№ 9
гр. Кюстендил , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20201520101614 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Застрахователно Дружество
Евроинс“ АД против „Кюстендилска вода“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „МГ СТИЛ“ ООД бил сключен
застрахователен договор за застраховка „Пожар и други рискове“ №
**********/002/27.07.2019 г.
На 20.11.2019 г., на ул. „Абоба“ № 5, гр. Кюстендил, настъпило застрахователно
събитие (ВиК авария), при което спукана тръба на обществен водопровод наводнила
помещение на ниво кота нула на шивашки цех, находящ се на посочения адрес. В
резултат на това се увредили подът на помещението (циментова замазка, покрита с
балатум), както и намиращите се в него материали за производство на дрехи. Към
ответника била подадена жалба, а отделно - за настъпилото събитие свидетелствала и
изпратената до ответното дружество регресна покана.
Във връзка с това, към ищцовото дружество била предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочената полица. Претърпените
имуществени вреди били описани в Констативен протокол за извършен оглед от
21.11.2019г., като увредените материали (трико, еко кожа, еко модел и еко косъм)
следвало да бъдат бракувани, а подовата настилка – почистена, след което да бъде
положен нов балатум. Определеното застрахователно обезщетение възлизало на сума в
размер на 3132.77 лв., която била изплатена на правоимащото лице – „МГ СТИЛ“ООД
(собственик на увреденото имущество) – на 30.12.2019г.
Предвид горното, с изплащане на застрахователното обезщетение, на осн. чл.
410, ал.1, т.2 от КЗ, за ищцовото дружество възникнало правото да се суброгира в
правата на застрахования срещу възложителя (ответното дружество) за възложената от
него на трето лице работа, по повод на която били възникнали вреди по см. на чл. 49
ЗЗД до размера на платеното обезщетение.
1
Ищецът имал право и на законна лихва върху сумата, представляваща платено
застрахователно обезщетение, считано от 29.01.2020 г. (изтичането на 7 - дневен срок
от получаване на регресна покана от ищцовото дружество) до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д. 1014/2020 г.
от описа на КРС и такава била издадена. В законоустановения срок обаче длъжникът
подал възражение, което препятствало влизането в сила на заповедта, а това на свой
ред породило интерес за установяване на вземането срещу ответника със сила на
пресъдено нещо в настоящото исково производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че
ответното дружество „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от
управителя инж. И. И., дължи на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД, вписано
в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, на осн. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумите, както следва: главница
в размер на 3132.77 лв. (три хиляди сто тридесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
03200402/21.11.2019 г.; мораторна лихва в размер на 133.16 лв. (сто тридесет и три лева
и шестнадесет стотинки) за периода от 29.01.2020 г. (деня, следващ изтичането на 30-
дневния срок от датата на получаване на регресната покана за доброволно изпълнение),
до 29.06.2020 г. (деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото производства, в
т.ч. заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.
Оспорва предявения иск и по основание, и по размер. Недоумение будело
обстоятелството, че се претендирали щети, настъпили в следствие наличието на мухъл,
а не било възможно за 1 ден (застрахователното събитие настъпило на 20.11.2019г., а
протоколът за оглед бил от 21.11.2019г.) платовете да мухлясат.
Отделно, макар и непрецизно, се поддържа възражение за съпричиняване, като
се сочи, че застрахованият не бил положил грижата на добрия търговец, каквато му
била вменена от търговското законодателство като не предприел действия по
изсушаването на тези материали, било с личен труд или чрез специализирано
предприятие. По този начин нямало да настъпят вреди в претендирания размер.
Освен това били завишени и цените относими към почистването на циментовия
под и подмяната на балатума.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца с писмено
становище и се оспорва от ответната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателствата (на л. 9-22),
че между ищеца и „МГ СТИЛ“ ООД бил сключен застрахователен договор при Общи
условия за застраховка „Пожар и други рискове“ № **********/002/27.07.2019 г.
2
Установимо е още в срока на валидност на договора, на 20.11.2019 г., на ул.
„Абоба“ № 5, гр. Кюстендил е настъпило застрахователно събитие (ВиК авария на
водопровод) в шивашки цех, стопанисван от „МГ СТИЛ“ ООД, с управител Г. С.в.
В т.см. е приобщената преписка по щета №03200402/21.11.2019 г.
В нея се съдържат писмени документи, в т.ч. декларация от 21.11.2019 г., както и
съставения Констативен протокол от същата дата, в присъствието на представител на
застрахователя и на застрахования. В протокола е посочено, че в следствие на спукан
водопровод в помещение, обособено като шивашки цех, намиращо се на кота нула, то е
напълнено с вода, при което са налични следните щети: почистване на циментова
замазка на пода с размери 12м/10м; балатум за подмяна с размери 12м/10м;, както и
мухлясали материали, подлежащи на брак – 1 бр. топ черно трико – 26400 кг., 1 бр. топ
екокожа (бежов) с размери 1,50м/50 м; 1 бр. топ екомодел (черно) - с размери 1,50 м/20
м; 1 бр. топ екокосъм – (бордо) - с размери 1,50 м/20 м.
Видно от приложения в преписката Нотариален акт № 179/2008 г. – л. 23,
шивашкият цех е собственост на Г. Спасов.
Според фактура на л. 25 и 26 от делото „МГ СТИЛ“ ООД, съдържаща се в
преписката по щетата, е закупило на 21.10.2019 г. платове и екокожи, в т.ч. черно
трико, топ екокожа екомодел, екокосъм.
Видно от Протокол за бракуване на увредените материали № 001/21.11.2019 г.,
чиято стойност е определена на сумата от 1185,40 лв. Това е отразено и счетоводно в
книгата за материалните запаси – л. 30.
В преписката по щетата е изготвено и заключение, според данните в което за
възстановяването на щетите е необходимо почистване на замазка, както и доставка на
балатум за площ от по 120 кв.м. В приложената количествено стойностна сметка е
отразено, че това възстановяване е на стойност 1947,37 лв.
С Доклад по щетата е изчислено общо обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие в размер на 3132,77 лв., а между страните не е било спорно,
че посочената сума е била изплатена бенецифиента „МГ СТИЛ“ ООД – в т.см. и
платежен документ на л. 38.
За настъпилата авария било уведомено ответното дружество, видно от жалба на
Пламен Симеонов с вх. № 37/06.12.2019 г. – на л. 27.
С Регресна покана от 17.01.2020 г., получена на 21.01.2020 г., ответното
дружество е било поканено да възстанови сумите по щетата на застрахователя.
С възражение от 29.01.2020 г. управителят на ответника е изразил становище, че
обезщетението е завишено, с оглед обясненията на негови служители, посетили
аварията, и е пожелал копие от протокола за оглед.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля П.И. –
служител при ответника, който сочи, че през 2019 г. имало поредица от аварии в гр.
Кюстендил, включително и на ул. „Абоба“. Там имало три аварии в различни дни, в т.ч.
на 19 или на 20 ноември. Сочи, че в шивашкия цех на ул. „Абоба“ отишли с колеги и на
място и установили, че вътре в помещението, в средата, имало няколко квадрата вода,
но не установили откъде е теча. Сочи, че собственика на цеха им показал увреденото
имущество. Видели платовете, подредени на рафтове, но имало и на пода. 3-4 топчета
били измокрени и изправени до една стена. На пода имало балатум. На следващия ден
или на по-следващия започнали работа по отстраняване на аварията и рамките на
седмица приключили подмяната на водопровода. Преди този случай на два пъти
отстранявали авария в двора на шивашкия цех, защото главният водопровод минавал
през него.
3
Приобщено е и заключение по допуснатата техническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Т. С., с поред което причината за щетите, описани в констативния
протокол, е аварирал водопровод, собственост на ответното дружество, а тяхната
стойност е 2537,34 лв.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради
което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
По реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., са предявени искове с правно
основание по чл. 410, ал.1, т.2 Кодекса за застраховането КЗ), вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 84, ал.2 с.з.
По допустимостта на установителния иск: Съдът, в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното
производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, връчена на
длъжника, който е депозирал възражение в срок, заради което е разпоредена процедура
по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК
са съответни, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
той се възприема за допустим.
По основателността на установителния иск:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ:
За основателността на претенцията в тежест на ищеца бе да установи със
средствата на ГПК и в условията на кумулативност следните факти: сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и в
следствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования
обезщетение.
В тежест на ответника бе да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. това за
съпричиняване на резултата.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и „МГ СТИЛ“
ООД при Общи условия за застраховка „Пожар и други рискове“ №
**********/002/27.07.2019 г. Оттук се установява и първата необходима предпоставка
за изплащане на обезщетение.
Не е спорно също, че в срока на валидност на договора, на 20.11.2019 г., на ул.
„Абоба“ № 5, гр. Кюстендил е настъпило застрахователно събитие (ВиК авария на
водопровод) в шивашки цех, стопанисван от „МГ СТИЛ“ ООД, като според
заключението на вещото лице причина за това е аварирал водопровод на ответника. С
това е налице и втората кумулативно необходима предпоставка за основателност на
4
иска.
Според събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
П.И. – служител при ответника, преди процесния случай на два пъти отстранявали
авария в двора на шивашкия цех, защото главният водопровод минавал през него. През
2019 г. имало поредица от аварии в гр. на ул. „Абоба“. Там имало три аварии в
различни дни, в т.ч. на 19 или на 20 ноември. След подмяната на водопровода течът
спрял. С това може да се приеме, че настъпването на застрахователно събитие е
причинено от бездействие на служители на ответника, които не са взели мерки за
надлежното функциониране на водопроводната мрежа, довело до авария и наводнение
на обект и вещи на застрахованото лице.
Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия,
по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия.В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съобразно която операторите са
длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в съответствие с
техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията
за опазване на околната среда. В случая доказателства за надлежно изпълнение на
посочените задължения ответникът не ангажира.
Доказано е и заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството – ищец, а с това е налице основание за възникване на регресното право.
Според заключението на допуснатата техническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Т. С., което съдът цени с доверие, причината за щетите, описани в
констативния протокол, е аварирал водопровод, собственост на ответното дружество, а
тяхната стойност е 2537,34 лв. Именно в този размер претенцията се възприема за
основателна, а до пълния предявен размер от 3132,77 лв. ще бъде оставена без
уважение ката недоказана.
Досежно поддържаното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат:
Ответникът е поддържал, че застрахованият не бил положил грижата на добрия
търговец, каквато му била вменена от търговското законодателство, като не предприел
действия по изсушаването на тези материали, било с личен труд или чрез
специализирано предприятие. По този начин нямало да настъпят вреди в
претендирания размер.
Това становище обаче, не намира опора в доказателствата по делото.
При преценката основателността на възражението за съпричиняване съдът
изхожда от установеното в съдебната практика виждане, че съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори
5
и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (спр.
решения на ВКС: № 45/2009 год., по т.д.№ 525 / 2008 год. на І-ро т.о.; № 39 от 16. 07.
2010 год., по т.д.№ 551/2009 год. на ІІ-ро т.о.; № 25/2010 год., по т.д.№211/2009 год.;
№ 97/2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ-ро т.о. и № 59/2011 год., по т.д.№ 286/2010
год. на І-во т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи задължителна
практика по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай не би могло да се приеме, че са налице действия или
бездействия от страна на застрахования, които са пряка или непосредствена причина за
вредоносния резултат. Действията, довели до вредоносния резултат, се изразяват в
причиняване на намокряне от авария на водопровод, собственост на ответника, в
резултат на част от помещението на кота нула и част от намиращите се там платове са
били увредени. Застрахованият няма никакво отношение към тези действия. Липсват
данни за съпричиняване на резултата, доколкото не може да се изведе и задължение за
застрахования да суши и пере увредените платове. Действително той е длъжен да
положи усилия за намаляване размера на щетите, но в рамките на неговите
правомощия, в което не се включват подобни действия. При това може да се установи
недобросъвестност от страна на застрахованото лице, респ. няма данни то да е
допринесло за настъпването на вредите в претендирания размер.
Досежно претенцията по чл. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 84, ал.2 с.з.:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада
с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима
покана. Такава е отправена от 17.01.2020 г.,\ в случая и e получена от ответника на
21.01.2020 г. Предоставен е 7-мо дневен срок за доброволно плащане, а погасяване не
се установява. Заради това обезщетението за забава се дължи за периода от 29.01.2020
г. до 29.06.2020 г. Изчислено при условията на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн
калкулатор – Calculator.вg, то възлиза на сумата в размер на 113,48 лв., което до пълния
предявен размер от 133,16 лв. акцесорната претенция следва да бъде оставена без
уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 и 3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на двете страни Направено е
съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива само от ищеца.
Страната е била представлявана от юрисконсулт, а размерът на възнаграждението му
следва да се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 110 лв. и заплатен
депозит по допуснатата СТЕ в размер на 180 лв. Поради това именно в негова полза ще
се присъди сумата от 316,55 лв. за сторените деловодни разноски, но с оглед изхода на
спора.
6
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
53,02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответното
дружество „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя
инж. И. И., дължи на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, на осн. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумите, както следва: главница
в размер на 2537,34 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 03200402/21.11.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 113,48 лв. за
периода от 29.01.2020 г. до 29.06.2020 г. (деня на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 324/30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1014/2020
г. на КРС, като за разликата до пълните предявени размери от 3132.77 лв. по
главницата и 133.16 лв. по претенцията за мораторна лихва, ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исковете като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от
управителя инж. И. И., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сторените деловодни разноски за настоящото
производство в размер на общо 316,55 лева, както и сумата от 53,02 лева - разноски в
заповедното производство по .гр.д. № 1014/2020 г. на КРС.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок
от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК), а след неговото стабилизиране и на заповедния съд..
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7