№ 2001
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20211100511410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на М. М. Д., ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К.
срещу решение № 20156786/14.07.2021 г. на СРС, 120 състав, постановено по
гр.д. 557/21 г., с което са отхвърлени заявените искове по чл. 31 ал.2 от ЗС и
чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6 140 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване на ½ идеални части от учредено в полза на ищеца вещно
право на ползване върху имот, представляващ ап. 8, намиращ се в гр. София,
ул. „*******, ет.3 със застроена площ от 50,61 кв.м., заедно с мазе с площ от
17, 51 кв.м., таван 1 със светла площ от 7,92 кв.м. и заедно с 2,423% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който
имот се ползва без правно основание от ответника за периода 22.04.2019 г. -
06.01.2021 г., както и за сумата от 614 лв. – лихва за забава за периода
24.04.2019 г. -06.01.2021 г. Заявени са твърдения, че решението е
тенденциозно, неправилно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, погазва материалното право и правото на
равнопоставеност на страните. Заявени са твърдения, че в проекта за доклад
1
никъде не е споменато, че подлежи на доказване размера на исканото
обезщетение. Сочи, че липсва произнасяне от състава на СРС по заявено
доказателствено искане за изслушване на СТЕ. Заявени са възражения в частта
относно извода на първоинстанционния съд, че му е предоставен достъп до
вещта като в тази връзка са наведени твърдения, че съобразно разпоредбата на
чл. 57 от ЗС следва да се изготви опис-протокол за състоянието на вещта.
Твърди се, че не е влизал в имота от 2007 г. и ако се бил съгласил без да му
бъдат създадени реални условия за ползване на ½ идеална част от имота щял
да стане солидарен длъжник към „Топлофикация София“, ЧЕЗ и „Софийска
вода“. Заявени са възражения, че допуснатият свидетел на ответната страна -
А.Д. било в протИ.речие с ТР 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на
практика на ВКС по приложението на чл. 31 ал.2 от ЗС, чл. 30 ал.3 от ЗС и чл.
57 от ЗС. Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски, съобразно приложен
списък по чл. 80 от ГПК. Депозирани са и писмени бележки.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство М. С. Г., чрез адв. Д-р А. П., в
което са наведени съображения относно правилността на обжалваното
решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което
решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Пред настоящия съдебен състав е изслушана и приета СОЕ, изготвена
от вещото лице И. Л. Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че
средния пазарен наем на целия процесен имот за периода 22.04.2019 г. –
06.01.2021 г. е в размер на 506 лв. на всеки календарен месец респ. възлиза на
сума в размер на 10 352, 87 лв. за целия период.
Нормата на чл. 31 ал.2 от ЗС установява, че когато общата вещ се
2
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Тази разпоредба е приложима на общо основание и по отношение на вещните
права върху недвижимите имоти, освен ако законът не постановява друго по
арг. на чл. 111 ал.1 от ЗС.
Писменото поискване, по смисъла на разпоредбата, съставлява условие
за възникване на правото на обезщетение и има действие за в бъдеще, считано
от датата на получаване на същото. Писмената форма на покана е такава за
нейната действителност като е достатъчно еднократното й оправяне, за да се
приеме, че е възникнало право на обезщетение.
Съдържанието на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл. 31
ал.2 от ЗС е разяснено с оглед задължителните указания, дадени с ТР
7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС и това е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици за ползват
общата вещ, съобразно правата им. Без правно значение е начинът, по който то
може да се осъществи - чрез непосредствени действия на ползващия
съсобственик, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез
трето лице, на което е предоставено безвъзмездното ползване. Законът
придава правно значение единствено на обстоятелството, че с действията си се
засягат правата на останалите съсобственици и им пречи да ги упражнят.
Поради което правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Това е така, защото разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС е частна
хипотеза на общото правило, уредено в чл. 59 от ЗЗД, установяваща забрана за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
С оглед очертаната правна рамка и ангажираните по делото
доказателства е видно, че не е част от предмета на спора, че страните по
делото са били съсобственици на процесния недвижим имот като с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а. 160, дело 75135/97 г. на Първи нотариус
при СРС са се разпоредили с него, продавайки го на тяхната дъщеря А.М.Д.
3
като са запазили правото на безвъзмездно ползване върху прехвърления имот
заедно и поотделно докато са живи. Няма данни по делото правото на
ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС да е било погасено или
прекратено.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство е била
поканена писмено от въззивника – ищец да му изплаща обезщетение за
ползване на процесния недвижим имот. Това се установява и от съдържанието
на представената нотариална покана рег. № 20790/05.12.2008 г. на нотариус
М.Е., с район на действие – СРС. Видно от стореното отбелязване върху
същата, тя е и валидно връчена на адресата на 15.12.2008 г.
По делото е представена нотариална покана, отправена от въззиваемата
страна – ответник в първоинстанционното производство до въззивника –
ищец, валидно връчена на същия на 16.02.2017 г. от нотариус Г.Й.-Д., от
съдържанието, на която се установява, че въззивника е бил поканен да се яви в
кантората на нотариус Д. за получаване на 4 броя ключове /от входните врати
на блока, жилището, таванското помещение и мазето/ като предаването ще се
осъществи най-късно в първия работен ден след изтичането на една седмица
от датата на получаване на нотариалната покана в 15.30 ч. Относно факта на
получаване на тази покана респ. нейното съдържание не е формиран спор
между страните, дори напротив същата е представена като доказателство по
делото от самия въззивник – ищец.
Видно от данните по делото, изготвен констативен протокол от
23.02.2017 г. на помощник-нотариус по заместване Ц.К., на сочената дата,
посочена в нотариалната покана за получаване на ключове от имота, в
посочения час и на посоченото място въззивникът не се е явил да получи
същите. Констатациите в протокола са потвърдени и с оглед събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.Н. пред СРС. При съвкупна
преценка на тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че въззивникът, считано от датата на получаване на
нотариалната покана е имал възможност да получи ключове от процесния
недвижим имот и прилежащите му помещения, но същият сам се е отказал от
тази възможност.
Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната
4
жалба, че предаването на владението следвало да се извърши с нарочен опис
по чл. 57 ал. 2 от ЗС. Предаването на владението представлява предоставяне
на фактическа власт върху вещта т.е. касае извършване на фактически
действия. Съставянето или несъставянето на опис по чл. 57 от ЗС би касаело
единствено състоянието на вещта респ. дължими консумативни разноски и
същите биха били предмет на облигационни отношения между страните по
спора по реда на чл. 30 ал.3 от ЗС, гестията или неоснователното обогатяване
/предвид задължителните указания, дадени с ППВС 6/74/, но по никакъв начин
не е условие за предаване на владение.
Липсват доказателства по делото, които да установяват или поне
индикират за наличие на някакво конкретно поведение на въззиваемата
страна, което да препятствало, ограничавало или създавало пречки от
фактически или правен характер, насочено към реалното ползване на
апартамента от страна на въззивника с оглед притежаваното от него вещно
право на ползване след момента на отправената нотариална покана от
16.02.2017 г. Дори напротив, самият въззивник е представил като
доказателство по делото писмо от телепоща, изходящо от общата за страните
низходяща, съдържащо неизгодни за него факти. От съдържанието на което се
установява, че една стая от имота се ползва от нея, а по отношение на
останалата част от жилището не съществуват пречки да бъдат ползвани от
въззивника. Идентични показания е дал и разпитания свидетел С.Н. в съдебно
заседане от 15.06.2021 г. пред СРС, който заявява, че в имота живее само
дъщерята на страните, а въззиваемата страна не живее в имота от поне 5-6
години.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените
процесуални нарушения от страна на СРС, изразяващи се в пропуск в доклада
по делото да бъде посочен размера на претендираното месечно обезщетение.
Соченият процесуален пропуск, касаещ недопускане на СОЕ е
поправим и същият е поправен в рамките на настоящото производство. От
друга страна, този пропуск по никакъв начин не се е отразил на крайния изход
на спора пред СРС, доколкото заявените искове са отхвърлени с оглед липсата
на установени правно-релевантни факти, попадащи във фактическия състав на
чл. 31 ал.2 от ЗС, а не поради недоказан размер на претенцията.
Неправилно дадената квалификация с доклада по чл. 146 от ГПК
5
отново е бил поправен с оглед протоколното определение на СРС от
15.06.2021 г.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
заявения акцесорен иск.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК
/стр. 32/, съдържащ посочване на сума в размер на 640 лв. – адвокатско
възнаграждение, предвид данните по делото, че сумата е реално заплатена с
оглед съдържанието на приложения договор за правна защита /стр. 33 в
делото/.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20156786/14.07.2021 г. на СРС, 120
състав, постановено по гр.д. 557/21 г.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* – адв. С. К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М. С.
Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. А.Я.
сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лв. – съдебни разноски пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6