№ 21348
гр. София, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110126816 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „======== СОФИЯ“ ЕАД срещу А. П. Х. за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както
следва: 926,38 лева – цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., до окончателното
изплащане, 129,29 лева – мораторна лихва върху задълженията за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г., 28,63 лева – цена на
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
04.02.2022 г., 3,79 лева –мораторна лихва върху задълженията за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д.
№ 5671 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Света Троица“, бл.
303, вх. Б, ет. 6, ап. 41, аб. № 167413, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на
стойност 926,38 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и
изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 129,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г.
Развива съображения, че ответницата му дължала и сума за главница за
услугата дялово разпределение в размер на 28,63 лева за периода 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на
1
стойност 3,79 лева, за периода от 01.12.2019 г. до 26.01.2022 г., както и
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г.,
до окончателното изплащане. Моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи посочените суми. Претендира присъждането на
сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. В отговора се релевира възражение
за недопустимост на исковете за сумата за дяловото разпределение и
мораторната лихва върху тази главница, тъй като услугите били предоставени
от третото лице-помагач, поради което ищецът предявявал чужди права.
Посочва се, че дори уговорките в Общите условия на ищеца не може да
обвърже трето лице, неучастващо по този договор, доколкото дружеството,
извършило дяловото разпределение, се явява неучастваща страна по
договореностите. Твърди се, че ответницата не е собственик на процесния
недвижим имот, нито е подавала заявление за откриване на партида за имота.
Възразява се срещу методиката на изчисляване на сумите за дялово
разпределение и се твърди, че претендираните суми са начислени произволно
от ищеца. Посочва се, че неоснователно ищецът е включил в общия размер на
претенциите си и това вземане, доколкото с исковата молба се търси вземане
за доставена топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване на част от
претендираните суми по давност. Навеждат се доводи, че претенцията за
мораторна лихва не била установена по размер, освен това ответницата не
била изпадала в забава, поради което не дължи претендираната сума, което
обосновава, като излага доводи за нищожност на чл. 33 от Общите условия на
ищеца. Оспорва се ответницата да е изпаднала в забава за плащане на
задължението по общата фактура, тъй като отчитането, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в Общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Оспорва се претенцията на ищеца за стойността на услугата дялово
разпределение като неоснователна, тъй като услугата била извършвана не от
„======== СОФИЯ“ ЕАД, а от третото лице – помагач на договорно
основание. Посочва се, че ищецът не е представил доказателства за поставяне
в забава на ответницата за заплащане на сумата за дялово разпределение, за
да е основателна претенцията за лихва върху тази главница. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца –
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не е взело становище.
В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от
процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го
юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от
ГПК. Ответната страна също е била представлявана от пълномощник, който
на етап устни състезания е направил искане за произнасяне по исковите
претенции съобразно събраните доказателства. Направено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от
2
ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 20555/04.02.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
исковите суми. В срок е постъпило възражение от ответника. На 26.04.2022 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от
длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
По делото е представен Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 138, том III, рег. № 4785, дело № 422 от 2016 г., с който
трето за спора лице на 08.07.2016 г. прехвърля на ответницата правото на
собственост върху апартамент № 41, находящ се в гр. София, жк. Света
Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6. По делото липсват данни, а и оспорвания, в
насока ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие.
Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че
ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесния обект за
исковия период.
С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 3624/13.09.2002 г.
между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажната собственост на сграда с
адрес: гр. София, жк. Света Троица, бл. 30, вх. А и вх. Б става ясно, че на
дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата.
По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е достигнал до изводите, че процесният
апартамент се захранва с гореща вода, а в имота са демонтирани двата
радиатора, като е налице щранг – лира. Вещото лице е стигнало до извод, че
дължимата сума за главница за процесния период възлиза на 990,00 лева при
дължима сума от изравнителните сметки в размер на 23,34 лева. Експертът е
посочил, че ежемесечните отчисления на дружеството са съобразно
нормативната уредба. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно, и съответстващо на събраните по делото писмени
доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните
справки и съобщенията към фактури.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
3
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В този
смисъл ирелевантно е дали лицето е живяло на адрес, дали то лично е
ползвало топлинната енергия, която е била доставена, и дали е подало
заявление за смяна или откриване на партидата, водена от дружеството -
ищец.
По делото е представен нотариален акт за собственост на процесния
апартамент, от който се установява, че през 2016 г. ответницата е придобила
правото на собственост върху имота. По делото липсват данни, а и
оспорвания, в насока ответникът да е прехвърлил правото на собственост
впоследствие. Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е
доказано, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
обект преди исковия период и като клиент на топлофикационното дружество
следва да отговаря за заплащане на калкулираните впоследствие задължения.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на задълженията, което съдът счита за основателно досежно част от
претендираните суми. Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна
давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като
съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не
е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях
съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае
се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка
на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и
4
повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. Вземанията са
срочни, предвид предвиденото в приложимите към тяхната изискуемост общи
условия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на
04.02.2022 г., предвид което задълженията с настъпил падеж преди 04.02.2019
г. се явяват погасени по давност. Исковият период за задължението за
незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. За
задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков
период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните
дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия
начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Предвид това, районният съд счита, че вземанията за главница в размер
на 116,53 лева за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018
г. са погасени по давност, а за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г.
задълженията в размер на 873,47 лева (след приспадане на сумата за
възстановяване и прибавяне на дължимите суми за доплащане от
изравняването според изводите на вещото лице) продължават да се дължат.
Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ.
изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
чието издаване и падеж е след крайния момент на исковия период, и
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново
вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за
доплащане.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение,
задълженията за което също са срочни, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. Ето
защо, всички вземания станали изискуеми до 04.02.2019 г. най-късно, са
погасени по давност. Претендираните вземания обаче са за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., който не е обхванат от давността. От справката
на л. 28 по делото доказана се явява исковата сума в размер на 28,63 лева за
претендирания период.
5
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия за
непогасените по давност суми. На основание чл. 162 от ГПК за периода от
15.09.2019 г. до 26.01.2022 г. дължимата мораторна лихва възлиза на 179,79
лева. Доколкото се претендира сума в по-малък размер, искът следва да се
уважи изцяло за периода и сумата в размер на 129,29 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на исковата молба –
04.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземанията.
Несъстоятелни са доводите на ответника касателно недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Видно от представените по делото
доказателства, услугата за извършване на индивидуално измерване и
отчитане е възложена от ищеца на третото лице – помагач, а съгласно чл. 36,
ал. 1 от Общите условия на ищеца цената за услугата се заплаща именно на
продавача на топлинна енергия, макар извършването на услугата да е
възложено на друго лице, избрано именно отново от продавача на топлинна
енергия. В исковата молба, както и в заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК, ищецът ясно е заявил като самостоятелна претенция и цената
на услугата „дялово разпределение“, дължима се на договорно основание
между страните по делото.
По делото не се доказаха възраженията на ответника за неправилни
изчисления, доколкото експертът по назначената експертиза изрично е
посочил, че е спазена нормативната база при изчисляването на фактурираните
суми.
Неоснователни са и доводите за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1,
2 и 3 от приложимите Общи условия на ищеца, доколкото същите изобщо не
съдържат визираното от ответника съдържание.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса за исковото и
заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение и депозит за
експертиза, съобразно уважената част от исковете, в размер на 669,21 лева,
като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е този, който определя
дължимото юрисконсултско възнаграждение и с оглед фактическата и правна
сложност по делото и еднотипността на този вид дела, същото следва да бъде
определено в размер от 100,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковите претенции на ответника се дължат също
6
разноски. Същият е претендирал адвокатски хонорар в размер на 200,00 лева
– по 100,00 за исковото и заповедното производство, срещу което ответникът
чрез пълномощника си изрично е посочил, че не възразява. Предвид
отхвърлената част от претенциите в полза на ответника се дължат разноски за
адвокатски хонорар в размер на 10,42 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от „======== СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============= със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. П. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. Света Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6, ап. 41,
че А. П. Х., ЕГН **********, дължи на „======== СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
============= за топлоснабден имот, находящ се в град гр. София, жк.
Света Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6, ап. 41, аб. № 167413, сумата в размер на
873,47 лева – цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., до окончателното
изплащане, сумата в размер на 129,29 лева –мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.01.2022
г., сумата в размер на 28,63 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., до окончателно изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5671 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „========
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============= със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. П. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк. Света Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6, ап. 41, за сумата за топлинна
енергия над присъдения размер от 873,47 лева до пълния претендиран размер
от 926,38 лева и за периода от 01.05.2018 г. 30.11.2018 г. и за сумата в размер
на 3,79 лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5671 по описа за
2022 г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Света
Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6, ап. 41, да заплати на „======== СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ============= със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер 669,21
лева (шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторени разноски за държавна такса в исковото и
заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение и депозит за
7
експертиза, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „======== СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ============= със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на А. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Света Троица, бл. 303,
вх. Б, ет. 6, ап. 41, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 10,42
лева (десет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сторени
разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното исково и заповедно
производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8