Решение по дело №3011/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3688
Дата: 12 юни 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20241100503011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3688
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответника Е. Г. С., чрез адв. Р. М., назначена за особен представител на основание
чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решение №21229/21.12.2023г., постановено по гр.д.
№68460/2021г. по описа на СРС, 170 състав, в частта, с която същият е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 959,22 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№81892, за периода от м. май 2018г. – м. април 2020г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл.153 от ЗЕ във вр. с чл.149 от ЗЕ във вр. с чл.79 от ЗЗД,
сумата от 163,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. – 26.10.2021г., на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 13,01 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. октомври
2018г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното плащане на сумата на
основание чл.79 от ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни сметки, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата, което било неправилно и недопустимо. Поради това
моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Н.П., с
който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач „Нелбо“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт А.Н.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Поддържа, че дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата, където се помещава имотът на жалбоподателя, било извършено
съобразно изискванията, заложени в относимото законодателство.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между
страните, че въззивникът Е. С. е собственик на ¼ идеална част от процесния
топлоснабден имот, поради което съдът приема, че същият е битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№81892.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
3
третото лице – помагач „Нелбо“ АД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно дела си в
съсобствеността.
С определение от 24.11.2023г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е
доставил в имота топлинна енергия в количество, което съответства на
претендираната от него цена.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилно приложение на
материалния закон от СРС относно присъдените суми за дялово разпределение и за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, поради което и на
основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и
не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала единствено
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21229/21.12.2023г., постановено по гр.д.
№68460/2021г. по описа на СРС, 170 състав, в обжалваната част, с която е осъден Е.
Г. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 959,22 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, аб.№81892, за периода от м. май 2018г. – м. април 2020г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл.153 от ЗЕ във вр. с чл.149 от ЗЕ
4
във вр. с чл.79 от ЗЗД, сумата от 163,72 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. – 26.10.2021г., на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от
13,01 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. октомври 2018г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното плащане на сумата
на основание чл.79 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице – помагач „Нелбо“ АД,
ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5