РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Перник, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500232 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Мария Милушева въззивно гр. дело №
00232 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Б.
Б., действащ като процесуален представител на В. С. В., срещу Решение № 261210 от
17.12.2022 г., постановено но гр. д. № 04090/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С цитираното решение районният съд е намалил по предявения от А. С. В.,
ЕГН:**********, срещу В. С. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1
от Закона за наследството извършеното с нотариален акт № ***, том. **, per. № ***,
дело 296/2012 г. от 17.08.2012 г. на Нотариус Р.М. с per. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд-гр. Перник, в полза на В. С. В. дарение на: 1/
Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 462
квадратни метра, находящо се в землището на село ***, община ***, област *** и
означено по скица като УПИ *** /***/ в квартал *** /***/ по плана за регулация и
застрояване на село ***, община ***, област ***, утвърден със Заповед № III-516/1965
г., при граници: от югоизтокулица, от югозапад - УПИ *** /***/, от север- улица-тупик
и УПИ *** /***/ и от североизток - УПИ *** /***/ Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 407 /четиристотин и седем/
квадратни метра, находящо се в землището на село ***, община ***, област *** и
означено по скица като УПИ *** /*** в квартал *** /***/ по плана за регулация и
1
застрояване на село ***, община ***, облает ***,утвърден съе Заповед № III516/1965 г.,
заедно с първия етаж и таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна
сграда съе застроена площ от 52 /петдесет и два/ квадратни метра, съетояща се от два
етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота и масивен гараж съе
застроена площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, при граници на УПИ: от югоизток-
улица, от югозапад- УПИ *** /***/ от север - УПИ *** /***/ и от североизток - УПИ
*** /***/ и УПИ *** /***/, с 1/8 част, представляваща накърнената запазена част на А.
С. В. от наследството на С.С. В., починала на ***, и е осъдил В. С. В. да заплати на А.
С. В. сумата 8016,12 лв. /осем хиляди шестандесет лева и дванадесет стотинки/,
необходима за възстановяване на запазената му част от наследството на С.С. В.,
починала на ***
В жалбата се поддържат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Основните
оплаквания във въззивната жалба са насочени срещу аргументите на районния съд, с
които е прието за неоснователно възражението му, че разпореждането, обективирано в
нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № 296 от 2012 г. на нотариус Р.М.,
прикрива договор за издръжка и гледане. Излагат се и възражения срещу начина и
съдържанието на формираната от съда наследствена маса, както и срещу оценката на
процесните обекти и срещу правилността на изводът на районния съд за накърняване
на запазената част на ищеца. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск
да бъде отхвърлен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият А. С. В., действащ чрез адв. А., не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Предмет на настоящото въззивно производство е и частна жалба от В. С. В.,
действащ чрез адв. Б. Б., срещу постановеното по първоинстанционното дело
определение №260045 от 03.02.2022 г., касаещо производство по чл. 248 ГПК, с което
районният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил В. С. В.
да заплати на А. С. В. сторените разноски в размер на 730 лева. Оплакванията срещу
това определение са, че съдът не е посочил как е определил присъдената за съдебни
разноски сума.
В установения от закона срок А. С. В., действащ чрез адв. А., не е депозирал
отговор на частната жалба.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
2
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната
жалба са насочени към правните изводи на първоинстанционния съд относно
релевираното възражение на ответника, че разпореждането, обективирано в нотариален
акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 296 от 2012г. прикрива договор за издръжка и
гледане е неоснователно, респ. е налице дарствено разпореждане, както и към размера
на присъдения паричен еквивалент на запазената част на ищеца. Съдържат се и
оплаквания, че в наследствената маса не са били включени всички имоти на
праводателите на ответника.
Що се касае до депозираната частна жалба, оплакванията в нея се изразяват в
несъгласие с постановеното от първоинстационния съд осъждане на ответника да
заплати присъдени разноски в размер на 730 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че
предявеният иск е допустим, а разгледан по същество следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като сключеният между наследодателката и бащата на ищеца и
ответника договор за дарение е нищожен като симулативен и прикрива валиден
договор за дарение срещу задължение за издръжка и гледане, а законът дава
възможност за извършване на намаление и възстановяване на запазената част на
наследника по закон само по отношение на дарения или завещания, извършени от
наследодателя, но не и по отношение на възмездни сделки, какъвто се явява договора
за дарение срещу издръжка и гледане.
До горните изводи съдът стигна, воден от следните съображения:
Пред Районен съд – Перник е предявен иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от
Закона за наследството.
Ищецът А. С. В., с адрес: *** е предявил срещу ответника В. С. В., с адрес: ***
иск за намаляване до размера на запазената му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗН ¼
идеална част на дарение, извършено приживе от майка му С.С. В., починала на *** и
баща му С. В. В., обективирано в нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело №
296 от 2012г. на нотариус Р.М. в полза на В. С. В. и за възстановяване на запазената му
част от наследството .
Искът е основан на твърденията, че страните са единствени законни наследници
на С.С. В. – тяхна майка, а С. В. В. е техен баща. Твърди се, че от страна на С.С. В. и С.
В. В. в полза на ответника е извършено дарение на процесните недвижими имоти, а
именно:
- Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ
от 407 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. ***, обл. *** и означено по
скица като УПИ *** в квартал ***, по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ.
***, обл. ***, утвърден със Заповед № III – 516/1965г., при граници: от югоизток –
улица, от югозапад – УПИ ***, от север – улица – тупик и УПИ *** и от североизток –
УПИ ***;
- Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ
3
от 407 кв. м., находящо се в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, и означено по
скица като УПИ УПИ *** в квартал ***, по плана за регулация и застрояване на с. ***,
общ. ***, обл. ***, утвърден със Заповед № III – 516/1965г., заедно с първия етаж и
тавански полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ
от 52 кв. м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж, и заедно с построения в
имота и масивен гараж със застроена площ от 30 кв. м., при граници на УПИ: от
югоизток – улица, от югозапад – УПИ ***, от север – УПИ *** и от североизток – УПИ
*** и УПИ ***, като вследствие на извършеното дарение е накърнена запазената му
част от оставеното му наследство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил иска като недопустим, а по същество – неоснователен. Релевирал е
възражение за нищожност на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №
***, том **, рег. № ***, дело № 296 от 2012г. на нотариус Р.М., като привиден и
прикриващ сключен между страните договор за прехвърляне на процесните имоти на
ответника срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителите до датата на смъртта им, за което свидетелства и сключения между С.
В. В. и В. С. В. контралетер от 15.07.2016г.
Преди да се произнесе по параметрите на очертания между страните спор,
настоящия съдебен състав намира, че първо следва да се даде отговор на въпросите за
валидността на договора за дарение и на представеното по делото обратно писмо
(контралетер), тъй като по този начин ще се установи какви са действителните
отношения между наследодателката на ответника и неговия баща, т.е. налице ли е
валидно извършено от С. В. В. и С.С. В. в полза на ответника дарение, което да може
да бъде намалено по реда на чл. 30 ал. 1 от ЗН, за да се възстанови запазената част на
ищеца, какъвто е предмета на предявения иск.
От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че приетото по
делото обратно писмо (контралетер) е истински частен документ, подписан от
прехвърлителя на ответника С. В. В. и от самия ответник, а повдигнатото от ищеца
оспорване на автентичността на подписите и ръкописния текст в този документ се
опровергава от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, съгласно което подписът и ръкописния текст са изпълнени от съответните
лица – С. В. В. и ответника В. С. В.. Като частен, подписан от С. В. В. и В. С. В.
документ, на основание чл. 180 от ГПК, приетото обратно писмо съставлява
доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от С. В. В. и В. С.
В.. А последните се изразяват в това, че прехвърлителя С. В. В. и В. С. В., чрез
сключената помежду им сделка, обективирана в нотариален акт № ***, том **, рег. №
***, дело № 296 от 2012г. на нотариус Р.М. прикриват сключената между тях сделка за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, т.е. касае
се за привидна сделка между тях.
По делото е приета нотариално заверена декларация от С. В. В., в която същия
удостоверява, че той и покойната му вече съпруга са получавали, а той и сега
продължава да получава, необходимите грижи от сина им В. С. В., без ограничения,
което гарантира водения от него спокоен живот.
Разпитът на разпитаната по делото свидетелка Д.Я.Я.-Т. установява, че
прехвърлителите на ответника са имали категоричното намерение да прехвърлят
процесните имоти на ответника, тъй като той полагал грижа за тях двамата.
4
Свидетелства, че и двамата прехвърлители са разчитали на ответника, който им
помагал финансово.
По делото е разпитан и свидетеля М.И.А., чиито показания установяват, че
прехвърлителите на ответника са му споделяли, че ще прехвърлят имота, находящ се в
*** на ответника срещу издръжка и гледане.
С оглед изричното волеизявление на две от страните по сделката – С. В. В. и В.
С. В. и предвид показанията на свидетеля М.А., съдът намира, че сключеният между С.
В. В., С.С. В. и В. С. В. нотариален акт за дарение на недвижими имоти, със запазено
вещно право на ползване № ***, том **, рег. № ***, дело № 296 от 2012г. на нотариус
Р.М., по силата на който прехвърлителите С. В. В. и С.С. В. са прехвърлили правото на
собственост на ответника, е относително симулативен, тъй като страните нямат и не са
имали воля за настъпване на правните последици на дарението, а напротив – желаели
са да сключат договор за издръжка и гледане, по силата на който прехвърлителите са
прехвърлили недвижимите имоти на ответника В. С. В. срещу задължението на
последния да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката им докато са
живи, а В. С. В. е приел прехвърлените му имоти и се е задължил да полага
необходимите грижи и издръжка.
При тези доказателства, съдът намира, че обратното писмо (за „обратното
писмо” като пълно доказателство за симулативност на договора постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр. д. № 214/2009 г., III г. о., ГК,
ВКС) от 15.07.2016г., в синхрон с показанията на разпитаните по делото свидетели (и в
частност: тези на свидетеля М.А.) и писмената декларация, подписана от С. В. В., са
достатъчно убедителни даказателства в подкрепа на възражението на ответника, че
договорът за дарение, сключено между него и прехвърлителите С. В. В. и С.С. В. на
17.08.2012г. е нищожен като относително симулативен, като със сключването му е
прикрит договор за дарение на същите имоти срещу поето от приобретателя
задължение за издръжка и гладена на прехвърлителите. Обратното писмо, подписано в
случая по време, следващо сключването на договора за дарение, ясно и недвусмислено
установява, че волята и на страните по сключения договор за дарение е била не да се
дари и да се приеме дарение, а правото на собственост върху описаните недвижими
имоти, притежавани от прехвърлителите, да се прехвърли на ответника срещу поемане
от него на насрещно задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите.
Обстоятелството, че приетото по делото обратно писмо не съдържа подписа на
починалата към момента на сключване на писмото прехвърлителка, не променя
направения от съда извод, доколкото относно волята на същата свидетелстват както
останалите страни по сделката, така и разпитания по делото свидетел М.А.. Освен това,
ясна е и волята на надарения за поемане на задължение за издръжка и гледане, което се
подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал, установяващ, че
същия е изпълнявал и продължава да изпълнява това свое задължение. Съществено е и
обстоятелството, че представеното по делото обратно писмо е изготвено през 2016г.,
което обстоятелство сочи, че същото не е изготвено за целите на настоящото
производство. Като косвено доказателство в подкрепа на направения извод съдът
намира и обстоятелството, че преди смъртта на прехвърлителката ответникът е
направил редица подобрения в имота, за които ищецът е заявил, че не му е известно да
са извършвани, но не ги оспорва изрично. Т.е. това е косвена индикация, че ищецът
много дълъг период от време не е посещавал имота и родителите си, след като не е
5
забелязал направата на толкова значими ремонтни работи в имота. Последното пък
обяснява волята на прехвърлителите и желанието им да прехвърлят недвижимите
имоти в полза на ответника срещу задължението за полагане на необходимата грижа и
издръжка от последния. Последните съждения съдът намира за необходими, доколкото
правото е основно наука на морала и справедливостта и съобразявайки се с тия
основни принципи съдът достигна до крайния си извод.
Във връзка с горното, съдът следва да отбележи, че възражението на ищеца, че
обратното писмо е изготвено, след като имотите са вече дарени, не се споделя от
настоящия съд.
Каузалните сделки имат различно основание, тъй като преследват различна
типична непосредствена цел. Така, дарението на един имот има за цел дарителят да
надари дарения без да очаква нищо в отплата, докато дарението на един имот срещу
издръжка и гледане има за цел дарителя да получи насрещна облага, която в случаите
на договори за дарение срещу задължение за издръжка и гледане се изразява в тяхната
престация.
Когато се касае до относително симулативна сделка, страните съзнателно не
желаят резултата на явно изповяданата от тях сделка, а действието на прикритата от
нея сделка, тъй че последната не е лишена от присъщото й с оглед нейното съдържание
основание само и единствено заради наличието на явната изповядана от страните
сделка, тъй като последната по силата на закона е нищожна. Затова прехвърлянето на
собствеността, за което страните са се съгласили, има своето основание, но то не е в
случая дарствено, а съгласно изричната тяхна воля, изявена с обратното писмо, е
осъществено срещу задължение за представяне на насрещна престация на
прехвърлителя, а именно: издръжка и гледане.
Всичко изложено по-горе иде да покаже, че ответникът е установил
възражението си за нищожност на договора за дарение, сключен между него и
праводателите му, като симулативен и прикриващ договор за дарение на имотите,
описани в нотариалния акт за дарение, със запазено вещно право на ползване, срещу
поето от приобретателя към прехвърлителя задължение за издръжка и гледане до края
на живота им.
С оглед изложените до тук мотиви, съдът намира, че иска на ищеца за
намаляване на извършеното от наследодателката С.С. В. в полза на ответника дарение
и за възстановяване на запазената му от закона част от наследството на майка му,
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като предвидената от нормата на
чл.30,ал.1 от ЗН възможност за извършване на намаление в полза на наследника с
право на запазена част за нейното допълване е свързана от закона само със случаите, в
които наследникът не може да получи пълния размер на своята запазена част, поради
извършени от наследодателя му завещания или дарения, но не и при извършена в
полза на други лица възмездна сделка, каквато несъмнено се явява договора за дарение
срещу задължение за издръжка и гледане.
С оглед горния извод безпредметно става подробното изследване на
установяването на останалите релевантни по делото факти, а именно: не ищецът е
законен наследник с право на запазена част по отношение на наследодателката С. В.,
че при откриване на наследството от В. в масата му имало имущество, което е
недостатъчно, за да получи пълния размер на запазената му от закона част, че не може
6
да получи пълния размер на запазената си част поради извършено дарение от страна на
С. В. в полза на ответника, размера, в който следва да се извърши намалението,
необходим за допълване на запазената му част, както и на събраните за тяхното
установяване доказателства.
Доколкото съдът е достигнал до крайни правни изводи, различни от тези на
първоинстанционния съд, приемайки, че предявения иск е неоснователен, то
основателна се явява и депозираната от В. С. В. частна жалба, насочена срещу
постановеното по реда на чл. 248 ГПК по първоинстанционното дело Определение №
260045 от 03.02.2022 г., с което районният съд е допълнил решението си в частта за
разноските, като е осъдил В. С. В. да заплати на А. С. В. сторените разноски в размер
на 730 лева, доколкото с оглед този изход на делото, разноски на ищеца не следва да
бъдат възлагани на ответника.
По отговорността за разноски:
Разноски по списък претендират и двете страни в производството, като с оглед
изхода на делото, право на разноски има само въззивния жалбоподател. Същия е
претендирал по списък разноски в размер на общо 1435 лева за първоинстанционното
производство, които следва да му се присъдят в цялост. В цялост следва да му се
присъдят и направените в хода на въззивното производство разноски, възлизащи на
875,32 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260170 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 606/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, допълнено с Определение № 260045 от 03.02.2022 г., И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. В., ЕГН:**********, с адрес: *** срещу В. С.
В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за
наследството, с който се иска намаляване на извършеното с нотариален акт № ***, том.
**, per. № ***, дело 296/2012 г. от 17.08.2012 г. на Нотариус Р.М. с per. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-гр. Перник, в полза на В. С. В.
дарение на: 1/ Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с
площ от 462 квадратни метра, находящо се в землището на село ***, община ***,
област *** и означено по скица като УПИ *** /***/ в квартал *** /***/ по плана за
регулация и застрояване на село ***, община ***, област ***, утвърден със Заповед №
III-516/1965 г., при граници: от югоизтокулица, от югозапад - УПИ *** /***/, от север-
улица-тупик и УПИ *** /***/ и от североизток - УПИ *** /***/ Урегулиран поземлен
имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 407 /четиристотин и седем/
квадратни метра, находящо се в землището на село ***, община ***, област *** и
означено по скица като УПИ *** /*** в квартал *** /***/ по плана за регулация и
застрояване на село ***, община ***, облает ***,утвърден съе Заповед № III516/1965 г.,
заедно с първия етаж и таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна
сграда съе застроена площ от 52 /петдесет и два/ квадратни метра, съетояща се от два
етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота и масивен гараж съе
застроена площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, при граници на УПИ: от югоизток-
7
улица, от югозапад- УПИ *** /***/ от север - УПИ *** /***/ и от североизток - УПИ
*** /***/ и УПИ *** /***/, до размера, необходим за възстановяване на запазената му
част от наследството на С.С. В.а, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. В.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2310,32 лева, представляваща направени в
хода на въззивното и първоинстанционно производства разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8