Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 131 25.04.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори март година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1146 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.А., гражданин на Република Македония, роден на *** г. в Г. П., с персонален № **003, с международен паспорт тип * № **447, изд.на 14.12.2015 г. от МВР/ MOI Дебар, чрез адв.Татяна Янева ***, със съдебен адрес:*** против К.Д.С. с ЕГН **********,***, С.М.С. с ЕГН **********,*** и Г.М.И. с ЕГН **********,*** ***, представлявани от адв.Станислава Милева ***, с адрес на кантората: гр.Поморие, област Бургас, ул.Калоян № 4 да бъдат осъдени да заплатят сумата от 95 700 лв., с която са се обогатили неоснователно с оглед получаването й на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2016 г. ищцът и ответниците са сключили писмен договор за покупка на следния недвижим имот: Втори жилищен етаж със застроена площ от 185 кв.м., съдържащ четиристайно жилище на площ от 159.70 кв.м., състоящо се от дневна, трапезария с кухненски бокс, три спални, две бани – тоалетни, коридор, три балкона, който съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.29.1.2 по кадастралните карти и регистър на гр.Поморие, с адрес на имота: Поморие, ул.Ц. ш. № *, ет.*/, при уговорена цена от 73 700 лв., от които 59 000 лв. да бъдат преведени по банкова сметка ***, 3000 лв. по сметка на ЧСИ, 8700 лв. платими в брой. Били са сключени и два анекса, като цената е променена на 105 000 лв. От тази сума към момента на завеждане на делото е внесъл вече 93 500 лв., като останалата сума е следвало да заплати при сключване на окончателния договор. Вместо сключването на окончателен договор, на 15.07.2017г. имотът е бил продаден на трето лице, по сметка на продавачите е била преведена сумата от 100 000 лв., а върху имота е била учредена договорна ипотека. Желае, ответниците да бъдат осъдени да върнат получената сума, като платена на отпаднало основание, след като вече не са собственици на имота.
В постъпилия отговор на исковата молба от пълномощник на ответниците е изразено становище, че предявения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е недопустим, тъй като между страните е бил сключен договор и следователно сумите са получени на правно основание. По същество считат, че иска е неоснователен. Ответниците са задържали цялата получена сума, тъй като договора е бил прекратен по вина на ищеца – чл.3.3 от предварителния договор. За твърдените в исковата молба на сумите от 8700 лв., 2200 лв. и 410 евро не са приложени доказателства. Общият сбор на сумите в платежните нареждания не е 95 700 лв. В приложения анекс няма фиксирана дата за сключване на сделката 15.03.2017г. Не ответниците, а ищецът не е изпълнил в срок задължението си да плати уговорената цена. Според раздел ІІІ от предварителния договор, А. дължи и неустойка в размер на 1 % от стойността на дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от продажната цена по сделката. С изтичане на 10 дни след уговорения в полза на ищеца срок или към 25.03.2017г., ответниците са в правото си да задържат полученото по прекратения по вина на А. договор – 52 500 лв., а също и уговорената неустойка. Според ответниците, процесният предварителен договор е фикс-сделка с краен срок, който не е бил спазен от ищеца поради продължила забава повече от 10 дни. Развалянето от страна на ответниците на предварителния договор без предизвестие, им позволява да задържат получената като задатък сума.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. В писмени бележки изложи подробни доводи.
Ответниците чрез процесуалния си представител твърдят, че претенцията следва да бъде отхвърлена извън сумата от 9360 лв. като неоснователна и неподкрепена с доказателства. Съображения изложи в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
И исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена беше дължимата държавна такса, вкл.предвид направеното увеличение размера на исковата претенция.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1, предл.3, вр.чл.88 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Това следва от установеното едва по време на съдебното дирене, че ответниците считат договора за развален, което е становището и на ищеца, като се спори по основанието за развалянето му.
Според представения договор от 10.08.2016г. /л.21-22 по делото пред ОС-Бургас/, ответниците са се задължили да продадат на ищеца описания недвижим имот за сумата от 73 700 лв. до 30.12.2016г., до която и дата купувача е бил длъжен да преведе цялата дължима сума. С анекс от същата дата страните са уговорили цена от 105 000 лв. Според друг анекс от 21.12.2016г., крайният срок за изпълнение е бил уговорен до 15.03.2017г. /л.93-94/, а заплатената към тази сума от А. е 93 500 лв. Според нот.а.№ 119, т.І, рег. № 1257, н.д.№ 94/ 12.05.2017г. на нотариус с район на действие РС-Поморие, процесния недвижим имот е бил продаден от ответниците на А. Г.за сумата от 100 000 лв. На същата дата е била учредена договорна ипотека върху имота в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като обезпечение на получен от А. Г.кредит в размер на 112 000 лв. /л.7-9/. Ишецът е упълномощил адв.В. К.за сключване на договорената сделка /л.10-12/. Според приложените вносни бележки, А. е внесъл на 10.08.2016г. по сметка на К.Д.С. сумата от 9270 лв. за погасяване на кредит към банка; сумата от 2700 лв. по сметка на С.С. /л.16/, сумата от 11 730 щатски долара за погасяване на кредит на К.С. към банка /л.24/ и сумата от 15 085 евро за погасяване на кредит на К.С. към банка /л.19/. На 21.12.2016г. по изп.д.№ 913/2014г. с длъжник Г.И., ищецът е внесъл сумата от 359.13 лв.; по изп.д.№ 308/2015г. с длъжник К.С. сумата от 984.81 лв. /л.17/; по изп.д.№ 1140/2014г. с длъжник С.С. сумата от 602.15 лв.; по изп.д.№ 918/2016г. с длъжник Г.И. сумата от 333.88 лв. /л.27/; по изп.д.№ 3/2015г. с длъжник С.С. сумата от 3970.77 лв.; по изп.д.№ 389/2015г. с длъжник С.С. сумата от 440.82 лв. /л.28/; по изп.д.№ 325/2014г. с длъжник К.С. сумата от 1198 лв. и за погасяване на кредит на С.С. сумата от 252 лв. /л.29/. На 08.05.2017г. А. е превел по сметка на В. Х.сумата от 410 евро /л.25/ и на същата дата по сметка на К.С. сумата от 250 евро /л.26/. Издадена справка от МВР показва датите, през които А.А. и В.К.са влизали и са напускали пределите на България /л.72-73/.
Според показанията на свидетеля Р. В.– позната на ищеца от 1992г., още през 2016г. ищеца е могъл да закупи имота, имал е парите, но майката и двете й дъщери непрекъснато отлагали. Молели А.да купи само апартамента на втория етаж, а да им остави двора. Затова бил нужен архитектурен проект, който да присъедини двора към приземния етаж. През август 2016 свидетелката дошла от М., а ищеца от С. и майката им заявила, че ако не платят кредита, от банка в Несебър щели да им вземат първия третия и четвъртия етажи от къщата. Затова ищеца изплатил 59 000 лв. на продавачките и съставил предварителен договор. 3000 лв. платили на община Поморие като данък на имота, а 8700 лв. дали на ръка на продавачките. На 14.12.2016г. свидетелката заедно с ищеца отново дошли в Поморие и платили тока, водата и задълженията на бабата към болницата към 2200 лв., понеже била след инфаркт. Тогава уговорили нов срок до 15.03.2017г. заради архитекта. След датата продавачките не се обадили, а после помолили А. да им даде още пари и той им изпратил 500 лв. Свидетелката започнала да звъни постоянно, но най-голямата дъщеря на К. – В., й казала да не идват преди 9 май. Отишла на 05.06.2017г. и от обясненията на продавачките не могла да разбере, защо са продали имота. Ответниците заявили, че през лятото ще отдават апартамента под наем и така щели да върнат част от парите. К. заявила и че ако умре, нямало кой да им върне парите. И до момента с ищеца не са получавали никакви суми обратно.
Свидетелят В. К.– адвокат на ищеца, заяви, че през август 2016г. А. му казал, че е купил имот в Поморие и го помолил да дойде в България към края на 2016г. и да види дали са вдигнати тежестите върху имота за сключване на сделка. За контакт му посочил една от дъщерите на К. – В. и му дал нейния телефонен номер, тъй като майката била болна. На 09.09.2016г. свидетелят се срещнал с В. и видял имота. Тя му казала, че трябва да се прави делба на имотите по етажи за всеки от собствениците и това щяло да стане след изготвяне на проект от архитект, а имало и задължения още за плащане. Тогава свидетелят й дал получените от А. 800 евро за плащане на архитект. Изпращал е и други суми на В. чрез Уестърн юниън. През декември А. идвал в Поморие и казал на свидетеля, че са удължили срока до март 2017г. заради архитекта. После А. показал на К. Ес ем ес от В., че трябвало да й преведе още 360 лева за кадастъра в Бургас и после направо да дойде след 19 май за сделката. А. идвал в България, а после казал на свидетеля, че ответниците са продали имота на друг. Сделката била уговорена за един от етажите, а къщата е на 3 етажа.
С оглед така изяснената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи. Не се спори между страните, че уговорената цена за изпълнение на договора е била 105 000 лв. , както и че на 10.08.2016г. част от тази сума е била преведена по сметка на ответниците. Или между страните е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ответниците са се задължили да прехвърлят в полза на А.А. правото на собственост върху описан недвижим имот, а ищеца да заплати затова сумата от 105 000 лв. Според приложения анекс към предварителния договор /л.93-94/, към 21.12.2016г. ищеца е заплатил сумата от 93 500 лв. На 29.12.2016г. А. е превел по сметка на К.С. сумата от 250 евро /489 левова равностойност/, като поради липсата на доказателства за други правоотношения между тях съдът приема, че тази сума е платена във връзка със сключения предварителен договор. Няма спор, че въпреки преведените суми, ответниците не са изпълнили задълженията си по договора в уговорения срок до 15.03.2017г. Това е и крайната дата за изпълнение според подписания анекс. Няма спор, че към момента на завеждане на исковата молба, нито вече заплатената сума е била върната, нито ответниците са изпълнили задълженията си по договора. Напротив, видно от приложения нотариален акт, на 12.05.2017г. ответниците са продали процесния имот на трето лице и са получили по банков път договорената с него цена от 100 000 лв. Поради това съдът приема, че предявеният иск за връщане на сумата от общо 93 989 лв. като получена на отпаднало основание, е доказан по основание, до този размер и следва да бъде уважен, като до претендираните 95 700 лв. бъде отхвърлен като недоказан.
Преведените на 08.05.2017г. 410 евро по сметка на В. А. не е ясно дали имат връзка със сумите по делото, доколкото получателката е трето за спора лице и няма приложени доказателства да е имала право да приема плащания от името и за сметка на ответниците.
Останалите възражения са неоснователни, а някои и взаимоизключващи се. Исковете са допустими. Ответниците твърдят, че считано от 26.03.2017г. /десет дни след крайния срок за сключване на окончателен договор/, на основание чл.3.3 от предварителния договор същият е бил развален по право, едностранно от тях и без предизвестие. Всъщност договорът следва да се счита развален от 13.05.2017г., когато изпълнението му е било вече невъзможно поради прехвърлянето на собствеността на предната дата на трето лице, извършено от ответниците. Доколкото исковата молба е заведена след тази дата, то и същата е с правно основание чл.55 ал.1, предл.3, вр.чл.88 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като К.С., С.С. и Г.И. са получили сумите на отпаднало основание. Поради това и твърдението, че ищеца следвало да претендира суми поради неизпълнение на договор, е неосноателно.
Показанията на разпитаните свидетели категорично установиха, че причините за отлагане сключването на окончателен договор са били изцяло по вина на ответниците, които възползвайки се от незнанието на ищеца за обособеността на процесния имот и годността му да бъде предмет на прехвърлителна сделка, в продължение на месеци са го лъгали, че е необходимо изготвянето на архитектурен проект, който да включва и част от двора. Впрочем защитната теза не издържа и на друго основание. С подписването на анекса от 21.12.2016г. и признаването от страна на ответниците, че към тази дата са получили почти 90 % от договорената сума, може в пълна степен да се заключи, че дори да е имало някакво неизпълнение от страна на ищеца, то е пренебрежимо малко /към 10 % от сумата/.
Предвид признаването с анекса на получаването на сумата от 93 500 лв. към 21.12.2016г., останалите възражения на ответниците също са неоснователни, доколкото се отнасят до приложените доказателства за преведени по техни сметки, по изпълнителни дела и по повод техни кредитни задължения суми. Но във връзка с показанията на свидетелите В. и К. следва да се отбележи, че тези преводи и плащания напълно кореспондират с разкритата от свидетелите фактическа обстановка около дългите преговори между страните по сделката. В. заяви, че още при сключване на предварителния договор ищеца е имал парите и готовност да сключат сделката, но ответниците са поискали отлагане, като се установи и от преводите поради наличие на множество задължения към кредитори, в т.ч. за ток, вода, такса смет и др. Впрочем в подкрепа на защитната теза, че ищеца е искал отлагане на сключването на окончателен договор не бяха представени никакви доказателства от ответниците.
С оглед приетите за доказани искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, върху сумата от 93 989 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва считано от депозиране на исковата молба пред ОС-Бургас до окончателното заплащане на сумата.
Предвид уважения размер на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, К.С., С.С. и Г.И. следва да заплатят на А.А. направените по делото разноски в размер на 4633 лв., от които 3828 лв. внесена държавна такса, 5 лв. разноски и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част това е сумата от 4550 лв. Приложен списък по чл.80 от ГПК няма. Ответната страна също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но за изплащането „по банков път“ на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3401 лв. няма приложени доказателства, както и списък на разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1, вр.чл.88 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.С. с ЕГН **********,***, С.М.С. с ЕГН **********,*** и Г.М.И. с ЕГН **********,*** Стамболийски № 11, представлявани от адв.Станислава Милева ***, с адрес на кантората: гр.Поморие, област Бургас, ул.Калоян № 4 да заплатят в полза на А.А., гражданин на Република Македония, роден на *** г. в Г. П., с персонален № **003, с международен паспорт тип * № **447, изд.на 14.12.2015 г. от МВР/ MOI Дебар, чрез адв.Татяна Янева ***, със съдебен адрес:***2 сумата от 93 989 /деветдесет и три хиляди деветстотин осемдесет и девет/ лв., с която са се обогатили неоснователно с оглед получаването й на отпаднало основание, ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, като до претендираните 95 700 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Д.С. с ЕГН **********,***, С.М.С. с ЕГН **********,*** и Г.М.И. с ЕГН **********,*** Стамболийски № 11, представлявани от адв.Станислава Милева ***, с адрес на кантората: гр.Поморие, област Бургас, ул.Калоян № 4 да заплатят в полза на А.А., гражданин на Република Македония, роден на *** г. в Г. П., с персонален № **003, с международен паспорт тип * № **447, изд.на 14.12.2015 г. от МВР/ MOI Дебар, чрез адв.Татяна Янева ***, със съдебен адрес:***2 сумата от 4550 /четири хиляди петстотин и петдесет/ лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: