Р Е Ш Е Н И Е №
110
Гр. Пещера, 19.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О ДА
Пещерски районен съд, четвърти наказателен състав
в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Е. .М., като разгледа докладваното от съдията Павлова АНД № 217/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пещера, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 17-0315-000079/06.03.2017г. на Началник РУП към ОД МВР Пазарджик РУ Пещера, с
което на М.Г.Н., ЕГН **********,***, й е наложена
глоба в размер на 400 лв. на основание на чл. 638,ал.3 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, депозирана е молба,
в която се поддържа подадената жалба, оспорва наказателното постановление и
иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило
становище от Началника
на РУ Пещера, представено с приложената административнонаказателна
преписка, в което са
изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е недопустима и неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е допустима. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, поради следните съображения
– в НП е посочено , че е връчено на 11.05.2017г. със следния текст „ отказва
връч в присъствие на ПИ К. Г.“,има подпис настрани, не след името на К. Г., и още един в
червен цвят на мястото за подпис на
жалбоподателката, като нито за първия, нито за втория подпис, е посочено кой ги
полага. Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 180, ал.4 от НПК, към
който препраща чл. 11 ЗАНН за неуредените въпроси при връчването на съобщения,
а именно при отказ на получателя да подпише, то това обстоятелство се отразява
с подписа на връчителя, както и с посочването на едно лице, което се подписва.
В настоящия случай нито става ясно кой е връчителя, нито кой е свидетеля, както
и чий е подписа, положен на мястото, предвидено за жалбоподателката. Ето защо
процедурата не е спазена, поради което НП не е било надлежно връчено, а жалбата
не е просрочена. Поради което същата е процесуално допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 102 бл. №955704/
22.02.2017г. от мл.автоконтр. Д.К., за това, че на 22.02.2017г. около 16:04 часа в гр.Пещера, ул.“Михаил Такев“№177, водача Н., управлява л.а.“Хонда“с
английска регистрация Х 198 WSF, при следното нарушение :
водача/ползвател/ не е собственик, управлява МПС-то и няма сключен и
действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г. Нарушава чл. 638 ал.3 от КЗ.
Актът не е е подписан от жалбоподателя, като не е получил и копие от същия.
Оспорваното наказателно
постановление е издадено въз основа на описания по-горе АУАН, като й е наложено
наказание глоба в размера на 400 лева на
основание чл. 638 ал.3 от КЗ..
Разпитан в съдебно
заседание е актосъставителя св. Д.К. ,
който уточнява, че жалбоподателката е имала сключена и действаща към момента на
проверката ГО на хартиен носител, но
според него тъй като бил минал голяма период от сключването й, не можа да
уточни колко време точно, но категорично не бил от предния ден, не била действала според св. К., защото автомобила бил с английска
регистрация.
Също така установи и че
същата отказала да подпише акта и си тръгнала, като св. Н. пристигнал чак след
като същата си била тръгнала, за да удостовери, че е отказала да подпише акта. Същият е свидетел
за отказа на нарушителя да се подпише. Но същият не е присъствал при връчване на
препис от акта, тъй като хоронологически не е бил там. Поради което не се
установи акотсъставителя да е връчил препис от акта на жалбоподателката, което
представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за
отмяна на НП. Св. Н. потвърди и че като е пристигнал проверката е била
приключила и жалбоподателката не е била там.
На следващо място съдът счита и че е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като АНО не е посочил материално правната забраняваща норма, която
следва да предписва конкретно поведение и която всъщност жалбоподателката е
нарушила. Посочена е единствено санкционната норма на чл. 683,ал.3 от КЗ.
Последното се отразява и върху правото на санкционираното лице, да разбере за
какво всъщност нарушение е санкционирано и да ангажира защитата си. Ето защо
непосочването на материалноправната норма, която е нарушена, е нарушило и
правото на защита на жалбоподателката.
Освено това съществува и противоречие между изложеното в Акта и
депозираните показания от св. К. , който заяви, че жалбоподателката всъщност е имала застраховка на хартиен носител, но
според него не била валидна. В акта е посочил, че нарушението е –„ няма сключен
и действащ договор за ЗЗГО“. Поради което касателно последното е налице същестевно
разминаване , между това което е записано в акта, и това което е установил
актосъставителя. Следва да се отбележи и че твърденията на жалбоподателката, както в жалбата й, така и в депозираната писмена защита, са
именно в насока, че същата е притежавала към момента на проверката сключена
застраховка ГО.
При наличие на съществено разминаване между отразената в акта фактология , и тази изложена пред въззивната инстанция,
резонно води на извода за поредното процесуално нарушение допуснато в хода на
административно наказателното производство. Абсолютно недопустимо е за първи
път да се излагат нови факти пред съда, при положение, че същите не са били
посочени и обсъдени от наказващия орган във фазата на адмнистративното
производство.
Предвид на изложеното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и съществени нарушения на материалния закон , обосноваващи
такава порочност на оспорваното НП, която води единствено и само като краен
резултат, неговата отмяна.
По изложените съображения обжалваното
постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
17-0315-000079/06.03.2017г. на Началник
РУП към ОД МВР Пазарджик РУ Пещера,
с което на М.Г.Н., ЕГН **********,***,
й е наложена глоба в размер на
400 лв. на основание на чл. 638,ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: