№ 5262
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110141975 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. К., чрез адв.
Д., срещу „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
сключения с ответника договор за кредит № ../16.09.2019 г., евентуално искове по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на уговорената в процесния договор клауза, предвиждаща заплащането
на такса за експресно разглеждане, както и на клаузата относно ГПР по кредита, както
и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 288 лева, представляваща
получено без основание от ответника плащане по договор за кредит № ../16.09.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –15.07.2024
г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит №
../16.09.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер
на 1200 лева, чието връщане било уговорено в срок до 16.10.2019 г., при годишен
лихвен процент в размер на 40,99% и ГПР 49,70%. Общо дължимата сума по кредита
възлизала на 1488 лева, с включена такса за експресно разглеждане в размер на 247,57
лв., като ищецът погасил изцяло задълженията по договора на 14.10.2019 г.
Ищецът излага съображения относно недействителността на процесния договор
за потребителски кредит. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за плащане на
такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Сочи, че уговорената такса за разглеждане била в
противоречие с изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата не била
съобразена при формиране на ГПР по кредита, което имало за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Излага доводи относно неравноправния характер на
оспорваната клауза от договора. Поддържа, че отбелязаният в договора ГПР по
кредита не отразявал действително приложимия, което било в противоречие с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора липсвала яснота относно взетите компоненти при
формиране на ГПР по кредита, което възпрепятствало възможността му за преценка на
икономическите последици от сключване на договора.
Поддържа, че договорът е нищожен, поради което моли съда да прогласи
недействителността му, евентуално недействителността на клаузата, предвиждаща
1
такса за експресно разглеждане в размер на 247,57 лева, както и на клаузата
установяваща размера на ГПР по кредита. Твърди, че с оглед специалната разпоредба
на чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва и други разходи, поради което предявява иск за сумата от 288 лева,
представляваща разликата между главницата по договора и заплатената без основание
сума по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото обстоятелствата, от които произтича, че сключеният
с ответника договор за потребителски кредит № ../16.09.2019 г., респективно
оспорваните клаузи, са нищожни на заявените правни основания. По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е сключил с ответника договор за кредит № ../16.09.2019 г.,
при посочените параметри в исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по
договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.
е. без да е било налице годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане, съответно че
уговорената такса за експресно разглеждане е законосъобразна и индивидуално
договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета на
разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието
на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящите
искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по въпроса за
имущественото разместване.
При проверка за съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, съдът констатира, че същата е нередовна на основание чл. 128, т. 1 ГПК,
тъй като по делото не са представи доказателства, удостоверяващи учредена от ищеца
представителната власт в полза на адв. М. Д.. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като даде указания на ищеца за отстраняване на констатираните
нередовности.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, както
и за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат
уважени, тъй като имат за цел установяването на правнорелевантни факти по спора.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК
следва да бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 230749/15.07.2024 г.
УКАЗВА на ищеца В. И. К., че в тридневен срок от получаване на препис от
2
настоящото определение следва да представи доказателства, удостоверяващи
наличието на учредена в полза на адв. М. Д. представителна власт или да потвърди с
писмена молба извършените от него действия по подаване на искова молба срещу „..“
ЕООД.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната, в производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.03.2025 г. от 10.20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи в цялост кредитното досие по
процесния договор за потребителски кредит, в това число, заверени преписи от
договор за кредит № ../16.09.2019 г., ведно с приложимите към договора Общи
условия, погасителен план, СЕФ, както и справка относно извършените от ищеца
плащания по кредита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за събиране на писмени доказателства
по реда на чл. 192 ГПК за първото по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата
от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да
му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
3
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4