Решение по дело №763/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на В. П. П. от [населено място] чрез адв. Е. Ф. от САК против Решение № 14/18.02.2025г. постановено по адм. дело № 567/2024г. по описа на РС – Карлово с което е отхвърлена подадената от касационния жалбоподател жалба против Електронен фиш серия К № 9798267 издаден от ОДМВР – [област] за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 ЗДвП и наложена глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното Решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с т.р. № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013 съгласно което когато АТС не работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган е приложим общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. Според касационния жалбоподател процесното нарушение за което е издаден Електронен фиш серия К № 9798267 е установено с мобилно техническо средство, обслужвано и използвано непосредствено от контролен орган поради което и процедурата за административното наказване на дееца е по ЗАНН, а не чрез електронен фиш.

В открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява, с молба вх. № 9774/12.06.2025г. подадена от адв. Ф. се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба- ОДМВР – [област] със становище вх. № 3910/02.04.2025г. чрез юрк. Ив.П. оспорва касационната жалба и моли обжалваното Решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка била изяснена при правилна оценка на доказателствата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- [област], в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 06.08.2024 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението в общ.Карлово, обл. Пловдив на Път I-6 км 268+000 м., до бензиностанция Колатт, между [населено място] и отбивката за [населено място] с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120сс63. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за движение в този участък от пътя скорост от 60 км/ч. В 13:55 часа било констатирано движение от запад на изток на лек автомобил марка ТОЙОТА РАВ 4 с регистрационен номер [рег. номер], като техническото средство отчело скорост на движение от 84 км/ч. на посоченото превозно средство. Нарушението било заснето от преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабр. № 120сс63, за която било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип. Същото преминало последваща проверка, за което бил издаден протокол от проверка № 129-СГ- ИСИС/19.09.2023 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А1616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите - една година. Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. №281р-11166/2024 г. на 06.08.2024 г. АТСС тип ARH CAM S1 с фабр. № 120сс63 било разположено в община Карлово, обл. Пловдив на Път I-6 км 268+000 м., до бензиностанция Колатт, с посока на движение на заснеманите МПС „отдалечаващи“, при ограничение на скоростта 60 км/ч. за съответното място. Начало на работа на АТСС било в 13,00 часа и край в 15,40 часа, за който период били заснети 51 бр. нарушения. Техническото средство било годно за експлоатация до 07.09.2027 г. Последвало издаване на процесния електронен фиш от ОДМВР- П. срещу собственика на автомобила – касационния жалбоподател с който било прието, че същият е осъществил нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ.

От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ЕФ, същият съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.

Решението е правилно.

Атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай, в пълен обем са посочени фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Необосновано в касационната жалба се твърди, че с постановеното първоинстанционно Решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазена процедурата по ЗАНН съгласно т.р. № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013 според което когато АТС не работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган е приложим общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабр. № 120сс63, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество, от тук и не е приложим редът на ЗАНН по съставяне на АУАН и НП при административното наказване на касатора за допуснатото от него нарушение на скоростния режим.

Други оплаквания в касационната жалба не са заявени като касационната инстанция проверява служебно съответствието на обжалваното Решение с императивни правни норми като се установи, че обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане.

Правилно е приложен материалния закон от първостепенния съд, не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито пък нарушение на материалния закон.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебното касационно производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК съобразно изхода на спора по делото.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ;

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/18.02.2025г. постановено по адм. дело № 567/2024г. по описа на РС – [община];

ОСЪЖДА В. П. П. с [ЕГН] от [населено място] да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – [област] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] представлявано от гл.юрк. И. П. съдебни разноски по настоящето дело в размер на 80 /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно