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, за сумите от 12,70 лв.- такса за събиране на дължими суми
по фактура №*********/26.03.2019г. и 821,27 лв.- неустойка за
3
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги М6114374.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4