№ 309
гр. М., 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. С. Ж., Кмет на Община М. против
Наказателно постановление № 14/20.06.2023г. на Директора на РИОСВ гр.
М., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 151, ал. 2, т. 6
ЗУО е наложена глоба в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева.
В жалбата и в съдебно заседание, по същество, се релевират
подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание. Поддържа, че
не е извършил твърдяното нарушение на разпоредбите на ЗУО, а
административно наказателното производство е образувано след изтичане на
сроковете установени в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на наказателното постановление, с молба за
потвърждаването му. Подробни доводи поддържа в писмено становище.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и
1
извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване и е в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима като
подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН. Разгледана по същество е
частично основателна, при следните съображения:
Настоящият жалбоподател е кмет на Община М..
На 02.05.2023г. експерти от РИОСВ М., свидетелите Б. С. Г. и Е. Т.
Д., извършили извънредна проверка във връзка с получен сигнал, заведен в
Инспекцията с вх.№ЖС-21/ 02.05.2023г., касаещ забелязан гъст черен дим, в
района на РДНО – М.. При направения обход и оглед на място е установен
горящ терен на площ около 15 дка, в непосредствена близост до РДНО М.,
зад площадката на компостираща инсталация на Община М., в местността
„Неделище“, землище с.Крапчене, община М.. Констатирано е, че терена е
силно обгазен от стелещия се гъст черен дим и задушлива миризма.
Установено е от проверяващите, че горят смесени битови отпадъци, излезли
от употреба автомобилни гуми, едрогабаритни отпадъци (стари мебели,
дюшеци), пластмасови отпадъци и др. Същите са примесени със земни маси и
строителни отпадъци – тухли, бетон, керемиди, арматура и други. На
05.05.2023г. е извършена поредна проверка от експерти на РИОСВ М. във
връзка с последващ контрол на мястото на възникналия пожар на 02.05.2023г.
Установено е, че теренът на който е възникнал пожарът, е ситуиран зад
компостиращата инсталация и достъпът до него се осъществява чрез метален
(мрежест) портал вдясно на изградения навес на компостиращата инсталация.
Идентифицирани са обгорели излезли от употреба гуми, производствени
отпадъци – флекс дискове, едрогабаритни отпадъци, битова пластмаса, дрехи
и текстил, пластмасови опаковки – чували, седалки, пластмасови резервоари
и др.
Замърсеният терен е подробно описан и в съставения на същата дата,
05.05.2023г., констативен протокол, подписан без възражения от техническия
директор на РДНО М. и управителя на РДО М., и същия е с форма на
пресечен конус с обща площ около 15 дка, (горна площадка, на която има
следи от прибутване на стари нерегламентирано изхвърлени отпадъци с площ
около 6-7 дка и площ на склона около 7-8 дка, откосът е с височина около 20-
2
25 м.).
Размерът на терена и вида на отпадъците са определени визуално от
проверяващите експерти.
Със съставения КП №ЖС-21-1 от 05.05.2023г. са дадени и
предписания за предприемане на ефективни действия за почистване на
замърсените с отпадъци терени и недопускане на повторни замърсявания в
срок до 05.06.2023 г.
На 02.06.2023г. във връзка с дадените предписания, Кмета на Община
М. е уведомил Директора на РИОСВ М., за предприетите действия –
засипване на сметището с 3800 тона пясък, разстлан на цялата повърхност в
продължение на първата седмица от възникването на пожара на 02.05.2023г.
По отношение на ПИ, общинска собственост, включени в обхвата на терена,
Община М. е възложила и е изготвен ПУП- ПЗ за обединяването на имотите в
един с конкретно предназначение „Депо за строителни отпадъци“ и
предвидено ниско свободно застрояване, като за ПУП –ПЗ е проведена
процедура по преценяване на необходимост от екологична оценка.
Междувременно на 12.05.2023 г. и въз основа на констатациите от
проверката в периода от 02.-05.05.2023г., отразени в констативен протокол,
срещу настоящия жалбоподател в качеството му на кмет на Община М., е
съставен АУАН № УОбг-09/12.05.2023г. за неизпълнение на задълженията по
чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и допуснато нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО,
подписан от него без възражения. Последвало е издаването на обжалваното
НП, с което за вмененото с този АУАН нарушение, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева.
Така възприетите фактически положения се установяват
последователно, логично и безпротиворечиво от всички приобщени по делото
доказателства, а именно - показания на свидетелите Б. С. Г. и Е. Т. Д.,
цитираните писмени доказателства - констативни протоколи за проверки,
приложени карти и информация от АГКК, писма, заповеди, кореспонденция с
МОСВ. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не се налага по-
подробното им обсъждане.По молба на жалбоподателя са разпитани като
свидетели и М.Ж.К., управител на РДНО М. и Д. Г., Зам.кмет на Община М.,
от чийто показания всъщност се установява, че Кмета на Община М. е знаел
3
за съществуването на въпросното нерегламентирано сметище, тъй като всеки
понеделник на организираните от него оперативки му е съобщавано за тези
замърсени терени, като кмета е изисквал подробна информация за
замърсяванията и многократно му е съобщавано за този терен.
При горната доказателствена съвкупност, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват
формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от
АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и 57
ЗАНН, в т. ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със
съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото
описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно
основание на наложената санкция.
Съдът не възприема възраженията на защитата за неясна текстова
формулировка на обвинението в АУАН и в НП, съответно за налични
процесуални нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Според чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО, кметът на общината отговоря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. Тази норма ясно поставя задължение за адресата както да
предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи
такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено.
Санкцията по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО се прилага именно за
неизпълнение на превантивните мерки, а те трябва да са такива, че с тях да се
попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, т.. е.
изисква се постигане на конкретен резултат, а не само организация на
последващо почистване. За съставомерността на деянието има значение
именно фактът, че е допуснато натрупването на отпадъци, каквото в случая е
надлежно констатирано и описано в АУАН и в НП. Правилно описаното
нарушение е отнесено към съотвестващата му санкционна разпоредба.
Законосъобразно е определен и субектът на отговорността, а именно кметът
на Община М., тъй като той е адресат на посочената по-горе норма и
4
въведеното с нея правило за поведение. В случая се касае за форма на
изпълнителното деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до
извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта
във всеки един момент, включително и на посочената в АУАН и в НП дата.
В случая жалбоподателят е подведен под отговорност за това, че не е
предприел ефективни превантивни мерки за предотвратяване на замърсявания
и почистването им на територията на гр. М., което представлява едно
нарушение и обхваща всички хипотези на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО. Установени
са нерегламентирано замърсени терени с обща площ от около 15 дка с
различни типове отпадъци, като нито един от замърсените терени не е с
предназначение – депо или сметище, а повечето от имотите са земеделски
земи или пасища. Предвид голямата площ на терена може да се изведе извод,
че действия по почистването на замърсяванията не е имало или ако е имало,
те са били частични и недостатъчни.
Не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен
в законоустановените срокове на 12.05.2023г., а датата на установяване на
нарушението е 02.05.2023г. В случая срокът за екологични нарушения е две
години от извършване на нарушението.
От материалноправна страна: от съвкупния доказателствен материал
безспорно се установи, че в качеството си на кмет на Община М.,
жалбоподателят Ж. не е предотвратил замърсяването и изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места на територията на гр. М., на площ от
около 15 дка, подробно описани в съставените КПП и не е организирал
почистването им. Действително по делото са налице данни /изводимо от
свидетелските показания на св. Д. Г. /, че в тази насока са предприемани
съответни мерки като преди две години Община М. е започнала процедура по
обособяване на терен за депо за строителни и едрогабаритни отпадъци,
извършват се също така периодични проверки от служители на общината за
наличие на образувани незаконни сметища и почистването им. Очевидно е
обаче, че тези мерки нито са достатъчни, нито са ефективни, след като
непозволеното замърсяване на територията на Община М. продължава. При
това положение е налице нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО, за което
жалбоподателят следва да понесе отговорност, съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6
ЗУО.
5
Деянието не може да бъде квалифицирано като такова с ниска степен
на обществена опасност, тъй като допуснатото бездействие от страна на
жалбоподателя е в състояние да допринесе за настъпването на сериозни
екологични последици, нарушението не се отличава с по-ниска тежест от тези
на другите нарушения от същия вид, поради което не е налице маловажно
нарушение.
При определяне вида и размера на следващата се санкция,
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, досежно
степента на обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция в максималния размер от 10 000 лева, която с
оглед на факта, че нарушението е за първи път, по делото липсват писмени
данни жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, в крайна
сметка не са настъпили вредни последици от деянието, касаещи здравето и
живота на гражданите, извършени са спешни действия по запръстяване чрез
засипване със земни маси и пясък и прибутване с верижен трактор от
представители на Община М., както и действия подробно описани в писмо вх.
№ на РИОСВ от 02.06.2023г. от Кмета на Община М. във връзка с дадените
предписания с КП от 05.05.2023г., касаещи краткосрочни мерки, така и такива
в дългосрочен план. С оглед на гореизложеното съдът намира, че наложената
глоба следва да бъде намалена на предвидения в закона минимум от 3 000.00
(три хиляди) лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите членове
на обществото, в частност задължените субекти по този ред.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в размер от 100.00 (сто)
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
14/20.06.2023г. на Директора на РИОСВ гр. М., с което на З. С. Ж., кмет на
Община М., за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 Закона за
управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО е
наложена глоба в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, като НАМАЛЯВА
наложеното административно наказание глоба на 3 000.00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА З. С. Ж., кмет на Община М. ДА ЗАПЛАТИ на Директора
на РИОСВ гр. М. сумата от 100.00 (сто) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -М. по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7