Решение по дело №192/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по чл. 204, ал. 4, вр. с чл. 299, ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване и иск за обезщетение от П. Н. К. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2, ап. 10 от незаконни изпълнителни без/действия на Община Свищов в качеството й на взискател по образувано срещу него изпълнително дело при ЧСИ В. Г. на основание невлязъл в сила АУЗД № 1022-1/07.07.2023г., към момента на започване на изпълнителното производство срещу него. Претендира се наличие на незаконосъобразни бездействия: – липса на отговор за прекратяване на изпълнителното производство по подадена от него жалба от 22.01.2024г. до служителя на Община Свищов, оправомощен със Заповед № 02 РД-01-03/01.08.2022г. на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ; - липса на отговор по подадена от П. К. жалба от 16.02.2024г. по административен ред пред Ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Свищов на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Претендира, че е увреден като пряка и непосредствена последица от незаконното изпълнително действие на Община Свищов в качеството й на взискател, като е изпратен за събиране на вземането ме него невлязъл в сила АУЗД № 1022-1/07.07.2023г. и образувано срещу него изпълнително дело при ЧСИ В. Г.. Виновното поведение на служители на общинската администрация на Община Свищов му причинило имуществени вреди в общ размер на 426.17лв., които представляват начислени и събрани такси по образуваното срещу него изпълнително дело при ЧСИ В. Г.; - начислени такси и разходи от ЦКБ Велико Търново за изпълнение на наложените запори по сметките му в банката; - направени разходи по делото. Причинени му били и неимуществени вреди от служители на общинската администрация на Община Свищов, изразяващи се в разходване на сили, време, безпокойство и усилия по писане на жалби до Община Свищов и до ЧСИ В. Г. с негативни за него емоции, както и злепоставяне пред работодателя и колегите му с наложения запор върху трудовото му възнаграждение и използване на работодателя за връчване на документи за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, които неимуществени вреди оценява на 1000лв. Моли да се осъди Община Свищов, [улица], представлявано от Кмета на Община Свищов да му заплати сумата 426.17лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служителя на администрацията на Община Свищов, оправомощен със Заповед № 02-01-03/01.08.2022г. на кмета на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издал невлезлия в сила АУЗД № 1022-1/07.07.2023г. и Ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Свищов, на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, избрал органа и реда, по който да бъде принудително събрано публичното вземане по невлезлия в сила АУЗД № 1022-1/07.07.2023г. Моли да се осъди Община Свищов, [улица], представлявано от Кмета на Община Свищов да му заплати сумата 1000лв., представляваща неимуществени вреди, които е претърпял от горепосочените незаконосъобразни действия на служители на администрацията.

В съдебно заседание се представлява лично като допълва, че без да е приключило производството по издаване на акта със съобщаването на адресата е изпратен за събиране на ЧСИ. От интернет банкирането си на 19.01.24г. П. К. видял, че му липсват около 570,00 лева от сметката. Отишъл в клона на ЦКБ и бил информиран, че има наложен запор върху банковата му сметка от ЧСИ. На 22.01.2024г. подал жалба до община Свищов, Местни данъци и такси, с която моли да оттеглят отправеното искане за образуване на изп. дело пред ЧСИ, като декларирал, че ще заплати веднага дължимите от него данъци и такси. На база това искане било образувано адм. дело № 115/2024 година, което било прекратено. Действията на ЧСИ не бил обжалвал пред Окръжен съд Велико Търново тъй като преценил, че взискателят (в случая Община Свищов) трябва да оттегли направеното искане за образувано изп. дело. Пуснал жалба до община Свищов с искане за спиране или прекратяване на образуваното ИД защото заплатил като дължима от него сумата за местни данъци и такси по АУЗД, който смята ненадлежно връчен. На 20.02.24г. уведомил ЧСИ, че задълженията са платени и поискал спиране на изпълнението по образуваното изп. дело. ЧСИ се произнесъл мигновено с отказ, но не поискал информация от община Свищов. Не е оспорвал този отказ на ЧСИ да спре или прекрати делото. С жалба от 16.02.2024 година до Ръководител МДТ при Община Свищов оспорил образуването на ИД тъй като АУЗД не е влязъл в сила. Към настоящия момент нямал получен отговор. На 10.03.24г. получил писмо изх. № 94-ж18/05.03.2024 година, с което е уведомен, че отговора на жалбата е препратен по компетентността от ЧСИ В. Г.. Многократно ходил в кантората на ЧСИ в Свищов, но му казали, че не могат да му го представят. С молба поискал всички документи от ЧСИ-то. Оспорва незаконните изпълнителни действия на Община Свищов в качеството й на взискател по образуваното изп. дело от ЧСИ В. Г. и претендира обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. На 27.05.24г. устно му било съобщено, изпълнителното делото е прекратено, но не знае на какво основания. Община Свищов през цялото време не е взела отношение по постъпилите жалби, през цялото време била представлявана от ЧСИ-то.

Относно неимуществени вреди се позовава на причинени главоболия и здравословно проблеми във връзка с диагностицирано му през 2015г. заболяване. Нарушена била функцията на хормон в резултат на преживян стрес, страх, притеснение от липса на яснота от изхода на направените оспорвания, продължителността на процеса от 15.02.2024г. до понастоящем. Претендира настъпило влошаване на общото му здравословно състояние във връзка с воденето срещу него изпълнително производство. Интензитетът на стреса е повишен от опозоряване на името и репутацията му като юрист при ТД на НАП Велико Търново. Всички те са пряко свързани с невръчването на изп. титул и образуването на изп. дело с взискател Община Велико Търново. Представя епикриза от медицинския институт на МВР по ендокринология за заболяването му „териотоксикоза с дифузна гуша“ от 13.11.2015 година, когато заболяването е диагностицирано и изследване от лаборатория „Медилаб, от 22.05.2024 година, като в частта за съответния хормон ТSH се нарушавала неговата функция. Многократно посещавал кантората на ЧСИ Г. във Велико Търново, подал молба вх. № 21450/27.05.2024г. с искане да му бъдат предоставени всички документи по образуваното срещу него изпълнително дело, както и отговорът по негова жалба от 16.03.2024г. Претендира разноски по делото въз основа на заповед за разрешен неплатен отпуск на работодателя му - директора на ТД на НАП Велико Търново за деня на съдебното заседание в размер на еднодневното му възнаграждение, за чийто размер не ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответника Община Свищов чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Подробни съображения развива в отговора на исковата молба вх. № 1951/30.04.2024г. Обосновава съображения за липсата на незаконосъобразни без/действия на длъжностни лица от Свищовска община. Изтъква, че АУАН не е обжалван и е влязло в законна сила, при редовна процедура по чл. 32 от ДОПК. Подробни съображения излага и в депозирания по делото писмен отговор вх. № 1951/30.04.2024г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. Моли да бъдат присъдени сторените разноски, за което представя фактура и платежно нареждане.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията. Счита, че не са налице неоснователни действия на служители на община Свищов изразяващи се в изпращане на искане и съответно образуване на ИД по акт за УЗД при липсата на този правопораждащ елемент от фактическия състав не може да са налице и останалите елементи от настъпването на вреди в претендирания размер. По отношение на спорните действия на ЧСИ същите не следва да бъдат преценявани действията на ЧСИ не могат да бъдат преценявани в настоящото съдебно производство, тъй като за това е приведен друг процесуален ред. Алтернативно ако се приеме, че са налице неоснователни действия във връзка с образуване на изпълнително дело счита, че претенцията за неимуществени вреди се явява недоказана, доколкото не са налице достатъчно доказателства, че влошаването на здравословното състояние е пряка и единствена последица само от тези действия, тъй катоне са представени доказателства за здравословното състояние на ищеца преди тези действия.

Административен съд Велико Търново, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на 07.07.2023 г. на П. Н. К. е съставен АУАН № 1022-1/07.07.2023г. от инспектор „Приходи“ при Община Свищов. Процесният АУЗД е издаден въз основа на декларирани в администрацията на Община Свищов данък върху недвижими имоти и ТБО. С АУАН се установени в обобщен вид задължения за 284.31лв. за данък върху недвижим имот и ТБО в с. Ореш за периода 2018 – 2022г.

Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК, с което К. е уведомен, че в 14дневен срок от поставянето му следва да се яви в отдел „Общински приходи“ на ОБщина Свищов за връчване на АУЗД. В съобщението е отбелязано, че е публикувано на интеренет страницата на отдел „Общински приходи на адрес [интернет адрес]. С протокол от 03.11.2023г. във фоайето на сградата на Отдел „Общински приходи“ е поставено съобщението за явяване за за връчване на АУЗД. Дата на снемане на съобщението 17.11.2023г. Дата на влизане в сила 01.12.2023г. повторно е изпратено писмо от община Свищов до П. К. върнато като непотърсено на 28.11.2023г.

С молба изх. № 11-00-2270/01.12.2023 г. до ЧСИ № 725 – В. Г. (л. 44 от делото) е поискано на основание чл. 426 ГПК образуването на изпълнително дело срещу К. и възложени изпълнителни действия по събиране на вземането на Община Свищов съгласно чл. 18 от ЗЧСИ.

По делото е приложена Покана за доброволно изпълнение до П. К., връчена по цитираното изпълнително дело от ЧСИ на 15.02.2024г. На основание чл. 450, ал. 3 от ГПК В. Г. в качеството му на ЧСИ е наложил запор върху трудовото му възнаграждение и банкова сметка.

П. К. е подал жалба да община Свищов на 23.01.2024г. (л. 46 от делото), с която предвид неуведомяването по надлежния ред на ДОПК за съществуването на изпълняемо спрямо него право да се оттегли отправеното искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, като декларира, че ще заплати веднага дължимите от него данъци и такси към Община Свищов.

П. К. е подал жалба рег. Инд. №94-Ж-18/19.02.2024г. до Ръководителя на Звено „МДТ“ при община Свищов, с която моли да се спре образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като АУЗД не е влязъл в сила и го оспорва по административен ред като моли за произнасяне по АУЗД и образуваното изпълнително производство срещу него.

П. К. е подал заявление рег. №94з-298/23.02.2024г. до Ръководителя на Звено „МДТ“ при община Свищов, с която моли да се прекрати образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като АУЗД не е влязъл в сила, но го е платил и по образуваното изпълнително производство срещу него му събират задължения и начисляват разноски от ЧСИ, които представляват вреда за него. ЧСИ му бил наложил запор на заплатата и на банковата сметка, от което търпял вреда – начислените разходи от ЧСИ по образуване на изпълнителното дело. Предвид горното заявява, че ако Ръководителят на Звено „МДТ“ при община Свищов не прекрати изпълнителното дело пред ЧСИ в качеството му на удовлетворен взискател и не изпълни задължението си да отговори в срок на жалбата му от 16.02.2024г. ще заведе срещу него дело за претърпените вреди.

Община Свищов уведомява П. К. с писмо изх. № 94-Ж-18/05.03.2024г., че жалбата му е препратена по компетентност на ЧСИ В. Г..

С писмо изх. № 21677/25.04.2024г. по изпълнително дело № 20237250401540 във връзка с жалба №94-Ж-18/19.02.2024г. (л. 45 гръб от делото) ЧСИ В. Г. отказва на П. Г. отказва са де произнесе, тъй като ЧСИ няма правомощия да се произнася по жалби на длъжника, а само да ги администрира пред съответния Окръжен съд, а въпросната жалба няма за предмет извършени от съдебния изпълнител действия.

Видно от епикриза от 13.11.2015г. на Медицински институт – МВР Отделение по ендокринология, П. Н. К. е с окончателна диагноза Метаболитен синдром, придружаващи заболявания: Тиреотоксикоза с дифузна гуша. П. К. си е направил на 22.05.2024г. изследвания в Медилаб СМДЛ ООД (л. 62 от делото).

В съдебно заседание П. К. заявява, че не оспорва АУЗД и не го обжалва, тъй като признава задълженията по него и ги е заплатил с разписка № 0200021253695609 от 20.02.2024г. (л. 57 от делото).

С влязло в сила Определение № по адм. дело № 115/2024г. по описа на Административен съд Велико Търново е оставена без разглеждане и прекратено производството по делото по жалба от П. Н. К. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2, ап. 10 срещу незаконосъобразно действие по АУЗД или Ревизионен акт на Община Свищов за местни данъци и такси, и мълчалив отказ за прекратяване на образувано изпълнително производство пред ЧСИ срещу П. Н. К. от взискател община Свищов, тъй като се иска отмяна на мълчалив отказ, а не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе с изричен акт по направено пред него искане за издаване индивидуален административен акт в определен срок или да направи предложение до друг орган за издаване на акта. За да се приеме, че е налице мълчалив отказ, е необходима изрично предвидена в закона правна фикция, каквато не се съдържа в защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от ДОПК, нито в Глава седемнадесета от ДОПК, чиито норми съгласно чл. 144, ал. 2 от ДОПК се прилагат в производства от други дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго. От една страна Административният съд не разполага с компетентност да отменя действия на частен съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс (с каквато разполагат само гражданските съдилища), а от друга за принудителното изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е необходимо изчерпването на оспорването по административен ред.

Като писмени доказателства по делото са приети покана за доброволно изпълнение изх.№6108/07.02.2024 г.; АУЗД №1022-1/07.07.2023 г. на О. С.; Заверено копие на жалба до Община Свищов от 16.02.2024 г.; Известие за доставяне; Заверено копие на вносна бележка за платени данъчни задължения към Община Свищов по АУЗД №1022-1/07.07.2024 г. в едно с дължимите лихви към 20.02.2024 г.; Заявление от 20.02.2024 г. до ЧСИ В. Г. с негов вх.[рег. номер]/20.02.2024 г.; Съобщение за отказ изх.№8774/20.02.2024 г. от ЧСИ В. Г..; Заявление от 22.02.2024 г. до Ръководителя на звено „Местни данъци и такси" при Община Свищов; Известие за доставяне; Фиш за заплата за м. февруари 2024 г. с удържана сума по запор; Извлечение от банкова сметка в ЦКБ В. Търново за начислени такси по запор; Три броя разписки за платени услуги по доставяне на пратка от „Български пощи" ЕАД; жалба от П. К. до ръководителя на звено МДТ от 16.02.2024 година, заявление от П. К. до ръководителя на звено МДТ до Община Свищов от 22.02.2024 година, ведно с известие за доставянето му на община Свищов на 23.02.2024 година и разписка за заплащане на сумата от 314,64 лева по сметка на община Свищов за данък и такса битови отпадъци, заповед № 3330/27.05.2024 година на директора на ТД на НАП Велико Търново за разрешаване на един ден неплатен отпуск на 28.05.2024 година, системен бон от български пощи ЕАД за сума 0,65 лева и 2,72 лева, писмо на община Свищов изх. № 94-ж-18/05.03.2024 година, с което П. К. се уведомява от началник общински приходи, че жалбата му се рег. индекс от 19.02.2024 година на община Свищов е препратена по компетентност на ЧСИ В. Г. на основание чл. 35 от АПК, молба от П. К. до ЧСИ В. Г. да му бъдат предоставени всички относими към делото документи от 27.05.2024 година, изследвания от „Медилаб СМД“ ООД на П. Н. К. и епикриза на П. Н. К. от 13.11.20215 година; представените с молба вх. № 2344/27.05.2024 година Акт за установяване на задължения №1022-1/07.07.2023 г.; Писмо с приложен акт за установяване на задължения от 18.07.2023 г.; Съобщение по чл.32, вр. с чл.ЗЗ ДОПК; Писмо с приложено съобщение по чл.32, вр. с чл.ЗЗ ДОПК от 07.11.2023 г.; Протокол от 03.11.2023 г. относно датата на поставяне на съобщението; Протокол от 17.11.2023 г. относно датата на снемане на съобщението; Молба за образуване на изпълнително дело от 01.12.2023 г.; Писмо до ЧСИ В. Г. от 05.03.2024 г., ведно с известие за препращане на жалбата по компетентност от същата дата; Съобщение от ЧСИ В. Г. с Изх. № 21677/25.04.2024 г.; Жалби от П. К. до ОБЩИНА СВИЩОВ, - 3 бр.; Заявление от П. К. до ОБЩИНА СВИЩОВ от 23.02.2024 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Исковата молба е допустима. Съгласно ал. 4 на чл. 204 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретния случай, настоящият състав намира предявените искове за обезвреда за допустими, доколкото в исковата молба са наведени твърдения, че същите произтичат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на Община Свищов, изразяващи се в образуване на изпълнително дело за събиране на публично задължение по АУЗД, без същото да е връчено по законния ред и без да е влязло в сила, в резултат на което на санкционираното лице е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Въпросът дали действията, от който се претендира настъпването на вредите са основание за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ, дали същите са незаконосъобразно и дали са осъществени при или по подов изпълнение на административна дейност е въпрос по съществото на спора. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая това е Община Свищов, която е юридическо лице.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. В чл. 4 от ЗОДОВ е уреден материално правния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към граждански закони (§ 1 от ЗР на ЗОДОВ). В този смисъл искът по глава ХІ от АПК се основава на фактическия състав на непозволеното увреждане и за да възникне право на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод на административна дейност /което се установява от съда, пред които е предявен искът за обезщетение – чл. 204, ал. 4 от АПК/; вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца вреди /имуществени ли неимуществени/; причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие и бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони. Под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея. Под административна дейност следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) общините, в лицето на ръководителя на звеното за местни приходи, имат правото да преценят и да изберат органа и реда, по който общината може да осъществи принудително изпълнение на дължими й публични вземания. Принудителното събиране може да се извърши от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Правото на общината не е ограничено от каквито и да било законови рамки, тъй като законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране.

Общината е упражнила правото си и е избрала органа и реда, по който да бъде принудително събрано публичното й вземане и производството по принудителното изпълнение се осъществява по избрания ред, независимо че става въпрос за публично вземане, породено от изпълнително основание - АУЗД. В процесния случай Община Свищов е избрала твърдяно публично вземане да бъде събрано принудително от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ това става по реда на Гражданския процесуален кодекс. Редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и реда по Гражданския процесуален кодекс са коренно различни. Коренно различни са правомощията на публичния изпълнител по глава 25 "Принудително изпълнение" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и правомощията на частния съдебен изпълнител по част пета "Изпълнително производство" на Гражданския процесуален кодекс. Коренно различни са и правата на длъжника по двата кодекса. Частният съдебен изпълнител, когато събира принудително публично общинско вземане не прилага Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Гражданския процесуален кодекс.

Община Свищов е ВЗИСКАТЕЛ, а не ОРГАН ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ по смисъла на чл. 271, т. 1 от АПК. Предвид тази съществена разлика не могат да се търсят вреди от нея, тъй като за вредите, причинени на гражданите от незаконно принудително изпълнение общината отговаря по реда на чл. 299 АПК, когато ОРГАНЪТ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО е общински. В случая общината с възлагателно писмо е изпратила вземането си за събиране от ЧСИ по реда на ГПК. С оглед на това действията на частния съдебен изпълнител, когато извършва принудително събиране на публично общинско вземане, не се обжалват пред ръководителя на звеното за местни приходи. Пред ръководителя на звеното за местни приходи се обжалват единствено действията на публичния изпълнител, когато изпълнението е по ДОПК. Публичният изпълнител, в хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, е определен от кмета на общината служител на общинската администрация. Частният съдебен изпълнител не е орган в структурата на общинската администрация, нито се намира в някаква йерархическа зависимост от ръководителя на звеното за местни приходи. Неговите действия не подлежат на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи по реда на чл. 266 ДОПК. Предвид това Община Свищов в качеството си на ВЗИСКАТЕЛ не е можела нито да спре, нито да прекрати изпълнителното производство. Видно от твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, съобщението на ЧСИ е постановено в рамките на образувано по реда на ГПК изпълнително производство въз основа на изпълнителен титул – АУЗД за събиране на парично вземане. Въз основа на горното и, базирайки се на уредената в глава Тридесет и девета от ГПК защита срещу изпълнението – съответно чрез обжалване действията на съдия – изпълнителя или защита по исков ред, оспорването на съобщение на ЧСИ не попада в кръга на подведомствените на административните съдилища производства по чл. 128 от АПК, доколкото не се касае за изпълнително производство по дял Пети от АПК „Изпълнение на административни актове и съдебни решения“. Не се касае за изпълнително производство по АПК, тъй като изпълнителното основание не е сред изчерпателно изброените в чл. 268 от АПК – от една страна, а от друга – чл.269 от АПК изключва от обхвата на АПК изпълнението на публични парични вземания. В този смисъл вж. Определение № 9229/18.08.2021г. по адм. дело № 8144/2021г. на Върховния административен съд.

С АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, са установени неплатени задължения на ищеца за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). В случая е без правно значение фактът дали надлежно по предвидения в ДОПК ред е съобщен АУЗД на ищеца и дали същият е влязъл в сила. Съгласно нормата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК, наименована "Изпълнителни основания", изрично е предвидено, че принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл. 107 от ДОПК (какъвто е и процесният АУЗД), НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА ОБЖАЛВАНИ. Т.е. с тази разпоредба е предвидена предварителна изпълняемост на въпросните актове, от което следва, че влизането в сила на акта, включително и връчването на акта на задължените лица не представлява законоустановена предпоставка за пристъпване към принудителното изпълнение на акта. Така разписаното в чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК представлява изключението, установено със закон, в съответствие с нормата на чл. 165 от ДОПК, съгласно която събирането на държавните и общинските вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, освен ако в закон е установено друго. Предвидената възможност за събиране на публичните общински вземания по реда както на ДОПК, така и на ГПК не може да е аргумент за различно възприемане на процесния АУЗД, в първия случай като изпълнително основание и преди да е влязъл в сила, а във втория случай – едва след влизането му в сила. Редът за събиране на вземането не се отразява на извода за наличието или липсата на годно изпълнително основание. Двата кодекса (ДОПК и ГПК) съдържат регламентация на различни изпълнителни основания (съответно в чл. 209, ал. 2 от ДОПК и чл. 404 от ГПК), като следва да се приеме, че препратката от ЗМДТ към ГПК е по отношение само събирането на вземанията, не и по отношение преценката във връзка с наличието изпълнителното основание, което в случая е изрично регламентирано в чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че става въпрос за неплатени в срок задължение за ДНИ и ТБО за период 2018 - 2022 г., които задължения съществуват и извън процесния АУЗД от 2023 г., който само ги установява във връзка с констатацията за неплащането им в срок. Последно посоченото е с оглед спецификата на акта, с който е установено въпросното публично общинско вземане, поради която именно специфика законодателят му е придал предварителна изпълняемост, необвързана с връчването на АУЗД и влизането му в сила. В този смисъл за преценката за наличието в случая на годно изпълнително основание е без значение редовността на връчването на АУЗ, като е без значение и законосъобразността на преценката дали АУЗ е влязъл в сила.

Съдът съобрази, че видно от известие за доставяне ИД на л. 41 от делото, АУЗД от 07.07.2023г. е изпратен на адреса на жалбоподателя, като е отбелязано, че не е потърсен. На този адрес е връчена и поканата за доброволно изпълнение (получена на 15.02.2024 г.) във връзка с която е входирал молби и жалби до ЧСИ и Община Свищов. АУАН не е обжалван и е влязъл в сила към момента на подаване на настоящата искова молба, като П. К. в съдебно заседание заявява, че не го спори. Налице са доказателства, че сумата по него е заплатена от П. К. (л. 57 от делото). Безспорно се установява, че същият не е плащал своевременно задълженията си за ДНИ и ТБО за периода 2018 - 2022 г. в срок, установени с процесния по делото АУЗД, издаден на 07.07.2023 г. Нещо повече в хода на изпълнителното производство, след получаване на поканата за доброволно изпълнение, представя доказателства за заплащане задълженията по процесния АУЗД на 20.02.2024г. Както се посочи обаче за инициирането на изпълнително производство в случая, предвид същността на АУЗД е ирелевантно дали същият е надлежно връчен и влязъл в сила.

От друга страна сезирането от Община Свищов на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД, издаден от инспектор в Дирекция "Местни данъци" при Община Свищов не представлява действие по повод изпълнение на административна дейност, а е акт на ВЗИСКАТЕЛ спрямо длъжник по повод възникнало и изискуемо задължение. Подаването на молба за образуване на изпълнително дело за събиране на публични общински задължения е правно нормирана, но не и административна дейност. Длъжностното лице от Община Свищов, подало молбата до ЧСИ не действа в качеството си на административен орган, а в качеството си на представляващ ВЗИСКАТЕЛЯ, който отправя искане до ОРГАН НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО (в случая ЧСИ) за предприемане на действия по принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. При сезирането на ЧСИ от страна на Община Свищов липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между настоящия ищец и Община Свищов, като в подкрепа на последното е и фактът, че в изпълнителното производство страните – взискател и длъжник са равнопоставени. С оглед изложеното не се установява по делото незаконосъобразно иницииране на изпълнителното производство по изп. д. № 20237250401540, като процесното действие и не следва да се определи като административна дейност. В Решение № 3229 от 18.03.2024г. по адм. дело № 6725/2023г. на Върховния административен се приема, че изпращането на възлагателно писмо от община до частен съдебен изпълнител за събиране на установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане не представлява увреждащо ищеца административно действие, тъй като не носи белезите на изпълнително-разпоредителна дейност, която в случая е приключила с издаването на акта, а и не е незаконно.

Дори да се приеме, че сезирането на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на задълженията по процесния АУЗД е административна дейност и незаконосъобразно е извършено това действие, тъй като не е налице годно изпълнително основание – влязъл в сила АУЗД, то претендираните вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от процесното "незаконосъобразно" действие. Претендираната сума като обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 426.17лв., представляват начислени и събрани такси по образуваното срещу него изпълнително дело при ЧСИ В. Г.; - начислени такси и разходи от ЦКБ Велико Търново за изпълнение на наложените запори по сметките му в банката; - направени разходи по делото. В случая не е налице изискуемата се причинна връзка между вредата и незаконосъобразното действие, тъй като както се посочи вече, пряка и непосредствена е само тази вреда, която следва закономерно от действието на администрацията по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус. Такси и разноски на ЧСИ, произтича от конкретно извършените действия по изпълнителното производство, а не от действието сезиране на ЧСИ за образуване на изпълнително производство за събиране на вземането на общината по процесния по делото АУЗД. Т.е. сезирането за образуване на изпълнителното дело и плащането на тези такси и разноски са опосредено от извършването на действия от ЧСИ, поради което задължението за плащане на таксите и разноските се явява пряка правна последица от действията на ЧСИ, а не от действията на ответника. Основанието за намаляването на имущественото състояние на ищеца с процесната сума е извършените действия от съдия изпълнителя във връзка с принудителното събиране на задължението на ищеца за ДНИ и МДТ, което не е платено през периода 2018 – 2022 г., респ. сочената от ищеца вреда не произтича от действието на взискателя по сезиране на ЧСИ за събиране на процесното вземане. Нещо повече сезирането на ЧСИ и намаляването на имущественото състояние на ищеца е опосредено и от действията по налагане на запор от страна на ЧСИ.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) длъжникът може да обжалва постановлението на частния съдебен изпълнител за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, както и постановлението за разноски. Но това обжалване е чрез частния съдебен изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието - чл. 436, ал. 1 ГПК. То не е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по реда на Гражданския процесуален кодекс. П. К. потвърждава в съдебно заседание, че не инициирал производство по оспорване пред Окръжен съд Велико Търново.

С оглед изложеното искът позоваващ се за неоснователно действие е неоснователен. Съдът не установява наличието на изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва изискуемото се незаконосъобразно действие при осъществяване на административна дейност, както и алтернативно липсва изискуемата си причинна връзка между незаконосъобразното действие – сезиране на ЧСИ за събиране на публичното общинско вземане и вредата – плащане от ищеца на дължимите към ЧСИ такси и разноски.

Не е налице бездействие на Община Свищов във връзка с оспорването пред ръководителя на звеното за местни приходи. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът с който приключва това административно производство, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция /на НАП, бел. моя/. В доктрината и съдебната практика е константно възприето, че така разписаното обжалване пред горестоящия административен орган е задължително и липсата му е пречка за съдебното оспорване на актовете /арг. от чл. 156, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК/, нормите на ДОПК са специални и изключват въведената от АПК изборност на реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 от ДОПК, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 от ДОПК или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК /последната хипотеза в случая е неприложима, съгласно чл. 107, ал. 4, изр. второ от ДОПК/. Съгласно чл. 156, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 от ДОПК, приложими и в производствата по административно обжалване на АУЗД, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК или в срока, продължен по споразумението с жалбоподателя, се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда. Съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК, в приложимата редакция, случаите по ал. 4 /мълчаливо потвърждаване/, жалбата против ревизионния акт пред съда може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, чрез решаващия орган.

Съобразно датата на подаването на жалба до Ръководителя на звено „МДТ“ при Община Свищов (16.02.2024г.) и разпоредбата на чл. 146 от ДОПК срокът, в който компетентният орган е следвало да се произнесе по жалбата срещу АУЗД, е 16.04.2024 година. По делото липсват данни и не се твърди данъчният субект да е подавал жалба по съдебен ред срещу мълчаливо потвърденият АУЗД, в посочения по-горе 30-дневен срок или след изтичането на този срок. Цитираната правна уредба, отнесена към установените по делото факти, на първо място обосновава извод, че соченото от ищеца непроизнасяне по жалбата му от административен орган или длъжностно лице при Община Свищов, не съставлява фактическо бездействие. По силата на посочената по-горе законова фикция по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, въпросното непроизнасяне е приравнено на изричен правен акт на горестоящия орган, с който е потвърден обжалвания пред него АУЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че нормите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 4 от АПК визират като незаконосъобразни действия или бездействие на административни органи и/или длъжностни лица единствено фактическите такива, като конкретно по отношение на бездействието, се има предвид такова по смисъла на чл. 256 от АПК. В случая се касае за бездействие, изрично приравнено от закона на правен акт на горестоящия административен орган, поради което евентуална негова незаконосъобразност не подлежи на установяване в настоящото исково производство, респ. това бездействие не може да представлява основание за реализиране деликтна отговорност на ответника. Съобразно последното, съдът намира, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажирането отговорността на Община Свищов по иска за обезщетяване на вреди, произтичащи от непроизнасянето в срок по жалба срещу АУЗД от 07.07.2023 г., а именно незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл. 204, ал. 4 от АПК.

Отделно от горното, по отношение на този иск не се установява и причинно-следствена връзка между соченото от ищеца бездействие и движението на образуваното за събирането на вземанията по АУЗД изпълнително дело. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че сезирането от Община Свищов на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД, както и последващото й поведение в рамките на изпълнителното производство, поначало не представляват действия или бездействия по повод изпълнение на административна дейност, а такива на взискател спрямо длъжник. Съответно на това, евентуалните неблагоприятни имуществени последици за длъжника в такова изпълнително производство не могат да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ, доколкото те не са последица от административна дейност на общината.

По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на административен орган или длъжностни лица при общината – непроизнасяне по жалбата срещу АУЗД.

Ищецът не е заявявал претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт. Както се посочи, актът е бил мълчаливо потвърден от решаващия орган и не е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Това означава, че същият е придобил стабилитет и контрол за неговата законосъобразност в настоящото производство по правило е недопустим, дори да бе изрично поискан от ищеца. В процесният случай П. К. изрично заяви, че не оспорва акта за установяване на задължения за местен данък и ТБО, като признава задълженията по него и ги е заплатил.

По предявен иск за имуществени вреди, причинени от обстоятелството, че Община Свищов не е предприела действия като взискател по изп. дело № 20237250401540 на ЧСИ В. Г. за прекратяване/спиране на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК важи вече посоченото, че както сезирането на ЧСИ от Община Свищов с молба за образуване на изпълнително дело и събиране на вземанията по АУЗД от 07.07.2023 г., така и предприемането на правно регламентирани действия във въпросното производство, респ. въздържането от такива, не представляват действия/бездействие по повод изпълнение на административна дейност. Те съставляват правни актове насочени към определен от закона орган по изпълнението, които нямат задължителен и обвързващ характер за този орган, а още по-малко за длъжника в изпълнителното производство. В рамките на това производство правоотношенията между общината и съответния субект на задължението са такива между равнопоставени страни и в тях липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение. Длъжностното лице или орган от системата на общинската администрация не предприема и не се въздържа от действия в качеството си на изпълнител на административна дейност, а като представител на Община Свищов в едно гражданско правоотношение за принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. Ето защо неговите действия или бездействие в рамките на изпълнителното производство пред ЧСИ, не могат да бъдат отнесени към регламентираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващи основание за ангажиране деликтната отговорност на общината.

Извън горното, евентуални понесени от длъжника имуществени вреди в хода на принудителното изпълнение, не биха могли да представляват пряка и непосредствена последица от действията или бездействието на длъжностно лице от общинската администрация. Както се посочи, това производство се ръководи и осъществява от трети, независим орган със законово регламентирани правомощия, като законодателят е предвидил правоотношенията между взискателя и длъжника да се развиват единствено с участието на този орган. Поради това каквато и да било имуществена увредата за длъжника не би могла да настъпи безусловно и закономерно само в резултат от действията/бездействието на взискателя, а причиняването на такава винаги би било опосредено от участието на провеждащия производството ЧСИ. Последният не е безусловно обвързан от действията на взискателя, дължи самостоятелна преценка и съблюдаване на изискванията за законосъобразност на принудителното изпълнение, респ. носи самостоятелна деликтна отговорност за нарушаване на тези изисквания (чл. 74 от ЗЧСИ, чл. 441 от ГПК).

Действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. За употребените в чл. 203 от АПК и в чл. 1 от ЗОДОВ термините "актове", "действия" и "бездействия", няма легално определение. Под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице "бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма, закон. Това следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частта за незаконосъобразно бездействие. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация. Двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния АО и дължал ли е той определено действие. Съответно, за незаконосъобразно "действие" на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея.

Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. На основание чл. 171, ал. 5 АПК, с определението за насрочване на делото на П. К. е указно, че от доказване по настоящото дело се нуждаят обстоятелствата относно претендираните неимуществени вреди от служители на общинската администрация на Община Свищов, изразяващи се в разходване на сили, време, безпокойство и усилия по писане на жалби до Община Свищов и до ЧСИ В. Г. с негативни за него емоции, както и злепоставяне пред работодателя и колегите му с наложения запор върху трудовото му възнаграждение и използване на работодателя за връчване на документи за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ.

По претенцията за неимуществени вреди:

Както се направи извод за липса на незаконосъобразни действия и бездействия в производство по принудително изпълнение по АПК неоснователна е и претенцията за неимуществени вреди. От друга страна, доколкото твърдените вреди са неимуществени и са свързани със субективното възприятие на ищеца, е дали у същия се е породило твърдяното състояние на сериозно безпокойство и тревожност. От ангажираните писмени доказателства не се установи, че твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца е поради изживял силен стрес и свързаните с това негативни изживявания по повод поканата за доброволно изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело от ЧСИ.

Не се доказват твърдените неимуществени вреди от служители на общинската администрация на Община Свищов, изразяващи се в безпокойство с негативни за него емоции, както и злепоставяне пред работодателя и колегите му с наложения запор върху трудовото му възнаграждение и използване на работодателя за връчване на документи за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, които неимуществени вреди оценява на 1000лв. Разходване на сили, време и усилия по писане на жалби до Община Свищов и до ЧСИ В. Г. не могат да формират неимуществени вреди. Представената епикриза от медицинския институт на МВР по ендокринология за заболяването му „териотоксикоза с дифузна гуша“ е от дата 13.11.2015 година, когато заболяването е диагностицирано - значително предхождаща твърдените неоснователни действия и бездействия на служители на Община Свищов. Изследването от лаборатория „Медилаб, от 22.05.2024 година, с влошени показатели на хормон ТSH не може еднозначно да се обвърже с твърдените неоснователни действия и бездействия на служители на Община Свищов. От страна на П. К. не са ангажирани годни доказателства, които да обосноват негативни за него емоции, както и злепоставяне пред работодателя и колегите му, още повече, че наложеният запор върху трудовото му възнаграждение и използване на работодателя за връчване на документи за образуване на изпълнително дело е в резултат дейността на ЧСИ. Ето защо, съдът намира за недоказана и пряката причинно-следствена връзка между настъпването им и твърдените незаконосъобразните действия на служители на Община Свищов. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са доказани твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на Община Свищов, както и пряката причинно-следствена връзка. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявените от него искове.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по фактура № 2850/13.05.2024г., заплатени с преводно нареждане от 13.05.2024г. (л. 51 от делото).

Предвид изложеното и на основание чл. 203, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Велико Търново, 5-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. К. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2, ап. 10 обективно съединени искове против Община Свищов за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 426.17лв. и 1000лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Община Свищов по принудително изпълнение на АУЗД № 1022-1/07.07.2023г. по изпълнително дело № 20237250401540 на ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П. Н. К., [ЕГН] от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2, ап. 10 да заплати на Община Свищов разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.