Решение по дело №2400/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 138
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20195640102400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  138 / 18.02.2020 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд                                                           наказателен състав

На десети февруари                                         през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                         Председател :Мартин Кючуков

                                                                    

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело номер 2400 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

           Предявени са искове по чл.127 ал.2 вр.чл.143 ал.2 от СК от К.Д.Р. ЕГН ********** *** против К.Г.И. ЕГН ********** ***.

          Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала през ****г. В резултат на това им се родило детето Д.К. И. ЕГН **********. Още след раждането на детето ответникът променил отношението си към ищцата и започнал да се държи властнически с нея, твърдял, че не го уважава достатъчно, защото бил баща на детето й. Това поведение продължило през годините включително до внасяне на исковата молба. През периода от 2015г. – до 2018г. двойката живяла в Х., заедно с детето Д.. През този период ответникът практически не работел и ищцата го издържала, като поемала и грижата за детето и цялото домакинство. След пореден скандал през юли 2018г. ищцата и ответника се разделили, като К.Р. се върнала с детето Д. в Б.. Ответникът останал в Х. и живеел и работел там. Понастоящем ищцата работела на трудов договор  с месечно възнаграждение от 600 лв. Детето Д. живеело при нея на *****. Ответникът работел в Холандия и получавал месечно възнаграждение от 2 500 евро.

          Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови детето Д.К. И. да живее при нея на адреса на ул.“*******“ в гр.Х., като тя упражнява родителските права върху детето. Иска съдът да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира и издръжка за минало време в размер на 500 лв. за периода от 22.08.2018г. – до 22.08.2019г. с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от падежа – до окончателното изплащане на сумата. Иска съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето – всяка втора събота и неделя от месеца от 18 часа в събота – до 18 часа в неделя, с преспиване.

          Претендира разноските по делото.

          Ответникът, чрез особения представител представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок.

          Предявените искове били допустими, но част от тях – неоснователни и недоказани. Не възразява детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права. Предлага по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето. Не оспорва иска за издръжка по основание, а по размер. Претенцията за 500 лв. била прекомерна, тъй като липсвали доказателства за получаваните от бащата доходи. В тази връзка издръжката следвало да се определи на минималния размер с оглед чл.142 ал.2 от СК. Възразява срещу претенцията за издръжка за минало време в размер на 500 лв., а твърди, че същата също следвала да се определи на минималния размер от 1 / 4 от минималната работна заплата за страната.

          Съдът намира следното :

          Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала без брак от *****г.

          Така 19.02.2006г. се родил синът им – Д.К. И. ЕГН ********** в гр.П..

          Първоначално ищцата, ответника и сина им Д. живеели в Б..

          След това през 2015г. тримата заживели в Х., където ищцата работела. Ответникът К.И. също понякога имал работа в строителството, но не за постоянно и често всички разходи на домакинството в Холандия – за наем, храна, електроенергия, вода плащала ищцата.

          Ответникът бил неудовлетворен и често имало скандали между страните. През лятото на 2018г. след поредно скарване ищцата решила, че не може да продължава повече така и заедно с детето Д. И. се върнали в България.

          Понастоящем майката живее със сина си в жилище – апартамент, собственост на роднини по майчина линия в гр.Х. на ул.“*******“. Момчето е бил ученик в ******** клас на учебната 2018/2019г. – понастоящем в **** клас. Майката има Трудов договор от 27.12.2018г. и работи в „*********“ ООД като „продавач – разносна търговия“ с основно месечно възнаграждение от 600 лв.

          Жилището, в което живеят майката и сина й се състои от 3 стаи и кухня. Д. има самостоятелна стая. Жилището има добри условия. Според социалния доклад Д. има изградена връзка с майката и нея разпознава като човека, който задоволява нуждите му. Детето било добре възпитано. Връзката с бащата не е била прекъсвана и Д. имал възможност когато пожелае да общува с баща си по телефона или през Интеренет. Физическа среща между баща и син нямало от 2018г.

          Бащата К.И. живее и работи понастоящем в Х..

          Няма данни за доходите му.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

Ищцата К.Р. е предявила иск за упражняване на родителските права върху сина си Д. И., за личните отношения с детето и иск за издръжка от бащата К.И..

Първият и най-важен въпрос е на кого да се предостави упражняването на родителските права върху детето Д. И. и при кого да се определи местоживеенето на детето.

За да отговори на този въпрос, съдът изгради изцяло анализа си на ППВС №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г.

Независимо от изминалия период от време и в някои части – архаичната лексика, съдът счете, че това постановление на надзорната инстанция е напълно актуално и днес и дава ясни и верни критерии за анализ при отговора на въпроса на кой родител да се предостави упражняването на родителските права.

Критериите, по които съдът определя на кой родител да се предостави упражняването на родителските права са – Възпитателски качества на родителите; Морален лик на родителите; Грижи и отношение на родителите към децата; Желанието на родителите; Привързаност на децата към родителите; Полът на децата; Възраст на децата; Помощ на трети лица; Социално обкръжение и социална среда; Жилищно-битови и други материални условия на живот.

Първият критерий – възпитателски качества на родителите, означава образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото е конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. От събраните по делото доказателства според съда може да се направи извод, че в конкретния случай майката е по-подходяща.

Вторият критерий – Морален лик на родителите – означава, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. По този критерии според съда може да се направи извод, че в конкретния случай и двамата родители притежават относително нормален морален лик. Т.е и двамата са еднакво подходящи.

Третият критерий – Грижи и отношение на родителите към детето - Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. По този критерий се установява, че майката е гледала детето от 2018г. насам и момчето има изградена връзка с майката. През този период е нямало физическа среща между баща и син. Ето защо съдът счете майката за по-подходяща по този критерий.

Четвърти критерий – Желанието на родителите – означава изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг. По този критерий в конкретния случай майката е по-подходяща от бащата.

Пети критерий – Привързаност на децата към родителите – означава, когато са се развили чувствата на детето към родителя. В конкретния случай Д. е на 16 години, от 2 години го гледа ищцата и според съда, в този конкретен случай детето е по-привързано към майката.

 Шести критерий -  Полът на децата – според надзорната инстанция майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с бащата - да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е и дали момичетата са в предпубертетна или пубертетна възраст. По този критерий според съда майката е по-подходяща.

 Седми критерий – Възрастта на детето – според надзорната инстанция децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. В предвид възрастта на Д. 16 години и майката го отлежда и по този критерий тя е по-подходяща.

 Осми критерий – Помощта на трети лица – означава (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родители и п. 3 от постановлението. По този критерий майката е по-подходяща.

 Девети критерий – Социално обкръжение – означава средата, в която ще живее детето. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. По този критерий майката е по-подходяща. Детето ще с всичките си близки и роднини по майчина линия. Може да вижда в гр.Х. и роднините си по бащина линия.

  Десети критерий -  Жилищно-битови и други материални условия на живот – този критерий не се нуждае от разясняване. Ищцата има жилище. То е с 3 стаи и кухня. Детето има самостоятелна стая. Майката е по-подходяща.

  Съвкупният анализ и сумиране на горните критерии, които съдът обсъди един по един за конкретния случай, водят на извода, че майката е по-подходяща за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето Д. И.. Местоживеенето на детето следва да бъде при майката. Следва да се определи режим на лични контакти с бащата – всяка втора събота и неделя на месеца от 18 часа в събота – до 18 часа вечерта в неделя, с преспиване.

   Липсват данни за доходите на бащата в Х..

   За 2019г. МРЗ за България е 560 лв., а от 01.01.2020г. – 610 лв.

   Бащата следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетния си син, действащ със съгласието на майката месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на иска – до възникването на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – до окончателното изплащане на сумата.

  В предвид данните, че от лятото на 2018г., когато страните са се разделили, бащата не е плащал издръжка, искът за издръжка за минало време следва да се уважи за периода от 22.08.2018г. – до 22.08.2019г. / една година назад от датата на подаване на исковата молба/ за сумата в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – до окончателното изплащане на сумата.

   Претенцията за издръжка следва да се отхвърли за разликата над 200 лв. – до пълния предявен размер от 500 лв. и за двата периода.

   Бащата следва да бъде осъден, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса върху определения размер на издръжката в общ размер от 288 лв.

             Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно на уважената част от предявените искове.

   Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

     ПРЕДОСТАВЯ на майката К.Д.Р. ЕГН ********** *** упражняването на родителските права над детето Д.К. И. ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето при майката в гр.Х., ул.“*****“ , със следване на майката при промяна на адреса, с право на бащата К.Г.И. ЕГН ********** *** да вижда и взема сина си при себе си –– всяка втора събота и неделя на месеца от 18 часа в събота – до 18 часа вечерта в неделя, с преспиване, със задължение на бащата, да връща детето на майката, след изтичане на така определеното време.

 

    ОСЪЖДА К.Г.И. ЕГН ********** *** да заплаща на Д.К. И. ЕГН **********, действащ със съгласието на майката К.Д.Р. ЕГН ********** *** месечна издръжка, в размер на 200 лв., считано от 22.08.2018г. - до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - до окончателното й изплащане, като иска за издръжка в останалата му част, за разликата над 200 лв. – до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

 

    ОСЪЖДА К.Г.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Хасковски районен съд държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 288 лв., както и да заплати на  К.Д.Р. ЕГН ********** *** сумата в размер на 650 лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от предявените искове.

 

     Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           Районен съдия : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.