Р
Е Ш Е Н И Е № ….
гр.Павликени,
20.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд в открито
съдебно заседание на 21.09.2020 година в състав
Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Венка Миланова, като сложи за разглеждане гр. дело № 184 по описа на
съда за 2020 год., докладвано от съдията, за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба
на П.С.Д., ЕГН **********
*** – кантора на пълномощника адвокат В.Т., *** против „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
представлявано от управителите Д.А.Т. и В. П., с която са предявени искове
по чл.
128, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовата страна излага в исковата си
молба, че с ответника били в трудови договорни отношения. Тъй като не му било платено
трудово възнаграждение и неползван отпуск, по реда на настоящото производство
претендира заплащане трудовото му възнаграждение за м. май, юни, юли, август, септември
и октомври 2019 г. в нетен размер на 2935,79 лв., ведно с
лихва за забава в размер на 121.01 лева до предявяване исковете; обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 26 дни за 2019 година в размер 728 лв.,
ведно със законната лихва считано от предявяване на претенциите до
окончателното им изплащане. Търси разноски.
Изпратен е препис от исковата молба
и приложенията към нея на ответника, както и препис от разпореждането на съда.
В законоустановения срок е постъпил отговор от последния, в който е заел
становище, че исковете са неоснователни. Представя писмени доказателства.
Съдът прецени по реда на чл. 235,
ал. 1 и 2 от ГПК събраните по делото доказателства и приема за установено
следното:
Ищецът е работил в търговското
предприятие на ответника на длъжност „***” с НКПД *** с място на работа Цех за ***
в гр. П., ул. ,.***“ № *** до 15.11.2019 година, когато ТПО е прекратено със
Заповед № *** на управителя Т. от същата дата - фактът не е спорен, установява се от цитираната
заповед и обясненията на страните.
За исковия период от месец юни до 31.10.2019
година му е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2836.96, съответно
нето в размер на 2447.17 лв., като ВЛ е установило че трудовото възнаграждение
за м. май 2019 година в размер на 566.72 лв. /488.62 лв. нето/, която сума и
представлява размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен
работен месец, преди уволнението - приетата от съда и неосопорена от страните
съдебно-икономическа експертиза.
ВЛ е установило, че за 2019 година
на ищеца се полагали 23 дни платен годишен отпуск, за които дни имало
депозирани молби от ищеца и съответно разрешение от ръководителя. В
счетоводството на ответното дружество били налични отбелязвания, че периодите на
разрешения отпуск съвпадали с начина на начисляване на трудовото възнаграждение
за съответния период, т.е. разрешения отпуск да бил отразен в начисленото
трудово възнаграждение.
Липсват доказателства за плащане на дължимото
трудово възнаграждение за процесния период м. май – 31.10.2019 година или за
погасяването им по друг способ, с изключение на сумата от 488.62 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. май 2019 година. Дължимото
обезщетение за забавата до предявяването на претенцията възлиза на сумата от 121.01
лева.
Изложената фактическа обстановка, от
съда възприета за безспорна, обосновава извод за основателност на исковете.
По безспорен начин по делото е
установено перфектно, откъм валидност - до уволнението - трудово правоотношение
между страните. Липсата на спор, че за исковия период ищецът точно е изпълнявал
задълженията си по договора, аргументира съда да приеме, че ответникът, в качеството си на работодател, е в
неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 245, ал.1 във връзка с
чл. 270 от КТ, заради което и предпоставките за ангажиране на отговорността му
са налице. В този смисъл искът за трудово възнаграждение е доказан по
основание.
Размерът на притезанията по чл. 128, т.
2 от КТ са установени до посоченото от експертизата и за посочените суми
исковете са основателни.
Основателни, предвид изхода по
главните, се явяват и акцесорните искове за обезщетения за забава в търсените
размери.
Спорния по делото въпрос е дали
ищецът е ползвал претендирания полагащ му се платен годишен отпуск за 2019 г. в
размер на 23 дни, респективно и 3 дни за 2018 година, доколкото се претендират
26 дни, при оспорените от ответника твърдения на ищеца, че не е ползвал платен
годишен отпуск.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск /чл.224 ал.1 КТ/. Без значение за възникване
на това право е основанието за прекратяване, както и причините, поради които
полагащия се платен годишен отпуск е останал неизползван от работника или
служителя през времетраенето на трудовото правоотношение. Достатъчно е само
липсата на реално ползване на полагащия се на работника или служителя платен
годишен отпуск.
Ползването на платения годишен
отпуск е право на работника или служителя, което може да бъде упражнено по
негово искане /извън случаите по чл. 173, ал. 4 от КТ/ с разрешение на
работодателя /чл. 173, ал. 1 КТ/. Не е спорно в случая отправянето на писмено
искане от ищеца /заключението на ВЛ/ за ползване на платен годишен отпуск за целия
период на ТПО и конкретно за 2019 година на четири пъти – два пъти по три дни,
21 дни и 19 дни през месеците януари, февруари, август и септември, съгласието
на работодателя, обективирано във заповеди всички № ***, съответно от
02.01.2019 година, 06.02.2019 година, 02.08.2019 година и 02.09.2019 година /л.
26 - 29/.
Липсват по делото данни за
привидност на изявленията на ищеца и
ответника, обективирани в молби от ищеца и заповеди на ответника-работодател за
ползване на полагащия му се за 2019 г. платен годишен отпуск и да се приеме за
доказано твърдението на ищеца, че не е използвал реално същият през 2019 г. Не
се сочи и твърди кой точно период от отпуска не е ползвал – доколкото анализа
на горното дава извода, че през 2019 година е ползван 46 дена отпуск по
описания по-горе начин на четири пъти за различни периоди от време. Доказване в
същия смисъл не е проведено, не са оспорени молбите и заповедите. Следователно
при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не дължи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 26 дни.
Искът е неоснователен и недоказан и съответно
подлежащ на отхвърляне.
Предвид изхода на делото по тази
претенция, неоснователно се явява и искането за присъждане на обезщетение за
забава от датата на предявяване на иска.
Разноските по делото следва да се
определят съгласно чл. 78 от ГПК, предвид което ответникът дължи на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 544 лв., а ищеца на ответника
120 лева – суми съразмерно на уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
В тежест на ответника е и държавната
такса върху уважения размер на исковете – 147.92 лв., както и 150 лв.- разноски
за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда
„***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ***, представлявано от управителите Д.А.Т. и В. П. да заплати на П.С.Д., ЕГН ********** *** – кантора на
пълномощника адвокат В.Т., *** сумите, както следва: 2447.17 лева /две хиляди
четиристотин четередесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ - дължимо, но
неизплатено трудово му възнаграждение за м. юни, юли, август, септември и
октомври 2019 г., 121.01 лева /сто двадесет и един лева и една стотинка/ - лихва
за забава, начислена за периода от 26.07.2019 година до 12.03.2020 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 година до
окончателното изплащане, като посочената сума за тудово възнаграждение се явява
нетна, след приспадане дължимите държавни вземания.
Отхвърля исковете в останалата част
- за възнаграждение за месец май 2020 година, за горницата над присъденото за
останалия период, както и за претендираното обезщетение по чл. 224 от КТ в
размер на 728 лева за неползван платен годишен отпуск от 26 дни за 2019 година,
ведно със законната лихва от предявяване на претенциите - като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
в тази им част.
Постановява, по реда на чл. 238,
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
трудово възнаграждение.
Осъжда „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
представлявано от управителите Д.А.Т. и В. П. да заплати на П.С.Д., ЕГН ********** *** – кантора на
пълномощника адвокат В.Т., *** сумата от 544 лева разноски за адвокатско
възнаграждение – съразмерно на уважената част от исковете.
Осъжда П.С.Д., ЕГН ********** *** – кантора на пълномощника адвокат В.Т., *** да заплати на „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***,
представлявано от управителите Д.А.Т. и В. П. сумата от 120 лева разноски за
адвокатско възнаграждение – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Осъжда „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***,
представлявано от управителите Д.А.Т. и В. П. да заплати държавна такса от 147.92
лв., както и 150 лева разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ИИ