Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260290/30.5.2022г.
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №16274
по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова
молба на Ц.С.С., ЕГН *********, с адрес: ***, с която
против Община Варна, ЕИК ***, с
административен адрес: ***, представлявана от кмета Иван Портних, е предявен
иск с пр. осн. чл.50 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на
ищеца сумата от 19828,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
нанесени на собствения на ищеца л.а. Mitsubishi 3000 GT с рег. № ***, при пътен
инцидент настъпил на 21.06.2020 г., в гр. Варна, до Спортна зала, когато при
разминаване с насрещно движещ се автомобил, превозното средство на ищеца е
залято от вода, събрала се на пътното платно. Претендират се законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а.
Mitsubishi 3000 GT с рег. № ***. Твърди се, че на 21.06.2020 г., при управление
на автомобила в гр. Варна, в близост до Спортна зала, при разминаване с
насрещно движещо се превозно средство, автомобилът на ищеца е бил залят от
вода, събрала се на пътното платно. След заливането превозното средство на
ищеца загубило мощност, като се твърди, че същото започнало да прекъсва.
Автомобилът изгаснал в средата на локвата. След като излязъл от автомобила,
водачът му Иван Дойчев заобиколил пеш и замерил дълбочината на локвата в
лентата за насрещно движение, като установил, че същата била над 50 см.
Сигнализирал в ОДМВР-Варна, но от там му било отказано изпращане на полицейски
екип, тъй като не се касаело за ПТП. Водачът сигнализирал и на тел. 112, но и
оттам не получил съдействие. Твърди се, че на мястото на инцидента нямало пътни
знаци указващи участък с вероятност за наводнение или участък с възможност за
наличие на вода на пътното платно. Имало хора в подлеза, които се притекли на
помощ на водача за да избутат автомобила. Автомобилът бил изтеглен със
специализиран автомобил тип „Пътна помощ“, тъй като двигателят не можел да бъде
стартиран. При проверка били установени наводнени въздушни филтри. Наложило се
двигателят да бъде разглобен, като била измерена и компресията в цилиндрите.
Последната била ниска - на 2 цилиндър (4 атмосфери) и на 4 цилиндър (5
атмосфери). При разглобяването се установили следните повреди: увредени
цилиндри с бутала леви и десни неподлежащи на ремонтно-възстановителна работа;
блок, цилиндри с бутала ведно с биелите. Според ищеца, стойността на ремонта
възлиза на сумата от 40000 лева. Намира, че отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана на основание чл.2, ал.5 ЗОС вр. чл.31 и чл. 48, ал. 2, б.
„а“ ППЗП. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не е обезщетен за
търпените имуществени вреди.
С депозиран в срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба, ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Намира, че с исковата молба не са представени доказателства,
чрез които да се установи, че към дата 21.06.2020 г., в процесния участък е
имало локва с дълбочина 50 см. Оспорва сочените от ищеца вреди са установени на
дата 21.06.2020 г. Поради тази причина намира, че не е налице
причинно-следствена връзка между инцидента и вредите, като сочи, че не е ясно
как, кога и по какъв начин същите са настъпили. Заявява, че не може да бъде
направен категоричен и безспорен извод, че щетите не са вследствие на амортизация
на процесния автомобил в процеса на експлоатацията му, имайки предвид, че
първата му регистрация е през 1992 г., а по делото не са ангажирани
доказателства относно състоянието на същия преди инцидента. Заявява, че не са
представени доказателства удостоверяващи правоспособността на лицето
управлявало автомобила, с каква скорост се е движело процесното превозно
средство, както и в коя част на деня е настъпил инцидентът. Намира, че водачът
на автомобила не е съобразил поведението си с лошата метеорологична обстановка,
като е поел необоснован риск вследствие на който е настъпил вредоносният
резултат, поради което е налице е съпричиняване. При тези доводи и при
евентуално уважаване на иска, намира, че размерът на присъденото обезщетение
следва да бъде намалено, за да не се допусне неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на Община Варна. Намира претенцията на ищеца, че е в завишен размер,
като значително надхвърля стойността на автомобила към датата на твърдяното
увреждане, а претендираното обезщетение не може да надхвърля стойността на
увредената вещ.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от СРМПС, част I №*********, издадено на
09.01.2020 г. от МВР – Варна и СРМПС, част II, ищецът Ц.С.С.
е собственик на л.а. „Митсубиши 3000 ГТ“ с рег. № ***.
От представено удостоверение за
техническа изправност, издадено от министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, се установява, че превозното средство е преминало
периодичен техически преглед на дата 07.01.2020 г. и за период до 07.01.2021
г., същото се приема за технически изправно.
Видно от свидетелство за
управление на МПС №*********, издадено от МВР – Варна, на 27.09.2012 г., валидно до 27.09.2022 г., лицето
управлявало процесния автомобил при настъпване на инцидента – И.Г.Д., е
правоспособен водач.
От представена по делото фактура
№718/21.06.2020 г., издадена от „Навитранс“ ЕООД, ЕИК ***и фискален бон от
същата дата, се установява, че на датата на издаване на фактурата е извършена
услуга с пътна помощ на процесния автомобил, на стойност 50 лева.
Ответникът представя и като
писмено доказателство по делото е приет договор за продажба на процесния
автомобил, сключен на 20.12.2019 г., в гр. София, с нотариално удостоверяване
на подписите на страните, рег. № 18071 на Румен Богданов – нотариус рег. №273
на НК. По силата на сключения договор продавачът И.З.И.продава, а купувачът и
ищец в настоящото производство – Ц.С.С., купува
правото на собственост върху лек автомобил л.а. „Митсубиши 3000 ГТ“, рег. № ***,
за сумата от 1500 лева.
По делото е представена справка
изх. № ОД-03-109-1 от 24.06.2020 г., издадена от Националния институт по
метеорология и хидрология, Филиал Варна, с която на ищеца е предоставена
информация относно количеството на валежа на 21.06.2020 г., в района на ДКС –
Варна /Спортна зала/, като видно от същата, за времето от 13.30 ч. до 15.50 ч.
е имало валеж на умерен краткотраен дъжд, придружен с гръмотевична буря и на
слаб краткотраен дъжд, също придружен с гръмотевична буря. Общата сума на
валежа е 10 мм (л/кв.м).
По искане на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства чрез показанията на водените от него свидетели – А.Л.А.и
И.Т.А.– двамата без родство и дела със страните.
В показанията си свидетелят А.А.сочи, че познава мястото на инцидента от детските си
години /същият е роден през 1956 г./, като там винаги се събира вода, която при
валежи достига дълбочина до 50 см, но и при сухо време често могат да се видят
локви. Според свидетеля, събирането на водата се дължи на непочистени
отводнителни шахти в района. Св. А.Ангелов е присъствал на произшествието.
Сочи, че на датата на инцидента се е намирал в Морската градина на гр. Варна, в
подлеза до Спортна зала, където заедно със своята внучка е изчаквал да спре
започналият по-рано дъжд. Твърди, че процесният автомобил е навлязъл в подлеза,
от страната на Спортна зала, но след като водачът му видял, че двете ленти на
пътното платно били под вода, а срещу него се движело друго превозно средство, намалил
за да изчака разминаването. Тъй като вторият автомобил бил с по-големи габарити
и много по-висок от автомобила на ищеца, той вдигнал рязко нивото на събралата
се вода и тя обляла процесното превозно средство. Последно изгаснало и за да не
се създават предпоставки за настъпване на друго ПТП, свидетелят и други лица
помогнали на водача да избутат автомобила от пътя. Св. Ангелов сочи, че не е
имало каквито и да е предупредителни знаци, които да указват възникналото водно
препятствие. Сочи, че пътното платно било залято по цялата си ширина, а по
дължина – около седемдесет метра. Тъй като е помогнал с бутането на автомобила,
на свидетеля се наложило да влезе в локвата, като заявява, че в лентата за
движение, в която се намирал процесният автомобил, нивото на водата било около
10 см, но в насрещната лента за движение, дълбочината на водата достигала 40
см.
В показанията си св. И.АVсочи, че чрез регистрирано юридическо лице предоставя
услуги свързани с пътна помощ, като извършва тази дейност от 14 години. Сочи,
че се отзовал на подаден сигнал за аварирал лек автомобил в подлеза до Спортна
зала. На място видял, че се била образувала голяма локва, която свидетелят
описва като езеро. От водача на процесното превозно средство разбрал, че
автомобилът е бил залят от вода. По искане на свидетеля, водача отворил предния
капак на превозното средство и двамата установили, че двигателят бил мокър.
Водачът се опитал да стартира на автомобила, но след като се чул необичаен шум,
свидетелят го посъветвал да го изгаси. С помощта на свидетеля Иван Ангелов,
авариралият автомобил бил преместен на паркинг.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване
на автомобила до състоянието му преди произшествието. Експертното заключение
сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца, а именно –
на 21.06.2020 г., при движение в гр. Варна, в близост до Спортна зала, в посока
от Техникума по туризъм към бул. „Княз Борис I“ /в посока курортните
комплекси/, процесният автомобил преминава през подлез, като при излизане от
същия, при попътен ляв завой попада в събрана вода на пътното платно,
вследствие валеж. В същото време, насрещно движещо се моторно превозно средство
също преминава през водата и става причина за внезапно изместване на водна
маса, като се образува вълна, която залива предната част от автомобила на
ищеца. Двигателят на л.а. „Мицубиши“ е започнал да работи неравномерно, да прекъсва, след което
е спрял да работи. Според експерта, уврежданията, които са настъпили по
механичната част на двигателя е възможно да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие и е налице причинно-следствена връзка между уврежданията по
автомобила и механизма на събитието. Общата действителна пазарна стойност на
ремонта на автомобила към 21.06.2020 г., в т.ч. стойността на увредените
детайли, е в размер на 24456,84 лева. Посочена е средна пазарна стойност на
процесния автомобил към датата на събитието – 21.06.2020 г., като спред
експерта, същата възлиза на сумата от 21000 лева. В открито съдебно заседание
вещото лице обяснява, че водата е навлязла в двигателя чрез въздушния филтър,
смукателния колектори и е попаднала в цилиндрите на двигателя, където се е получил
хидравличен удар. Сочи, че е извършил оглед на автомобила, при който е
установено, че е наранено покритието на цилиндрите, на блока на двигателя,
което налага неговата смяна. Пояснява, че пазарната цена е определена на базата
на една единствена оферта за този модел автомобил, която е съществувала към
датата на провеждане на експертното изследване. Вещото лице знае мястото на
инцидента и заявява, че при всеки дъжд, на пътното платно се събира много вода.
Ответникът оспорва експертното
заключение, поради което и след отправено искане, по делото е допуснато
провеждане на повторна САТЕ, в състав от две вещи лица. От заключението на
същата се установява, че процесният автомобил не е често срещано превозно
средство, като от неговия вид са произведени едва 1368 броя. Същият е
произведен в Япония. Към датата на изготвяне на експертното заключение са
установени три оферти за продажби на идентични автомобили със средна пазарна
цена 24792 лева /към 19.04.2022 г./. След отчитане на среден спад на пазара 10
% на годишна база, експертите са намерили, че средната пазарна стойност на
превозното средствот към датата на инцидента – 21.06.2020 г. възлиза на сумата
от 29792 лева. Намерено е, че действителната пазарна стойност на вредите, към
21.06.2020 г. възлиза на сумата от 19828,80 лева. Вещите лица са посочили, че
детайли втора употреба, в цялост, не могат да бъдат намерени на пазара, тъй
като процесният автомобил не е често срещан. Дори да се намерят втора употреба
части, те ще бъдат на много висока стойност, тъй като те ще са произведени за
японския пазар. Автомобилът е спрян от производство през 1999 г. При огледа на
процесното превозно средство, експертите установяват, че същото е в много добро
техническо състояние предвид годината на производство. Установени са леки
дефекти по боя, лаково покритие и ръжди, които са намерени за нормални.
Изчислено е, че за възстановяване на същите е необходима сумата от общо 550,48
лева.
В открито съдебно заседание
експертите заявяват, че соченият от ищеца механизъм на настъпване на
уврежданията, съответства на вредите установени по автомобила, като е налице
причинно-следствена връзка между описаното от ищеца събитие и вредоносния
резултат. Вещото лице Х.К. допълва, че живее в близост до мястото на инцидента
и познава същото. Сочи, че винаги при дъждовно време се образува локва, като е
напълно възможно при заливане на предния капак на автомобила, двигателят да
засмуче вода през въздушния филтър, поради което частите се деформират и
двигателят изгасва. Тъй като процесният автомобил е „нулева“ серия, а и е спрян
от производство, за него е невъзможно извършването на доставка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в разпоредбите на чл.49 и 50 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.2 от ППВС №17/1963,
когато вредите са настъпили в резултат както от вещта, така и от виновното
поведение на дадено лице, отговорността на този, който е възложил работата и
същевременно е собственик на вредосносната вещ или тя се намира под негов
надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД. Съгласно
установената съдебна практика, правната квалификация на спорното право се
определя от сезирания съд, който я извежда от въведените от ищеца фактически
твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя
съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Поради това,
независимо, че с доклада по делото искът е квалифициран с правно основание
чл.50 вр. чл.45 ЗЗД, съдът намира, че с изложените
фактически твърдения се отправя искане за ангажиране отговорността на ответника
и по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Искът е допустим, поради което
съдът дължи произнасяне относно основателността му.
За да е налице безвиновната и
обективна отговорност по чл.50 ЗЗД, с присъщата ѝ
обезпечително-гаранционна функция, е необходимо да се установи, че вещта, от
чиито вътрешни свойства или състояние са произлезли вредите, е собственост на
ответника или същата е поставена под негов надзор, че е настъпило увреждане,
което да е в резултат на състоянието на вещта, бездействие от страна на
собственика или лицето, осъществяващо надзор, наличие на причинна връзка между
увреждането и вещта, както и претърпените вреди. По правило, в хипотезата на
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. Фактическият състав на непозволеното увреждане по
чл.49 ЗЗД изисква установяване на следните кумулативно
изискуеми предпоставки: деяние /действие или бездействие/; това деяние да е противоправно; да са настъпили вредоносни последици, които
да са в причинно-следствена връзка с противоправното
деяние, а деликвентът да е причинил вредите при или
по повод изпълнение на възложена му от ответника работа. Отговорността по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД отново е безвиновна, като вината се
предполага до доказване на противното.
С решение
№103/27.10.2020 г. по гр.д. №3859/2019 г. на ВКС, ГК, 3 г.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК е намерено, че непреодолимата сила
като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на
вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие,
което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат
предотвратени, посредством общоприложимите към
момента средства и възможности на науката и техниката.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от много години,
след всеки дъжд, на мястото на инцидента се събира голямо количество вода, като
образуваната локва е със значителни размери. Всяко от изслушаните по делото
лица – свидетели и вещи лица, заявява, че на това място, след дъжд, винаги има
голяма локва. Личните впечатления на съдия-докладчика по делото са идентични.
Дори да се приеме, че конкретното събитие – метеорологично явление може и да е
възникнало внезапно, то доколкото същото не се явява природен феномен,
последиците могат да бъдат прогнозирани, като не се допусне настъпването им. В
показанията си св. Ангелов сочи, че на мястото на инцидента е налице наклон на
пътя, като лентата, в която се движел автомобилът на ищеца се намирала
по-високо от тази за насрещно движение. Така, в участъка с по-силен наклон се е
събрало много по-голямо количество вода – /свидетелят сочи сравнение между
дълбочината в двете ленти - 10 см и 40 см/. Като е преминал през по-ниската
част на пътя, второто превозно средство е станало причина за рязкото
изтласкване на голямо количество вода. Дали се касае за недостатък на пътя,
допуснат при изграждането му или се касае за проблем с отводнителната система,
безспорно е налице препятствие, което се явява предпоставка за възникване на
инциденти.
Улицата, на която е
настъпил инцидентът е публична общинска собственост, съгласно чл.2, ал.1 вр. §7, т.4 ПЗР ЗМСМА. Според нормата
на чл.8, ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като на
основание чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Задължение на общинската администрация е
осигуряването на условия за провеждане на безопасно движение на моторни
превозни средства и пешеходци. Съгласно чл.6, ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият
пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по
пътя и да осигури безопасно движение. Като собственик на общинските пътища,
ответникът е задължен да поддържа същите, поради което той е и пасивно
легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия на пътя,
независимо дали същите се намират на платната за движение на ППС или на тези,
предназначени за движение на пешеходци.
Освен, че улицата е
собственост на ответника, същата се намира под негов надзор, доколкото задължение за поддържане на
общинските пътища и за осигуряване на безопасна среда за движение на гражданите
е възложено на ответника. Неупражняването на надзор, липсата на адекватни
действия по отводняване на мястото на инцидента, както и липсата на
предупредителни знаци, указващи наличие на водно препятствие са станали причина
на автомобила на ищеца да бъдат нанесени увреждания. Като не е изпълнил
задължението си да осъществявява надзор и да поддържа общинския път във вид
безопасен за движение, ответникът е станал причина за настъпване на вредоносния
резултат и е осъществил състава на безвиновната
отговорност за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД.
До настъпване на
инцидента, автомобилът на ищеца е в добро техническо състояние, като това
обстоятелство се установява, както от представеното по делото удостоверение за
техническа изправност, валидно към 21.06.2020 г., така и от проведената
повторна САТЕ.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил. Евентуалното наличие на причинна връзка между поведението на
водача на увредения автомобил и настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, но доколкото
такава не бе доказана, няма основание за съответно намаляване на обезщетение,
на това основание. По делото не се представиха доказателства възникналото водно
препятствие да е било обозначено по какъвто и да е начин. Поради това водачът
не може да извърши преценка относно дълбочината на събралата се вода и се е
опитал да премине през нея. Възражението на ответника, че водачът на процесното
превозно средство е неправоспособен също се явява неоснователно, доколкото по
делото, като писмено доказателство е прието СУМПС на същия.
Причинно-следствената връзка
между инцидента от 21.06.2020 г. и вредоносния резултат е безспорно установена,
поради което съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане са установени, а това обуславя материалното право на
ищеца да претендира обезщетение за репариране на претърпените от него
имуществени вреди.
На преценка подлежи размера на
дължимото обезщетение.
След допуснато изменение на
размера на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира за
плащане сумата от 19828,80 лева. Ответникът намира, че евентуално присъждане на
обезщетение в този размер, ще доведе до неоснователно обогатяване за ищеца,
доколкото цената, заплатена от ищеца за придобиване на автомобила е много
по-ниска – 1500 лева. Съдът намира това възражение за основателно.
Видно от представения договор за
покупко-продажба на МПС, ищецът е придобил правото на собственост върху процесното
превозно средство за сумата от 1500 лева. Продажната цена е ясно и
недвусмислено определена, като видно от текста на договора, същата е заплатена
изцяло и в брой, от купувача, на продавача, при сключването му. Не се
представят доказателства, а и не се твърди, че платената сума не е
действителната цена по договора; не се твърди да е бил съставен документ, който
да разкрива симулативността на вписания размер или да сочи, че истинската воля
на страните е била да бъде платена цена в по-висок размер.
При спазване принципа за пълна
обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за
възстановяване на увредената вещ до състоянието ѝ преди увреждането. От
приетите по делото заключения на проведените по делото първоначална и повторна
САТЕ, се установява, че процесният автомобил не може да бъде отремонтиран,
доколкото същият е сравнително рядък, спрян е от производство и за него е
невъзможно да бъде извършена доставка на резервни авточасти. Търпените от ищеца
имуществени вреди следва да бъдат обезвредени от ответника, но до заплатената
от ищеца цена за придобиване на превозното средство - 1500 лева. За да бъде
обезщетен собственикът му, ответникът следва да заплати обезщетение до този
размер. Приемане на противното и присъждане на обезщетение в претендирания
пълен размер ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца, за сметка на
ответника.
При преценка установените по
делото обстоятелства, съдът намира, че ищецът е доказал твърдението си, че
вследствие инцидента от 21.06.2020 г. той е претърпял имуществени вреди на
стойност 1500 лева – обстоятелство,
което обосновава необходимостта същите да бъдат обезвредени чрез заплащане на
обезщетение. Искът следва да бъде уважен до размера от 1500 лева. За разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 19828,80 лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска, ищецът има право на разноски в общ размер
на 189,12 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да
се възложат в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и
съразмерно на отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в общ
размер на 559,23 лева, за които е представен списък за разноски по чл.80 ГПК. В
полза на ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Присъдените в полза на ищеца
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, „Осми приморски полк“ № 43 Булстат *********, представлявана от кмета
Иван Портних, да заплати на Ц.С.С., ЕГН *********, с
адрес: ***, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди нанесени на собствения на ищеца л.а. Mitsubishi 3000 GT с рег. № ***, при
пътен инцидент настъпил на 21.06.2020 г., в гр. Варна, до Спортна зала, когато
при разминаване с насрещно движещ се автомобил, превозното средство на ищеца е залято
от вода, събрала се на пътното платно, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500
лева до пълния претендиран размер от 19828,80 лева.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, „Осми приморски полк“ № 43 Булстат *********, представлявана от кмета
Иван Портних, да заплати на Ц.С.С., ЕГН *********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 189,12 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.С.С.,
ЕГН *********, с адрес: ***, да
заплати на Община Варна с адрес: гр. Варна, „Осми приморски полк“ № 43 Булстат
*********, представлявана от кмета Иван Портних, сторените разноски по делото в
общ размер на 659,23 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: