Решение по дело №91/2019 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20194420200091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№91 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №18-0305-000678/24.12.2018г. на началник РУ-Никопол към ОД на МВР – Плевен на Л.Н.Д., ЕГН********** *** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба №Iз – 2539 на МВР му били отнети 6 (шест) контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Д., който го е обжалвал. Излага доводи, че установената фактическа обстановка в АУАН не е действителната, като жалбоподателя моли съда да отмени НП. Същият в жалбата си неправилно е посочил номера на НП, което обжалва, като е изписал - наказателно постановление №18-0305-000878.

Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебно заседание, явил се е лично и е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят Е. и свидетеля И. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         НП е било връчено на жалбоподателя на 15.04.’19г., а жалбата е била заведена в РУ на МВР-Никопол на 22.04.2019г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, като му е надлежно връчен, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя, като в него е посочил, че има възражения.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 15.12.2018г. около 12.43 часа в *** в посока с.Д., като водач на лек автомобил „***“ с ДК №***, собственост на С.Л.М., ЕГН********** *** управлявал МПС, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него се установява гореописаната фактическа обстановка.

В тази насока са и показанията на свидетелите Е. и И., като детайл в тях следва да се посочи, че първоначално актосъставителя, а след него и свидетеля И. забелязали при проверката, че обезопасителният колан на жалбоподателя бил закопчан, като на долната хоризонтална част на колана жалбоподателят бил седнал, а диагоналната част само била преметната през тялото му. Освен това двамата забелязали возещият се до жалбоподателя свидетел Я., който бил с правилно закопчан колан, който факт Е. и И. посочили на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че в конкретния случай са налице две групи субективни възприятия – тези на актосъставителя и свидетеля при установяването на административното нарушение от една страна – двамата полицейски служители и от друга страна – показанията на свидетеля Я., воден от жалбоподателя. За показанията на Я. съдът приема, че са отчасти дадени необективно и в явен стремеж на този свидетел да защити от съответното нарушение жалбоподателя. Това според съда не води до ситуацията на колизия на две групи субективни възприятия и от там до липса на единствения извод, че на съдебно следствие липсва категоричност и е налице съмнение. В подкрепа на този извод на съда е становището на жалбоподателя след приключване на съдебното следствие в хода на пренията, където лично е заявил, че след като в буса, в който се е возил по-рано, коланът е бил поставен и е обхващал само две точки, то и в автомобила си, по времето когато е извършил нарушението, според него той правилно е бил поставил обезопасителния колан.

Следва да се добави, че начинът, по който е бил заключен колана в едната си част под седалището на жалбоподателя, при всички положения дава възможност на последния да управлява без поставен обезопасителен колан и само в случай, че забележи органи на полицията бързо да прехвърли горната част на колана, минаваща по диагонал на тялото, за да изглежда визуално, че е поставил обезопасителен колан и се опита да избегне административно-наказателна отговорност.

От така изложеното съда достига до извода, че АНО е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба №Iз – 2539 на МВР му били отнети 6 (шест) контролни точки.

В доводите изтъкнати в жалбата няма един, който да фиксира правно значими и относими към конкретния казус нарушения от страна на АНО, които да са довели у последния до формиране до неправилен извод за това кой е нарушителя, какво нарушение е извършил и какво административно наказание по размер следва да му се наложи.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди, поради което съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0305-000678/24.12.2018г. на началник РУ-Никопол към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Н.Д., ЕГН********** *** на основание чл.137А, ал.1 във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба №Iз – 2539 на МВР му били отнети 6 (шест) контролни точки, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: