Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори гр.състав, в
публично заседание 06 юли 2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при участието на секретар Валя Апостолова,
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гражданско дело № 5781 по описа за 2018 год. и за да се произнесе
съобрази следното:
Предявена е във връзка
с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2666/2017г. на ВРС искова молба
от ”СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр.София против С.П.И. *** за признаване
за установено, че ответникът дължи сумата от 75.00 лева, незаплатена по договор
за продажба на изплащане № *********/03.08.2015г. сключен с „Мобилтел” ЕАД,
мораторна лихва от 4.17 лв. за периода 29.12.2016г. до 16.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. В исковата молба се твърди, че претендираните суми представляват
просрочени неплатени задължения с настъпил падеж, които ищецът претендира в
качеството си на поръчител по сключения договор, който е изплатил задължението
на ответника.
Исковете са с правно
основание чл.422 ГПК и чл.410 ГПК вр. чл.183 и чл.200 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока по чл.131 ГПК
назначеният на ответника особен представител в писмен отговор оспорва иска и
моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Поддържа, че
представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин наличието
на неизпълнено задължение, съгласно договора за продажба.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №2666/2017
г. на Районен съд-Враца на 27.06.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено С.П.И. да заплати на„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД сумата от
75,00 лв.- главница дължима по договор за продажба на изплащане №
*********/03.08.2015 г., сключен на 03.08.2015г.; 4,17 лв. мораторна лихва за
забава от 29.12.2016 г. до 16.06.2017 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2017г. до окончателното й изплащане; разноски по делото в
размер на 25,00 лв. държавна такса и
360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от длъжника
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с
разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
От представените писмени доказателства се установява, че на 03.08.2015г., между
„Мобилтел” ЕАД и ответницата С.И. е бил сключен договор за продажба на
изплащане № *********, с първоначална вноска от 5.00 лева и месечни вноски от общо
115.00 лева, на обща стойност 120.00 лева, за срок от 23 месеца, по силата на
който ответницата е придобила собствеността върху апарат Lenovo А536 DS Black
МАТ 15 23м със сериен номер: **********. Страните са постигнали съгласие
продажната цена да бъде заплатена по погасителен план към договора. В чл. 6 от
договора за продажба е предвидено, че първоначалната вноска се заплаща от
купувача при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска – в
сроковете за плащане на сумите по месечните фактури, издавани за ползвани
услуги по договора за услуги. Съгласно чл.9.1.2 от договора продавачът има
право да обезпечи с поръчителство от трета страна вземанията си по договора за
продажба. Според чл.12, т.3 от договора при неплащане в срок на най-малко 2
последователни месечни вноски от страна на купувача, продавачът може да
прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми стават
изискуеми от датата на издаване на съответната фактура.
Съгласно договор от 07.11.2014г.
„Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ********* е възложило на ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС“ АД /СБС/ да извършва кредитен скоринг на потребители на „Мобилтел“
ЕАД, с цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и
мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен
лимит, както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на оператора от
абонатите, които са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз
основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Кредитният
скоринг се състои в извършване на кредитна оценка, която включва предоставяне
на становище от страна на ищеца - одобрение или неодобрение на потребител като
подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД.
Съгласно договора от 07.11.2014г., реализиране на отговорността на поръчителя
започва при спиране достъпа на абоната до мрежата в резултат на просрочено
плащане по договор за продажба на изплащане, сключен с „Мобилтел“ ЕАД въз
основа на одобрение от ищеца, за всички случаи с просрочени задължения, по
които са изтекли повече от 30 дни след спирането чрез предоставяне на справка
за съответните просрочени плащания по съответните договори за продажба на
изплащане. Видно от Анекс от 08.10.2015г. към договора от 07.11.2014г.,
„Мобилтел“ ЕАД е упълномощило ищеца „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД да изпраща
писмени уведомления на абонатите от името на мобилния оператор, с които да ги
информира относно разваляне на сключените с тях договори за продажба на
изплащане и настъпила предсрочна изискуемостта на задълженията им по тези
договори, както и да ги покани да платят дължимите суми на „Мобилтел“ ЕАД.
От представения препис от уведомление по чл.143 от ЗЗД /стр. 12 и 13 от
делото/ се установява, че ищецът в качеството си на поръчител е изпратил
уведомление до длъжника И. за настъпилата предсрочна изискуемост на неплатените
вноски по погасителния план по договор за продажба на изплащане № *********/03.08.2015
г. и предстоящото плащане от страна на поръчителя–ищец за погасяване на задължението
към „Мобилтел“ ЕАД. От приетия препис от известие за доставяне е видно, че съобщението
не е връчена на ответницата И., тъй като получателят се е преместил на друг
адрес.
Видно от уведомление по т.2.2.6 от договора от 07.11.2014 г. „Мобилтел” ЕАД,
е потвърдило, че на 29.12.2016 г. ищеца, в качеството си на поръчител по
условията на договор от 07.11.2014 г., е заплатило на „Мобилтел” ЕАД сума в
размер на 75.00лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба
на изплащане № *********/03.08.2015 г., а длъжник по договора за продажба на
изплащане е ответника С.И.. Посочено е, че с плащането, на осн. чл.146 ЗЗД
ищеца встъпва в правата на кредитора „Мобилтел” ЕАД срещу длъжника.
По делото е приложен приемо-предавателен протокол №70/23.11.2016 г., съдържащ справка по
т.2.2.3 от договора за поръчителство, списък с абонатите и размера на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез
поръчителство. Справката съдържа абонати на Мобилтел ЕАД сключили договори за
изплащане въз основа на скоринг и одобрение от СБС и общ размер на просрочените
задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от СБС, в
размер на 27908.83 лв. В приложената справка,
присъства и ответницата С.И. с посочен договор за продажба на
изплащане № *********/03.08.2015г. и неплатена сума гарантирана от СБС.
Приложено е платежно нареждане от 29.12.2016 г. за сумата от 25764.74 лв. по договор за поръчителство, заплатена от „Мобилтел” ЕАД в полза на
ищеца ”СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, гр.София.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съглашението
между "Мобилтел" ЕАД-София и ищеца
”СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, представлява договор на лично поето
обезпечение на чужд дълг, наречен
поръчителство, тъй като съдържанието му покрива характеристиките на този вид
двустранна правна сделка -
предмет на уредба в основния
облигационен закон от чл.138-чл.148 от ЗЗД, с тази особеност, че предметът му включва освен съществуващи и бъдещи задължения на потребителите /клиенти на мобилния оператор по сключени договори за продажба на изплащане на крайно устройство/, тези които ще възникнат и
ще станат изискуеми след сключването на договора - чл.138, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД.
С този
договора за поръчителство ищецът ”СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД е поел на
собствено договорно основание тежестта
да отговаря солидарно с ответницата-купувач за изпълнението на нейното основно
и изискуемо парично задължение по договора за продажба на изплащане,
сведено по вид/основание и размер
до дължимата цена за мобилното телефонно
устройство, включена във всяка една от вноските
или иначе казано в цялата сума 75 лева, без първоначалната вноска/,
каквито, както, за когато и колкото са поети и действително съществуват в
някакво състояние - чл.138, ал.2 ЗЗД, чл.4 и чл.5 от договора за поръчителство,
т.е. дължи наред с нея в качеството й на главен/текущ, регулярен/ длъжник, погасяването им стига да не е уговорено да е само
част от тях или при по-леки условия - чл.139, изр.1-во ЗЗД/ като последица на ситуация, при която е спряла да
ги изпълнява в уговорените срокове - чл.
140, чл. 141, ал.1, вр. с чл.138, ал.1 ЗЗД.
Иначе казано задължението му към мобилния оператор - продавач и кредитор за
предоставените услуги е аксесорно /допълнително,
добавъчно, съпътстващо/ спрямо това на главния длъжник, защото е немислимо да
съществува, без да съществува главното, обусловено е от съществуването му и с
погасяването на второто се погасява и първото.
Спирането
на плащанията на дължимите вноски е юридически факт, поставил в положение на
забава /чл.84, ал.1, чл.85 ЗЗД/ ответницата и породил установеното с нормата на
чл.12.3 от договора за продажба на изплащане право на мобилния оператор -
продавач да третира дълга като преобразуван в едно ново състояние, наречено
предсрочна изискуемост. Тоест плащанията на части на
главницата за цена на мобилното устройство, заедно с лихвата, уговорени да се
извършват в един дълъг срок /23 месеца/
съгласно погасителния план, е могло да бъдат запазени само по ново съгласие на мобилния оператор -
кредитор, защото той вече има право/ чл.71 от ЗЗД/ преди да е
изтекъл крайния срок на погасяването им да иска плащане, освен на забавените
вноски и на всичко остатъчно дължимо по договора наведнъж /погасяване и на онези части от дълга, чийто
падежи е било уговорено да
настъпват след датата на разглежданото възникнало състояние/, т.е.
тези облекчителни по юридическа повеля
социални преимущества за длъжника, отпадат. Губи се преимуществото,
както на „частичните срокове в срока за
издължаване”, така и на целия срок на издължаване.
Последица от възникналата ситуация /спиране на
плащанията на дължимите вноски и настъпилата забава/ е правото на мобилния оператор да предяви писмена
претенция за плащане към ищеца – поръчител /чл.140 ЗЗД, чл.2.2.3 от договора/,
което първият очевидно видно от
уведомление по т.2.2.6 от договора от 07.11.2014 г. е упражнил иначе вторият не
би платил/. Упълномощен да го направи, ищецът
е изпратил на ответницата писмо, с което я уведомява за приложението на последицата/
чл.12.3 от договора за продажба на изплащане/ от обективния факт на спиране на
плащанията, изразяваща се в настъпило ново състояние на целия остатъчен дълг - предсрочна
изискуемост /в такъв смисъл следва да се тълкува изявлението/, прекратяването на
договора, при което е даден срок за
доброволно изпълнение до 23.12.2016 г. и в изпълнение на изискването на чл.
143, ал.1, изр.1-во ЗЗД ответника
е уведомен, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение в качеството си на поръчител ще заплати сумата и ще встъпи в правата на
удовлетворения кредитор.
Видно от сключения между ответницата И. и
мобилния оператор договор за продажба на изплащане № *********/03.08.2015 г.,
падежът на дължимост на претендираната сума от 75.00 лв. е настъпил към настоящия
момент, поради което сумата се явява изискуема от длъжника.
Въпреки
че уведомлението не е получено от ответницата И., това не променя правния
извод, че поръчителя има регресни права спрямо нея. В този смисъл е Решение №
229 от 10.09.2012г. по гр.д. № 452/2011г. IV г.о., което приема, че ако
изплатеното задължение е съществувало, поръчителят получава регрес срещу
длъжника за всичко, което е платил, съответно при неуведомяване длъжникът
запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да
противопостави на платилия поръчител, т.е. длъжникът не получава никакви права
срещу поръчителя поради неуведомяването му. Освен това уреденото в чл. 143 от ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника, както посочва и ВКС в Решение
№ 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г., г. к., ІV г. о., е за да узнае възраженията му, иначе той рискува да плати
недължимо или в повече, а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от
поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на
поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези
усложнения. Предвид тези съображения ВКС счита, че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция
срещу поръчителя не погасява регресните му права от плащането на задължението,
а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и
поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или
плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина.
Видно обаче от
изпратеното уведомление, същото е адресирано на посочения в договора за
продажба на изплащане № *********/03.08.2015г., който адрес съвпада с актуалния
постоянен адрес, съгласно служебна адресна справка. В случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника.
Съдът намира, че по делото се установява валидно възникнало правоотношение
по договор за поръчителство, в изпълнение на което ищецът е заплатил на
мобилния оператор сумата от 75,00 лева. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността
на ответницата - изпълнено от поръчителя изискуемо задължение на
ответницата. Съгласно чл.143 от ЗЗД платилият поръчител може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Предвид на
изложеното съдът намира, че са изпълнени предпоставките на чл.143 от ЗЗД и
ищецът има право да получи от ответницата, това което е платил в изпълнение на
задължението на главния длъжник. Ответницата, чиято е тежестта да установи, че
е погасила задължението си към поръчителя, не ангажира доказателства за
изпълнение на задължението си към платилия поръчител за заплащане на
претендираната сума. Ето защо
предявената искова претенция за сумата от 75.00лв. незаплатена по договор за
продажба на изплащане № *********/03.08.2015г. сключен с „Мобилтел” ЕАД се
явява основателна в пълния предявен размер. Върху тази сума следва да се
заплати законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 20.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата И. дължи на ищеца лихва за забава
върху заплатената сума от деня на плащането, съгласно чл. 143, ал.1, изр.2 от ЗЗД, т.е от 29.12.2016г. до 16.06.2017г. в размер на 4,17 лева. Поради
неизпълнение на задължението на ответницата своевременно да заплаща
погасителните вноски от продажната цена и нейното изплащане от поръчителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, главният и акцесорният иск за лихва по
делото, като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, в съответствие с
направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната
страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски по
делото, съобразно представените доказателства по делото за извършването им, в
размер на 685 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса, 360 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00лв. з възнаграждение за особен
представител.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимоста на разноските, направени в заповедното производство, които възлизат
на 385 лева, от които 25 лева държавна такса за производството и 360 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.И.
ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, че дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС” АД ЕИК *********, с адрес гр.София, **********представлявано от С.Х.Б.
и Г.Н.П. сумата от 75.00 лв. незаплатена по договор за продажба на изплащане №
*********/03.08.2015г., сключен с „Мобилтел” ЕАД, мораторна лихва от 4.17 лв.
за периода 29.12.2016г. до 16.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.06.2017 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед № 1953 от 27.06.2017г
по ч. гр. д. №2666/2017 г. на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА С.П.И. ЕГН ********** ***
и настоящ адрес *** да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД ЕИК *********, с адрес гр.София, **********представлявано
ОТ С.Х.Б. и Г.Н.П. сумата от 685.00лв.
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция и сумата от 385.00лв.
съдебно деловодни разноски по ч. гр. д. №2666/2017 г. на Районен съд Враца.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: