№ 268
гр. С., 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20241800100189 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Р. Л.
срещу Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на 28.05.2020г. бил привлечен като обвиняем по ДП
№ ЗМ-145/2019г. по описа на РУ- Костенец, пр.пр. № 1003/2019г., като му
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка”.
Била му извършена пълна полицейска регистрация, от което се почувствал
изключително унизен. При извършването на процесуално-следствени
действия изпитал унижение и срам, като се почувствал смазан психически.
Поддържа, че, след повдигане на обвинение от страна на прокуратурата,
заживял в непрекъснат стрес и страх от осъдителна присъда и лишаване от
свобода. Тези действия на ответника причинили негативно отражение върху
отношенията му с неговите близки, приятели и познати, които се отдръпнали
от него, тъй като бил подсъдим за тежко криминално престъпление, а той
изпитал отчуждението и пренебрежението на околните. Според ищеца, след
внасяне на обвинителния акт в Районен съд- И., по него било образувано
НОХД № 290/2020г., като в това производство пострадалият предявил
граждански иск в размер на 15 000 лв. По делото били проведени пет
публични съдебни заседания, които ищецът преживял много тежко. Съдът го
признал за виновен и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година, чието изтърпяване било отложено за срок от 3 години. С присъдата
бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 3 000 лв., както и
разноските по делото. По негова жалба било образувано ВНОХД №
324/2021г., като въззивният съд отменил изцяло осъдителната присъда и го
оправдал по така повдигнатото му обвинение. По протест на прокуратурата,
оправдателната присъда била обжалвана, но потвърдена с Решение №
115/18.10.2022г. по КНД № 478/2022г. Ищецът твърди, че при образуване на
1
наказателното производство не е имало други образувани и неприключени
срещу него наказателни производства и не е бил осъждан. Заявява, че в
резултат от воденото срещу него наказателно производство претърпял
неимуществени вреди, които окачествява като психически тормоз. Твърди, че
не може нормално да спи нощем, не може да се храни нормално, вкл. след
като бил оправдан, тъй като му била нанесена тежка психическа травма.
Освен това отслабнал с петнадесет килограма. Счита, че причинените му
неимуществени вреди са непосредствена последица от действията на
ответника и се намират в пряка причинно- следствена връзка с незаконното
обвинение. Допълнително изтъква, че наказателното преследване срещу него
е продължително, тъй като продължило две години, четири месеца и двадесет
дни. През този период с негово участие били проведени пет открити съдебни
заседания пред РС- И., три открити съдебни заседания пред Софийски
окръжен съд и едно открито съдебно заседание пред Върховния касационен
съд. С наложената му мярка за неотклонение „подписка“ било нарушено
неговото основно човешко право на свободно придвижване и пътуване.
Извършената му полицейска регистрация го затруднила да работи
пълноценно. Претърпял силно безпокойство и психологически стрес, а
познатите му го отбягвали от страх да не бъдат репресирани. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 35000 лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам,
стрес, страх от осъдителна присъда и негативно отражение върху
отношенията му негови близки, приятели и познати, ведно със законната
лихва от 18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответника, и
в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск
се оспорва по основание и размер. Ответникът счита, че претендираното
обезщетение е неоснователно завишено и е в несъответствие с твърдените
вреди и утвърдената съдебна практика по аналогични случаи. Изразява
становище, че ако през процесния период са търпени вреди, то те не са само и
единствено в резултат на актове и действия на органи на Прокуратура на РБ,
но и напр. на гражданския ищец В.. Поддържа, че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдените негативни преживявания, както и за причинната
им връзка с обвинението, по което е бил оправдан. Оспорва фактическите
твърдения на ищеца. Позовава се на чл. 4 от ЗОДОВ. Подчертава липсата на
изпълнявана най- тежка мярка за неотклонение и други процесуални
ограничения, както и разумния срок, в който е приключило досъдебното
производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Възразява срещу част от доказателствените
искания на ищеца, но поддържа други, във връзка с които навежда довод за
наличие на хипотеза по чл. 5 от ЗОДОВ.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
от адв. Д., който моли съда да уважи предявения иск, като счита същия за
доказан по основание и по размер от приложените писмени и гласни
доказателства, от които се виждало, че повдигнатото обвинение е незаконно.
Причинно- следствената връзка била доказана от съдебно- психиатричната
експертиза и от показанията на разпитаните свидетели. Също така намира за
доказано, че ищецът е със смесено тревожно разстройство, което е отклонение
от един здрав човек. Представя писмени бележки, в които подчертава, че
ищецът не е осъждан и спрямо него няма образувани досъдебни производства.
2
Акцентира върху продължителността на наказателното преследване от две
години, четири месеца и двадесет дни, както и върху броя на проведените през
този период открити съдебни заседания. Сочи, че Л. е бил с мярка за
неотклонение „подписка“. Позовава се на заключението по СПЕ и на
показанията на разпитаните свидетели в подкрепа на тезата си, че Л. е
преживял изключително тежко незаконно повдигнатото му обвинение.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор
Малчев, който моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан по
основание и размер. Претендира за намаляване на разноските до минимума по
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
Видно от заверените копия от документи по настоящото дело, както и от
приложеното към него НОХД № 290/2020г. на РС- И., ведно с приобщените
ВНОХД № 324/2021г. на Софийския окръжен съд, КНД № 478/2022г. на ВКС
и досъдебно производство № ЗМ-145/2019г., с постановление от 28.05.2020г.
на старши разследващ полицай при РУ – гр. Костенец, М. Л. е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като е бил разпитан в качеството си на такъв и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 03.07.2020г. е бил изготвен обвинителен акт срещу Л. за това
престъпление.
Наказателното дело (НОХД № 290/2020г. по описа на РС- И.) е
приключило на 18.03.2021г. с присъда, с която подсъдимият Л. е бил признат
за виновен по повдигнатото му обвинение (л. 12 от делото, респ. л. 170 – 178
от НОХД № 290/2020г.).
С Присъда № 5 от 21.03.2022г., постановена по ВНОХД № 324/2021г. на
Софийския окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена
изцяло, като вместо това въззивният съд е признал Л. за невиновен по
повдигнатото му обвинение (л. 13 от делото).
По протест на прокуратурата е било образувано КНД № 478/2022г. по
описа на ВКС, приключило с окончателно и необжалваемо Решение №
115/18.10.2022г., с което оправдателната присъда на Софийския окръжен съд е
била оставена в сила.
С исковата молба е представено и свидетелство за съдимост, валидно до
28.08.2024г., от което е видно, че М. Р. Л. не е осъждан.
Разпитан е свидетелят Р.П. Л. – баща на ищеца, който заявява, че знае за
проблемите на сина си с полицията. Една сутрин се прибирал със счупена
глава и обяснил, че бил ударен с бокс по главата. След това бил викан в
полицията. Било заведено дело против него и го викали по- често в И. и в С.,
като имало възможност да го осъдят. Това го притеснило много. Започнал да
става неспокоен и да се буди нощно време. Постоянно пушел. След инцидента
приятелите му започнали да го отбягват. Отслабнал 15-20 кг. от притеснение.
Според свидетеля, ищецът сега пак е неспокоен, но се подобрява. Работи като
дървосекач. Делата се отразили на психиката му.
Свидетелят В.Г.В. съобщава, че познава М. Л. и са приятели от деца.
Знае за проблемите му с полицията през 2019 г. Споделил, че бил нападнат от
пияна компания и го ударили в главата с бокс. Впоследствие свидетелят
3
разбрал от общи приятели, че са осъдили Л. на първа инстанция. През 2020 г.
видял ищеца през нощта който му казал, че не може да спи и че му е нервно,
защото го осъдили, без да е виновен. Полицията го е търсила и така се
разбрало в селото. Не искал да общува с хора. Не искал да излиза. Променил
се. Затворил се в себе си. Приятелката му го изоставила. Отслабнал. Дори след
оправдаването му не се оправил. Останал затворен и не излиза. Според
свидетеля, недоспиването му би създало опасност при работата му като
дървосекач.
Прието е заключение по съдебно- психиатрична експертиза, изготвено
от в.л. П., според което воденото срещу Л. наказателно производство, без той
да се приема като виновен, се е отразило негативно върху психологичното му
благополучие за продължителен период от време. Споделил е, че е преживял
силен стрес от явяването си пред разследващите органи и в съда, като преди
всяко повикване е имал безсъние поне по две нощи, треперене, страх, чувство
на безсилие. В отговор на това е развил адаптационна реакция, изразяваща се
в потиснатост, безпокойство, страх от изхода на делото, вегетативни реакции -
сърцебиене, панически кризи, треперене на крайниците, затруднения в
дишането, упорити нарушения в съня. Според вещото лице, ищецът е бил
подложен на унижение, чувствал се омерзен, приятелите му се отдръпнали, не
можел да започне работа, защото работодателите искали да се „уверят”, че не
е виновен. Освен близките, почти всички започнали да го отбягват. Започнал
да мисли, че всичко се прави нарочно срещу него. Изпитвал срам и яд,
разчитал изцяло на семейството си, нямал доходи. Притеснявал се за бъдещето
си поради създалата се ситуация. Реагирал със затвореност и оттегляне от
контакти. Известно време се чувствал неработоспособен, не спял, треперел,
бил с нарушена концентрация, дезинтересиран от всичко, с бърза уморяемост.
Вещото лице прави извод, че тези симптоми отговарят на нозологична
единица „разстройство в адаптацията” (F43.), което е започнало с тревожни
изживявания по време на процесите. Провеждал е известно лечение около два
месеца с транквилизатори и бензодиазепини, като оплакванията му
продължили и след приключване на съдебния процес. С изключение на
нарушенията на съня, всички други оплаквания са преминали на когнитивно
ниво и не се налага лечение. Вещото лица отбелязва по принцип, че
симптомите започват в рамките на 3 месеца от стресово събитие и
продължават не повече от 6 месеца след края му. Но в случая оплакванията на
ищеца във връзка с неразрешаване и продължаване на проблемите му със
съдебните инстанции са персистирали, поради което нарушенията са
продължили повече от 6 месеца, почти до края на процеса. В резултат,
нарушенията в адаптацията не са били преодолени бързо, като са довели до
по- сериозни психични проблеми, вкл. „смесено-тревожно разстройство“
(F41.2).
В обобщение, вещото лице заявява, че за диагностициране на
разстройство в адаптацията, болният трябва да отговаря на следните
критерии, които са налице и при ищеца:
емоционални или поведенчески симптоми в рамките на 3 месеца след
появата на специфичен стрес в живота му;
по- тежка реакция на стресиращо събитие в живота, отколкото
обикновено се очаква;
4
стрес, който причинява значителни проблеми в личните
взаимоотношения, на работното място или в семейна и битова среда.
симптомите не са резултат от друго психично разстройство
Въз основа на горното, вещото лице е дало заключение, че воденото
срещу ищеца наказателно производство представлява травматично събитие в
живота му, довело до негативни изживявания и нарушаване на
психологическото му равновесие за продължителен период от време, но
твърденията за трайни последици за здравето и психическото му състояние от
типа на „разбит сън”, „разбити нерви”, „треперене” и „страх” не могат да
бъдат надеждно разграничени от други неблагоприятни събития и
обстоятелства в живота му.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
уточнява, че хронологически първа е била реакцията на дезадаптация, която
впоследствие е преминала в смесено тревожно- депресивно разстройство, като
към момента симптомите са „бледи“ и вече отзвучават.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже
повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение срещу него,
признаването му за невиновен по това обвинение с влязъл в сила съдебен акт,
а също и конкретни претърпени от него неимуществени вреди и причинната
им връзка с воденото срещу него наказателно производство по това
обвинение.
Първите две релевантни обстоятелства (повдигане и поддържане на
обвинение срещу ищеца и признаването му за невиновен по това обвинение)
се доказват от приложените към настоящото дело НОХД № 290/2020г. на РС-
И., ведно с приобщените към него ВНОХД № 324/2021г. на Софийския
окръжен съд, КНД № 478/2022г. на ВКС и досъдебно производство № ЗМ-
145/2019г.
За доказване на претендираните от ищеца вреди и връзката им с
обвинението са ангажирани показанията на свидетелите Л. и В., както и
заключение по СПЕ (в рамките на което следва да се разграничават изводите
на експерта от твърденията на самото освидетелствано лице). От тези
доказателства се установява, че през процесния период ищецът бил неспокоен,
десоциализиран, затворен в себе си, страдал от безсъние и притеснение, като
от това дори отслабнал; обвинението срещу него станало обществено
достояние и приятелите му го отбягвали.
За недоказано, обаче, съдът приема твърдението, че ищецът бил
изоставен от приятелката си, тъй като св. В. споделя този факт като настъпил
през процесния период, но без да го свързва изрично с повдигнатото
обвинение.
Недоказани са и твърденията, че незаконосъобразното обвинение и
психосоматичните последици от него са се отразили неблагоприятно на
работата на ищеца като дървосекач, тъй като, видно от постановената от ИРС
присъда и от изявленията на самия ищец по време на прегледа му от в.л. П.,
през този период същият е бил безработен.
5
Не са представени доказателства и за твърдението, че именно това
обвинение е попречило на ищеца да работи във Федерална Република
Германия.
Също така не може да се приеме, че потенциални работодатели са били
демотивирани да го наемат на работа поради обвинението, тъй като, видно от
свидетелствата за съдимост на л. 18 и л. 92 от НОХД № 290/2020г. на ИРС, той
е бил неосъждан, а същевременно няма данни, полицейската му регистрация и
фактът на обвинението да са били достъпни за трети лица.
От друга страна, обаче, следва да се има предвид, че обвинението по чл.
129, ал. 2 от НК е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години.
Това обстоятелство несъмнено е предизвикало основателен страх,
дискомфорт и притеснение у ищеца, които дори не е необходимо да бъдат
конкретизирани и доказвани (арг. от Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „… неизбежно следват по
човешка презумпция“ (Определение № 737 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2448/2017 г., III г. о., ГК).
Поради това съдът намира, че са били налице част от релевираните от
ищеца вреди, за които той претендира обезщетение в настоящото
производство - емоционален стрес от неизвестността за бъдещето и
притеснение от възможно осъждане, тревожност, безсъние, затваряне в себе
си, напрежение, десоциализация.
Следователно, налице са реални вреди, които ищецът е претърпял в
резултат от повдигнатото му обвинение.
С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по
основание.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната
съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.), на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при определяне
размера им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, а в мотивите към съдебните решения обстоятелствата следва да
бъдат посочени конкретно, както и значението им за размера на
неимуществените вреди.
В съответствие с горните насоки, за да определи справедлив размер на
обезщетението в конкретния случай, съдът намира, че ищецът е търпял
обичайните и типични по вид и интензитет вреди от незаконосъобразно
обвинение. Не обосновава извод за изключителни или по- тежки вреди
заключението по СПЕ, тъй като, на първо място, то се базира до голяма степен
на споделеното от самия ищец, т.е. на твърдения, които на свой ред подлежат
на доказване, а на второ място – представлява формулиране с медицинска
терминология на приетите за установени по- горе обичайни вреди. Още
повече, че в края на заключението самото вещо лице е заявило, че част от
релевираните трайни последици за здравето и психическото състояние на
ищеца не могат да бъдат надеждно разграничени от други неблагоприятни
6
събития и обстоятелства в живота му.
Поради това, като ориентир за определяне на размера на обезщетението
за така установените болки и страдания може да се използва съдебната
практика (Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г.
о., ГК), съгласно която „при определяне на размера на обезщетението следва
да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на
обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година“. Този извод
е направен при предположението, че става въпрос само за обичайните
неблагоприятни последици, изразяващи се в нервно напрежение, страх и
дискомфорт от възможно осъждане, каквито са и процесните.
За да съобрази продължителността на периода, през който ищецът е
търпял вреди, като фактор за размера на обезщетението, настоящият съдебен
състав намира, че в случая началният момент на този период е моментът на
привличането на ищеца като обвиняем – така, както се претендира и с
исковата молба.
Наистина, трайната съдебна практика, (напр. Решение № 2082 на САС
по в. гр. д. № 2844/2016 г.) изрично приема, че „за целите на ЗОДОВ
моментът, от който се търпят вреди от незаконно обвинение не съвпада с
момента на привличане на лицето като обвиняем“. По- конкретно, този
въпрос е развит в Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1215/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3143/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 670 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2231/2019 г., III г. о., ГК и Определение № 150 от 22.02.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 3703/2016 г., III г. о., ГК, като така цитираните съдебни актове
приемат, че „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди
от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение“, а в
последния от тези актове освен това е посочено, че „в случаите, когато
първоначалното досъдебно наказателно производство е образувано срещу
неизвестен извършител, при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е
било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода преди уличаването му, респективно
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице,
което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството
първоначално е образувано срещу неизвестен извършител“. В конкретния
случай, обаче, независимо от снетото от ищеца сведение още на 14.10.2019г.
(л. 22 от досъдебното производство), в никакъв случай не би могло да се
предполага, че той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, тъй като аналогични сведения са били снети и от други
лица. Същевременно, на стр. 2, ред 21-22 от исковата молба, ищецът изрично
свързва началото на търпените от него вреди именно с повдигането на
обвинение срещу него, твърдейки „От този момент заживях в непрекъснат
стрес и страх …“. В същата насока са и показанията на св. В.: „беше спокоен,
че нищо няма да стане, защото има камери“.
7
Поради това съдът намира, че, независимо от цитираната по- горе
съдебна практика и съдържащите се в нея принципни съображения, в
конкретния случай ищецът не е имал основание да предполага, че именно той
ще бъде обвинен в извършване на престъпление, а релевантният период на
търпените от него вреди е от повдигане на обвинението на 28.05.2020г. до
постановяване на необжалваемото решение на ВКС на 18.10.2022г., т.е. малко
по- малко от две години и половина.
С оглед цитираното по- горе Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК, това означава определяне на обезщетение от
порядъка на 2500 лв. за търпене на установените (или презюмирани) по
делото неблагоприятни последици за период от 28.05.2020г. до 18.10.2022г.,
който период настоящият съдебен състав намира за разумен, дори
изключително кратък, като се има предвид, че той включва както досъдебната
фаза на наказателното производство, така и съдебната му фаза на три
инстанции.
Фактор в посока занижаване на абсолютния размер на обезщетението е
отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда и постановяването на
оправдателна такава от въззивната инстанция, тъй като това обстоятелство
несъмнено е довело до относително по- ниско ниво на стреса и притесненията
на ищеца след 21.03.2022г., с оглед опасността от ефективното му осъждане.
Също така, относително занижаване на размера на обезщетението може
да се обоснове и с факта, че спрямо ищеца е била взета само най- леката мярка
за неотклонение (подписка), като няма данни, тя да е препятствала конкретно
негово намерение за свободно придвижване.
Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са обществено -
икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на
наказателното преследване (арг. от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая този период е от 2020 г. до 2022 г., като в
неговите рамки минималната месечна работна заплата е нараснала от 610 лв.
(виж. Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната), до 710 лв. (Постановление № 37 на
МС от 24.03.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за
страната), т.е. стандартът на живот е през този период е бил по- висок спрямо
този, към който период е постановено цитираното по- горе Решение № 53 от
7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК, а това е основание за
завишаване на размера на обезщетението.
Също така, относително по- висок размер на обезщетението може да се
обоснове и с инфлационните процеси в страната през последните години,
доколкото присъждането и изплащането му са неизбежно свързани със
стойността на националната парична единица към настоящия момент.
На последно място, актуалната съдебна практика по сходни казуси
очертава широк диапазон на присъжданите обезщетения за аналогични
8
неимуществени вреди – от 3000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в
продължение на три години и половина по отношение на лице с чисто съдебно
минало (Определение № 60795 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2280/2021 г.,
IV г. о., ГК) до 8000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в продължение
на три години и три месеца, с приложена мярка за неотклонение с нисък
интензитет и то само за част от процесния период (Определение № 9 от
10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г., IV г. о., ГК), респ. 4000 лв. за
наказателно производство, продължило две години и един месец, при което
обвиняемият е бил задържан за 72 часа, а впоследствие е бил оправдан още на
първа инстанция (Определение № 60829 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2845/2021 г., IV г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, и при малък превес на факторите за завишаване
на размера на обезщетението пред тези за неговото занижаване спрямо
посочения по- горе ориентировъчен размер от 2500 лв., съдът намира, че
справедливият общ размер на обезщетението във връзка с процесното
незаконно обвинение, е 3500 лв.
По тези съображения, предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение на неимуществени вреди е основателен до размер от 3500 лв. и
следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер
от 35000 лв. – отхвърлен.
Върху така присъденото обезщетение следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт – арг. от т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК.
С оглед изхода на делото и направено искане в такъв смисъл, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски. Такива се установяват в размер на 15
лв. – държавна такса, и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца пълния размер на държавната такса от 15 лв.,
както и част от адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, т.е. (3500/35000)*800=80 лв.
На основание същата разпоредба, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Софийския окръжен съд заплатеното от бюджета на този съд
възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение по СПЕ в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Р. Л.
с ЕГН ********** сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с повдигнато му и
поддържано от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което бил признат за невиновен и оправдан,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния
предявен размер от 35000 лв.
9
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Р. Л.
с ЕГН ********** сумата 15 лв. – държавна такса, както и сумата 80 лв.,
представляваща част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение,
пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ** сумата 300 лв., представляваща
изразходвани от бюджета на съда средства за възнаграждение на вещото лице
по допуснатата СПЕ.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10