Р Е Ш Е Н И Е

 

№52/4.2.2020г.                          04.02.2020г.    гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение ІХ наказателен състав, в публично заседание на трети  януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ

при секретаря Я.С.,

като разгледа докладваното от съдия  Кирков

АНД  № 1429 по описа на ЯРС за 201 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебното производство е образувано по  жалба на И.И.С. ***, ЕГН:********** ,против Наказателно постановление № **** издадено от Началник  сектор „ПП“ към ОД на МВР-Я., с което за нарушение на чл.139,ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179,ал.3,т.1 от ЗДвП  му е наложена глоба в размер на 3000 лв и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП , на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.

С жалбата се иска от съда да  отмени  наказателното постановление.По отношение на първото нарушение се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , изразяващи се в противоречие между словесното му описание и правната квалификация.Излага се ,че  нито в АУАН, нито  в НП са отразени факти, свързани с броя оси и масата на конкретното МПС, които са относими към предмета на доказване.Алтернативно ,с оглед настъпилата промяна в санкционната разпоредба ,предвиждаща по- леко наказание се иска прилагане на  разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН.

По отношение на второто нарушение се оспорва  описаната в  АУАН и Нп фактическа обстановка и се твърди  ,че жалбоподателят е носил и представил КТ към СУМПС.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител моли съда да остави жалбата без уважение, а наказателното постановление  като правилно и  законосъобразно да бъде потвърдено. Алтернативно се предлага , ако съдът приеме  ,че в случая е налице по- благоприятен закон по отношение на първото нарушение да намали наложената санкция.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

На 23.11.2017., около  10.00 часа на път I-7, км. 248 в посока с.З. на територия на  община „***“ при  специализирана полицейска  операция  полицейските служители Д.К. Д. Т. спрели за проверка управлявания от  жалбоподателя   т.а. „Рено „ с  рег. №…с прикачено ремарке  рег. №… Р.С.При проверката се установило ,че жалбоподателят  управлява т. а.  от категория  N 3 по републикански път,без да е  заплатил винетна такса тип К-1 за 2017г и не представил контролен талон към СУМПС.За установените нарушения на чл. 139,ал.5 и чл.100,ал.1,т.1  от ЗДвП на жалбоподателя бил съставен АУАН , в негово присъствие, бил му връчен и подписан  с възражение ,че по пътя  от ГПП Л. до разклона на магистрала „….“ нямал от къде да закупи винетен стикер.

В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията разпитаня по делото свидетел, както и от събраните  и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  частично основателна, поради следните съображения:        

          

            По отношение на нарушението по т.1 от наказателното постановление.

 

             При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано  с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. на чл.139,ал.5 от ЗДвП, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушението. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение, още повече ,че наказаното лице е посочило в АУАН,че не е закупил винетен стикер което е достатъчно да се приеме ,че е узнало за какво нарушение му е съставен акта.

            Възражението на процесуалния представител  на жалбоподателя,че в акта и НП не е посочена категорията на МПС,  което е от значение за размера на санкцията е неоснователно. Действително както в акта така и в НП не е посочено към коя категория по смисъла на ЗДвП се числи МПС-то управлявано от жалбоподателя. Не посочването на категорията обаче по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,защото в случая както в акта, така и в НП ясно е посочено ,че  е управлявал  състав от ППС с посочена марка и модел, което в достатъчна степен дава възможност да се прецени в коя от хипотезите на санкционната норма попада автомобила.

           Неоснователно е и възражение ,че словесното описание на нарушение не съответства на правната квалификация на нарушението, доколкото било посечено ,че водачът управлява без залепен винетен стикер.Видно от АУАН и НП от фактическа страна е посочено ,че при управлението на МПС водачът не е заплатил винетна такса от категория К-1 за издаване на винетен стикер по  ЗП, поради което не е налице соченото нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 5 от ЗП/ преди изменението  с ДВ №80/2018г./ заплащането на винетната такса, съответно правото за ползване на път от републиканската мрежа се удостоверя пред контролните органи с винетка, чиято първа част следва да е залепена в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила .

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че на посочените в акта и НП място, дата и час жалбоподателят е управлявал превозно средство категория N-3 по републикански път,без да е заплатил съответната винетна такса по чл.10а,ал.2 от Закона за пътищата.По този начин  с поведението си  жалбоподателят и от обективна, и от субективна страна е извършил административно нарушение по чл.139,ал.5 от ЗДвП.

 

Досежно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на същото правилно е бил съобразен с разпоредбата по чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,действаща към момента на извършване на нарушеното.

Съобразно обаче действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв..

Имайки предвид горното и разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя съдът намира,че наложеното административно наказание на жалбоподателя- „Глоба”  в размер на  3000 лв., следва да бъде намалено на „Глоба”  в размер от 300 лв.

 

По т.2 от наказателното постановление.

 

Съгласно чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП водача на моторно превозно средство е  длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От разпита на свидетеля К.  безспорно се установява, че при извършената проверка водачът не е  представил   контролен талон към СУМПС  в нарушение на императивната норма на чл.101,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран от наказващия орган по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 10 лева водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложена санкция за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,

 

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №****. издадено от Началник  сектор „ПП“ към ОД на МВР-Я*, с което  на И.И.С. ***, ЕГН:********** за нарушение на чл.139,ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179,ал.3,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.,КАТО НАМАЛЯ размера на глобата от 3000 лв. на 300 /триста / лева.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**** издадено от Началник  сектор „ПП“ към ОД на МВР-Я*в частта  в която   на И.И.С. ***, ЕГН:********** за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП , на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: