№ 19742
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ р.ЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110102565 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата 1 483,05 лева, представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 188,33 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 16.10.2020 г. до
23.06.2022 г., сумата 65,34 лева, представляваща дължима главница за
доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до
окончателното й изплащане и за сумата 12,75 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода 31.07.2019
г. - 23.06.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С..,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 38607/2022 г. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът Д. Д. Д. чрез адв. П. е депозирал в срок отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Намира
исковата молба за нередовна, а производството за недопустимо. Оспорва да е
потребител /ползвател/ на топлинна енергия за процесния период, като
твърди, че липсват доказателства да е собственик на процесния имот, както и
за реално доставеното количество топлинна енергия. Оспорва представеното
известие към фактура за прогнозна начислена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г, извадката от счетоводни операции абонат .., както
и двете съобщения към фактура № .. и към фактура № **********. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми с падеж три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и направените
в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от приложената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 26.11.2011
2
г., процесният имот, представляващ апартамент №.., находящ се в гр. С.., е
деклариран като собственост на ответника Д. Д. Д.. В документа ответникът е
отбелязан като единствен собственик на имота, а процесното жилище - като
основно. Това обстоятелство се потвърждава и от представените списъци на
етажните собственици, съдържащи имената и подписите на титулярите на
топлоснабдените имоти.
В случая ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, но
твърди, че не е негов ползвател. Не се твърди и не се доказа в полза на
майката на ответника З.Т.К. да има учредено вещно право на ползване върху
имота. Не бяха представени доказателства нито за откриване на партида за
топлоснабдения имот на името на лице, различно от ответника, нито за
сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и майката на
ответника З.Т.К., за която се твърди, че го ползва. В разясненията, дадени с
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК, се
посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същ.еменно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, каквито доказателства в случая
очевидно липсват.
С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че
ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ през исковия период
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и е обвързан по силата на закона от облигационна
връзка с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота топлинна
енергия. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е пасивно
3
легитимиран да отговаря за цялото задължение.
Представено е удостоверение с рег. № ..., издадено от С. - р. “В.”, от което
се установява, че административен адрес ж.к. “З.”, бл.. е идентичен с
административен адрес ж.к. “З.”, бл. .. По делото е установено, че процесният
имот е бил т. и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към т. мрежа.
Представени са съобщения към общи фактури за отчетни периоди
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т." на клиенти в С. (.), одобрени от К., в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДК. (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от
Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
4
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на “Б.” ООД съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 08.08.2002 г. и сключения въз основа на него
договор с топлинния счетоводител от 04.09.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.
“терминал” се снема показанието на топломера в 0.00 часа на първо число на
месеца. Топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки за съответствие, за което
са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за
процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.
Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 5 бр.
отоплителни тела, тръби от горния кръг и един водомер за топла вода. От
заключението се установява, че са съставяни протоколи за главен отчет с
подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола
за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Посочено е, че топлата вода е изчислявана по реален отчет, а показанията от
протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. Съгласно заключението на СТЕ заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената
от общия топломер. Експертизата е установила, че количествата топлинна
енергия за технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за
5
сметка на ищеца. От отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи,
като във фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение.
ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на
имота – 155 куб. м. Съгласно заключението дяловото разпределение е
извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на
общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е
на стойност 1483,02 лева. От представените от третото лице-помагач писмени
доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен
достъп до имота за извършване на отчитането на уредите през исковия
период.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-
ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на
имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.
При изчисляване на сумата за отдадената топлинна енергия от сградна
инсталация е съобразен пълният отопляем обем на имота, както и цената на
ТЕ за месеците с активно отопление, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 1 483,02 лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т." и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
6
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Представено е извлечение по сметка, от което се установява, че месечната
такса за извършваната услуга за дялово разпределение е в размер на 2,75 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода м.06.2019 г. - м.04.2021 г. възлиза на 63,25 лв., до която сума
следва да се уважи претенцията на ищеца и да се отхвърли до пълния
предявен размер – 65,34 лв.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба/заявлението – 18.07.2022 г., като се отчете
обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Н. от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
7
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди
12.05.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 31.03.2019 г. /изискуемост -
16.05.2019 г./, което в случая не се претендира. Началният месец от исковия
период е 05.2019 г., като изискуемостта на дължимата цена на потребената
топлинна енергия за този месец съгласно общите условия на ищцовото
дружество е настъпила на 16.07.2019 г., т.е. вземането не е погасено по
давност и следва да се присъди в цялост, считано от началния месец на
исковия период. Вземането за дялово разпределение се претендира за период,
считано от м.06.2019 г., поради което същото не е погасено по давност и
следва да се присъди в цялост.
Ответникът не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница за потребена ТЕ и за доставена услуга дялово
разпределение се явяват основателни: искът за главница за потребена ТЕ – до
размера, посочен от вещото лице, а искът за главница за дялово
разпределение – до размера, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
8
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по
общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли
месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният
изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на
14. 06., т. е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния
срок от издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09
на съответната година.
В случая обаче фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е издадена на 31.08.2020 г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава от 15.10.2020 г.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия 1 483,02 лв.
за периода 15.10.2020 г. – 23.06.2022 г. възлиза на 186,20 лв., а за исковия
период - 16.10.2020 г. - 23.06.2022 г. – 185,99 лв., до който размер предявената
акцесорна претенция се явява основателна и следва да се уважи.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
9
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в размер на 430,71 лв. за платени
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в размер на 84,15 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски съобразно размера на отхвърлените претенции за заплатено
а.ско възнаграждение в размер на 4,92 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Д.
Д., с ЕГН ********** дължи на „Т.", ЕИК .., сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1483,02 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ап.., находящ
се в гр. С.., аб. № ., за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата 63,25 лв.,
представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022
г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 185,99
лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода 16.10.2020 г. – 23.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на
цена за доставена топлинна енергия за разликата над 1 483,02 лв. до пълния
предявен размер 1 483,05 лв., иска за главница на цена за доставена услуга за
дялово разпределение за разликата над 63,25 лв. до пълния предявен размер
65,34 лв., иска за лихва върху цената за топлоенергия за разликата над 185,99
лв. до пълния предявен размер 188,33 лв., както и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 12,75 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г.-
23.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 38 607/2022 г. по описа на СРС, 153 състав.
10
ОСЪЖДА Д. Д. Д., с ЕГН ********** да заплати на „Т.", ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 430,71 лв. разноски в исковото
производство и сумата 84,15 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.", ЕИК .., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на а. Л. П., гр. С. а.ско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената срещу ответника част от исковете в размер на 4,92 лв. за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т." – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски р.ен съд: _______________________
11