Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 15.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на
петнадесети юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора
……...………….и при секретаря С. В., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N
329 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е
първоинстанционно решение № 448/26.05.2020г. по гр.д. № 150/20г. на СлРС, с
което е прекратен с развод сключения между страните граждански брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като е признато, че вина за това
има съпругата, предоставено е упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете М., р. ******. на бащата, определено е местоживеенето
му при него, а на майката е определен режим на лични контакти с детето и е
осъдена да му заплаща месечна издръжка чрез неговия баща и законен
представител, в размер на 180 лв. и са присъдени съразмерно такси и разноски по
делото.
С въззивната жалба ответницата
в първоинстанционното производство заявява, че атакува решението изцяло, като
твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че
при формиране на волята си РС се е ползвал преимуществено от показанията на
свидетелите, ангажирани от ищеца, доказателствата не са ценени в тяхната съвкупност
и това е довело до погрешни правни изводи. Развива подробни съображения
касателно въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
като счита, че такава имат и двамата съпрузи. Прави анализ на доказателствата и
извежда заключение, че родителските права спрямо малолетното дете следва да се
предоставят на нея, като местоживеенето на детето също бъда определено при нея,
а на бащата следва да се осигури режим на лични контакт, като бъде осъден да
заплаща и издръжка. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел
обратното, като не е взел предвид реалните способности и възможности на майката
и не е оценил надлежно състоянието на детето. Твърди още, че социалният доклад
е непълен и едностранчив.
Поради това иска да бъде
изготвен нов такъв, при който да се посети семейството на майката и де се установи дали тя разполага
с капацитет и ресурс да се справи с грижите за детето.
Иска назначаване на
съдебно-психологическа експертиза, която да оцени родителския капацитет на
майката и на бащата и да се посочи кой от двамата родители е по-пригоден.
Да се установят финансовите
възможности на страните – доходите и възможностите им.
Иска и лично изслушване на
майката от въззивния съд.
След преценка на събраните
в двете инстенции доказателства моли да се отмени изцяло като незаконосъобразно
и неправилно решението на СлРС и вместо това бъде постановено ново, с което
бъде признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство н абрака имат
двамата съпрузи, да бъде предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето на майката, при нея да се определи местоживеенето на сетето, на
бащата да се определи режим на лични контакти, той да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. до
настъпване н апричини за изменението или прекратяването й, заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска.
Иска разноските за всяко
производство да останат за страните както са направени, тъй като вина за ДНРБ
имат и двамата съпрузи.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я отхвърли. Заявява, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с
процесуалните и материални норми, при вярна и обективна фактическа обстановка,
основана на надлежни и годни доказателства, от които са изведени обосновани
крайни правни изводи. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за
тази инстанция.
Няма направени нови
доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
С мотивирано определение,
държано в з.с.з., СлОС е оставил без уважение доказателствените искания на
въззивницата.
В с.з., въззивницата,
редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, поддържа въззивната жалба
и моли съда да я уважи.
В с.з. въззиваемата страна,
редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска
потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски, представя списък.
След докладване на жалбата,
страните не са направили нови процесуални искания.
Майката, изслушана по реда
н ачл. 59 ал. 6 от ГПК, заявява, че се е завърнала в РБ на 08.07.20г., взела е
детето при себе си и иска да го отглежда, понеже нямала намерение да отива
отново в Германия. Не може да конкретизира отношението си към детето и
действията, които предприема за ежедневните
грижи към него, няма реална представа относно начина на изграждане на бъдещи
отношения и изявленията й са насочени главно към поведението на бившия й съпруг.
Бащата, изслушан в сз. по
реда на чл. 59 ал. 6 от СК също заявява, че обича детето, то му отвръща със
същото, изградил е устойчиви отношения с него, признава, че разчита на помощта
на майка си докато е на работа, но двамата съвместно полагат ежедневните грижи
за детето, отделя време след работа и в почивните дни, за да извежда детето.
Заявява, че след като майката го е взела при себе си и е отказала да го върне,
се е опитал д аго вземе, но безуспешно.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради
което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към мотивите на
първоинстанционното решение.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
На първо място, макар
въззивникът да заявява, че обжалва решението изця
По отношение на вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, като единствено основание за
прекратяване на граждански брак съгласно нашето законодателство, е несъмнено
доказано. Съпрузите са отчуждени физически и духовно, намират се в трайна
фактическа раздяла и не поддържат близки контакти. При преценка на вината за
това съдът се ръководи най-общо от обективираното от всеки от съпрузите
отношение към другия и към брачната връзка. Безспорно е установено посредством
свидетелските показания, че противобрачно поведение е демонстрирала единствено
ответницата. Заминаването на съпруга да работи в чужбина е било общо решение,
насочено към подобряване финансовото състояние на семейството, и не може да се
тълкува като проява на дезинтересираност, а точно обратното – като грижа и
отговорност за издръжката на детето и на съпругата. Последната обаче е показала
категорично нелоялно, повърхностно и безотговорно отношение, чрез установяване
на извънбрачна връзка с друг мъж, напускане на семейното жилище, по-късно и
заминаване с този мъж в чужбина и установяването й да живее там, като
същевременно е оставила 1,5 годишното дете на грижите на други лица, без самата
тя да е полагала усилия за отглеждането и възпитанието му, без да е давала
средства за издръжката му, както и без да
осъществява някакви контакти с него.
От своя страна съпругът-ищец
се е завърнал в РБ и лично, както и с помощта на своята майка, е започнал да полага
грижи за домакинството и детето, направил е опит да възстанови брачните
отношения, който останал безуспешен, тъй като ответницата заминала за Германоя
с извъбрачния си партньор.
При това положение съдът
следва да признае, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака е на съпругата.
По отношение на
упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти с детето:
С оглед категорично
установените по делото фактически обстоятелства от една страна - че детето е на
ненавършени 3 години, майката двукратно е напускала семейството и дома си, и от
м. 11.19г. живее с друг мъж в чужбина, където и работи, не осъществява никакъв
пряк контакт с дъщеря си и няма доказани битови и икономически условия, в които
да осигури дом и сигурна среда за малолетното дете, докато от друга страна –
бащата се намира в РБ, живее с детето, за което полага лични и непосредствени
грижи, има изградена емоционална връзка с него, подпомаган е от своята майка, с
която живеят заедно, макар и без постоянна работа, търси такава, неговият баща
го подпомага финансово от Италия, където работи, детето живее в семейна среда,
задоволяваща основните му потребности, без наличие на рискови фактори касателно
правилното му физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Следва да се посочи, че
настоящият въззивен състав не намира за дискутируем довода на въззивницата
относно неизвършването на оценка на нейния родителски капацитет, тъй като до преди
2 месеца - 25.04.20г. тя самата е попадала
в дефиницията на „дете“ по смисъла на българското законодателство, а с
оглед доказаното й поведение през последните 3 години, е видно, че т.н.
„родителски капацитет“ предстои тепърва да бъде създаван и изграждан от нея.
От личните впечатления,
създадени у съда след изслушването на двамата родители, горните заключения не
търпят промяна. Новонастъпилият факт – завръщане на майката от Германия преди
седмица – на 08.07.20г., не е годен сам по себе си да обоснове предоставяне на
нея на родителските права, тъй като, от една страна, не е налице продължителна
и трайна промяна в поведението й, само изявлението й, че не смята да напуска
страната, противопоставено на действията й до момента, не е достатъчно да убеди
съда в сериозността на намерението й, от друга – фактът, че е взела при себе си
детето и е отказала да го предаде на бащата в рамките на определения режим,
демонстрира повече безотговорност и несъобразяване с интереса на детето, изключващ
резки сътресения и принудитгелно изваждане от утвърден стереотип, отколкото
реална грижа към него. Изявленията й са насочени към дискредитиране на
личността на бащата, нямат касателство с неговите родителски качества и са
голословни. Няма ясно изразена осъзната концепция относно същността на родителските грижи и отговорности, нито обосновава
наличие на чисто материален ресурс за отглеждането му.
Бащата е създал практически
и работещ режим за грижи към детето, който включва личната му ангажираност, има
балансирано и спокойно поведение, не се стреми към дискредитиране фигурата на
майката и ясно разграничава отношенията си с нея и с детето.
Ето защо въззивният съд
счита, че интересът на малолетното дете, който при всички случаи е водещ,
налага то да остане да живее при баща си, който следва да упражнява и
родителските права спрямо него. Полът на детето не може при описаното положение
да има решаваща роля, още повече, че му е осигурено активно женско присъствие в
лицето на неговата бада, която е на средна възраст, здрава и трудоспособна, и активно
се е ангажирала с помощ в отглеждането и възпитанието му, наред с бащата.
По тази причина и
местоживеенето на малолетното дете следва да се определи при бащата.
Доколкото ответницата е
майка на детето, не може да й се отрече правото да общува възможно
най-пълноценно с детето си и да придаде реално емоционално и духовно съдържание на биологическата си връзка с
него, което може да стане в рамките на определен от съда режим на лични
контакти. Адекватният такъв следва да е съобразен с възрастта на детето и
следва да се осъществява на територията на РБ с оглед защита на най-добрия
интерес на малолетното дете и съдът намира, че на майката следва да се осигури
възможност да общува с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 ч. в събота с преспиване до 18.00ч. в неделя и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
По отношение на издръжката
на детето:
Издръжката следва да бъде
съобразена с нуждите на детето, с оглед възрастта и състоянието му от една
страна, и с възможностите на всеки родител, от друга, при отчитане на факта, че
бащата ще полага и личните и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му. Така предвид доказаните доходи на всеки от родителите, съдът
намира, че сумата от общо 270 лв., представляваща минимално достатъчната
издръжка за задоволяване на базовите потребности на детето, следва да се
разпредели между двамата, като бащата поеме 90 лв. от нея, а остатъкът от 180
лв. се възложи на майката. Искът се явява основателен в пълен размер,
издръжката се дължи занапред от датата на подаване на исковата молба, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска
до окончателното й изплащане, до настъпване на правоизменящи или
правопрекратяващи я факти.
При всички случаи при
промяна на обстоятелствата ответницата може да поиска от съда изменение на
всяка една от мерките, касаещи малолетното дете.
Тъй като крайните правни
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и
не следва да се уважава. Решението на СлРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата
и тя следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на
въззиваемата страна в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение №
448/26.05.2020г. по гр.д. № 150/20г. на СлРС.
ОСЪЖДА Л.Н.Д. да заплати на
Е. Р. Д. направените разноски по делото за
въззивното производство в размер на 400 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: