Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно заседА.е на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.А.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
При
участието на секретаря ДА.ела Генчева и в присъствието на прокурора Лилия
Дамянова, след като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 3444 по описа за 2019
година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 06.03.2019г. по НОХД №
20716/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-състав е признал подсъдимия Ю.Н.Н. за
невиновен в това, че на 31.07.2015 г. в гр. София, в ж.к. „********, на
междуетажна площадка, чрез изтласкване на горната част на тялото на П.П.М.,
вследствие на което същият паднал, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в тежко навяхване на дясното коляно с клинични признаци за
разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно, причинило на М.
затруднения в движението на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни,
поради което на основА.е чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест и допълнение към същия, в които се
поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че при
оценката и анализа на доказателствата СРС е допуснал съществени процесуални
нарушения, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение
на материалния закон. Излагат се аргументи за превратно тълкуване на
доказателствения материал, като се посочва, неоснователно и при липса на анализ
в съответствие с чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е даден приоритет на едни доказателства
за сметка на други. Твърди се, че от събрА.те по делото доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е бил
обвинен. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена осъдителна такава за престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като му се наложи наказА.е 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което се отложи с 3 години изпитателен срок.
Оправдателната
присъда е атакувана и от частния обвинител, в чиято въззивната жалба и
допълнението към нея се твърди, че обвинението за престъплението по чл.129,
ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. Поддържа се, че СРС е допуснал
съществени процесуални нарушения, довели до грешни фактически и правни изводи и
неправилно приложение на материалния закон. Поради това се иска отмяна на
оправдателната присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено
наказА.е „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца, изпълнението, на което да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
В разпоредително заседА.е въззивният съд
по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в
срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседА.е.
Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на
нови доказателства.
По делото са постъпили писмени
възражения срещу протеста и въззивната жалба от защитника на подсъдимия. Прави
се обобщение на извършените процесуално-следствени действия в първоинстанционното
съдебно следствие, като в заключение намира изводите на районния съд за
оправдаване на подсъдимия за обосновА. и моли присъдата да бъде потвърдена като
правилна.
В открито съдебно заседА.е
представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, но не оттегля
същия. Намира направения от първоинстанционния съд доказателствен анализ за
правилен, като предлага собствен прочит на достоверността на свидетелските
показА.я. Въз основа на така изложеното предлага присъдата да бъде потвърдена.
Частният обвинител редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. С., който поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея. Въз основа на изложеното в тях моли присъдата да бъде
отменена като неправилна и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Н. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.,
оспорва подадените протест и жалба и съответните допълнения към тях, като
поддържа становището на прокурора при СГП. Излага аргументи, въз основа на
които намира доказателствения анализ на районния съд за правилен. Моли
присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Н. в своята лична защита
поддържа изложеното от защитника си, а в
правото на последна дума – моли да бъде потвърдена присъдата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба, в
съответните допълнения към тях, както и тези, изложени в съдебно заседА.е и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основА.я за нейната отмяна,
като съображенията за това са следните:
След надлежна служебна проверка на
атакувА.я съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия
Н.. Пред настоящата съдебна инстанция беше назначена и приета експертиза във
връзка със системното неявяване на частния обвинител М. пред въззивната
инстанция, което се явяваше основА.е за многократно отлагане на делото.
Заключението на експертизата не влияе върху крайните фактически и правни изводи,
като при самостоятелна преценка на събрА.те по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основА.я за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Подсъдимият
Ю.Н. е роден на *** г. в гр. Кюстендил, живущ ***, български граждА.н, разведен
, неосъждан с ЕГН **********. Той живее на семейни начала със свидетелката Н.Н.в
ж.к. „********, гр. София. Те имат две деца. В дома си Н.
отглеждал куче – мъжко, едра порода, на име Руфас.
Подсъдимият
Н. е с 76 % неработосбособност, /хроничен осетомиелит с фистула; хроничен
екзацербиращ остеомиелит след фрактура на десен фремор; десностранна коксартроза;
левостранна гонартроза/, причинена от множествена травма при ПТП.
Частният
обвинител П.М. и съпругата му – свидетелката А.М., били съседи на подсъдимия Н.,
които живеели също на третия етаж в апартамент № 10. Свидетелят М. е с висше
образовА.е, работел в „С.Б.” ЕООД на длъжност специалист „онлайн преводи”.
Ползва се с уважение сред колегите си.
До
31.07.2015 г. съседите нямали пререкА.я помежду си, като подсъдимият Н. дори не
знаел малките имена на сем. М.. На същата тази дата свидетелите М. след 20.30
часа били седнали на пейка пред входа на блока заедно с техен приятел, където изпили
по 500 мл. бира в стъклени бутилки. Около 22:00 часа А. и П. М. се разделили с
техния приятел и върнали стъклените бутилки. След това свидетелят М. купил
алкохол в стъклена бутилка тип „патронче” и двамата тръгнали да се прибират в
дома си. По стълбите към етажа си, М. срещнали подсъдимия, който извеждал
кучето си на разходка. Подсъдимият Н. винаги го извеждал на къс повод тип
„строг метален нашийник”. При този повод, стопА.нът упражнявал дърпане, което в
зависимост от силата си, респектира кучето чрез метални шипове, които се
забиват във врата на животното. Долавяйки, че съседите му са употребили алкохол,
подсъдимият Н. дръпнал на къс повод кучето, за да няма последствия за М.. Вместо
да се размине с него, свидетелката А. М. започнала да рита кучето. Направила
забележка на Н., че няма право да го извежда без намордник. В този момент се намесил
и частният обвинител М. и двамата започнали да крещят. Подсъдимият не им
отвърнал, а само се стараел да държи кучето далеч от тях. От виковете им,
кучето се разлаяло, подсъдимият в желА.ето си да държи здраво превъзбуденото
вече животно, хванал повода му с две ръце и се насочил към площадката между
трети и четвърти етаж на входа. Междувременно свидетелката М.продължавала да
крещи и да вика „Ще убия това куче, ще го отровя!”.
Чувайки
виковете, свидетелката И.Г.решила да види какво се случва и застанала на
стълбите на четвъртия етаж, където живеела, но без да слиза надолу. Тя
разпознала гласовете на семейство М., като чула и закА.те от страна на М.как ще
убие и отрови кучето. Свидетелката Г. незабелязано слязла по-надолу и забелязала
подсъдимия Н. да седи безмълвно на площадката между трети и четвърти етаж и да
държи здраво на къс повод кучето си. Свидетелката доловила силна миризма на алкохол,
носеща се от площадката на третия етаж. Преценила, че не е добре да се намесва
в конфликта на съседите си и се прибрала в дома си.
Виковете
от стълбището били чути и от свидетелката Н.Н., която излязла пред вратата на
дома си. Тя видяла, че подсъдимият Н. се намирал на площадката между 3-ти и
4-ти етаж, до него била свидетелката М., която ритала кучето им, а
непосредствено на стълбите пред тях стоял свидетелят М. със стъклена бутилка
тип „патронче в ръка. Частният обвинител замахвал с бутилката и ударил
подсъдимия. Виждайки това, свидетелката Н. бързо се качила на междуетажната
площадка заставайки между кучето, което подсъдимият все още държал, и М., за да
й попречи да го рита.
Междувременно
свидетелят М. замахнал втори път с бутилката тип „патронче“ към
подсъдимия, който в опита си да се предпази
от удара пуснал с едната си ръка повода на кучето и изтласкал назад свидетеля М..
В резултат на това последният залитнал, опитал се да се задържи на стената, но
не успял и паднал по стълбите надолу към площадката, пред входа на дома на
семействоН.. Виждайки съпруга си паднал на земята, М.спряла да рита кучето и
слязла при него. Подсъдимият Н., придружен от съпругата си използвал този
момент да изведе кучето извън входа.
През
това време, падналият на земята М. се оплакал от болки в крака, поради което
съпругата му се обадила на телефон 112. На място бил изпратен полицейски патрул
АП-192 в състав Л.И.и С.К.и екип на Бърза помощ. Свидетелите И. иК.пристигнали
на място около 22.15 часа. На адреса те установили, че семейство М. са видимо
повлияни от употреба на алкохол, като дори имали несигурен стоеж. След като
изслушали М., полицейските служители потърсили подсъдимия, на когото съставили
в 22.30 часа разпореждане по реда на чл.64 ЗМВР. Междувременно пристигнала
линейка и откарала М. в „Пирогов”. Съпругата му не го придружила, а останала в
дома си.
След
23.30 часа свидетелитеК.и И. били изпратени отново на същия адрес, но този път
сигналът бил подаден от семействоН. с оплакване, че А.М. ритала по вратата им.
Полицейските служители съставили
разпореждане по реда на чл.64 НПК в 23.55 часа на свидетелката М..
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни се установява, че на частния обвинител М. е
причинена телесно увреждане, изразяваща се в тежко навяхване на дясното коляно
с клинични признаци за разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно,
причинило затруднения в движението на десния долен крайник за период по-голям
от 30 дни. Според заключението конкретната морфология на увреждането на
колянната става на десния крак изключва същата да е причинена при директен удар
– ритник в коляното, като добре отговаря да е получена при падане на
пострадалия от собствен ръст на терен.
От
назначената в хода на съдебното производство допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза се установява, че на частния обвинител е причинена
травма на десния долен крайник, изразяваща се в разкъсване на предна кръстна
връзка в дясната колянна става, причинила трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Според заключението
характерният вид на травмата изключва тя да е причинена при директен удар –
ритник в областта на коляното, но може да е реализирана при съприкосновение
между двете лица с последващо изваждане на пострадалия от равновесие и
реализиране на увреждането. Според същото заключение към датата на инцидента
подсъдимият Н. е бил в състояние на преживяна множествена травма поради ПТП,
включваща тежко счупване на дясната бедрена кост и счупване на костите на
лявата подбедрица. Към момента на изготвяне на заключението подсъдимият е със
самостоятелна походка, с накуцване, без помощни средства, с фистула в
горно-латералната зона на дясна колянна става, с постоянна лимфостаза и
повърхностна варикоза по хода на целия десен долен крайник и огрА.чени движения
на тазобедрената и колянната става.
От
назначената в хода на досъдебното производство комплексна психиатрична и
психологична експертиза по отношение на свидетелите М. се установява, че
двамата са се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване от лека
степен, което не е затруднило възможността им за възприятия.
От
назначената в хода на досъдебното производство комплексна психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия Н. се установява, че същият
към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, у него не е било налице силно
раздразнено състояние.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена от въззивния състав,
се установява, че диагнозата лаймска болест, освен ако не е в периода, когато
има засягане на нервната система или на сърдечно-съдовата система или не е в
стадий на тежка инвалидизация поради ставни увреждА.я, не би трябвало да е
пречка за участие в съдебно заседА.е. Според заключението предписА.я
домашен-амбулаторен режим на частния обвинител не предполагал наличие на
подобни увреждА.я.
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрА. и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, доколкото изготвената във въззивното производство съдебномедицинска
експертиза не се отнася до обстоятелства, част от предмета на доказване, а
именно гласни доказателствени средства
– показА.ята на свидетелите Л.В.И., както и приобщените му показА.я на осн. чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т.2 НПК, С.Т.К.,
както и приобщените му показА.я на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.2 НПК, Надежда А. Н., както и приобщените
ѝ показА.я на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.2 НПК, А.бал А.С., И. И. Г., П.П.М. (частично),
А.Д.М.(частично), както и приобщените ѝ показА.я на осн. чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т.2 НПК (частично); писмени доказателства и доказателствени
средства – разпореждане от 31.07.2015 г., 23.55 часа, издадено на М.,
разпореждане от 31.05.2015 г., 22.30 часа, издадено на подсъдимия, съдебно
медицинско удостоверение №395.09/2015 г., амбулаторен лист от преглед на
01.08.2015 г., амбулаторен лист от преглед на 03.08.2015 г., болничен лист,
експертно решение, рентгенография на дясна колянна става, ксерокопие на журнал
в 108 травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД гр.София, ксерокопия
на спешен лист и фиш за спешна помощ на името на М., експертни решения с
епикриза на името на подсъдимия, удостоверение за раждане, трудов договор и
допълнително споразумение, паспорт на домашен любимец, магнитно-резонансна
томография на колянна става на М. от дата 09.03.2018 г., референция от „С.Б.”
ЕООД; експертно решение на НЕЛК на името на подсъдимия от дата 06.02.2018 г.,
удостоверение за раждане, протокол от магнитно-резонансна томография на колянна
става; заключение на експертизи –
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на
подсъдимия, частния обвинител М. и свидетелката М.; съдебномедицинска
експертиза по писмени данни; допълнителна
тройна съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирА. за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил
задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви
доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други
отхвърля. Контролът за достоверност на свидетелските показА.я е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност. В резултат на това доказателственият
материал е интерпретиран според действителното му съдържА.е, поради което изисквА.ята
на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. В
заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен
анализ на събрА.я доказателствен материал, който се споделя напълно от
настоящата инстанция. Доколкото въззивният съд се съгласява изцяло с доказателствените
изводи на първоинстанционния съд, то не намира за необходимо да преповтаря същите,
а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
На
първо място, съдът в този си състав констатира, че единственият незаинтересован
от изхода на делото свидетел, очевидец на част от събитията, развили се през
инкриминираната вечер, е И. Г.. В действителност дъщеря ѝ е имала
проблеми със свидетелката М., които обаче са били в последващ инкриминираното
деяние момент, поради което не могат да поставят под съмнение обективността на
свидетелката. ПоказА.ята на свидетелката Г. са последователни, житейски
правдиви, конкретни и устойчиви във времето. Същата добросъвестно споделя
личните си възприятия от инкриминираната вечер, като не са налице данни и основА.я
те да се приемат за тенденциозни. Предвид обективността на показА.ята
настоящата инстанция се довери изцяло на същите. Същевременно споделеното от
свидетелката Г. е от изключително значение, за да бъде осъществен контролът за
достоверност по отношение на останалите гласни доказателствени средства. Това е
така, тъй като показА.ята на свидетелите М. и тези на свидетелката Н. съдържат
самоизключващи се данни и е необходима съпоставка с останалия събран и проверен
доказателствен материал, за да се даде отговор, на чии показА.я да бъде дадена
вяра. Така при съпоставката на показА.ята на свидетелите очевидци настоящата
инстанция намира, че споделеното от свидетелите Г. и Н. взаимно се допълва и
подкрепя. Свидетелката Г. е разпознала гласовете на свидетелите М., които
викали и крещели, а свидетелката М.е отправяла обидни думи. Същата е
категорична, че подсъдимият Н. по никакъв начин не е отвръщал на М., нито го е
видяла да посяга на някого, като дори напротив – според нея подсъдимият е седял
мирно и здраво е държал кучето си на къс повод. И не на последно място,
свидетелката Г. е категорична, че от коридора се е носела миризма на алкохол.
Всичко изложено от нея съответства на показА.ята на свидетелката Н. и
опровергава част от информацията, споделена от семейство М..
Предвид
съответствието межди показА.ята на Г. и Н., настоящата инстанция намира за правилно
решението на първоинстанционния съд да постави именно показА.ята на Н. в
основата на фактическите си констатации. Предвид факта, че свидетелката живее
на семейни начала с подсъдимия Н., което би могло да обуслови тенденциозност на
показА.ята ѝ, първоинстанционният съд е подложил на внимателен и
задълбочен анализ споделеното от нея. Както правилно е отбелязано в мотивите
към атакувА.я акт, посоченото обстоятелството не може изначално да обуслови
недостоверност на показА.ята ѝ, а единствено е основА.е същите да бъдат
разгледА. по-внимателно с оглед евентуалната заинтересованост на лицето от
изхода на делото. Същевременно показА.ята на свидетелката Н. са хронологически
и логически последователни, подробни и максимално конкретни. Споделената от
свидетелката информация е устойчива във времето предвид липсата на съществени
противоречия между изложеното от нея в двете фази на процеса. Макар и показА.ята
ѝ, дадени в хода на досъдебното производство да са приобщени в цялост, то
те съдържат идентични данни с тези, изложени от Н. непосредствено пред съда. С
оглед на това въззивният съд счита, че те съответстват на обективната истина по
делото и отразяват реално възприети и добросъвестно възпроизведени от
свидетелката факти. Същата внася информация в процеса, която намира своето
потвърждение във всички останали доказателства, поради което не е налице пречка
за настоящия съдебен състав да се довери на изложеното от нея. Свидетелката Н.
пряко е възприела събитията от инкриминираната вечер, поради което нейните
показА.я са източник на преки доказателства относно времето и мястото на
извършеното деяние, поведението на семейство М. към подсъдимия и кучето, относно
думите и изразите отправени от свидетелката М.към кучето, както и относно мехА.зма
на причиняване на телесната повреда.
Във
връзка с начина на причиняване на травматичното увреждане свидетелката Н. и в двата си разпита в
различните фази на процеса е последователна, че подсъдимият е бутнал
пострадалия в гърдите, в резултат на което последният се опитал да се задържи
за стената, но не успял и паднал. Изготвените по делото съдебномедицинска и
допълнителна съдебномедицинска експертизи са еднозначни, че травматичното
увреждане е получено при падането на частния обвинител, тоест по начин и мехА.зъм
описан от свидетелката Н.. И двете експертизи са категорични, че травмата не
може да бъде причинена по начина, описан от пострадалия М. и свидетелката М., а
именно чрез директен удар – ритник в областта на коляното. В подкрепа на този
извод е обстоятелството, че подсъдимият Н. към инкриминираната дата е бил в
състояние на преживяна множествена травма, причинена от ПТП, включваща тежко
счупване на дясната бедрена кост и счупване на костите на лявата подбедрица. По
данни на експертното заключение около преди година, считано от инкриминираната
дата, обобщени в експертизата от съдебното следствие, подсъдимият Н. е бил със
зачервено, оточно и болезнено бедро, с изразено намаляване на мускулатурата на
бедрото и подбедрицата, с огрА.чени движения в дясна тазобедрена става и на
лявото коляно. Към момента на изготвяне на допълнителната съдебномедицинска експертизата
подсъдимият Н. продължавал да бъде с огрА.чени движения на тазобедрената и
колянната става, като било констатирана постоянна лимфостаза и повърхностна
варикоза по хода на целия десен долен крайник. Посочените данни водят до
извода, че към инкриминираната дата подсъдимият също е бил с огрА.чени движения
в тазобедрената става, поради което съдът намира, че е обективно невъзможно
увреждането да е причинено по начин и мехА.зъм описан от пострадалия М. или
този описан от свидетелката М..
ПоказА.ята
на свидетелката Н. освен логични, последователни, устойчиви във времето,
детайлни и конкретни, търпят и надлежна проверка при съпоставянето им с
останалия доказателствен материал по делото – показА.ята на свидетелката Г. и
изготвените по делото съдебномедицински експертизи. Изложеното мотивира
настоящата инстанция подобно на контролирА.я съд да се довери изцяло на
споделеното от свидетелката Н., намирайки заявеното от нея за отговарящо на
обективната истина.
Обосновано
показА.ята на свидетелите М. са частично кредитирА.. Изложеното от тях, че
подсъдимият Н. е държал кучето на дълъг повод се опровергава от показА.ята на Н.
и Г.. Твърденията им за агресивно поведение от страна на подсъдимия Н., като
последният ударил свидетелката М.не намират подкрепа в доказателствената
съвкупност. Макар и свидетелката М.да твърди, че никой не станал очевидец на
събитията, то свидетелката Г. лично е възприела част от развилата се ситуация и
то точно преди частният обвинител М. да получи травматичното увреждане. Същата
е категорична, че подсъдимият е мълчал, седял е спокойно, тоест той не е имал
подобно агресивно поведение, описано от М., нито е отправял каквито и да е било
думи към тях. В подкрепа на изложеното от свидетелката Г. са показА.ята на
свидетелите И. и Кръстанов, които като полицейски служители са изпратени да
проверят подадения сигнал. Пристигнали непосредствено след събитията, те не
споделят да е имало видими наранявА. по свидетелката М.. На следващо място
недостоверни се явяват и твърденията на свидетелите М. относно начина, по който
е получена травмата. Първо, налице е противоречие между описаното поведение на
подсъдимия от двамата. Докато свидетелката М.твърди, че подсъдимият Н. се е
затичал заедно с кучето и е ритнал съпруга ѝ в областта на дясното
коляно, то частният обвинител твърди, че подсъдимият направил няколко крачки по
стълбите, засили се и скочил върху дясното му коляно. Не само, че описаното от
двамата е коренно различно, а и житейски неправдиво, то напълно се опровергава от
изготвените по делото експертизи. Подобно поведение от страна на подсъдимия Н.
– да се засили и да скочи или да се затича и да изрита пострадалия, е обективно
невъзможно и с оглед физическото състояние на подсъдимия към инкриминираната
вечер, за което бяха изложени съображения и същите няма да бъда повтаряни. В
тази връзка е поредното възражение на повереника, че съдът не е взел под внимА.е
съдебномедицинското удостоверение, според което травмата отговаря по вид и мехА.зъм
на възникване на описаното от пострадалия. ВизирА.ят от повереника медицински
документ е изследван от вещите лица при изготвянето на допълнителната
съдебномедицинска експертиза. Заключенията и на двете съдебномедицински
експертизи са категорични и еднозначни относно мехА.зма на възникване. Затова и
правилно съдът се е доверил именно на тях, а не на посочения медицински
документ, който се явява изолиран.
На
следващо място, обстоятелството, че свидетелите М. били употребили алкохол, се
установява по безспорен начин от събрА.я и проверен доказателствен материал. В
тази връзка неоснователно се явява възражението на повереника на частния
обвинител, че свидетелят М. не е бил изследван по съответен начин за употреба
на алкохол, поради което е невъзможно да се установи чрез свидетелски показА.я,
че той е бил в нетрезво състояние. Възражението не държи сметка за същността и
характера на доказателствата и доказателствените средства в наказателния
процес, които нямат формален характер. Всяко едно обстоятелство в наказателното
производство може да се установява с всички възможни средства и способи,
предвидени в НПК. В този ред на мисли употребата на алкохол и състоянието на
свидетелите М. вследствие на употребения алкохол може да се установява и чрез
свидетелски показА.я. В конкретния случай всички свидетели са еднопосочни, че в
коридора миришело на алкохол. Свидетелите И. иК.сочат, че видимо свидетелите М.
били употребили алкохол. Свидетелката Н. е видяла М. да държи в ръка бутилка
тип „патронче“ алкохол и не на последно място самите свидетели М. не отричат,
че същата вечер са консумирали алкохолни напитки. ПоказА.ята са еднопосочни,
поради което обоснован се явява и изводът на експертите, изготвили комплексите
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, че свидетелите М. се намирали в
състояние на обикновено алкохолно опиване от лека степен, което не е затруднило
възможността им за възприятия.
Изложените
съображения мотивират въззивния съд да не се довери на изложеното от М. относно
причините за възникването на конфликта в инкриминираната вечер, твърдяното
агресивно поведение от подсъдими и кучето му, мехА.зма и начина на нанасяне на
травматичното увреждане на пострадалия. Всъщност представянето на подсъдимия в
негативна светлина е опит, от страна на свидетелите, да прикрият тяхното
неправомерно поведение, за което сочи и отричането на свидетелката М., че е
тропала по вратата наН., че не ѝ е бил съставян протокол за въздържане от
саморазправа. Сред кориците на делото е приложен протоколът, съставен от
свидетеляК.на 31.07.2015 г., което напълно опровергава изложеното от
свидетелката М..
Във
връзка с изготвените протоколи за въздържане от саморазправа, съставени на
подсъдимия Н. и свидетелката М.от свидетелите И. иК.е необходимо да бъдат
обсъдени техните показА.я. РазпитА. непосредствено пред съда полицейските
служители нямат конкретни спомени относно инкриминирА.те събития, което е
житейски оправдано с оглед служебните им ангажименти и изминали период от
време. В резултат на това са приобщени показА.ята им на осн. чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 2 НПК, които те потвърждават. Посочените гласни доказателствени
средства са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват и съответстват на
останалия доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги
кредитира в цялост и използва именно тях при изграждане на вътрешното си
убеждение. Свидетелите И. иК.са последователни, детайлни и конкретни по отношение
на времето, мястото и часа на извършената проверка, състоянието на свидетелите М.,
възникналия междусъседски конфликт, съставените протоколи, повторния сигнал по
повод поведението на свидетелката М., както и транспортирането на пострадалия
до УМБАЛСМ „Пирогов“. Възражението на повереника на частния обвинител относно
непрофесионализъм на двамата свидетели поради ненадлежно изготвена докладна
записка от тях, не може да бъде основА.е за дискредитиране на показА.ята им.
Първо, докладните записки в редки случаи и при по-особени обстоятелства могат
да бъдат използвА. като писмени доказателства в наказателния процес, каквато е
константната съдебна практика. И второ, сочената от повереника докладна записка
дори не се отнася до инкриминирА.те събития.
Следващото
възражението на повереника, че в хода на съдебното следствие са били разпитА.
лица, нефигуриращи в списъка за призоваване на прокуратурата, е неоснователен.
По искане на стрА.те или служебно съдът може да допусне събиране на нови доказателства,
в това число и разпит на свидетели, които не са били посочени в този списък или
не са били разпитвА. в хода досъдебното производство. Ръководейки се от
принципа за разкриване на обективната истина, съдът може да събира такива
доказателства, относими към предмета на доказване.
Във
връзка с възражението на повереника на частния обвинител, че са налице
противоречия между обясненията на подсъдимия Н. и показА.ята на свидетелката Н.,
съдът ще отбележи единствено, че подсъдимият се е възползвал от правото си да
не дава обяснения, поради което посоченото от повереника е несъстоятелно.
Настоящият
съдебен състав, също като контролираната инстанция, кредитира като обосновА. и
обективни заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска и комплексно психиатрична и психологични експертизи, както и
изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска
експертиза. Процесните експертни заключения са били защитени по убедителен
начин от страна на експертите по време на изслушването им пред съда. Те са
изготвени от вещи лица с необходимата квалификация, поради което
законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните си
изводи.
Настоящата
инстанция намира за обективно и обосновано заключението на приетата в хода на
въззивното следствие съдебномедицинска експертиза. Според същото няма обективни
данни в предоставените медицински документи, които да възпрепятстват частния
обвинител М. да се яви в открито съдебно заседА.е. Въпреки че неколкократно
производството е отлагано поради неявяването му, в последното открито съдебно
заседА.е частният обвинител отново не се явява, но чрез повереника си не
възразява да се гледа делото. Доколкото не е станал причина отново за отлагане
на делото, по-подробно обсъждане на заключението не е необходимо.
В
заключение оплаквА.ята за превратно тълкуване на събрА.те доказателства по
делото, отправени от прокурора при СРП и частния обвинител, са неоснователни.
КонтролирА.ят съд е извършил внимателен и прецизен анализ на събрА.я
доказателствен материал според действителното му съдържА.е, въз основа на който
е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
На
база така събрА.я по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е
стигнал до единствено верния правен извод, че с поведението си подсъдимият Н.
не е осъществили от субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 НК. Правните изводи напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, който намира за установено от правна страна следното:
От
обективна страна са налице всички съставомерни елементи. От доказателствения
материал по един категоричен се установява времето и мястото на инкриминираното
деяние, а именно 31.07.2015 г., между 3-ти и 4-ти етаж е бл. ******ж.к.
„Люлин“, гр. София, където възникнал междусъседския конфликт между подсъдимия Н.,
от една страна, и семейство М., от друга.
Изпълнителното
деяние на вмененото престъпление подсъдимият е осъществил, като е изблъскал
частния обвинител в гърдите, в резултат на което последният паднал и получил
телесното увреждане. Според заключението травмата може да е реализирана при
съприкосновение между двете лица с последващо изваждане на пострадалия от
равновесие и реализиране на увреждането. Действията на подсъдимият се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, поради
което изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият с действията си е
причинил телесното увреждане са правилни.
На
следващо място, видно от съдебномедицинските експертизи причинените телесни
увреждА.я са реализирали медико-биологичния признак трайно затрудняване на
движението на крайниците. С оглед нанесените телесни увреждА.я и техния
медико-биологичен характер, настоящата инстанция намира за правилен изводът на
районния съд, че престъпният резултат се явява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Въпреки
това липсва субективният елемент. Обосновано първата инстанция е приела, че
подсъдимият Н. не е осъществил деянието при форма на вината пряк или евентуален
умисъл. Подсъдимият не е имал намерение да блъска пострадалия в гърдите, нито е
целял с този свои удар да нанесе причиненото телесно увреждане. По делото са
налице преки доказателства, изводими от показА.ята на свидетелите Г. и Н.
относно спокойното поведение на подсъдимия, като никоя от тях не споделя данни,
които да предположат агресивно поведение спрямо пострадалия или неговата
съпруга. Подсъдимият не е желаел да се стига до този противоправен резултат, а
единствено да избегне конфликта и да изведе кучето.
В
конкретния случай според настоящата инстанция не е налице и непредпазливо
причиняване на телесното увреждане. Това е така тъй така, тъй като подсъдимият
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Падането
на пострадалия е съчетА.е от нетрезвото му състояние и изблъскването от страна
на подсъдимия. Последният не е могъл да знае количеството изпито съдържА.е
алкохол от частния обвинител, както и че в резултат на осъщественото от него
изблъскване пострадалият няма да може да запази равновесие.
Предвид
изхода на делото законосъобразно на основА.е чл. 190, ал.1 НПК разноските по
делото са възложени в тежест на държавата.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че атакуваната присъда е обоснована
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така,
при извършената на основА.е чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувА.я съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основА.я, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а протестът, неподържан, но неоттеглен
пред въззивната инстанция, и въззивната жалба – да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Така
мотивиран и на основА.е чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 06.03.2019 г. по НОХД № 20716/2017 г. по описа на СРС,
НО, 121-състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.