РЕШЕНИЕ
№ 14168
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110139856 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и
чл. 98а, ал. 1ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Е...“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника „Х...“ ЕООД Договор за
продажба на електрическа енергия от дата 02.09.2021г., по силата на който ищецът, в
качеството му на продавач, се е задължил да продава активна нетна електрическа
енергия, а купувачът – да заплаща доставената енергия по реда, в срокове и условия,
съгласно договора, който касае обект с ИТН 2735303 и обект с ИТН 2735305,
находящи се в гр. Свети Влас, хотел „З.“. Поддържа, че съгласно процесния договор
/влязъл в сила на 01.10.2021г./ продавачът поел задължението да предоставя
допълнително услуги, свързани с доставката на ел. енергия, в т.ч. отговорност за
балансиране, прогнозиране на потреблението и др. Излага, че за периода от
01.04.2022г. до 30.04.2022г. в изпълнение на задълженията си е доставил на ответника
електрическа енергия, мрежови и допълнителни услуги, за което е издадена фактура №
**********/03.04.2022г. и дебитно известие № **********/30.04.2022г. към фактурата,
като стойността на сумата за плащане след приспадане на компенсацията съгласно р-е
на МС, възлиза на 2828,19 лева. Допълва, че съгласно чл.5.3.2. от договора, при
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, купувачът дължи и
неустойка в размер на законната лихва за забава върху незаплатената сума, с оглед на
което претендира сума в размер на 51,85 лева за периода от 20.05.2022г. до 24.07.2022г.
Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.07.2022г. до окончателното плащане, както и разноски по
1
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Х...“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че на
21.03.2022г. сключил договор за наем с „МПМ Хотелс“ ООД, който поел задължение
да прехвърли партидата на свое име. Излага доводи, че на 07.04.2022г. и 08.04.2022г. е
заплатил всички дължими суми към ищеца, ведно с лихви и разноски, включително
такса за включване, която е заплатена два пъти. Твърди, че не е информиран за
издаденото дебитно известие, нито е получил същото в оригинал. Моли за отхвърляне
на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца вземания за продажна цена за ползване на електрическа енергия и мораторна
лихва за забава в плащането на цената, за два обекта, находящи се в гр. Свети Влас,
Хотел „З.“ с ИТН 2735303 и ИТН 2735305.
За основателността на предявените искове за дължима цена на електрическа
енергия ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за доставка на
електрическа енергия за процесния период и имот, извършена доставка на
електрическа енергия и нейната стойност, изпадането на длъжника в забава и размера
на мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ответника и при установяване на горните
обстоятелства е да докаже изпълнение на задължението за плащане.
От представения и неоспорен от страните договор от 02.09.2021г. и приложения
№ 1 и № 2 към него се установява, че ищецът „Е...“ ЕАД и ответникът „Х...“ ЕООД са
се намирали в облигационно отношение с предмет - продажба на електрическа енергия
за следните два обекта на ответника: ИТН 2735303 и ИТН 2735305, находящи се в гр.
Свети Влас, клиентски № **********. Съгласно чл.2.2, Раздел II, страните са
предвидили, че началото на доставката на ел. енергия е 00:00 часа на 01.10.2021г., а
краят на доставката – 24:00 часа на 30.09.2022г., съответно следва да се приеме, че за
посочения период ответникът има качеството на небитов клиент на електрическа
енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката - ЗЕ. Съгласно пар.
1, т. 33а от ДР на ЗЕ. "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В
случая електроснабдения обект представлява хотел, респективно същият е
2
предназначен за осъществяване на търговска дейност и това твърдение не е било
оспорено. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно субектите, които могат да бъдат
страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях са "доставчик от последна
инстанция", какъвто е „Е...“ ЕАД, и "краен клиент", какъвто е ответникът. Според
разпоредбата на пар. 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ крайният клиент е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Безспорно ответното
дружество купува електрическа енергия за собствено ползване, като се явява "небитов
клиент", по смисъла на цитираната разпоредба.
От предметното съдържание на договора за продажба на електрическа енергия се
извежда, че страните са постигнали съгласие продавачът /ищец/ да продава активна
нетна електрическа енергия на купувача, който от своя страна поема задължението да
заплаща доставената ел. енергия в сроковете, по реда и условията договорени в
рамките на облигационната връзка. В Раздел I, чл.1.2 е предвидено, че продавачът
предоставя и допълнителни услуги, както следва: отговорност за балансиране,
прогнозиране на потреблението, както и плащане на дължимите от купувача суми на
съответните мрежови оператори суми за използвани мрежови и др. услуги, както и
нормативно определените добавки върху тези суми.
Съгласно договора цената на електрическата енергия се определя в лева/МВтч.
/арг. чл.5.1.1/. Цената за един МВтч електрическа енергия за периода на фактуриране
се формира по следния начин: а) единичната цена (в лв/МВтч без ДДС) за фактуриране
е равна на крайната сума за фактуриране от т.“б“, разделена на измереното количество
(МВтч) за отчетния период; б) крайната сума за фактуриране (в лв без ДДС) е равна на
сбора от всички произведения на почасовите цени от т.“в“ и почасови количества
(МВтч) за отчетния период; в) почасовата цена е равна на сумата от БОРСА +
ДОБАВКА, където „БОРСА“ е почасовата цена за МВтч на пазарен сегмент „Ден
напред“ на „Българска Независима Енергийна Борса“ ЕАД аз изминалия отчетен
период, която е видна на адрес www.ibex.bg, а „ДОБАВКА“ е фиксирана добавка от
5,30 лв/МВтч без ДДС), покриваща административните разходи, вкл. за прогнозиране,
балансиране и разходи към БНЕБ.
Страните се уговорили, че в срок от 5 дни след изтичане на съответния период и
след получаване на необходимите данни от измерванията от страна на съответния
мрежови оператор, продавачът издава и изпраща на купувача фактура за доставената
електрическа енергия, мрежовите, допълнителните услуги и дължимите добавки и
данъци от 1-во до последно число на съответния месец включително, като купувачът се
задължава да плати дължимата сума в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца
на доставка. Предвидено е също, че продавачът издава фактура в електронен вид, която
3
следва да бъде изпратена на посочения в договора електронен адрес на
ответника.
Неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на задълженията по
договора в уговорените срокове, е закрепено с регламентирана съгласно чл.5.3.2 от
договора неустойка в размер на законната лихва за забава върху неизплатената
сума.
За периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г. ищецът е издал фактура №
**********/03.04.2022г. на стойност 236 лева с падеж 25.04.2022г., както и дебитно
известие № **********/30.04.2022г. към фактура № **********/03.04.2022г. на
стойност 2828,19 лева /след приспадане на компенсация за м.04.2022г./.
Ответникът се е позовавал на сключен на 21.03.2022г. договор за наем за обекта,
до който ищецът се е задължил да доставя и продава електрическа енергия, като е
посочил, че наемателят „МПМ ...“ ООД е поел задължението да прехвърли откритите
партиди за електрическа енергия на свое име.
Съгласно чл. 104, ал. 8 и ал. 9 от Правила за търговия с електрическа енергия,
при подаване на заявление за смяна на собственик или ползвател на обект на клиент на
доставчик от последната инстанция, заявлението се подава чрез доставчика от
последна инстанция до независимия преносен оператор, за което по делото няма
доказателства да е изпълнено. Новият собственик или ползвател следва да е сключил
договорите по чл. 11, т. 1, 2, 4, 10 или договорите по чл. 11, т. 3, 4, 10, а именно:
договор за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги;
договор за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа; договори за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
договор за продажба на електрическа енергия; договор за комбинирани услуги. Не са
представени и доказателства новият собственик/ползвател да е сключил договорите,
визирани в чл. 11 от ал. 9 от Правила за търговия с електрическа
енергия.
При така установените факти и с оглед сключения между страните по делото
индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 02.09.2021г., при липса
на твърдения и доказателства да е прекратено действието на същият, следва да се
приеме, че ответникът е отговорен за заплащането на консумираната електрическа
енергия за процесните обекти, в отчетния период 01.04.2022г. до 30.04.2022г.,
установена посредством издадените фактура и дебитно известие на стойност 2828,19
лева. Уредбата в посочените Правила за търговия с електрическа енергия предвижда
лицето, сключило договор с доставчика на ел. енергия, да уведоми последния за
настъпилата промяна, като при неизпълнение е отговорен за плащането на потребената
енергия, съответно възражението на ответника се явява неоснователно и недоказано.
4
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът при
преценката си по реда на чл.202 ГПК кредитира като обективна, компетентно
изготвена и обоснована се установява, че ищцовото дружество е издало за клиентски №
********** фактура № **********/03.04.2022г. на стойност 236 лева и дебитно
известие № **********/30.04.2022г. на стойност 3587,07 лева. Вещото лице изяснява,
че стойността по фактура № **********/03.04.2022г. е изцяло погасена с плащания на
07.04.2022г. и на 08.04.2022г. По отношение на дебитно известие №
**********/30.04.2022г. към фактурата посочва, че от общата стойност 3587,07 лева е
приспадната сума в размер на 758,88 лева, представляваща „Приспадане на основание
Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия и
решение на Министерски съвет“ , в резултат на което е останала дължима сума в
размер на 2 828,19 лева. Посочено е също, че цената на използвани мрежови и
допълнителни услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези
цени, подробно описани в издадените фактури, е изчислена съгласно действащите
цени на услугите, утвърдени от КЕВР Решение № Ц-27 от 01.07.2021г. Вещото лице е
дава заключение, че съгласно предоставена информация от ТД на НАП – София,
ответното дружество не е включило фактура № **********/03.04.2022г. и дебитно
известие № **********/30.04.2022г. с издател „Е...“ ЕАД в дневниците за покупки, не е
ползвало данъчен кредит, съответно същите не са осчетоводени. По отношение размера
на законната лихва върху претендираната сума от 2828,19 лева за периода от
20.05.2022г. до 24.07.2022 г. е посочил, че същата е на стойност 51,85 лева.
Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща индивидуализиращите
облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника,
включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея,
представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват
неговото съществуване. Съдът намира за необходимо да посочи, че
неосчетоводяването на фактурата нито изключва наличието на договор, нито реалното
осъществяване на престацията по него съобразно договореното /в случая доставката на
електрическа енергия/. Нещо повече, то може да се дължи единствено на неизправно
поведение на страната, като евентуално нередовно водене на счетоводство или
неизпълнение на задължение за счетоводно отразяване на фактурите и не може да
рефлектира в тежест на изправната страна по договора. Приемането на изпълнена
съобразно договореното между страните престация може да бъде установено
посредством предвидените в ГПК и допустими доказателствени средства.
В настоящия случай от приетото и неоспорено от страните заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се извежда, че ответникът е заплатил
изцяло стойността на издадената от ищцовото дружество фактура №
**********/03.04.2022г., с плащания на 07.04.2022г. и 08.04.2022г., обстоятелство
5
което се потвърждава и в отговора на ответната страна от 09.11.2022г. От
съдържанието на документа се установява, че същият е издаден на основание етапно
плащане за м.04.2022г. по процесния договор за доставка на ел. енергия. Ето защо,
съдът намира, че е налице признание от ответната страна на факта на доставка на
електрическа енергия за отчетен период 01.04.2022г. – 30.04.2022г., за който страните
са обвързани от валидно облигационно отношение, съответно за купувачът е
възникнало задължението да заплати и последващото дебитно известие №
**********/30.04.2022г. към фактура **********/03.04.2022г., отразяващо
коригирания размер на вземането за електрическа енергия за периода, с включен акциз
и допълнителни услуги. Следва да се посочи, че неполучаването на счетоводния
документ не освобождава купувача от задължението му за заплащане на дължимите
суми, доколкото основанието представлява сключеният индивидуален договор за
продажба на електрическа енергия.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е
извършено плащане по издаденото дебитно известие № **********/30.04.2022г. в
размер на процесната сума от 2828,19 лева. Представените с отговора на исковата
молба преводни нареждания, касаят лихви и разноски по т.д. № 397/2022г. по описа на
СГС, такси за включване към електроразпределителната мрежа и заплащане на суми по
индивидуализирани фактури, но същите не сочат на погасяване вземането на
продавача на електрическа енергия /ищец/ по посочения първичен счетоводен
документ, в размера претендиран в настоящото производство. По изложените
съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
претендираното обезщетение за забава.
С оглед извода на съда относно съществуването на главно задължение за
стойност на доставено и незаплатено количество електрическа енергия до обектите на
ответника по Договор от 02.09.2021г. за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. в
тежест на ответника е възникнало и акцесорното такова за заплащане на обезщетение
за вредите, поради неизпълнение на задължението в срок. В чл. 5.2.2 от договора е
уговорен падеж на задължението – в 10-то число на месеца, следващ месеца на
доставка. Ищецът е заявил акцесорна претенция за периода от 20.05.2022г. до
24.07.2022г. Същевременно при съобразяване на обстоятелството, че исковата
претенция е предявена на 22.07.2022г. /видно от датата посочена на разписката от
куриер „МиБМ Експрес“ ООД/съдът намира, че обезщетението за забава следва да
бъде присъдено до датата предхождаща подаване на исковата молба - 21.07.2022г. С
6
оглед на изложеното, претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава е
основателна за сума в размер на 49,50 лева, изчислена от съда на основание чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор. До посочената сума акцесорният иск е
основателен, а за горницата над него до пълния заявен размер от 51,85 лева следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни.
Предвид изрично направеното искане в тази насока и съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, ищецът претендира следните разноски: 163,13 лева – държавна
такса по осъдителните искове, 250 лева – депозит за експертиза и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове, проведените
открити съдебни заседания и извършените процесуални действия. С оглед на
изложеното и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 508,00 лева.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „..” № 8, ет.4, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на „Е“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „..., ет.3, на основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ
и чл. 98а, ал. 1ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2828,19 лева, представляваща доставена
електрическа енергия за периода 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. за обекти с ИТН 2735303
и обект с ИТН 2735305, находящи се в гр. Свети Влас, хотел „З.“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 49,50 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 20.05.2022 г. до 21.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за горницата над 49,50 лева до пълния претендиран размер от
51,85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „...” № 8, ет.4, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на „Е...“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...”, ет.3, сумата 508,00
лева – разноски в производството пред СРС.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8