№ 398
гр. Варна, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Марин Цв. Атанасов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600710 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.306, ал.3, пр.2 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение № 260080 от 10.06.2022
г., постановено по НОХД № 8/2020 г. по описа на ПрРС, с което по реда на
чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът се е произнесъл по съдбата на веществените
доказателства по делото.
Срещу определението е постъпила частна жалба от подс.В.П.ич Я., в
която се изразява несъгласие с постановеното унищожаване на ВД по
неприключилото наказателно производство.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и
след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице. Липсват доказателства кога е бил уведомен подс.Я. за
постановеното определение, поради което и съдът приема, че частната му
жалба е подадена в преклузивния срок по чл.342, ал.1 от НПК.
Установената от въззивния съд хронология по делото се изразява в
следното: Частният жалбоподател Я. е бил подсъдим по НОХД № 8/2020 г. по
описа на ПрРС. С присъда № 260011, постановена на 21.12.2021 г. по делото
Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.330, ал.1
1
от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
пет години при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК
съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една
година, наложено на Я. по НОХД № 76/2019 г., зачел е времето през което е
бил с мярка за неотклонение задържане под стража и е присъдил сторените по
делото разноски.
Срещу тази присъда на 29.12.2021 г. е депозирана въззивна жалба от
подс. Я..
По въззивната жалба е образувано ВНОХД № 708/2022 г. по описа на
ВОС, насрочено за с.з. на 23.09.2022 г.
Междувременно районният съд е постановил атакуваното пред
настоящият състав на съда определение № 260080 от 10.06.2022 г., по НОХД
№ 8/2020 г. по описа на ПрРС, с което по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК се е
произнесъл по съдбата на веществените доказателства по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Съображенията за това са
следните:
За престъплението по чл.330, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до осем години и съгласно разпоредбата
на чл.28, ал.1, т.2 от НПК съдебният състав разглеждащ делото като първа
инстанция се състои от съдия и двама съдебни заседатели. В такъв състав
провадийският районен съд е разглеждал НОХД № 8/2020 г. до
постановяване на присъдата по делото.
Необяснимо защо шест месеца след постановяване на присъдата
съдът в състав само от съдия се е произнесъл относно съдбата на
веществените доказателства по делото в производството по чл.306 от НПК.
Следва да се отбележи и друго нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд, а именно произносянето относно съдбата на ВД е
преждевременно. И това е така, тъй като след като съдът не е сторил това с
присъдата, то е следвало да изчака влизането й в сила и едва тогава да
пристъпи към произнасяне по реда на чл.306 от НПК. В противен случай /при
влизане в сила на определението преди да е приключило наказателното
производство/ би се стигнало до унищожаване на ВД и така въззивния съд би
2
бил лишен от възможността да ги ползва при решаване на делото.
Изложеното налага отмяна на атакуваното определение.
Действително по правилото на чл.345, ал.2 от НПК въззивният съд при
отмяна на обжалваното определение следва да се произнесе по същество на
процесния спор, но в случая констатираните недостатъци на проверявания
съдебен акт не може да бъдат отстранени в настоящото въззивно
производство, тъй като по този начин практически делото ще се реши от една
съдебна инстанция, а и това не може да стане преди приключване на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.
Съобразявайки всичко горепосочено, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260080 от 10.06.2022 г., постановено по
НОХД № 8/2020 г. по описа на ПрРС, с което по реда на чл.306, ал.1, т.4 от
НПК съдът се е произнесъл по съдбата на веществените доказателства по
делото.
ВРЪЩА делото на ПрРС за ново произнасяне по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК след приключване на наказателното производство в съдебен
състав от съдия и двама съдебни заседатели.
Препис от определението да се приложи по ВНОХД № 708/2022 г. по
описа на ВОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4