Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.06.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
И.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13983
описа за 2016 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
от ГПК.
Образувано е
въз основа на искова молба, подадена от Ж.И.К. ЕГН **********, с която се претендира да бъде осъден всеки от М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да и заплатят сумите от: по 1079,99 лв.,
представляваща сбора от сторените в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за
поддръжка на съсобствени на страните вещи – охрана, техническа
поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво
относно ***********; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи за
гориво относно животновъден обект в с.
Кочово, Област Шумен;
по 1422 лева – платени за погасяване
на месечни вноски по Договор за банков инвестиционен кредит от 19.03.2008г. с
падежи в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г; по
2299,41 лв. – сбор от обезщетенията за забава за периода от 21.11.2013г. до 11.11.2016г. върху платени вноски по договора за заем с падежи 17.04.2011г. -
29.10.2013 г., ведно със законната лихва върху
главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че на 17.04.2011г. починал наследодателят на страните Х.М.К., като оставил за свои наследници
Ж.И. Кехйова - съпруга, Антоанет Х.К., Божидар Х.К., Н.Х.К. и М.Х.К. - деца, които наследяват при равни квоти, притежаваното от наследодателят
им имущество. Това имущество е включвало притежаваните от него права и
задължения в
качеството му физическо лице, на земеделски
производител, на упражняващ търговска дейност като „ЕТ
Здраве – Х.К.”.
В периода 17.04.2011 – 31.12.2011г., ищцата е заплащала
сама всички разноски свързани с съхранението, опазването и поддръжката на
наследственото имущество. В тези разходи се включват текущото поддържане,
хигиенни материали, ел. енергия и техническа поддръжка за к-с „Патлейна”,
охрана на комплекса и в животновъден обект, находящ
се в с. Кочово, Община Велики Преслав, Област Шумен и транспортни разходи за гориво на личния автомобил на ищцата за посещение
на посочените имоти във връзка с управлението и поддръжката им, и обслужване на
Договор за банков
инвестиционен кредит от 19.03.2008г. Претендира възнаграждение в размер на 1/5
от минималната заплата за страната за управлението в общ интерес на
съсобствените вещи, за което ответниците са знаели и са дали съгласието си. С
Нотариална покана рег. № 129, т.2, акт № 7549/20.06.2011г. ищцата е поканила
ответниците да се запознаят с разчета за поетите от нея разноски и с
предложение за доброволно уреждане на имуществените им отношения. С Нотариална
покана №5281, т.1 акт №185/29.10.2013г. и Нотариална покана №5282, т.1 акт
№186/29.10.2013г. ищцата е поканила всеки от ответниците да заплати сумата в
двуседмичен срок сумата от 7104,79 лв представляваща 1/5 от изплатените от нея
вноски по Договор за банков инвестиционен кредит, за периода от откриване на
наследството до датата на изпращане на поканите. Поради неплащането на тези вноски
се претендира и мораторна лихва върху тях за периода от 21.11.2013г. до
11.11.2016г. Претендират се и направените разноски по делото.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомените ответници, с който оспорват иска – по основание и размер. В случай, че претенцията бъде счетена за основателна ответниците се
позовават на изтекла давност по чл. 111 б. „в” и чл. 110 от ЗЗД. Ответниците
твърдят, че направените от ищцта разходи не са били необходими за поддържане и
запазване на съсобствените имоти, от което следва, че нямат задължение по чл.
30, ал.3 от ЗС за тяхното възстановяване, а са направени в интерес на ищцата,
която е ползвала еднолично наследственото имущество без съгласието на
ответниците. Оспорва се връзката на представените разходни документи със
съхранението, опазването и поддръжката на наследственото имущество. Твърди се,
че предоставените платежни документи, издадени от ЕТ „Здраве – Х.К.“ са с
невярно съдържание, тъй като търговеца е недействащ. Твърди се, че по-голяма
част от разходите по поддръжка са свързани с ползването за лични нужди на
наследствения имот, разходите за отопление и поддържане на системата са
направени във връзка с посрещането и лечението на пациенти, дейност от която е
реализиран доход, с който трябва да се покрият тези разходи. По отношение на
банковия кредит се твърди, че поради встъпването в дълг от Ж.К. и АИСМП „Медицински
център Кехайови”, квотите на ответниците на са по 1/5. Ответниците твърдят, че
не са възлагали на ответницата управленска дейност, в следствие на което те да
са се обогатили и не са реализирали никакви ползи от действията й. Твърди се недопустимост, евентуално неоснователност на иска за дължими
мораторни лихви върху вноските по Договор за банков инвестиционен кредит. Сочи
се, че не са получили надлежно покана от ищцата с посочено в нея конкретно
задължение, поради което не са изпаднали в забава. В случай, че някоя от
претенциите бъде сметната за основателна се моли за отхвърляне на искането за
присъждане на законна лихва върху лихвите за забава, тъй като това представлява
анатоцизъм. Моли се за присъждане на направените разноски.
С определение от 20.09.2018г. на
основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените
искове
като общия им размер е увеличен от
9 602.80 лева на 9 750.36 лева, както следва: по
959,99 лв. за извършени от ищцата Ж.И.К. необходими разноски в периода
17.04.2011 г. - 31.12.2011 г. за текуща поддръжка, съхранение и охрана на
наследственото имущество относно поземлени имоти № 58222.500.19
и № 58222.500.18 и съществуващите в тях съсобствени сгради (к-с Патлейна) и
поземлен имот № 101023 в с. Кочово и съществуващите в него
съсобствени постройки /за отглеждане на животни/, Текущо
поддържане комплекс Патлейна - по 28.90
лева (1/5 от 144.50 лв.); Хигиенни материали к-с Патлейна - по
34.92 лева (1/5 от 174.60 лв.), Охрана
с кучета в к-с Патлейна и с.Кочово - по 4.80 лева (1/5 от 23.98 лв.), Ел. енергия к-с Патлейна - от по 105.44лева (1/5 от 527.22 лв.), Транспортни разходи гориво до к-с Патлейна и с. Кочово (личен автомобил Ж.К.) - по
113.93 лева (1/5 от 569.66 лв.), заплащане на труд на охрана, техническа
подръжка и други за к-с патлейна и постройки с. Кочово - по 672 лева (1/5 от 3360 лв.); за сумите от по 1407.56 лева (1/5 от
7037.78 лв.) - за обслужване на задълженията по
Договор за банков кредит № 1184/19.03.2003г.; за сумите по 120 /сто и
двадесет/ лева, съставляваща дължимо месечно
възнаграждение съобразно наследствената квота, за периода м. ноември 2011г. -
м. декември 2011г., за извършено от ищцата Ж.И.К. управление на работата с
цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес (1/5 от месечно
възнаграждение за управлението от 300 лева х 2 месеца), ведно със стойността на
дължимата законна лихва върху главниците, от датата на завеждането на исковете
пред ВРС до окончателното им изплащане; по 2235.68 лева /две хиляди
двеста тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, съставляваща дължима мораторна законна лихва,
за периода 21.11.2013 г. /падежна дата в нот. покани/ до
11.11.2016 г. /дата на предявяване на исковете/, върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К.
по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., в периода от
откриване на наследството /17.04.2011 г./ до датата на изпращане на нот. покани
/29.10.2013 г./ сума от 7389.47 лева (дължима
от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 36947.36 лв.; за
сума в общ размер от по 76.38 /седемдесет
и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лева,
съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.11.2013 г. /падежна
дата в нот. покани/ до 11.11.2016г. /дата
на предявяване на исковете/, върху
стойността на погасената на 21.11.2013 г. от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 252.45 лева (дължима от
всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1262.24 лв. и за сума в общ размер от по 73.49 /седемдесет
и три лева и четирдесет и девет стотинки/, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.12.2013 г. /падежна
дата в нот. покани/ до 11.11.2016г. /дата
на предявяване на исковете/, върху
стойността на погасената на 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 249.79
лева (дължима
от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1248.97 лв.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - копия от: Удостоверение
за наследници
и акт за смърт на Х.М.К.; фактура №
*********/25.11.2011г.; касови бонове –
12 листа; 6 бр. РКО; Договор за банков кредит №
1184/19.03.2008г., вкл.
анекси и погасителен план, н.а. за учредяване
на договорна ипотека №22, т.1, per.
№535, дело № 312/2008г. на Съдия по вписванията при PC -
Велики Преслав;
вносни бележки за плащане на кредит 34 броя; извлечение от
банкова сметка *** Х.М.К. в „УниКредит
Булбанк“; Удостоверения с
изх. № 0322-64-001939/12.02.2016г. и изх. № 501/2012г. от „Уникредит Булбанк"
АД;
фактури № 2119/25.11.2011г.; №
572/02.12.2011г.; № 1855/30.12.2011г.; № 639/15.11.2011г.; фискални бонове и фактури за заредено гориво; фискални
бонове и фактури за закупени стоки; Нотариална
покана рег. № 7549, т.2,
акт № 129/20.06.2011г. на нотариус Илияна Маджунова, peг.
№ 195 на НК с Констативен
протокол № 142, том.2, рег .№ 7756 от 13.10.2011г. на Нотариус
Илияна Маджунова;
Нотариални
покани
до М. Хр. К. - peг. № 5281, т.1, акт № 185/29.10.2013 г. и до Н. Хр. К. - peг. № 5282, т.1, акт № 186/29.10.2013 г.
на нотариус Полина Миткова, peг. № 478 по НК; удостоверение за ЕТ Здраве-Х.К.;
№ 48/30.12.2011г.; Решение № 4869/21.12.2016 г.. на ВРС; извлечение от ТР; молба от
Жалкин И.К. по гр. дело № 43/2012г.;
Решение № 22 от 22.02.2013 г. по гр.д.
№ 43/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав, потвърдено с Решение № 32 от 09.02.2015 г. на Окръжен
съд -гр.Шумен по възз. гр.д. № 421/
От
заключението
/писмено и устно/ на
приетата
по делото ССчЕ се установява, че внесените от Ж.К. суми, които са постъпвали по разплащателна
сметка на ЕТ „Здраве“ и са използвани само и единствено за
погасявания по кредита в периода от 17.04.2011г. до 14.11.2016г. са 79133,70 лв. Платените в
периода от 21.04.2011г. до 21.12.2011г. суми за обслужване на кредита са
7037,78 лв. Постъпвали са и други суми, но
те са използвани за други погашения. Няма данни за вноски от трети лица по този кредит. Вноските не са правени директно по
кредита, защото кредитните сметки са вътрешни сметки на банката, а по
разплащателна сметка, от която се обслужва кредита и от нея се дебитират суми
към кредитната сметка и по този начин се извършват погашенията. На записа от 21.04.2011 г. е посочен Х.К., който към тази дата е починал. По принцип,
когато се внасят средства по фирмени сметки, понякога банките записват като
основание кой следва да погаси вноската и кой е вносител, а в различните банки
различни системи извеждат информацията в различна структура и това, че в
основанието е посочено лицето Х.К., като вносител, не означава, че той е внесъл
сумата. В удостоверението от „Уникредит“ е
посочено, че само Ж.К. е внасяла средствата.
От
заключенията
/писмени и устни/ на
приетите
по делото две СОЕ, се установява, че по делото
са налице документи за закупени материали, които е възможно да са използвани за
минимално необходимата поддръжка в к-с „Патлейна“ и Овчарник - с. Кочово на
стойност 343,08лв. Количеството електроенергия на стойност 527,22 лв. посочено
в приложените по делото документи е възможно да бъде консумирано за минимално
необходимата поддръжка в имота. Досежно стойностите на необходимите разходи за
транспорт на лице което управлява обектите при 4 посещения месечно и разноски
за заплащане на заплати на хора ангажирани с поддръжката на имотите по
приложени РКО, съдът кредитира заключението по втората СОЕ, според което те са
респ. 367,20 лв. и 3360 лв. Общата им стойност според
заключението на второто вещо лице е 4597,50 лв., а 1/5 от нея 919,50 лв. Предвид
липсата на дейност по предназначение в процесните имоти за претендирания период,
стойността на необходимото възнаграждение на лице заето с управлението им би
следвало да е в рамките на установената по това време минималната работна
заплата за страната – 270 лв.
От
събраните гласни доказателства – показания на водения от ищеца свидетел Пламен Димитров Иванов, се установява, че познава страните по делото от 18-19 години. Покойният
Х.К. му помогнал
като негов лекар. После той му помогнал
като автомонтьор и
станали семейни приятели.
Познава цялото семейство –децата
му са Антоанет, Катрин, Боби, Н. и М.. Н. и М. са негови деца от
предишен брак, а другите са деца от Жаки /Ж.К./. Във времето, когато Ицо бил жив, децата се събирали
и често се се виждали по празници, били в добри отношения. След смъртта му Н. и М. ги видял
само веднъж, на панихидата му за 40 дни в Патлейна. Знае,
че Н. и М. имат спор с Жаки за един кратък период от време, зимата на 2011-
От показанията на водения от ответниците
свидетел Стилиян Недков Стефанов се
установява, че с Н.К. са
приятели от 2007 г. Приятел е и с дъщерята на Ж. - Катрин
Валентинова. Познава и М., те ходят постоянно в Патлейна. Той е
ходил няколко пъти на гроба на баща им. Бащата на Н. го познава
слабо, виждал го е няколко
пъти. Казвал се Х.К.. Починал 2011 г. Бил лекар,
кинезитерапевт. От Н. знае за спорове за имоти,
за земи, за някакви животни. Искали да си поделят каквото им се полага. Ходил е на Патлейна един път на Нова година. През 2011г., октомври
ходили с Н. с неговата кола. Спряли на едно
разширение, той видял хора на
терасата и се ядосал. Предполага, че тези хора са били гости, не ги
познава, не изглеждали като хора, заети с поддръжка. Отишли в гр. Велики Преслав. Там е родната къща
на баща му. Имало табела и пишело,
че медицинския център се е изместил на Патлейна. Говорили с
жена -
Невянка или нещо такова. Н.
я питал
какво става и разбрал, че тяхна
позната жена на име Ганка ходила на Патлейна да чисти и подрежда.
Табели с реклама
имало към самия вход на
Патлейна, на три места, с телефонен номер, предполага, че се давало под наем. В интернет, при написване на Патлейна, комплекса
излизал при намерени резултати за хотели.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът възприема следното от правна
страна:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 ЗС, чл. 127 ЗЗД и чл. 61,
ал. 2 ЗЗД.
В цитираната
норма на чл. 30, ал. 3, предл. 2 ЗС е уреден иск за заплащане на припадащата се част от тежестите
на общата вещ. Става въпрос за хипотеза, при която някой от
съсобствениците не е изпълнил задължението си за участие в тежестите на общата
вещ съобразно своята идеална част от нея и останалите съсобствениците са ги
покрили за своя сметка. Понятието „тежести” включва, на първо място, необходимите разноски, направени за
запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала
или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 ЗС). На второ място, тук се
включват и обикновените разноски,
свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените
разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в
който са направени.
Фактическият състав на предявения иск се свързва с
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на твърдяната съсобственост с ответниците в
имотите, наличието на направени конкертизирани по вид и размер
разноски, свързани с управлението, поддръжката и съхранение на наследствено
имущество или други притежавани от страните съсобствени вещи, връзката на представените
документи за тези разходи с поддръжката на съсобствените вещи, както и стойността на припадащата се част, съответна на квотата
на ответника в имуществената общност.
В случая на това основание се претендират сумите
от по 959.59 лв. за закупени материали и заплатени възнаграждения на трети лица,
доколкото се твърди, че представляват необходими и обикновени разноски по см.
на чл. 30 ал. 3 ЗС, тъй като са свързани със запазването и текущата поддръжка
на съсобствените обекти – недвижими имоти. Те не касаят подобрения /полезни
разноски/, за да бъде квалифицирано извършването им по чл. 60 и чл. 61 ЗЗД. Според
заключенията на вещите лица по приетите СОЕ, изводите в които съвпадат с
представените докуминте и събраните гласни доказателства, съдът намира, че те са
доказани по основанието си. Относно техния размер съдът кредитира заключенето
по втората СОЕ определящ го на 919,50 лв., до който размер предвид така изложените правни доводи тези искове
следва да бъдат частично уважени.
Съгласно нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко
и може да се освободи от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено
изцяло, докато във вътрешните им отношения доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници и до доказване на противното се предполага, че те
дължат по равно. Установената в чл.127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници е оборима. Необходимо е
да се докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство в
разпределението на дълга или че някой от длъжниците се е облагодетелствал в
по-голяма степен от другите от получените блага във връзка с поетото солидарно
задължение. В случая се претендират платени от
ищцата вноски по договор за кредит, по който като получател е посочен
единствено наследодателят на всички страни по делото и то в качеството му на ЕТ.
Като солидарен длъжник по този договор още с подписването му е конституирана
ищцата – Ж.К.. Няма по делото обаче твърдения от ответниците или проведено
доказване, че тя по някакъв начин лично се е облагодетелствала от така
получения от наследодателя им кредит – напротив видно и от посочения му предмет е, че касае финансиране изграждането на
природолечебница в м-ст „Патлейна“, който имот е приет като наследство от
всички наследници. При това положение съдът намира, че в отношенията между
солидарните длъжници по договора за кредит, наследодателя на страните като ЕТ
отговаря изцяло за задължението по него. Поради това и нормата на чл. 60 ал. 1 ЗН всеки от наследниците /вкл. ответниците/ дължи на платилия вместо
наследодателя им– кредитополучетел, солидарен съдлъжник /в случая друг
наследник – ищцата/ част от кредита
съразмерна на квотата му. По квотите в наследството не се спори. Фактът на
извършеното плащане и размерът му се установява от обсъдените писмени
доказателства и заключение на вещото лице. Въз основа на горните доводи предявените
искове за сумите от по 1407.56 лева (1/5 от 7037.78 лв.) - приспадаща се на всеки от
ответниците част от платената от ищцата сума за погасяване на задължение по
Договор за банков кредит № 1184/19.03.2008г., е
доказан по основание и размер. Възражението за погасяване на вземането по давност съдът приема за частично основателно. Банков кредит, връщан на вноски не
касае периодично плащане. (Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/ 2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 5.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 103/ 2013 г. по
т. дело № 1200/ 2011 г., II т. о, Решение № 147 от
23.07.2012 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 627/ 2011 г., III
г.о). Отделните погасителни вноски не превръщат договора в
такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания, относно които е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, доколкото отделните вноски не са самостоятелни
задължения, а са части от едно единно и общо такова, падежът на което само е
разсрочен. В случая релевантен при определяне началния момент на
давността е моментът на плащане, а не на падежа на задължението. Процесната искова
молба е депозирана в съда на 14.11.2016
год., поради което и вземането на ищцата, касаещо плащанията, извършени в
периода 21.04.2011 г.
до 21.10.2011
г., са погасени по давност, като следва да се присъдят
приспадащите се по 1/5 част от вноските за 21.11 и 21.12 2011г. /в размер общо
на 924,63 лв/ или по 184,92 лв. за всеки
от ответниците.
Съдът намира за
изцяло неоснователен, иска основаващ се на чл. 61 ал. 2 ЗЗД, за сумите от по 120 /сто и двадесет/ лева, съставляваща дължимо месечно възнаграждение съобразно наследствените квоти на ответниците, за извършено от ищцата Ж.И.К. управление на работата с цел
съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес в периода м. ноември 2011г. -
м. декември 2011г. За успешното
провеждане на иск с горепсочената
правна квалификация, в тежест на ищеца, съответно на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е
да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано разместване на
блага, довело до обедняването му с
направените разноски за извършване на
съответното действие /работа/, вкл. и в собствен интерес,
и обогатяване на ответника за негова сметка, чрез
спестяване на необходимите разходи за
същото това действие/работа/. В случая посочените предпоставки не се установиха. По
същество ищцата твърди извършена от нея дейност по смисъла на чл. 59 ЗН, но тя
не е била оправомощена за това по съответния законоустоновен ред. Налице е и
изрично оспорване от страна на ответниците, че са давали съгласие тя да
управлява общото имущество, което не беше опроверагано. По изложените доводи
този иск подлежи на отхвърляне.
Предвид
гореизложените доводи за изтекла погасителна давност относно част от
претендираните вноски иск по чл. 127 ЗЗД, частично основателен е и акцесорния по
чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава, което следва да се присъди върху двете приети
за непогасени по давност вноски, от падежна дата
в нот. покани - 21.11.2013 г. до
предявяване на иска - 11.11.2016 г., в размер на
55,93 лв. за всеки от ответниците. Досежно
обезщетението за забава върху другите платени в периода от 17.04.2011 г. до 29.10.2013г. вноски /от
21.02.2012г./, съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.
Обстоятелството, че част от предмета на гр.д. № 2414/2018г. на ВРС касае тези
вноски не е основание за недопустимост на произнасянето относно обезщетенията
за забава, тъй като настощото дело е по-рано образуваното и не е налице пречка
за произнасяне спрямо тях в мотивите на решението по него. По делото няма оспорване
на извършеното от ищцата плащане на тези вноски по кредита /този факт се
установява и от ССчЕ/ и няма твърдения, че ответниците са й върнали приспадащта
им се част от тези вноски. Налице е и годно отправена нотариална покана за
заплащането им, след получаването на която те са в забава. Стойността на
обезщетението съобразно ССчЕ върху общо платентата за периода главница от
29909,58 лв., съразмерно на квотите на ответниците по 1/5 – 5981,92 лв. е по 1809,07
за всеки.
Трайна е съдебната практика – пр. №827/15.12.2010 г. по гр.дело № 1328/2010 г.
на ВКС, IV г.о , че
солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 ал.2 ЗЗД без преди това да е платил
на кредитора такава част от солидарното задължение, която да надхвърля
припадащата му се част. След като не може да претендира главниците на още
по-малко основание е налице изискуемост или забава по см. на чл. 86 вр. чл. 84 ЗЗД,
за да е основателна претенция за обезщетение. Поради това неоснователни са и
претенциите за сумите от по 76.38 лв. и 73.49 лв-. –
обезщетения за забава за периода 21.11.2013г. - 11.11.2016г. върху
стойността на погасените на 21.11.2013 г. и 21.12.2013г. от ищцата по Договора вноски по
договора на стойност респ. 1248.97 лв. и 1262.24 лв. Неоснователно е и
искането за присъждане на законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, върху претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва), тъй
като в гражданското законодателство относно договорните задължения е забранено
начисляването на акцесорни дългове върху други акцесорни дългове със същия
характер (т. нар. анатоцизъм).
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, направеното искане, представените писмени
доказателства за извършени разходи и списък по чл. 80 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски - общо 2698,49 лв, съразмерно на
уважената част от исковете – 1644,32 лева. Искането
на ищеца да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
налагане на обезпечителните мерки, съдът намира за неоснователно. Адвокатско
възнаграждение за обезпечително производство се дължи съобразно чл. 78 ГПК единствено при
обезпечение на бъдещ иск – арг. от недвусмисления текст на чл. 7 ал. 7 вр. ал.
2 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС и т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Допускането
на обезпечение на предявен иск е факултативна част от развитието на общия исков
процес, поради което за него не се дължи отделна държавна такса, не се дължи и
отделно от общо уговореното адвокатско възнаграждение. Респ. на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
разноски, съобразно приложения от тях списък по чл. 80 ГПК и доказателство за
реалното заплащане на адвокатско възнаграждение от 650 лева - договори за правна помощ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете – по 253,92 лева.
II. на основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 184,92 лева – приспадащи се на ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв.
за погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била солидарен
длъжник, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния претендиран
размер от по 1407,56 лв. – приспадащата се на всеки от ответниците 1/5 част от
платени от ищцата в периода 21.04.2011 г. до 21.10.2011 г. суми в общ размер на 7037,78 лв. за погасяване на месечни вноски по Договор за банков инвестиционен кредит от
19.03.2009г. с падежи в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ по давност на
осн. чл. 110 ЗЗД на правото за съдебно присъждане на вземането.
III. на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за период от
21.11.2013 г. до предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от сумите: по 55,93 лева – върху всяка от главниците от 184,92
лв. за платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване
на задължение по Договор за банков
инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г., по 1809,07 лева - върху платените от ищцата в периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо 29909,58 лв. - вноски по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния претендиран размер от: по 2235.68
лева - обезщетения за забава в размер на законната лихва за период 21.11.2013 г. - 11.11.2016
г. върху стойността
на погасената от ищцата по Договор № 1184/19.03.2008г., в
периода 17.04.2011 г. до 29.10.2013
г. сума от 7389.47 лева (дължима
от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 36947.36 лв.; и по 76.38 лв. и 73.49 лв – обезщетения за забава в размер на
законната лихва за период
21.11.2013г. - 11.11.2016г. върху стойността на
погасените на 21.11.2013 г. и
21.12.2013г. от ищцата по Договора вноски респ. от 1262.24 лв. и 1248,97 лв., поради неоснователност.