Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 10608
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на
парично вземане, предявен от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* против Б.С.Д., ЕГН **********,
произтичащо от сключен между тях Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за
банков кредит - овърдрафт „Пре - имущество“, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.12.2016 г. по
ч.гр.д. № 67251/2016 г. по описа на СРС, 118 с-в за следните суми: 25 000 евро
- просрочена главница, ведно със законна лихва от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
6916,61 евро - договорна лихва за периода от 31.08.2014 г. до 07.11.2016 г.;
сумата от 3490,79 евро - наказателна лихва за периода от 30.09.2014 г. до
23.11.2016 г.; сумата от 41,15 евро - застрахователна премия; 619,97 евро -
комисионни за управление за периода от 2013 г. до 2016 г. вкл., 57,60 - разноски
за връчване на нотариалната покана; както и за направените разноски в заповедното
производство в размер на 1412,03 лв. - държавна такса и 1589,02 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че
между „П.И.Б.“ АД и Б.С.Д. е сключен Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за
банков кредит - овърдрафт „Пре-имущество“, по силата на който на Б.С.Д. като
кредитополучател е отпуснат кредит при условията на овърдрафт по разплащателна
сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 25 000 евро, който
бил усвоен и отчетен по картова разплащателна сметка на кредитополучателя в
Банката.
В чл. 4 от Договора било
уговорено, че за ползвания кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката
годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6,91 пункта,
а в т. 6.1 от раздел VI от ОУ на „ПИБ“ АД било предвидено, че дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя
в Банката се отнасят в просрочие и се олихвяват в размер, посочен в Бюлетина за
лихвите към Тарифата на Банката от деня, следващ датата на падежа на вноската,
независимо дали падежът е в неработен ден.
Твърди се, че кредитът е в
просрочие считано от 31.08.2014 г. - общо 817 дни към 24.11.2016 г., поради
което е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.11.2016 г. на основание
т. 10.1.2. „а“ , Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД с нотариална покана peг. № 12159, том
IV, акт № 168 от 02.08.2016 г., чрез нотариус В.И., peг. № 217 на НК, получена
на 27.09.2016 г. на основание чл. 47, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излага, че
въпреки поетите задължения по Договора, кредитополучателят не е погасил дълга
по предоставения банков кредит, поради което на 24.11.2016 г. Банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК.
По подаденото заявление е образувано
ч.гр.д. № 67251/2016г. по описа на СРС, 118 с-в, по което в полза на заявителя „ПИБ”
АД е издадена заповед за изпълнение, с които кредитополучателят е осъден да
заплати посочените по-горе суми. Твърди се, че на 20.07.2017 г. е получено
съобщение от СРС по ч.гр.д. 67251/2016 г., към което е приложена частна жалба
срещу разпореждане за незабавно изпълнение по делото, към което обаче не е било
връчено възражение срещу заповедта за изпълнение и съответно Банката не е била
уведомена за такова, а също така и не са дадени указания за предявяване на
установителен иск за вземането от длъжника Б.Д.. В тази връзка се излага, че
доколкото жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава
едновременно с възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, ищецът предявява
иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането си по заповедта в рамките на едномесечния срок.
Ответникът Б.С.Д. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим,
поради това, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, а също така, че
правото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно
упражнено посредством отправено до длъжника изявление за това.
На следващо място, оспорва
предявения иск като неоснователен, а също така и по размер. В тази връзка
твърди, че не дължи претендираните суми поради направено изявление за
прихващане на 03.04.2015 г. за насрещно парично вземане в размер на 86 115,83
лв. към тази дата. Излага, че на 08.04.2016 г. в Банката е депозирана молба за
заличаване на ипотеките по договори за овърдрафт № 000OD-R-009952 от 14.10.2013
г. „Преимущество“ и договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. „Преимущество“,
съответно в размер на дебитни салда от 25 000 евро и 13 350 евро с възлизащо
вземане към тях на сума от 92 943,97 лв. към 28.03.2016 г. като се излагат
подробни съображения за това. Наред с това ответникът сочи, че съгласно процесния
договора за овърдрафт от 05.12.2012 г., изискуемостта на претендираните от
ищеца суми все още не е настъпила като твърди,
че не дължи претендираните суми поради това, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем посредством отправено до длъжника изявление. Излага се, че
в договора се съдържат неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП, във връзка с
което и нищожни клаузи, поради което претенцията за лихви - договорна и
наказателна е неоснователна. В тази връзка сочи, че не е приел посочените от
ищеца ОУ съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, като твърди, че същите
не са му предоставени и не е подписвал копие от тях. Твърди се също така, че представеното
извлечение от счетоводните книги на Банката не отговаря на изискванията на чл.
60, ал. 2 ЗКИ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между „П.и.б.“ АД и Б.С.Д. е сключен Договор №
000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре-имущество“,
по силата на който на Б.С.Д. е отпуснат кредит при условията на овърдрафт по
разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер
на 25 000 евро по разплащателна сметка на Кредитополучателя с уговорен срок за
ползване на овърдрафта до 01.12.2017 г. и краен срок за погасяване до
01.12.2020 г.
Съгласно чл. 4 от раздел ІІ е
уговорено, че за ползвания кредит Кредитополучателят ще заплаща на Банката
годишна лихва в размер на БЛПкс на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6,91
пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 5,09%. В чл.
6.1. от договора е предвидено, че за обезпечаване вземанията на Банката по
предоставения кредит е учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим
имот, собственост на Б.Д..
В договора е отбелязано, че неразделна
част от него са ОУ на Банката за кредити на физически лица, обезпечени с
ипотека, които с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че са
му представени и е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на
настоящия договор.
По делото са приложени и Общте
условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, приети
от УС на Банката, изменени и допълнени с решение в сила от 01.11.2012 г. Съгласно
т. 4.1. от ОУ кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, начислявана
върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно Договора РЛП на
Банката за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в Договора. В
Договора може да се предвиди и фиксиран лихвен процент. Лихви се начисляват
само за дните на фактическото ползване на кредита.
В т. 4.1.3. е предвидено, че при
промяна на Референтния лихвен процент за валутата на кредита, договореният
лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е
необходимо предоговаряне на условията по Договора. В този случай Банката има
право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени
в погасителния план, за което уведомява Кредитополучателя.
Съгласно т. 4.2. Банката има
право едностранно да променя размера на лихвата по Договора при съществени
промени в закони или подзаконови нормативни актове, регулиращи дейността на банките
в страната, или в административни актове на органи, упражняващи надзор върху
дейността на Банката, както и при съществена промяна в паричната политика на БНБ,
като промяна в официалния валутен курс на българския лев към еврото, обезценка
на лева, деноминация на лева, за което Банката уведомява Кредитополучателя
своевременно. Промяната на размера на лихвата се прилага автоматично към
Договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително
споразумение с Кредитополучателя. В тези случаи Кредитополучателят има право да
се откаже незабавно от Договора по реда на раздел XIII от ОУ в срок до 30 дни
от влизане в сила на съответната промяна. Ако Кредитополучателят не прекрати Договора
до този срок, се счита че той е приел и е обвързан с променения размер на
лихвата.
Съгласно т. 4.3. във връзка с
предоставянето и ползването на кредита, Кредитополучателят дължи на Банката
такси и комисиони по Тарифата.
В т. 6.1. е предвидено, че плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на Кредитополучателя, се отнасят в просрочие и се олихвяват в размер,
посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали е в неработен
ден. Съгласно чл. 6.1.2. е предвидено, че т. 6.1 и т. 6.1.1 се прилагат и за
случаите на предсрочна изискуемост.Приложен е и Бюлетин за лихвите, начислявани
от „ПИБ“ АД по банковите сметки в национална и чужда валута.
По делото е представена нотариална
покана рег. № 12159, том ІV, акт № 168 от 02.08.2016 г. на нотариус В.И., рег.
№ 271 на НК, изпратена от „ПИБ“ АД до Б.С.Д., видно от която Банката уведомява
кредитополучателя, че поради неизпълнение на задълженията му по Договора за
кредит, към 28.07.2016 г. общият дълг към Банката е в размер на 34 039,23 евро,
от които: редовна главница - 25 000,00 евро, просрочена лихва - 8002,21 евро, текущо
начислени лихви - 417,05 евро и просрочени такси в размер на 619,97 евро, от
които суми просрочените и изискуеми задължения възлизат на сума в общ размер на
8 622,18 евро, както следва: просрочена лихви в размер на 8 002,21 евро; просрочени
такси в размер на 619,97 евро. С оглед на изложеното и на основание т. 10.1.2.
„а“ от Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД, кани кредитополучателя в 7-дневен срок от
получаване на поканата, доброволно да погаси всички просрочени задължения по
Договора за кредит, с указание, че в противен случай, след изтичането на срока,
без да изпраща повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички действия за принудително
изпълнение, като поканата следва да се счита за писмено уведомление по см. на
т. 10.1.2 от Раздел X от ОУ на „ПИБ” АД.
Видно от отбелязването върху
нотариалната покана, същата е връчена на 27.09.2016 г. при условията на чл. 47,
ал. 1 ГПК като е отбелязано, че адресът е посетен многократно на 02.08.2016 г.;
на 06.08.2016 г.; на 26.08.2016 г. и на 04.10.2016 г., но лицето не е открито
на адреса и след като не е намерено лице, на което да се предаде поканата е
залепено уведомление на входната врата на апартамента на пощеската кутия на ап.
11 по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Няма спор по делото, че на 24.11.2016
г. от заявителя „ПИБ“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Б.С.Д., по повод на което е образувано
ч.гр.д. № 67251/2016 г. на СРС, 118 с-в, за вземанията по Договор за кредит –
овърдрафт № 000OD-R-008061/05.12.2012 г..
Няма спор също така, че на
12.12.2016 г. е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на заявителя „П.и.б.“ АД срещу длъжника Б.С.Д. за претендираните
по настоящото дело суми.
На 28.06.2017 г. е постъпило
възражение от длъжника Б.С.Д. по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което с Разпореждане от 10.07.2017 г., съдът е указал на
заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за
вземанията си по заповедта за изпълнение, което видно от приложеното заповедно
производство няма данни за изпращането му на заявителя.
Видно от приложеното съобщение
по ч.гр.д. № 67251/2016 г. на СРС, 118 с-в до заявителя е изпратено съобщение,
към което е приложена частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение
по делото с указание за право на отговор в едноседмичен срок, което е получено
на 20.07.2017 г.
На 18.08.2017 г. заявителят „П.и.б.“
АД е предавила иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си по
заповедта.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че усвоената
сума по главницата е общо в размер на 25 000 евро, а общо внесените суми
за погасяване на задълженията по кредита са в размер на 2 085,00 евро.
Съгласно експертизата, размерът
на задълженията на ответника по Договора за банков кредит – овърдрафт към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
24.11.2016 г. е в общ размер на 35 704,63 евро, от които: главница - 25 000
евро; договорна лихва за периода от 01.09.2014г. до 07.11.2016г. - 6 908,28
евро; наказателна лихва за периода от 01.09.2014 г. до 07.11.2016 г. - 3135,23
евро; такса за управление - 619,97 евро и такса застраховка - 26.10.2015г. -
41,15 евро.
В съдебно заседание, експерът е
уточнил, че е проверил начислените договорни и наказателни лихви и същите
съответстват на договореното по договора. По отношение на наказателните лихви,
същите възлизат на 35 % и отговарят на Бюлитена, който е приложен по делото.
Съобразно направеното уточнение от експерта, при изготвяне на заключението е работил
по представеното му от Банката извлечение от разплащателната сметка на
ответника, като досието на този кредит не му е било предоставено.
По делото е приложено Заявление
за прихващане, отправено от Б.Д. до „П.и.б.“ АД, видно от което същият е
изложил, че на 12.11.2013 г. „ПИБ“ АД се е удовлетворила от длъжника „М.П.“
ЕООД на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от ЗОЗ, който е негов длъжник по
договор от 01.10.2011 г. и е осъден да заплати по частичен иск сумата от
38 440 лв. от общо 68 440 лв.. Изложено е, че по посоченото съдебно
решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20147120400046
на ЧСИ И.С., с район на действие гр. Варна. В тази връзка моли на основание чл.
104, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и чл. 20, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 и
чл. 49 от ЗОЗ да бъде прихваната дължимата от „М.П.“ ЕООД обща сума от
86 115,83 лв.към 03.04.2014 г. до размера на дължимите от него по договори
за овърдрафт № № 000OD-R-009952/14.10.2013 г. и № 000OD-R-008061/05.12.2012 г.
суми съответно от 13 350 евро и 25 000 евро до размера на
задълженията му и съответно да бъде дадено разрешение от Банката и нареждане на
нейния управител на дружеството – длъжник „М.П.“ ЕООД да му заплати разликата
от прихванатата и дължимата сума. Видно от изявлението за прихващане, в същото
се съдържа отбелязване, че е получено на 03.04.2015 г.
Видно от представеното Решение
от 26.06.2013 г. по гр.д. № 250/2013 г. на РС – Търговище /потвърдено с Решение
от 30.09.2013 г. по в.т.д. № 138/2013 г. на ОС-Търговище/, „М.П.“ ЕООД е
осъдено да заплати на Б.С.Д. сумата от 20 000 лв., част от общо задължение
в размер на 50 000 лв. - възнаграждение по комисионен договор за отпускане
на банков кредит от 01.10.2011 г. на основание чл. 348 ТЗ, както и сумата от
15 000 лв. – неустойка по договора и разноски в размер на 3344,44 лв.
Приложен е и Комисионен договор за отпускане на банков кредит от 01.10.2011 г.,
сключен между „М.П.“ ЕООД и Б.С.Д., както и изпълнителен лист от 05.11.2013 г.
издаден от ОС – Търговище в полза на Б.С.Д. за присъдените суми.
Видно от представената
разпечатка от Търговския регистър по партидата на „М.П.“ ЕООД е вписан особен
залог в полза на „П.и.б.“ АД /с основание договор от 29.02.2012 г./.
Приложена е молба от 08.04.2016
г. за заличаване на ипотека на договори за овърдрафт № 000OD-R-009952/14.10.2013г.
и № 000OD-R-008061/05.12.2012 г. от Б.Д. до „ПИБ“ АД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът намира искът е предявен в
изискуемия по закон едномесечен срок на 18.08.2017 г., считано от датата на
връчване на съобщението за постъпила частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 67251/2016 г. – 20.07.2017 г., доколкото по
заповедното производство липсват данни съобщение с Разпореждането от 10.07.2017
г., с което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване
на вземането си по заповедта да е изпратено от съда и съответно получено от
него. Наред с това предявеният иск има за предмет същото вземане, за което е
издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което съдът намира, че същият
е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор
№ 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре-имущество“
между „П.и.б.“ и Б.С.Д., по силата на който е било договорено, че Банката ще
отпусне на ответника Б.С.Д. кредит, при условията на овърдрафт по разплащателна
сметка на кредитополучателя при максимално допустим размер на дебитното салдо от
25 000 евро с уговорен срок за ползване на овърдрафта до 01.12.2017 г. и краен
срок за погасяване – 01.12.2020 г.
Съдът намира за доказано по
делото, че Кредиторът – „ПИБ“ АД е изпълнил задълженията си по договора като е
предоставил уговорената парична сума по договора в размер на 25 000 евро
по посочената в договора разплащателна сметка, открита на името на
кредитополучателя.
Настоящият състав приема за
неоснователно направеното оспорване от ответната страна, че по делото липсва
представен първичен счетоводен документ за превод от Банката на договорената
сума от 25 000 евро съгласно изискването на чл. 7 от ЗСч. /Изм. и доп.,
ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г./, респ. че липсва платежно нареждане съгласно
изискването на Закона за платежните услуги и платежните системи, действащ към
този момент.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно закона овърдрафт е вид потребителски кредит, при който
банката изрично предоставя възможност на кредитополучателя да ползва средства,
превишаващи наличността (салдото) по разплащателната му сметка, като същият има
фиксиран лимит и срок и се усвоява по разплащателната сметка на кредитополучателя. Видно от
клаузите на договора изрично в разпоредбата на чл. 1 от договора за овърдрафт,
страните са постигнали съглаие максимално допустимият размер на дебитното салдо
да бъде в размер на 25 000 евро, като е уговорен и срокът за ползване и
погасяване на кредита. Следва да се посочи, че никъде в клаузите на договора не
е предвидено, че кредитът следва да се усвои изцяло от кредитополучателя в
определен срок /на определена дата/, като съобразно спецификата на този вид
договор, при който Банката приема да извършва разплащания от името на
кредитополучателя без по неговата сметка да е наличен авоар до определен
уговорен между страните размер следва да се приеме, че усвояването на
отпуснатите средства може да стане и на етапи, съобразно конкретните нужди на
кредитополучателя.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че обстоятелството, че договореният лимит по процесния договор за
овърдрафт в размер на 25 000 евро не е преведен изцяло /т.е. в пълен
размер/ с преводно нареждане от определена дата по сметката на
кредитополучателя не може да обоснове извод, че сумата не е постъпила по
неговата сметка, респ. че не е усвоена.
Усвояването на сумата по
процесния договор за овърдрафт от 05.12.2012 г. се доказава и от приетата счетоводна
експертиза по делото, съгласно която усвоената сума по главницата е общо в
размер на 25 000 евро като същата е усвоявана по дати и суми, посочени в
заключението /л. 87/, а наред с това са приложени и първичните счетоводни
документи за теглене на суми от сметката на кредитополучателя /л.104-125 /.
На следващо място, следва да се
посочи също така, че независимо, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗС /Изм. и доп.,
ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г./ се предвижда, че за всяка стопанска операция
следва да се издава първичен счетоводен документ като са изброени реквизите,
които същият следва да съдържа,то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5, т. 2
от същия закон издаването на първичен счетоводен документ по ал. 1, освен в
случаите, когато получателят желае или когато това е предвидено в нормативен
акт, не е задължително, когато получател по нея е физическо лице, което не е
търговец, какъвто е настоящия случай. Следователно, съдът намира, че в
настоящия случай не може да се направи извод за нередовно водене на
счетоводството на Банката, а от представените доказателства по делото безспорно
се установява, че договорената сума по процесния договор за кредит е усвоена от
кредитополучателя и следователно от страна на Банката е доказано изпълнението
на основното й задължение по сключения договор – за заплащане на уговорената
сума по договора в пълен размер.
От представените доказателства
по делото, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че последното
плащане от ответника по кредита е било на 10.08.2014 г., когато по сметката е
внесена сумата от 260 евро, като след тази дата не са извършвани плащания за
погасяване на кредита и същият е отнесен в просрочие считано към 31.08.2014 г.
Няма спор по делото, че Банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.11.2016 г. на основание
т. 10,1.2. „а“, Раздел Х от ОУ на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица,
обезпечени с ипотека към Договор № 000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за
банков кредит – овърдрафт с изплащане на нотариална покана, рег. № 12159, том
ІV, акт № 168 от 02.08.2016 г., чрез нотариус В.И., рег. № 217 на НК, която е
връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 27.09.2016 г.
Основен спорен по делото момент
е налице ли е изпълнение от страна на Банката на задължението й да уведоми
длъжника, че е обявила сключения между тях договор за банков ипотечен кредит за
предсрочно изискуем посредством отправяне на волеизявление до него преди датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно даденото разрешение в ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
От приложената по делото
нотариална покана рег. № 12159, том ІV, акт № 168 от 02.08.2016 г., на нотариус
В.И., рег. № 217 на НК се установи, че Банката е изпълнила задълженито си да
уведоми кредитополучателя Б.С.Д., че поради неизпълнение на задълженията по
сключения Договор за кредит към 28.07.2016 г. за заплащане на дължимите суми по
договора на основание т. 10,1.2. „а“, Раздел Х от ОУ на „ПИБ“ АД го кани
доброволно да заплати посочените суми в 7-дневен срок от получаване на
поканата, като му указва, че в противен случай ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
От представената нотариалната
покана се установи, че същата е връчена по постоянния адрес на кредитополучателя,
а именно – гр. София, ул. „********, посочен от него при сключване на договора
за кредит и адрес на предоставеното обезпечение по кредита. Доколкото ответникът
е посочил същият адрес и по настоящото дело на първо място може да се направи
обосновано предположение, че и към настоящия момент адресът, на който е извършено
връчването все още е регистрираният постоянен адрес на кредитополучателя, поради
което връчването е извършено на неговия актуален адрес в гр. София. Наред с
това по делото липсват данни, а и не се твърди от кредитополучателя, че е отправял
уведомление до Банката, за смяна на постоянния си адрес, нито пък, че е заявил писмено,
че желае кореспонденцията във връзка с договора за кредит да се осъществява на
друг адрес. В този смисъл Банката добросъвестно е положила достатъчно усилия за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като е използвала услугите на
нотариус, за да връчи и удостовери връчването на волеизявлението си за
предсрочна изискуемост на кредита като изявлението е връчено по постоянния
адрес на кредитополучателя. Именно поради това законодателят е уредил възможност
и процедура, при спазването на която следва направените уведомления по реда на чл.
47 ГПК да пораждат правни последици, както при лично връчване на съобщенията.
На следващо място, видно от
отбелязването за връчване са описани датите на посещенията и обстоятелствата, при
които е направено връчването – съответно адресът е бил посетен 4 пъти в рамките
на 35 дни и е посочено, че при посещенията освен, че адресатът не е намерен
лично, не е намерено и друго лице на адреса, което да получи съобщението от
негово име. Поради изложеното съдът намира, че така оформената разписка съдържа
достатъчно данни, доказващи необходимостта от прилагането на процедура по реда
на чл. 47 ГПК по залепване на уведомление, в резултат на което закономерно при
последното посещение на 04.09.2016г. е било залепено уведомление на входната
врата на апартамента и е пуснато уведомление в пощенската кутия.
Поради изложеното, съдът
намира, че волеизявлението на Банката за предсрочна изискуемост на кредита е
направено надлежно, с оглед изискванията за обявяването й. В изпълнение на
всички условия по договора за кредит, кредиторът е уведомил надлежно длъжника
за изискуемостта на кредита, като изрично в поканата е посочил общият размер на
задълженията – главница и лихви, вкл. размера на задълженията с настъпил падеж,
като е отправена и допълнителна покана за заплащането им в 7-дневен срок, като
кредитополучателят е предупреден, че в случай, че не погаси просрочените
задължения, кредитът ще бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем и Банката
няма да изпраща последващо уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и ще започне действия по принудително изпълнение.
По отношение на възражението на
ответника, че в процесния договор се съдържат неравноправни, въз основа на
което и нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съдът намира
следното:
В настоящия случай е налице
договор за банков кредит на физическо лице, който не е предназначен за
търговска и професионална дейност, поради което кредитополучателят – ответник в
настоящето производство има качеството на потребител по см. на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Следователно ответникът, като кредитополучател в отношенията,
възникнали между него и Банката по силата на процесния договор за банков кредит
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта,
касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146,
ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в тази правна норма.
Твърдението на ответника в
исковата молба е, че в договора за овърдрафт се съдържат неравноправни клаузи
по см. на чл. 143 ЗЗП, които клаузи са нищожни и съществено нарушават правата му
на потребител, поради което претенцията на ищеца за лихви - договорна и
наказателна е неоснователна, а наред с това се твърди, че същият не е приел
надлежно посочените в исковата молба ОУ, тъй като не му е предоставено копие от
тях и не са подписани от него, като в тях също се съдържат неравноправни, а
оттам и нищожни клаузи, а именно: клаузите на чл. 4.1.3. и чл. 4.1.1. от ОУ.
Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника оспорване на обвързаността на ОУ към договора за банков кредит,
тъй като видно от представеното копие от ОУ, приложими към процесния договор за
банков кредит, Банката е положила необходимата грижа за уведомяването на ответника
за ОУ като е представила на кредитополучателя екземпляр от тях, както и изрично
е уредила в съдържанието на процесния договор случаите на препращане към
разпоредбите на тях. С подписа си, ответникът е удостоверил запознаването с тях
и съответно съгласието си за тяхното прилагане и е декларирал, че екземпляр от
тях му е бил връчен на датата на подписване на договора за банков кредит, което
е изрично описано на последната страница на същия.
На първо място следва да се посочи,
че клаузите относно лихвените условия по предоставения кредит, доколкото
лихвата представлява интереса на Банката като страна по правоотношението са
част от основния предмет на договора, които при условие, че тези клаузи са ясни
и разбираеми съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстваща на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13/ЕИО/ попадат извън предметния обхват на търсената защита.
На следващо място, съдът
намира, че независимо от наличието на предвидена възможност в полза на Банката
за изменение на клаузите относно определянето и размера на възнаградителната
лихва и останалите разноски по кредита в случая и видно от съдържанието на
самите клаузи не са налице основания да са приеме, че в същите не са били
уговорени ясно и разбираемо за потребителя основанията, при които може да са
стигне до изменение на „цената” на банковата услуга (възнаградителната лихва и
другите разходи) или че разходите по кредита не са били определени изрично и
изчерпателно с договора за кредит. В този смисъл методологията за определяне на
лихвения процент на договора е достъпна до всеки кредитополучател, който иска
да я провери, като същата се публикува на сайта на Банката, а също така се
залепя и в салоните на Банката, поради което съдът намира, че клаузите,
уреждащи формирането на лихвата са ясни и разбираеми и детайлно описващи начинът
на формиране на лихвата и какви са основанията за нейното изменение.
Следва да се има предвид, също
така, че в настоящия случай, въпреки наличието на предвидена подобна възможност
в договора, Банката не се е възползвала от нея, тъй като лихвеният процент по
договора не е бил изменян, респ. за целият срок на действието на договора за
кредита е прилаган първоначално определения лихвен процент - БЛП плюс фиксирана
надбавка, което означава, че лихвеният процент не е бил изменян. Посоченото
обстоятелството се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата
експертиза по делото, който сочи, че при извършена проверка на начислените
договорни и наказателни лихви по договора се установява, че същите съответстват на договореното по
договора.
Следователно, заявеното от
ответника възражение за неравноправна договорна клауза, предвиждаща възможност
за банката едностранно да променя лихвения процент по кредита е
правноирелевантно за крайния изход на спора, доколкото по делото не са налице
данни за извършена такава промяна на лихвения процент, която да обоснове извод,
че вземанията, които са предмет на настоящото производство са основани на посочените
в писмения отговор на ответника клаузи. Следователно, дори и процесните клаузи
да бъдат обявени за неравноправни, съответно нищожни, това не би се отразило на
крайните изводи на съда относно недължимостта на процесните вземания за лихви
или липсата на вземане на Банката срещу длъжника, доколкото по кредита е
уговорен размер на лихвите към момента на сключване на договора, изрично
включен в съдържанието на договора за банков кредит, приет и подписан от кредитополучателя
и този лихвен процент е прилаган за целия срок на договора. В този смисъл е
безпредметно изследването на евентуалната неравноправност на посочените клаузи,
тъй като същата би имала за последица недопустимост на евентуалното изменение
на лихвения процент и прилагане на първоначално уговорения такъв, което не е
налице в настоящия случай.
Съдът намира за неоснователни и
направените възражения от ответника за липса на съществени елементи от
съдържанието на извлечението от счетоводните книги на Банката по процесния
договор за кредит.
За да бъде редовен документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК е необходимо същият да е издаден от компетентен
орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане - длъжник,
основание за възникването му, размер на дължима главница, размер и период на
дължима лихва, като наред с това заявителят следва да представи данни и за
изискуемостта на вземането си - данни за настъпване на падежа на вземането и за
обявяването на вземането за предсрочно изискуемо.
Видно от представеното извлечение
от счетоводните книги на Банката, всички
тези данни се съдържат в документа, поради което настоящият състав намира, че
същото представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ задължението
на кредитополучателя към Банката.
По отношение на твърдението на
ответника, че не дължи претендираните суми поради направено изявление за прихващане,
съдът намира, че в настоящата хипотеза не са налице материалноправните
предпоставки за извършване на прихващане, като способ за погасяване на задълженията
на ответника към Банката.
Съгласно разпоредбата на чл.
103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Следователно, за да бъде извършено прихващане,
трябва да са налице елементите от неговия фактически състава, а именно да
съществуват две действителни вземания, вземанията да бъдат насрещни, еднородни,
като активното вземане следва да е ликвидно и изискуемо.
В настоящия случай ответникът неоснователно
твърди, че е кредитор на Банката, като прихваща с вземане не от Банката, а от
трето лице. Изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е вземанията да са насрещни -
кредиторът по едното вземане да е длъжник по другото вземане и обратно, което в
настоящия случай не е налице. Двете вземания, за които се твърди да е осъществен
фактическият състав на прихващането не са насрещни, тъй като видно от
приложеното по делото решение на РС – Търговище, със същото е осъдено
дружеството „М.П.“ ЕООД да заплати в полза на Б.С.Д. почочените суми, с които
същият претендира прихващане по делото. В тази връзка съдът намира, че поради липсата
на един от елементите на фактическия състав на прихващането като основание за
погасяване на вземането, същото не е настъпило и не е породило своите
последици.
Не следва да намери приложение
в случая и разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, на която се позовава ответника,
за да обоснове твърдяното погасяване на вземането си. На първо място не е необходимо
приемане от страна на носителя на пасивното вземане, с което се прихваща, именно
поради това, че прихващането се осъществява само при наличието на законовопредвидените
предпоставки цитирани по-горе като липсата на дори една от тях независимо от
евентуално извършеното изявление и евентуалното негово достигане до адресата не
произвежда ефекта на погасяване на вземането. На следващо място, съдът намира,
че не са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, т.к. разпоредбата предвижда, че предложението до търговец, с когото
предложителят е в трайни търговски отношения се смята за прието, ако не бъде
отхвърлено веднага, а в настоящата хипотезата не са налице тези предпоставки.
В случая договорът, който е сключен
между страните предвижда конкретен способ за погасяване на задължението за
връщане на заетата сума, както и начин и срокове за това, а уговорките на
договора обвързват страните и промени в тях са възможни само по взаимно
съгласие, изразено в надлежната форма. В конкретния случай не са налице данни,
че е предложено изпълнение на задължението за плащане на сумите, предмет на исковата
претенция, нито е налице съгласие от страна на Банката за промяна на
постигнатите договорености между страните. Именно поради липсата на такова
съгласие от страна на Банката кредитор, както и поради липсата на законовите предпоставки
за погасяване на вземането чрез друг способ, следва да се приеме, че кредиторът
не може да бъде заставен да приеме изпълнение различно от уговореното.
В тази връзка и предвид
изложените от съда вече правни изводи за доказаност на предпоставките за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, както и за отправено уведомление до
длъжника, че Банката упражнява правото си на основание т. 10.1.2.а. от Раздел X
от ОУ да обяви същия за изцяло предсрочно изискуем, за което е изпратена
нотариална покана до него, връчена при условията на чл. 47 ГПК преди датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се приеме,
че уведомлението е породило правното си действие.
С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр.
чл. 415 ГПК е основателен и доказан по размер поради което следва да се уважи,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 24.11.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, съдът в исковото производство по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 3001,05
лв., от които: 1412,03 лв.- държавна такса и 1589,02 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, които предвид изхода на спора следва да се присъдят изцяло на
ищеца.
В исковото производство ищецът
претендира разноски в размер на 1412 лв. – държавна такса и 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за
основателно, пред вид това, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и предвид обстоятелството, че защитата по делото не е продължила повече
от три съдебни заседания, пради което следва да се намали до размер от 300 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „П.И.Б.“
АД, *** срещу Б.С.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.
422, ал. ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане
в полза на „П.И.Б.“
АД против Б.С.Д., ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях Договор №
000OD-R-008061 от 05.12.2012 г. за банков кредит - овърдрафт „Пре - имущество“ за
следните суми: 25 000 евро - просрочена главница, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2016
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 6916,61 евро - договорна
лихва за периода от 31.08.2014 г. до 07.11.2016 г.; сумата от 3490,79 евро - наказателна
лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.11.2016 г.; сумата от 41,15 евро -
застрахователна премия; 619,97 евро - комисионни за управление за периода от
2013 г. до 2016 г. вкл., 57,60 - разноски за връчване на нотариалната покана, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 12.12.2016 г. по ч.гр.д. № 67251/2016 г. по описа на СРС, 118 с-в.
ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН ********** да
заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3001,05
лева – разноски в заповедното производство по ч.г.д. № 67251/2016 г. по описа
на СРС, 118 с-в, както и сумата от 1712 лв. – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: