ПРОТОКОЛ
година 2018-та град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД дванадесети наказателен състав
на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Л.
2. Е.Й.
секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
прокурор МИРОСЛАВА МИТЕВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия ДАСКАЛОВ
НОХД № 1780 по описа за 2017 година
На именното повикване в 10:38 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН редовно призована, се представлява от наблюдаващия прокурор Мирослава Митева
ПОДСЪДИМИЯТ Е.Е.А. редовно призован, се явява лично и с адвокат К. П. Г. *** с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание
ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ *** редовно призовано, не изпраща представител
СЪДЪТ докладва постъпила молба от страна на ***, съдържаща становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, както и молба от същото дружество във връзка с това да бъде конституирано в качеството на частен обвинител и граждански ищец при граждански иск за имуществени вреди в размер на 79 880 лева, ведно със законната лихва от датата 06.11.2012 година до окончателното й изплащане. Искът е срещу подсъдимия Е.Е.А..
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
Е.Е.А. роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание на 02.03.2018 година.
СЪДЪТ дава възможност на страните в разпоредително заседание да заявят отношение по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, в това число - във връзка с отправените искания за конституиране на нови страни, а именно: частен обвинител и граждански ищец в лицето на ***.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам: по т. 1, че делото е подсъдно на Районен съд – Плевен; по т. 2 считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; по т. 3 считам, че не са допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, както и на ощетеното юридическо лице; по т. 4 – към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; по т. 5 - няма основания за разглеждане делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършване на съдебни следствия по делегация; по т. 6 - взетата мярка за процесуална принуда да бъде изменена; по т. 7 - нямам искания за събиране на нови доказателства и по т. 8 - да бъде насрочено съдебно заседание, като бъдат призовани лицата, посочени в приложението към обвинителния акт. По отношение на докладваната молба от ***, моля да се приеме за съвместно разглеждане предявения граждански иск, както и да се конституира ощетеното юридическо лице като частен обвинител.
АДВ. Г.: Уважаеми господин съдия, уважаеми господа съдебни заседатели, на първо място по чл. 248 относно подсъдността на делото намирам, че същото не е подсъдно на Районен съд – Плевен. От събраните по досъдебното производство писмени доказателства по никакъв начин не се установява мястото, където е извършено или довършено престъплението, за което е изправен на съд подзащитния ми. Няма данни къде инкриминираните вещи са били отчуждени. Единствено има данни, че съгласно сключения договор за лизинг и приемо-предавателен протокол местодомуването на лизинговите обекти, които са предмет на настоящото дело е в ***. Не са събрани абсолютно никакви данни кога, къде, на кого са били продадени вещите. Следователно не може да се предположи, че мястото, където е извършено настоящото престъпление е град Плевен, тъй като тук е следвало да бъдат предадени вещите съгласно договора за лизинг. Поради което намирам, че делото не следва да бъде разглеждано от настоящия съдебен състав, а следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Лом, тъй като единственото установено нещо е, че техниката се е намирала в ***. Може би оттам да е започнало деянието, но къде е довършено няма данни. Съгласно чл. 36 делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението или ако има спор или не може да се определи мястото, делото се довършва където е довършено досъдебното производство. Тук в случая не е имало спор, прокуратурата по абсолютно никакъв начин не е доказала мястото на извършване на престъплението. За това намирам, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд - Лом за извършване на всички необходими процесуални действия.
На следващо място намирам, че са налице редица съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и правото на защита на подзащитния ми. Един път обвинителния акт е бил връщан от настоящия съдебен състав с дадени указания, които доколкото виждам, тъй като не сме запознати с предходния обвинителен акт, според мен не са изпълнени, дори и датата не е сменена – обвинителния акт е от 07.07.2017 година. На първо място от обвинителния акт не е ясно в какво качество подзащитния ми е изправен на съд. От събраните по делото писмени доказателства е видно, че лицето Е.Е.А. – подсъдим, е сключил договор за лизинг с *** в качеството му на едноличен собственик на капитала на ***, а лично физическото лице Е.Е.А. е подписал договор като съкредитоискател. В обвинителния акт единствено се посочва, че в качеството му на управител е регистрирал *** и че на 04.04.2011 година в град Плевен ***, представлявано от подсъдимия А. като лизингополучател е сключил договор за финансов лизинг.
На следващо
място е налице съществено разминаване относно инкриминираните обекти на
престъплението. Посочен е трактор „Арамтрак
804”, рама М475COS003805, докато в самото обвинение му се повдига обвинение за липса
на трактор „Арамтрак 804” със същите данни, само че 806 са последните цифри.
По делото има събрани разнородни номера и идентификации на процесния трактор „Арамтрак” - общо три на брой. За това намирам, че делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура - Плевен с оглед изясняване на това обстоятелство – кой е инкриминирания предмет на престъплението.
На следващо място не е установен момента на извършване на престъплението. В обвинителния акт на втора страница, трети абзац е написано: „На неустановена дата през 2012 година обвиняемият Е.А. решил противозаконно да присвои чужда движима вещ.”. В последствие вече по какъв път се извежда, че същият „на 06.11.2012 година противозаконно го е присвоил” при положение, че преди това самата прокуратура твърди „на неустановена дата”. Как се установява датата, как можем ние да организираме защитата си при такива разминавания?! Въобще, изцяло неизяснена фактическа обстановка като започнем от предмета на престъплението, място, дата, начин на извършване на престъплението и това определено затруднява изцяло защитата ни. Намирам, че делото следва да бъде върнато за изясняване на конкретната фактическа обстановка, на начина на извършване на престъплението, дата, място, което е част от състава на престъплението по чл. 206.
В случай, че прецените, че делото е изяснено и са събрани достатъчно данни и доказателства и доводите ни за връщане на делото на Районна прокуратура – Плевен за доразследване са несъстоятелни, имам искания за събиране на нови доказателства, а именно: да се изиска справка от КАТ относно регистрацията на инкриминираната вещ трактор „Арамтрак” със сериен номер посочен в диспозитива на обвинителния акт, тъй като по делото е представена справка от КАТ и е за регистрация на трактор „805”, който е регистриран на някаква кооперация, който въобще няма нищо общо с нито един от договорите. Също така да се изиска справка от *** относно застрахователя, където са били застраховани инкриминираните вещи. Ясно и точно в показанията на единия от свидетелите, работещ в *** е записано, както и в договора за финансов лизинг, че вещите, предмет на лизинговия договор се застраховат. След като се получи тази информация относно застрахователното дружество, бих искала да Ви помоля да изискате справка от застрахователното дружество подавана ли е настъпване на щета от страна на ***, завеждана ли е такава щета във връзка с вещите, предмет на договора за лизинг и изплащани ли са обезщетения по тези щети.
Това е на този етап, което мога да кажа и бих искала да бъде събрано като доказателства.
По отношение на взетата мярка за процесуална принуда намирам, че същата следва да остане в сила. По отношение на предявения граждански иск и искането за конституиране на *** като частен обвинител и граждански ищец намирам, че е своевременно предявен и предоставям на съда да прецени.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам защитника си. Няма какво да добавя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТТЕГЛЯ се на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 11:26 часа.
Като взе предвид становищата на страните, СЪДЪТ намира следното:
Във връзка с подсъдността на делото - съобразно изнесените обстоятелства в обвинителния акт, не са налице данни за мястото, на което се твърди, че е извършено разпореждане с инкриминираните вещи. В този смисъл и при съобразяване на разпоредбата на чл. 36 ал. 3 НК СЪДЪТ преценява, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Плевен, тъй като досъдебното производство е приключило пред Районна прокуратура – Плевен.
На следващо място, депозирани са искания от страна на *** за конституиране на същото дружество в качеството на частен обвинител и на граждански ищец по делото. СЪДЪТ намира, че в частта, в която се иска конституирането на *** в качеството на частен обвинител същото е недопустимо, тъй като при съобразяване на разпоредбата на чл. 76 НПК в качеството на частен обвинител може да бъде конституирано физическо лице – пострадал по смисъла на чл. 74 НПК, но не и ощетеното юридическо лице, каквото в случая се сочи ***. Поради това същото искане следва да бъде оставено без уважение.
Във връзка с отправеното искане за конституиране в качеството на граждански ищец на същото дружество, СЪДЪТ преценява, че разглеждането на предявения граждански иск, докладван в днешното съдебно заседание, в настоящото наказателно производство би довело до затрудняване на движението на същото наказателно производство и поради това, не следва да бъде допускан споменатия граждански иск за съвместно разглеждане по НОХД № 1780 от 2017 година по описа на Районен съд - Плевен.
По-нататък СЪДЪТ констатира, че в хода на досъдебното производство и по-конкретно - при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 НПК и за подсъдимият е неясно в какво престъпление и въз основа на какви фактически положения е привлечен към наказателна отговорност, а съдът е поставен в невъзможност да прецени предмета на доказване по делото.
В тази връзка СЪДЪТ намира за необходимо да изтъкне, че с Разпореждане, приложено по делото е прекратявано съдебното производство, като делото е върнато на Районна прокуратура – Плевен на основание чл. 248 ал. ІІ т. 3 НПК. Същото разпореждане е протестирано от прокурор при Районна прокуратура – Плевен и пред Окръжен съд – Плевен е образувано ВЧНД № 129 от 2018 година. С определение № 162 от 15.02.2018 година съдебното производство по въззивното дело е прекратено по съображения за това, че в резултат от законодателните промени, влезли в сила считано от 05.11.2017 година, наложително е да се проведе съответно разпоредително заседание, като делото е изпратено на Районен съд – Плевен именно за провеждането на такова.
Съображенията на Районен съд – Плевен, изложени в споменатото Разпореждане не са били обсъждани и настоящия съдебен състав намира, че са принципно актуални и понастоящем. С оглед на необходимостта от пълнота на настоящия съдебен акт се налага да бъдат преповторени, а именно:
Видно от обстоятелствената част на
обвинителния акт, описано е развитие на отношенията между две дружества - *** и
*** - във връзка със сключен между тях договор за финансов лизинг. Следва да
бъде напомнено, че се касае за търговска сделка, по която страни се явяват
именно посочените две юридически лица, като не е посочено в обвинителния акт Е.А.
да се явява задължен по договора по някакъв начин. В обвинителния акт се
посочва, че обвиняемият А., към периода 04.04.2011г. – 06.11.2012г. бил едноличен
собственик на капитала на ***.
В обвинителния акт се посочва, че вещите
по договора /определено аграрно оборудване/ били предадени с Приемо –
предавателен протокол от 04.05.2011г. на Е.А., както и че на неустановена дата
през 2012г. последният решил да присвои същите вещи. Прокурорът посочва, че:
„В
изпълнение на своето решение първоначално спрял да плаща дължимите от
дружеството лизингови вноски.
Поради
неизпълнение от страна на Лизингополучателят на Договора за лизинг, на
02.11.2012г. му била връчена Нотариална покана рег.№ 3964, том 1 от
02.11.2012г. на нотариус Е.Д. с рег.№ *** с район на действие РС Варна. Поради
неплащане на дължимите суми в посочения седмодневен срок договорът за лизинг
бил прекратен считано от 10.11.2012г. В горепосочената нотариална покана бил
даден три дневен срок за връщане на имуществото – обект на договор за лизинг №
92772, който срок изтекъл на 05.11.2012г.
На
06.11.2012г. в изпълнение на своето престъпно решение, вместо да предостави
вещите на Лизингодателят в гр.Плевен, обвиняемият А. се разпоредил с тях в свой
личен интерес като ги продал на трето неустановено лице, а получените средства
употребил за лични нужди.“
С така цитираното се изчерпват фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт, въз основа на които Прокуратурата е
повдигнала обвинение по чл.206 ал.3 НК. Прави впечатление, че:
-
твърди се,
че обвиняемият е спрял да плаща дължими от страна на дружеството вноски, при
положение, че изпълненията на задълженията на същото са част от неговата
дейност, а не – част от дейността на физическото лице – управител/едноличен
собственик на капитала, който не може да бъде считан априорно за задължено
лице, освен при точно определени обстоятелства, за каквито в обвинителния акт не
се споменава;
-
неясно е в
чия фактическа власт са се намирали инкриминираните вещи към момента на
твърдяното от Прокуратурата разпореждане с тях: следва да бъде напомнено, че от
гледна точка на обективната съставомерност по чл.206 НК е релевантно държането на
същите вещи, а никъде не се твърди, че те са били във фактическа власт именно
на обвиняемия А. към 06.11.2012г. Споменатото по – горе приемо – предаване,
извършено на 04.05.2011г. съвсем не дава възможност да се направи извод, че
считано от 04.05.2011г. аграрното оборудване е било именно във фактическа власт
на обвиняемото лице или че вещите са били в негова фактическа власт към 06.11.2012г.;
-
неясно е в
какво се е изразило твърдяното разпореждане от страна на обвиняемия с
инкриминираните вещи. Най – общо се твърди, че се касае за покупко – продажба,
при която обаче купувачът е неустановен, а не е посочено и къде се е състояла
тази покупко – продажба, съответно – предаването на инкриминираните вещи на
купувача. Последният момент, впрочем, има пряко отношение към въпроса за
местната подсъдност/подследственост по делото, за която вече стана дума
по-горе. На практика, липсват каквито и да било факти и обстоятелства, свързани
с датата 06.11.2012г. освен неконкретизираното посочване на продажба – неясно на
кого, къде, при какви обстоятелства и не на последно място – дали при тази
продажба обвиняемият е действал като физическо лице или като
управител/представляващ търговското дружество ***;
-
неясно е
каква е връзката между посоченото от Прокуратурата спиране на плащанията по
лизинговия договор между двете търговски дружества и твърдяното последвало
разпореждане от страна на обвиняемия с инкриминираните вещи. Остава се с
впечатление, че според тезата на държавното обвинение, Е.А. е обективирал
намерението си да държи определените вещи като свои още преди твърдяната им
продажба на 06.11.2012г., което още веднъж поставя въпросите: кога, къде и
какво се твърди, че обвиняемият е извършил, щото да бъде квалифицирано същото
деяние като такова по чл.206 ал.3 НК;
-
още по –
неясна обаче е връзката между посоченото от Прокуратурата спиране на плащанията
по лизинговия договор между двете търговски дружества и твърдяното последвало
разпореждане от страна на обвиняемия с инкриминираните вещи предвид
обстоятелството, че по – нататък в обвинителния акт се посочва, че „за да прикрие планираната си престъпна
дейност, обвиняемият Е.Е.А. решил да прехвърли формално собствеността на
фирмата на трето лице“ – и че това прехвърляне е било вписано на
24.10.2012г., т.е. още преди датата 06.11.2012г. Това на свой ред, отново
поставя въпроса – в чия фактическа власт са се намирали инкриминираните вещи
към 06.11.2012г., при положение, че дяловото участие на обвиняемия в
дружеството-лизингополучател към тази дата, е било прекратено.
-
налице е и
противоречие при индивидуализацията на инкриминираните вещи в обстоятелствената
част и обвинителния диспозитив и по – конкретно – в обстоятелствената част се
посочва, че се касае за „Трактор Арамтрак
804, рама М475COS003805“, а в диспозитива – за „Трактор Арамтрак 804, сериен № М475COS003806“, като в случая не
може да се направи извод за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.248а НПК.
Следва да бъде напомнено, че предназначението
на обвинителния акт е да формулира фактическите и юридическите предели на
обвинението по начин, който от една страна – да гарантира правото на защита на
обвиняемия, а от друга – да даде възможност на останалите страни да реализират
съответните си права в бъдещото съдебно производство и не на последно място –
Съдът да има възможност да се произнесе по съществото на повдигнатото
обвинение. При наличния обвинителен акт обаче, неясен е както механизма на
твърдяното престъпление, за което е повдигнато обвинение, така и твърдяното
лично участие на обвиняемия в него. Съобразно приетото дотук съдията -
докладчик намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
да бъде върнато на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила - чрез
законосъобразното извършване на съответните процесуални действия - и при
съобразяване на мотивите на настоящото определение.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до участие в качеството на частен обвинител *** по НОХД № 1780 от 2017 година по описа на Районен съд - Плевен.
НЕ ДОПУСКА за съвместно разглеждане по НОХД № 1780 от 2017 година по описа на Районен съд - Плевен предявения гражданки иск от *** против подсъдимия Е.Е.А. за имуществени вреди в размер на 79 880 лева, ведно със законната лихва от датата 06.11.2012 година до окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1780 от 2017 година по описа на Районен съд – Плевен и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Плевен за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при съобразяване на мотивите, изложени в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се отказва конституиране на частен обвинител и се прекратява съдебното производство подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Плевен.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11:36 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.